La Dolce vita - италиански майстори на филмова музика

 На 26 ноември Софийската филхармония представи в зала „България“ концерта „La Dolce vita - италиански майстори на филмова музика“ с творби на Нино Рота и Енио Мориконе (любими мои композитори на филмова музика) от филмите на Федерико Фелини. Диригент на концерта беше Найден Тодоров. В програмата бяха представени сюити от филмова музика, съставени и аранжирани от Уилям Джеймс Рос и Фабио Гуриан.

Тази вечер беше тежка, защото Софийска филхармония спира работа до Коледа заради карантината. Тежко беше и заради тъжната новина, която научихме часове преди концерта – Камен Чанев, най-известният български тенор в момента, един от най-любимите на публиката, който се раздаваше на сцената, певецът заради когото задържително гледах постановките, в които участваше, е починал от Ковид. Мир на душата му! Този концерт беше в памет на Енио Мориконе, когото също загубихме тази година. Тази година е странна, на 6 март бях за последен път на опера, точно преди Софийската опера да затвори врати за два месеца, сега присъствах на последен концерт на Софийската филхармония преди да затвори за месец.

Но това е животът – радостни и тъжни моменти, трудности и лекота, хармония и хаос; както казваше майката на Форест Гъмп в едноименния филм: животът е като кутия с шоколадови бонбони, никога не знаеш какъв ще ти се падне!

Концертът „La Dolce vita - италиански майстори на филмова музика“ започна с валс на Нино Рота от „Амаркорд“ и веднага ми се прииска да затанцувам валс, пренесох се в дворцовите салони от края на 19 век; продължи с музиката на Стелвио Чиприани от „Венецианска загадка“ и се пренесох мислено по улиците на Венеция, където с определен човек се разхождахме и откривахме града; последва Енио Мориконе с музиката от филма „Cinema Paradiso“ (този саундтрак ми е любим, а и съм гледала филма в Италия), и с “Your love” от филма “Имало едно време на Запад/Once upon a time in the west”; после се върнахме отново на Нино Рота с Прощален валс от филма „Гепардът“, който ме пренесе в Сицилия и романа „Гепардът“; и пак музика на Енио Мориконе - „Срещата“. В следващият момент последва музика на непознат за мен до сега композитор Армандо Тровайоли – сюита, наречена „Ухание в мрака“ от филма “Profumo di donna”, която ме разплака, защото ме пренесе при човека, в когото съм влюбена; жалко, че самата сюита не е достъпна онлайн, има само музиката, която е аранжирана. Последва Нино Рота с не толкова драматичните сюити „Жулиета и духове“ и „Осем и половина“. След него пак чухме непознат за мен до сега композитор – Луис Бакол със сюита от „Пощальонът“ (много красива музика). После Найден Тодоров посвети следващото изпълнение на Камен Чанев – „Обоят на Габриел“ от филма „Мисията“,  музика, която е от най-любимите ми филмови (естествено Мориконе) и винаги ме кара да настръхвам. Концертът завърши със сюита по музиката на Нино Рота от филма „Сладък живот“.

Толкова бързо отлетя времето, не ми се искаше да свършва, а явно също и на останалите зрители, които дълго аплодираха оркестър и диригент; през толкова емоции преминахме – и тъжни, и радостни, както обичам да казвам – празник за душата! Ще очаквам с нетърпение и по-разширеният вариант на тази програма в по-добри времена.