Рицарите на духа, мит и реалност у нас..

снимка от сайта на Народен театър

Наскоро изгледах постановката „Рицар на Светия Дух”, която доста ме впечатли. Играе се от декември 2011 на Камерна сцена на Народен театър „Иван Вазов”. Автор на пиесата „Рицар на Светия Дух” е Боян Папазов, автор на дванадесет пиеси. Пиесата „Бая си на бълхите” (1999) печели наградата „Икар” на Съюза на артистите в България за най-добра пиеса през 2001 г; „Продавате ли демони?” (2003) е отличена с първия „Аскеер” за съвременна българска драматургия, а следващата – „Бяс” (2005) е номинирана за наградата „Икар” през 2006 г. Боян Папазов е сценарист на множество игрални и режисьор на редица документални филми. Автор е на два сборника с пиеси, като единият – „Бяс” (2005) е номиниран за наградата „Христо Г. Данов”.  Единствената му книга с проза е „Всичко е любов” (2000). Пиесата „Рицар на Светия Дух” получава Голямата награда на Националния конкурс за българска драма „Иван Радоев” през 2007 г. и е номинирана за наградата „Икар” за драматургичен текст през 2008 г. За написването на тази пиеса Папазов е вдъхновен от есе на акад. Тончо Жечев, озаглавено "Одисеята на Щастливеца и Бай Ганьо", и по-специално от редовете "Въпросът е прост като молитва и иска прост отговор. Или Бай Ганьо е общонационалният ни тип и ние сме пропаднали. Или този народ е родил същевременно и неговото противоядие, противоотрова и ние сме спасени."; като за пиесата са използвани и писма и произведения на Алеко Константинов и документи от негови приятели. В пиесата Фильо Гологана призовава в алкохолен делириум духа на своя приятел – адвоката и писател Алеко Константинов, нелепо убит през 1897 г., докато се вози във файтон заедно с Михаил Такев, също адвокат и разиграва съдебен процес, в който Алеко, явен като Свети дух, защитава своите убийци като с идеята си да прости на своите убийци иска да спре безкрайното възпроизвеждане на злото.

Постановката „Рицар на Светия Дух” е с режисьор Маргарита Младенова, сценография и костюми: Даниела Олег Ляхова, музика: Асен Аврамов. Участват: Иван Бърнев, Валентин Ганев, Теодор Елмазов, Валентин Танев, Анна Пападопулу, Станислав Ганчев, Васил Дуев, Петко Венелинов. Иван Бърнев е в ролята на Светия дух и прави силна роля, Валентин Танев обединява прототипа на байганьовското и има няколко превъплъщения. Актьорският състав играе много силно; сценографията е интересна с пълната липса на декори и с пропадащата сцена на действието (образ на духовното пропадане на редица представители на байганьовщината); костюмите са интересни и ми харесаха като цвят и материя. Постановката е история за националните герои и идеали, за състоянието на духа, за доброто и злото в хората, за някои черти на народопсихологията като лакомия, жажда за власт и пари, завист и желание за унищожаване на ближния, но същевременно и за прошката, справедливостта, надеждата за промяна. Хареса ми идеята на режисьорката, при избора на пиесата и изграждането на образите, която споделя: „Водеше ни тревогата, че човешкият живот започва да губи цена. Човешката личност престава да е харизма, да е ценност. Много лесно от позицията на физическата сила и превъзходство се разправя човек с човека. Животът се връща в пещерата....В опрощението е цялата надежда да се намери изход от това непрекъснато възпроизводство на смърт, на отмъщение. От това свличане на българския ни живот. То е изпадане,  подчинено на беса - другият да е зле, не толкова ти да си добре. Опрощението е това, което може да ни хване за косата и да ни извади от дъното на кладенеца, където се намираме в духовно отношение. Това е призивът на Светлия дух - да простим въпреки всичко. Да простим на тези, които ни причиняват зло.”

„Рицар на Светия Дух” спечели награда Икар 2012 за най-добро представление и за сценографията на Даниела Олег Ляхова. Постановката има номинации за Аскеер 2012: за най-добър спектакъл, за режисурата на Маргарита Младенова, за сценография и за музиката на Асен Аврамов. Преди време режисьорът Маргарита Младенова беше удостоена с наградата на Обществото на независимите театрални критици за 2011 г. за спектаклите "Зимна приказка" от Уилям Шекспир и „Рицар на Светия Дух” от Боян Папазов заради "рицарското упорство, с което населява и брани територията на високия театър". Спектакълът „Рицар на Светия Дух” е селектиран сред 8-те български спектакли в основната програма и открива 20-тият Международен театрален фестивал „Варненско лято” през юни 2012. Заслужава си да се гледа от ценителите на „високия театър”.
PS Постановката спечели една награда Аскеер 2012 - за сценографията на Даниела Олег Ляхова.