Лара Фабиан, емоционална и зареждаща

От пролетта, като всеки франкофон, очаквах първият концерт на Лара Фабиан в България. Звездата, с десетки издадени албуми и милиони продадени плочи, изнесе два концерта в София на 22 и 23 октомври в Зала 1 на НДК.

С приятели бяхме на концерта втората вечер. Бяхме доволни преди концерта, защото знаехме, че в началото на седмицата на концерта в Букурещ е била болна, но не отмени концертите в България По време на концерта имаше няколко приятни и неприятни изненади. Първата изненада - очаквах, че след като пее повече на френски, певицата ще общува с публиката на френски (както го прави на концертите, които съм слушала), но тя през цялото време говореше на английски – Лара, България, както и Румъния, се води франкофонска страна (добре, че вече говорим и английски). По време на концерта Лара пя и на френски, и на английски, и на италиански. Освен на френски, италиански и английски, езиците, с които е израснала, тя пее още и на испански, португалски, руски, немски, иврит, гръцки, турски.

Втора изненада – сцената беше красива, четиримата музиканти (пиано, китара, контрабас, перкусии) бяха разположени на малки подиуми, оградени с дървени рамки като в картина или снимка; приглушени светлини в червено и синьо осветяваха различни части от сцената и рамките на музикантите и придаваха интимна и красива обстановка. Бонус за публиката (и почивка за певицата) беше перкусиониста, който създава музика само от леген, пълен с вода, и друг съд, който ползва като ударен инструмент. Нова почивка за певицата беше изпълнение на пианиста.

Лара откри концерта с любимата на мнозина Je t’aime, а след това продължи с любимата на мен J‘y crois encore; липсваха обаче други мои любими песни като Tango, Immortelle, Adagio и т.н ; липсваше цял час от концерта, тъй като звездата в края на първия час прегракна, изпя Je suis malade и излезе. Публиката искаше бис, но не получи; получи един час концерт и толкова. Публиката подкрепяше звездата през цялото време заради това, че е болна; първите редове я посрещнаха с Je t‘aime Lara, подаряваха й цветя и подаръци. Аз също в началото й симпатизирах, дори доста ме разчувства, когато разреши на таткото на едно накуцващо момиче да се снима с нея между песните; в края обаче вярвах, че трябваше да отмени концерта; останах разочарована (както съм била единствено на концерта на Конча Буйка) и съжалих, че не съм била първата вечер, когато Лара е имала сили. Въпреки това се получи един кратък и емоционален, зареждащ концерт.

Трамвай желание

С приятели гледахме поредната постановка, представена ни от Британски съвет и Cinema city на запис от Лондон, част от програмата на National Theater Live. Гледахме класическата постановка „Трамвай желание“, поставена този път не от Кралския  национален театър, а от Young Vic Theater. National Theatre Live е излъчило на живо „Трамвай желание“ за Великобритания и останалия свят на 16 септември, но ние нямахме щастието да го гледаме, Британски съвет  го пуска на запис на 15 и 22 октомври (??). Направи ни впечатление,  че залата е наполовина пълна, с времето тези представяния на Британски съвет стават все по-малко посещавани (чудехме се с компанията модата им ли мина, цената на билетите ли е висока, но посещаемостта пада, както и интензитета на излъчванията на живо и на запис от Лондон).

„Трамвай желание“ / A Streetcar Named Desire (Великобритания, 2014, 180’) е драма от Тенеси Уилямс поставена в Young Vic от режисьора Бенедикт Андрюс с участието на Джилиън Андерсън (същата Джилиън Андерсън от Досиета Х, но тук неузнаваема), Бен Фостър, Ванеса Кърби.

Това е един от шедьоврите на американската драматургия от началото на 20 век; разказ за изгубена любов, за дълга към семейството и рода, за обратите на съдбата, за гордост, жестокост, лудост, унижение, за сблъсък на класи и ценностни системи . Действието се развива в Ню Орлиънс през 40-те години на ХХ век. Тази версия поне мен ме пренесе в съвременен американски град, сценографията беше интересна.

Бланш Дюбоа си остава един от най-сложните драматични образи в театъра. Джилиън Андерсън в ролята на уязвимата, ранима, истерична, измъчена, горда и разбита Бланш прави много силна роля. Малко ми беше странен начина й на говорене, който поразително напомняше играта на Бойка Велкова като Бланш преди години (запитах се актрисите кое изпълнение копират, ролята на Бланш Дюбоа, изиграна от легендарната Вивиан Лий в едноименния филм на Елия Казан?! ) В миналото съм гледала „Трамвай желание“ в Театър Българска армия, поставен от Крикор Азарян с участието на Бойка Велкова и Камен Донев като Бланш и Стенли Ковалски; помня, че постановката много ми беше харесала, от тогава ми остана доброто чувство към Бойка Велкова; не бях запомнила края, който тук ме изненада.

Постановката на Бенедикт Андрюс е емоционална, трогваща, замисляща, въздействаща. Мисля, че всеки почитател на театъра трябва поне веднъж в живота да изгледа „Трамвай желание“.