Дъното на басейна

Анди Андрюс е представян в България като един от съвременните така наречени инфлуенсъри (influencers) в САЩ, т.е. хора, които със съветите, които дават; с лекциите, които изнасят; със статиите и книгите,  които пишат, повлияват развитието на компании, отбори и организации, а и на милионите читатели по света. В тази връзка и аз съм изчела всички негови книги, преведени и издадени в България.

Един от най-продаваните автори на New York Times има издадени в България романите: „Съкровищата на пътешественика“ (Traveler’s gift), „Проницателят“ (The noticer), „Проницателят се завръща“ (The noticeи returns), „Съюзници“ (The heart mender, ревю за романа в блога тук), „Завръщане в Сойертън Спрингс“ (Return to Sawyerton Springs), „Изгубеният избор“ (The lost choice), „Последният жокер“ (The final summit) и книгите със съвети: „Седемте решения“ (The seven decisions), „Малките неща“ (The little things) и „Дъното на басейна“ (The bottom of the pool). „Съюзници“ е единствената негова книга, която прочетох за няколко часа; „Проницателят се завръща“ бие рекорда за четене в продължение на месеци (и поради естеството на работата ми, която пречи да чета художествена литература на воля).

„Дъното на басейна“ е последната негова книга,  издадена у нас и е най-глупавият текст, не само на Анди Андрюс, но и сред тези, който съм чела напоследък. Или аз пораствам, или той вече се чуди с какво да занимава не толкова интелигентната като цяло публика в Щатите и да печели пари. Сентенцията на всички 175 стр. е следната: повечето хора не обичат да се замислят, те плуват на повърхността или с други думи плъзгат се по най-малкото съпротивление като все пак постигат много добри резултати, сравними с тези на околните хора, отбори, компании. Тези, които искат да постигат върхови резултати и да се отличат от масата трябва да се научат да мислят, да размишляват, да се гмуркат до дъното на проблемите, т.е. да излязат извън обичайните рамки или както се казва to think out of the box, за да намерят истината и да създадат „очевидна по-голяма стойност“ на продукт, услуга или на представянето си в личния или професионалния живот. Всички тези изводи ми се струват известни в наше време дори и на децата, така че да се пишат цели 175 страници май е излишно.

Преразказах ви най-важното, така че няма смисъл да си купувате книгата и да губите ценното си време в четене; има далеч по-стойностни произведения на пазара.

Това е Нидерландия или защо лалетата са различни

„Това е Нидерландия или защо лалетата са различни“ (Why the Dutch are different, Ben Coates) е супер увлекателна книга, която прочетох напоследък. В България книгата е издадена от Издателство ЕРА през 2019, а оригиналната й публикация е през 2015. Авторът е британски журналист и политически съветник, който през зимата на 2010 по стечение на обстоятелствата е блокиран от снежна буря в Амстердам, обажда се на бегло-познато момиче в Ротердам за помощ и така и не си тръгва – остава да живее в Ниските земи, намира си работа, жени се, създава семейство и става нидерландец.

До момента поназнайвах някои неща за Нидерландия, тъй като през 2013 изкарах почти месец в Хага, но чрез книгата научих много любопитни факти, думи на нидерландски и истории, които излизат далеч над обичайната туристическа информация. Винаги съм уважавала нидерландците като отворени към другите, интелигенти, работливи, с високо самочувствие – малко надменни хора, а сега, прочитайки книгата, добих представа какво в историята на страната носи тези качества на жителите й.

На почти 400 стр. Бен Коутс пише едновременно лична история, пътепис и впечатлява с библиографията към книгата. Книгата почива освен на личния опит на автора в продължение на пет години, и на завидна бройка книги, които, като всеки учил и опитен човек, е прочел за историята, изкуството, футбола на страната.

Коутс ни превежда през битката на нидерландиците с водата, дигите, полдерите, вятърните мелници; войната на нидерландците с испанците за независимост; религиозното разделение католици-протестанти довело до създаване на обществените стълбове; Златният век, с колониализма чрез Нидерландките източноиндийска и западноиндийска компании и робството; нидреландския почерк в световния футбол, наложен от треньори като Йохан Кройф и Луис ван Гаал; толерантността към емигрантите, довела до появата в най-ново време на някои проблеми като екстремизъм, политически убийства (Пим Фортаун, Тео ван Гог, Аян Хирси Али) и успех на крайно-десни, националистически формации (Герт Вилдерс); трите големи свободи, с които страната се отличава от останалите в Европа -  либералните регулации на леките дроги, проституцията като редовна професия и правото на евтаназия.

Четейки книгата научих много любопитни факти, като например: в кой град играе „Фейенорд“; защо нидерландците са най-високите хора в Света; как Ню Йорк е създаден като нидерланско пристанище, спирка на търговските кораби, пътуващи от Карибските острови към Европа; за голямото наводнение през 1953, което заедно с Втората световна война и Зимата на глада са големите бедствия през миналия век за страната; за карнавалите на юг, които сравняват с тези в Бразилия; кой е Зварте Пит и защо е толкова тачен; защо нидерландците са толерантни, дисциплинирани и работливи; и кои са проблемите на съвременната държава и общество.

Въпреки, че като стил е малко разпокъсана, книгата е супер увлекателна и много интересна, подходяща за хората, които искат да опознаят малко по-надълбоко страната и народа й.