Син жасмин

снимка на cinefish.bg

Последният филм на Уди Алън „Син жасмин“ беше включен в програмата на Киномания само с една прожекция миналата събота, а иначе по кината тръгва този петък.

„Син жасмин“ (Blue Jasmine, САЩ, 2013, 98 мин.) е трагикомедия със сценарист и режисьор Уди Алън. Участват: Кейт Бланшет, Алек Болдуин, Сали Хоукинс, Питър Сарсгард и др.

Филмът е интересен, приятен, въпреки, че като сюжет не е нещо забележително; една банална история за богата жена, изпаднала във фалит и нервен срив. Лентата малко ме разочарова, тъй като имах по-големи очаквания, стъпвайки на предходните три филма на мистър Алън. Режисьорът акцентира върху образа на една жена от висшето общество в Ню Йорк, която претърпява житейски и нервен срив след като губи съпруга си и богатството си; жена,  която не е успяла да завърши никакво образование, за да се омъжи за много богат инвестиционен посредник или предприемач (не става много ясно какъв, но в крайна сметка мошеник), която фокусира живота си върху модни дрехи, красиво обзавеждане, скъпи къщи, красиви бижута, изискани приеми и благотворителни мероприятия, която нехайно подписва всеки документ, поднесен от съпруга, оставяйки сляпа, както за машинациите му, така и за изневерите (като е толкова глупава кой й е виновен?!). И тъй като няма професия (никога не е работила), няма специфични умения или дори полезни  хобита, тя не може да започне живота си начисто, защото единственото й умение е да е съпруга на богат мъж. Освен това е надменна, неуравновесена, истерична, пристрастена към алкохол и транквиланти. Е защо да си губите времето да гледате подобна история?! - Заради представянето на Кейт Бланшет, която играе много добре и е спрягана като претендент за награди, заради името на режисьора или, за да си припомните как се противопоставя света на богатите на света на бедните и как боли, когато паднеш от високо, а няма на какво да се подпреш. От филма приятен послевкус оставят красивите картини и една стара песен “Blue moon”, която е свързана с историята на главната героиня и звучи на някои картини (пуснете си я например в изпълнение на Франк Синатра). Филмът може и да се пропусне, ако не сте от феновете на Уди Алън или на Кейт Бланшет.

Принцеса Даяна

снимка на cinesifh.bg

Изборът за петък вечер на кино тази седмица беше едно от интересните предложения в програмата на Киномания 2013 – филм за един от хората, които много съм харесвала през живота си, за една вдъхновяваща жена – Принцеса Даяна.

„Принцеса Даяна“ (Diana, Великобритания, Франция, Швеция, 2013, 113 мин.) е биографична драма на немския режисьор Оливер Хиршбигел, със сценарист: Стивън Джефрис, базирана на книгата на Кейт Снел от 2001 г., „Даяна: Нейната последна любов”. Участват Наоми Уотс, Навийн Андрюс, Дъглад Ходж, Джералдин Джеймс ,Джулиет Стивънсън, Кас Анвар, Арт Малик и др.

Филмът е интересен, увлекателен, двата часа не се усещат, тъжен (може да разплаче по-чувствителните и романтично настроените), не е нещо особено като сюжет, не засяга политически теми, но е трогателно човешки; филм, посветен на емпатията и любовта. Лентата разказва за последните години от живота на лейди Даяна, за приятелите, които е имала сред обслужващия я кръг, за истинската й любов според някои, за тежестта на славата и влиянието, за културните и религиозни различия и влиянието на семейството в личните отношения, които и до днес са пречка за любовта между някои хора от различна религия и националност и за съвместното им съжителство. Въпреки, че филмът има противоречиви отзиви и не е приет от кралското семейство, на мен ми хареса, защото показва човешкото лице на принцесата, желанието й да помага на хората, да дарява емпатия и любов, да използва влиянието и славата си за полезни каузи и да променя живота на масите за добро; лентата показва тъгата в сърцето й и копнежа да бъде обичана, да бъде близо до децата си; готовността й да направи всичко за любимия човек, защото вярва, че няма невъзможни неща и, че любовта и свободата са много важни за всеки човек. За жалост, според филма и книгата, Дaяна попада на мъж, за когото работата и успеха са по-важни от любовта (както и за 90 % от мъжете на планетата вероятно), мъж, който е готов да пожертва личното си щастие заради неодобрението на семейството (пак срещано явление при 99% от мъжете на планетата). Препоръчвам го за гледане.

Съветникът

Трейлърът на новият филм на Ридли Скот, който тръгна в петък по кината е страхотен. Заради трейлъра още в петък отидох да видя за какво става дума, но на излизане от залата бях разочарована. Предната вечер бях на откриването на Киномания и гледах много силен политически и биографичен филм „Иконом на седем президента“, за който вече писах тук, в сравнение с който кървавото криминале на Ридли Скот пасти да яде.

„Съветникът“ (The Counselor, САЩ, 2013, 117 мин.) е трилър със сценарист (носителят на Пулицър) Кормак МакКарти и режисьор Ридли Скот. Криминалната драма събира цяла плеяда звезди: Майкъл Фасбендер, Хавиер Бардем,  Брад Пит, Камерън Диас,  Пенелопе Крус,  Роузи Перес и др.

Лентата е пълна с насилие, кръв, смърт (да не кажем касапница), със секс (особено две сцени с рядко изобразявана на екрана интимност), със страх, алчност, поквара (да не кажем хищничество); посветена е на изборите, които правим и на последиците, които трябва да понесем от тях. Образите са доста ярки (но не развити в дълбочина), персонажите са интересни и запомнящи се, изиграни много добре, но сюжетът е пълна нула (интригата е малко пообъркана). Някои коментатори пишат, че Камеран Диас в ролята на опасната (дори хищна), безскрупулна и непредсказуема Малкина прави ролята на живота си. Хавиер Бардем е в ролята на ексцентричен, може би малко луд и готин наркобос/бизнесмен. Филмът е брутален, може би за някои възбуждащ, интересен, но и объркан, без динамика и напрежение. Не си губете времето и парите в момента да го гледате; все някога ще го изгледате заради образите и добрата игра. В момента тече Киномания и в програмата са включени над  50 филм, все ще си изберете някой за гледане.
PS: Филмът попадна в Топ 10 на най-лошите филми на 2013, съставена от американското сп. Time.

Киномания 2013 със силен старт

снимки на cinefish.bg

На 14 ноември, четвъртък, в зала 1 на НДК се състоя официалното откриване на Киномания 2013 (14.11 – 01.12 2013) с биографичната драма „Иконом на седем президента“. Това, което ми направи веднага впечатление, беше, че залата не беше пълна, нямаше и една 1/3 запълнени места, а помня времена, в които залата е била пълна на Киномания, особено на откриване.

„Иконом на седем прецидента“ (Lee Daniels' The Butler, САЩ, 2013, 132 мин.) е биографична драма на Лий Даниълс, който е сценарист и режисьор. Световната й премиера е през август тази година, а премиерата в България е на Киномания. В ролите: Форест Уитакър, Опра Уинфри, Робин Уилямс, Джон Кюсак, Куба Гудинг Джуниър,  Джейн Фонда, Лени Кравиц, Ванеса Редгрейв, Марая Кери и др.

Филмът е много добър и трябва да се гледа задължително от киноманите. Лентата проследява живота на чернокож мъж в Щатите, като наред с неговите лични истории (драматични събития и успехи), са разказани и основните събития, белязали историята на САЩ, най-вече в периода 1950-1980, като се почне от 30-те години и памуковите плантации, мине се през сегрегацията и борбата на чернокожите за равни права, през убийството на Кенеди, Виетнамската война, апартейда в ЮАР и завърши с избирането на Барак Обама за президент на Щатите. Филмът е интерпретация на живота на Юджийн Алън, който работи като иконом в Белия дом между 1957-1986 и става свидетел на управлението на няколко президента (от Айзенхауер до Рейгън); посветен е на проблемите на чернокожите и отвоюването от тях на достойно мястото в обществото. Филмът е интересен, увлекателен, не се усещат двата часа и половина, тежък, на моменти сърцераздирателен, информативен, вдъхващ размисъл и респект. Препоръчвам го горещо за гледане. Следващата му прожекция е на 23 ноември от 20,30 часа в Одеон.

Друга биографична драма, която гледах на Киномания снощи е „Зад свещника: Моят живот с Либераче“ (Behind the Candelabra, САЩ, 2013, 118 мин.) на режисьора Стивън Содърбърг, по книгата на Скот Торсън. Филмът е представен в Кан през май, световната му премиера е през септември 2013, и лентата има вече няколко награди Еми. В ролите: Мат Деймън, Майкъл Дъглас, Дан Акройд, Скот Бакула, Роб Лоу, Деби Рейнолдс и др.

Филмът проследява бурната връзка между ексцентричния пианист Владиу Валентино Либераче, който е известен шоумен в Щатите през 60-70-те и доста по-младия му любовник Скот Торсън във времена, когато хомосексуализмът е тема табу. Режисьорът се фокусира не толкова върху живота на Либераче, колкото върху ексцентричната му и противоречива личност и върху взаимоотношенията му с интимните му партньори. Филмът е интересен, но не е нищо особено; любовна история между двама хомосексуални, единия, от които е богат и известен ексцентрик, а другия става наркоман. Биографичната драма на Лий Даниълс за живота на Юджийн Алън, за която говорих по-горе, е в пъти по-стойностна и си заслужава да се гледа въпреки, че няма награди (за сега). „Зад свещника: Моят живот с Либераче“ може да се гледа на 17 ноември в Дом на киното и на 18-ти от 20,30 в Одеон.

Филмите на Киномания са обединени в няколко панорами: "Детско кино", "Екранизациите", "Живот като на кино" (тук са събрани биографични филми), "Киното и неговата история", "Класически удоволствия" (тук са включени филми на Фелини и Робърт де Ниро), "Кулинарно кино", „Специални прожекции“, "Фестивал на френския филм", "Фестивал на фестивалите". Билетите са по 10 и 12 лв., за пенсионери и учещи - 8 лв. Прожекциите са в зала 1 на НДК, кино "Люмиер", "Одеон", Дома на киното и "Евросинема“. Колкото до някои възмутителни организационни пропуски бих споменала следните: обикновено в НДК в билетния център работят една или две каси, хората са на работа и идват за билети в 18,30, когато се извиват огромни опашки, жените работят доста бавно и зрителите страшно се изнервят - не могат ли да се пуснат повече каси?!; вече две вечери съм в зала 1 от 19 часа и е страшно студено, моите приятели стоят с палта и шапки, аз съм по-разсъблечена, но е студено – може ли да сме дали по 12 лв за билет и да мръзнем от студ, как да се насладиш на филм 132 минути, когато трепереш от студ?! В мултиплексите билетите са по 9 лв, салоните са отоплени и седалките удобни; за тоалетните на НДК, които са без осветление не си струва да споменавам. Та къде са организаторите да се справят с някои битови проблеми?!Фестивалът не е само добра селекция, а и удобство и наслада за зрителите.