Софийски филмов маратон 2

Продължавам предишния си пост за моята селекция на филми, които избрах от програмата на 19-тият Международен София Филм Фест (5-29 март). Отново „Браво“ на организаторите – всички зали, в които гледах филми, бяха пълни; на някои от прожекциите имаше седящи по пътеките, а и програмата изглежда супер богата и стойностна.

Пореден филм от програмата Киното днес – Големите майстори, който може би ще тръгне по кината, е драмата „Два дни и една нощ“ (Two days, one night; Белгия-Франция-Италия, 2014, 95 мин.) с режисьори и сценаристи Жан-Пиер и Люк Дарден. Участват Марион Котияр, Фабрицио Ронджоне, Катрин Сале, Батист Сорнен и др.

Марион Котияр прави силно изпълнение в ролята на жена, която е на път да изгуби работата си след боледуване и която, за да я запази, трябва да убеди колегите си да гласуват в нейна подкрепа, като загубят годишния си бонус от 1000 евро. Сандра изглежда психически и физически крехка и ранима - вероятна последица от прекараното заболяване, поставена е в трудната ситуация да запази достойнството си, докато се моли за насъщния на децата си. Не е лесно положението и на стоящите срещу нея, които имат своите лични проблеми и които трябва да решат дали да я подкрепят или отблъснат. Зрителят успешно се поставя на мястото на всеки герой; това е изкуството, което лентата ни предоставя – да се поставиш на мястото на всички участници в ситуацията и да разбереш положението им. Ситуация, която не е чужда на милиони хора в Европа, които са безработни, които разчитат на социални помощи или работят на минимална заплата. Какво са 1000 евро бонус в сравнение с хляба и покрива на цяло семейство; за мен (като човек не ценящ парите) или за вас може да са нищо, но за много хора в Европа 1000 евро са цяло богатство. За мен най-ценното в ситуацията беше, че тази жена имаше подкрепата на съпруга си и на най-близката си колежка, които я насърчаваха и подбутваха. Тежка социална драма, позната навсякъде, която повдига въпросите за солидарността, човещината, саможертвата и самоуважението. Филмът на моменти е муден, но не доскучава; трогателен и дълбоко човешки; заслужава да бъде гледан.

Награди и номинации: Оскар 2015 – номинация за най-добра женска роля (Марион Котияр); Кан 2014 – номинация за „Златна плама”; Чикаго 2014 – номинация за наградата на публиката; Европейски филмови награди 2014 – номинация за наградата на публиката, най-добра актриса (Марион Котияр) и сценарий.

Следващият филм, за който искам да разкажа от програмата Киното днес – Големите майстори, заснет по действителен случай, е драмата „Тигри“ (Tigers, Индия-Франция, 2014, 90 мин.) с режисьор Данис Танович и сценаристи Анди Патерсън и Данис Танович. Участват Емраан Хашми, Гитанджали, Дани Хюстън, Халид Абдала, Адил Хусейн, Мариам Д’Або и др.

Филмът е критика към големите мултинационални компании, произвеждащи лекарства, козметични продукти и храни, за които отделният човек (и служител, и потребител) не е важен, важни са печалбите и цените на акциите. Проследена е историята на медицински представител на малка местна фирма в Пакистан, който не може да промотира продуктите, тъй като са на малък местен производител, без гръб в областта. Когато започва работа за голяма мултинационална компания (Нестле) продуктите започват сами да се продават, тъй като търговската марка на компанията е силна, познаваема в страната и по света и самата тя продава. Тук се включва критиката към системата - глобалните компании харчат милиони за подаръци (стимули) за лекарите, които да предписват храните и лекарствата им. Рано или късно се появява момент, в който е достигната моралната граница, която всеки представител решава дали да прекрачи, а когато става въпрос за живота на хиляди (а в страна като Пакистан - на милиони), тежестта е по-голяма. Ако решиш да се опълчиш на системата, тя може да те сдъвче и изплюе, дори и със закрилата на голяма неправителствена организация като например Световната здравна организация. В тези моменти губиш всички „приятели“, остават най-доверените хора, семейството и някои борци за свобода. Най-ценното и в тази история според мен беше, че главният герой имаше подкрепата на съпругата и родителите си, за които истината, честта и достойнството, се оказаха по-важни от парите; животът на малкия човек - по-важен от печалбата на глобалната компания. Филмът е интересен, има разследване, напрежение, дори неочакван момент, не оставя никого равнодушен и е задължително да се гледа от работещите в този бизнес с цел „минутка за размисъл“.

Награди и номинации: Сан Себастиан 2014 - номинация за „Златна раковина” за най-добър филм.

Софийски филмов маратон

Между 5-ти и 29-и март за 19-та година в София се провежда Международния София Филм Фест (Sofia International Film Festival). Към момента изгледах само пет филма от програмата на фестивала, но мога да кажа „Браво“ на организаторите – всички зали, в които гледах филми, бяха пълни; на някои от прожекциите имаше седящи по пътеките, а и програмата изглежда супер богата и стойностна. В няколко поредни поста ще споделя моята селекция на филми.

Първият филм, който изгледах от програмата Киното днес – Големите майстори и който вероятно ще тръгне по кината е „Все още Алис“ (Still Alice, САЩ-Франция, 2014, 99 мин) с режисьори и сценаристи Ричард Глацър и Уош Уестморленд. Филмът е по романа на Лиса Дженова. Участват Джулиан Мур, Кристен Стюарт, Алек Болдуин, Кейт Босуърт, Хънтър Париш и др.

Филмът разказва историята на успешен професор и преподавател по лингвистика, успешна майка на три деца, която се разболява от ранна форма на болестта на Алцхаймер. С поставянето на диагнозата за тази жена започва нов път на опознаване на себе си в новите условия на прогресираща дегенерация на личността. Болестта поставя всички роднини в нова ситуация, едни устояват на предизвикателствата, променят се и тръгват по нов път, други искат да продължат познатия път без да правят усилия. Филмът е интригуващ (да не кажа образователен), ако не знаете какво представлява болестта на Алцхаймер или нямате роднини, които са били сполетени, вероятно ще искате да научите повече. Браво, че е създаден, за да запознае масовата публика с проблема. Мен ме накара да си изровя дисертацията, която беше посветена на синтеза на вещества с потенциална активност при болестта на Алцхаймер; изрових я и си припомних набързо етиология, симптоми, механизми, синтези и т.н.. Болестта е много страшна, опустошаваща, води до пълен упадък на личността и летален край (не ти оставя възможност дори да се самоубиеш като хората). Но да се върнем на филма. Джулиан Мур прави много силна роля в ролята на доктор Алис Хауленд, която се бори достойно с всички сили да запази образа на предишната личност пред себе си и околните. Най-силният момент от филма според мен – речта на болната професорка на една конференция по неврология. Филмът е интересен и трогателен, дълбоко човешки; заслужава да бъде гледан.

Награди и номинации: Оскар 2015 – награда за най-добра женска роля (Джулиан Мур); БАФТА ’15 – номинация за най-добра актриса (Джулиан Мур); Златен глобус ’15 – „Златен глобус” за най-добра актриса в игрален филм драма (Джулиан Мур); Награди Готам ’14 – най-добра актриса (Джулиан Мур); Независим дух ’15 – номинация за най-добра актриса (Джулиан Мур); Сателит ’14 – номинация за най-добра актриса (Джулиан Мур); Награда на Кръга на жените кинокритици ’14 – най-добър филм, посветен на жени, най-добра актриса (Джулиан Мур), Специален диплом (Джулиан Мур) и награда за актьорски кураж (Джулиан Мур).

Следващият филм, за който искам да разкажа от програмата Киното днес – Големите майстори, който също е по действителен случай и който също е посветен на пътя на една жена в търсене на себе си е „Моята разходка в дивото“ (Wild, САЩ, 2014, 115 мин) с режисьор Жан-Марк Вале и сценарист Ник Хорнби. Филмът е по мемоарите на Черил Стрейд. Участват Рийз Уидърспун, Лора Дърн, Томас Садоски, Михил Хаушман, Граби Хофман, Кевин Ранкин и др.

Рийз Уидърспуун прави силна роля като млада жена, изпаднала в пропастта на наркотиците, проваления брак, болката и безпътицата от смъртта на майка си. Млада жена с трудно детство, баща - алкохолик и побойник, разделени родители, майка – закрилница и добър пример; която трябва да извърви труден и дълъг път, в търсене и опознаване на себе си и да постави ново начало. Филм за провалите, решенията, загубата, болката, търсенето и откриването; филм, посветен на упоритостта, уязвимостта, смелостта в процеса на себепознаване. „Моята разходка в дивото“ е интересна, пълна с красиви природни картини лента, въпреки дължината си не доскучава и времето не се усеща.

Награди и номинации: Оскар 2015 – номинация за най-добра женско роля (Рийз Уидърспуун) и най-добра поддържаща женска роля (Лора Дърн); Златен глобус ’15 – номинация за най-добра актриса в игрален филм  драма (Рийз Уидърспуун); БАФТА ’15 – номинация за най-добра актриса (Рийз Уидърспуун); Сателит ’14 – номинация за най-добра актриса (Рийз Уидърспуун), най-добра поддържаща актриса (Лора Дърн) и най-добър адаптиран сценарий; Награда на Кръга на жените кинокритици ’14 – номинация за награда за актьорски кураж и специален диплом (Рийз Уидърспуун); Награди на Гилдията на американските писатели ’15 – номинация за най-добър адаптиран сценарий.

Желко Йоксимович срещна любовта на София

Петък, след Слънчевото затъмнение НДК посрещна една от звездите на Балканите. На 20 март в София гостува за първия си самостоятелен концерт най-популярният и талантлив певец и композитор на Сърбия, Желко Йоксимович. Желко идва у нас за първи път през 2008 г., когато пее за празника на Хасково, но до сега не е правил самостоятелен концерт в София. За гостуването си дойде с голям екип и няколко тира техника, които се погрижиха за озвучаването и осветлението на сцената. Осветлението на сцената (явно професионално поставено) беше наистина красиво, игра на цветове и емоции; сигурно няма да сбъркам, ако кажа, в унисон със звученето на песните. Певецът излезе на сцената с осем човека оркестър; освен ударни, клавирни, бас китара послушахме и кавал, цигулка, акордеон.

Повечето българи вероятно познават Желко с участията му в Евровизия, където участва като изпълнител два пъти и заема второ и трето място, освен това композира песни за други изпълнители, участващи на Евровизия, а една година е и водещ на конкурса. Всички в България познават Lane моје, с която спечели второ място на Евровизия. Това беше и песента, която цялата зала запя с него и моментът, според мен, в който той съжали, че чак сега прави голям концерт в София. Освен изключителен вокалист, Желко е композитор на песните на най-големите изпълнители в Сърбия; пленява публиката и с невероятния си талант да свири на повече от 10 различни музикални инструмента, сред които акордеон, пиано, китара и барабани. На концерта имахме възможност няколко пъти да го чуем как свири на акордеон. Най-верните му почитателки бяха подготвили цветя за него, други се протягаха за автографи, докато той пееше. От време на време докато пееше, Желко спираше и протягаше микрофона към публиката, която припяваше и явно го изненада с познаването на текстовете на повечето песни.

Насладихме се на шоуто "Balkan Bazar", програма, специално направена, за да покаже красотата на балканската музика. Чухме в различен аранжимент някои от най-големите му хитове като Ljubavi, Lane moje, Lejla, Michelle (това е моя любима песен и аранжимента ми се стори малко странен, но все пак звучеше красиво), Miljacka (в която ни посвири на акордеон и пя в дует с вокалистката си), Zaboravljas, Ima nesto u tom sto me neces, Ledja O Ledja, Nije ljubav stvar и др. Получи се страхотен първи концерт на Желко Йоксимович в София; отдавна не бях присъствала на концерт, на който изпълнителите да пеят и свирят повече от 2 часа (почти два часа и половина) и залата ненаситно да пее с тях и да иска още и още. Изпълнителите изпяха няколко биса, след което излязоха, а публиката искаше още.

Концертът беше страхотен, толкова положителна енергия, радост в публиката, аплодисменти, щастие в очите на Желко; едно незабравимо преживяване. Дано не чака години, за да направи следващият си концерт, защото колкото по-често прави концерти, толкова повече почитатели ще има (пък и фенки - такъв красив мъж).