Попитали един мъдрец:
- Ако човек обича някого, ще се върне ли при него?
А мъдрецът отвърнал:
- Ако човек обича, той няма да си тръгне.
For me Christmas wouldn’t be Christmas without The Nutcracker but the Royal Opera House obviously decided something else. I saw the name of Carlos Acosta and decided to have the chance and watch.
On the Christmas evening the Royal Opera House, London broadcasted The Royal Ballet's Don Quixote (2013) after Marius Petipa and the music by Ludwig Minkus, with the orchestra of the Royal Opera House. Don Quixote is one of Marius Petipa's much-loved 19th-century classics - its story is drawn from Miguel de Cervantes's classic novel and set to Ludwig Minkus's score. Production and choreography - Carlos Acosta; arranged and orchestrated by Martin Yates, designs Tim Hatley; conductor Martin Yates. Cast Basilio - Carlos Acosta, Kitri - Marianela Nunez. Carlos Acosta's production was created for The Royal Ballet in 2013.
The costumes are very, very beautiful, colorful, really a holiday of colors (especially the square and the dream scenes). Everyone in the cast dances so that they make you want to dance in place; light, ethereal, emotional, in sync. In fact I danced in place in Act I as it’s my favorite. Beauty, mood, joy, emotion emanated from the stage/the screen. Ballet was a holiday for the senses, a holiday for the soul.
The Magic Flute (2017) and Don Quixote (2013) will be broadcasted via YouTube for free (donations are possible/expected) of between 25 December 2020–6 January 2021. Otherwise a lot other performances can be seen on the Opera house’s site on purchase.
So closing this strange year some wishes came through on a different way.
Коледа сутрин, пиейки кафето си по пижама и разглеждайки поздравления за празника на приятели и познати, виждам приятна изненада – Софийска филхармония пуска стрийминг на живо във Facebook и в YouTube страниците си, както и в културните институти на Р.България по света, на Коледния си концерт. Преди месец бях на друг концерт на Софийска филхармония и знаех за Коледния концерт, но просто не знаех къде ще съм на Коледа предварително, за да си купя билет. И ето, излъчване на живо; супер.
Коледният концерт „Коледно матине“ на Софийската филхармония и маестро Найден Тодоров, беше със солистите Стефани Кръстева, сопран и Емил Павлов, тенор. Концертът започна с премиерата на Коледна увертюра от Румен Бояджиев - много ми хареса тази нова музика, зареди ме с настроение да започна да пиша и аз своите пожелания за празника към приятели и роднини (Румен Бояджиев беше в залата); и продължи с музика на Цезар Франк Panis Angelicus. После чухме Ave Maria от Гуно, по музика на Бах (няма нужда да казвам, че като Мария, това ми е любимо произведение, настръхвам всеки път като го чуя) и Аве Мария на българския композитор Ценко Минкин. След това концертът продължи с познатата музика на Микола Леонтович Carol of the bells; и с Intermezzo-то от операта Селска чест на П. Маскани - любима музика, любима опера, която наистина те кара да размишляваш какво си преживял и за какво мечтаещ, както каза маестрото. След това слушахме музиката на Франсис Уейд Adeste fideles; Свята нощ на Фр. Грубер и музиката на Джон Уилямс „Somewhere in my memory“ от филма „Сам в къщи“. Концертът продължи с Коледната песен „The Little drummer boy“, аранжирана с малка закачка към маестро Найден Тодоров; аз не успях да схвана закачката, единствено от звученето ми изникна като идея – опера - като една от скритите страсти на маестрото. После чухме „Отново е Коледа“ на Борис Карадимчев, продължихме весело със сюитата „Коледен фестивал“ на Лерой Андерсон – звученето на Коледа по света повдигна настроението в залата; и концертът завърши танцувално с Farandole на Ж. Бизе от сюитата L’Arlesienne.
Слушането и гледането от вкъщи не е същото като в зала, но все пак Коледното матине ме зареди с настроение за целия ден. Зареди ме и с вяра, и надежда, че вървим само напред и само нагоре, каквото беше пожеланието на маестрото. Благодаря за хубавия концерт и за инициативата да се пусне на живо за повече почитатели!
Пожелавам на маестро Найден Тодоров и на състава на Софийска филхармония много, много любов и здраве, всичко останало се постига!
Очаквам
с нетърпение гостуванията на Мила Георгиева и Максим Венгеров, които съм слушала
последните няколко години в София, през пролетния сезон на Софийската
филхармония. Доскоро
Тази вечер беше тежка, защото Софийска филхармония спира работа до Коледа заради карантината. Тежко беше и заради тъжната новина, която научихме часове преди концерта – Камен Чанев, най-известният български тенор в момента, един от най-любимите на публиката, който се раздаваше на сцената, певецът заради когото задържително гледах постановките, в които участваше, е починал от Ковид. Мир на душата му! Този концерт беше в памет на Енио Мориконе, когото също загубихме тази година. Тази година е странна, на 6 март бях за последен път на опера, точно преди Софийската опера да затвори врати за два месеца, сега присъствах на последен концерт на Софийската филхармония преди да затвори за месец.
Но това е животът – радостни и тъжни моменти, трудности и лекота, хармония и хаос; както казваше майката на Форест Гъмп в едноименния филм: животът е като кутия с шоколадови бонбони, никога не знаеш какъв ще ти се падне!
Концертът „La Dolce vita - италиански
майстори на филмова музика“ започна с валс на Нино Рота от „Амаркорд“ и веднага
ми се прииска да затанцувам валс, пренесох се в дворцовите салони от края на 19
век; продължи с музиката на Стелвио Чиприани от „Венецианска загадка“ и се
пренесох мислено по улиците на Венеция, където с определен човек се разхождахме и откривахме града;
последва Енио Мориконе с музиката от филма „Cinema Paradiso“ (този саундтрак ми е
любим, а и съм гледала филма в Италия), и с “Your love” от филма “Имало едно време на Запад/Once upon a time in the west”;
после се върнахме отново на Нино Рота с Прощален валс от филма „Гепардът“,
който ме пренесе в Сицилия и романа „Гепардът“; и пак музика на Енио
Мориконе - „Срещата“. В следващият момент последва музика на непознат за мен до
сега композитор Армандо Тровайоли – сюита, наречена „Ухание в мрака“ от филма “Profumo di donna”, която ме разплака, защото
ме пренесе при човека, в когото съм влюбена; жалко, че самата сюита не е
достъпна онлайн, има само музиката, която е аранжирана. Последва Нино Рота с не
толкова драматичните сюити „Жулиета и духове“ и „Осем и половина“. След него
пак чухме непознат за мен до сега композитор – Луис Бакол със сюита от „Пощальонът“
(много красива музика). После Найден Тодоров посвети следващото изпълнение на
Камен Чанев – „Обоят на Габриел“ от филма „Мисията“, музика, която е от
най-любимите ми филмови (естествено Мориконе) и винаги ме кара да настръхвам.
Концертът завърши със сюита по музиката на Нино Рота от филма „Сладък живот“.
Толкова бързо отлетя времето, не ми се искаше да свършва, а явно също и на останалите зрители, които дълго аплодираха оркестър и диригент; през толкова емоции преминахме – и тъжни, и радостни, както обичам да казвам – празник за душата! Ще очаквам с нетърпение и по-разширеният вариант на тази програма в по-добри времена.
Публикации
Всички коментари
