Дъното на басейна

Анди Андрюс е представян в България като един от съвременните така наречени инфлуенсъри (influencers) в САЩ, т.е. хора, които със съветите, които дават; с лекциите, които изнасят; със статиите и книгите,  които пишат, повлияват развитието на компании, отбори и организации, а и на милионите читатели по света. В тази връзка и аз съм изчела всички негови книги, преведени и издадени в България.

Един от най-продаваните автори на New York Times има издадени в България романите: „Съкровищата на пътешественика“ (Traveler’s gift), „Проницателят“ (The noticer), „Проницателят се завръща“ (The noticeи returns), „Съюзници“ (The heart mender, ревю за романа в блога тук), „Завръщане в Сойертън Спрингс“ (Return to Sawyerton Springs), „Изгубеният избор“ (The lost choice), „Последният жокер“ (The final summit) и книгите със съвети: „Седемте решения“ (The seven decisions), „Малките неща“ (The little things) и „Дъното на басейна“ (The bottom of the pool). „Съюзници“ е единствената негова книга, която прочетох за няколко часа; „Проницателят се завръща“ бие рекорда за четене в продължение на месеци (и поради естеството на работата ми, която пречи да чета художествена литература на воля).

„Дъното на басейна“ е последната негова книга,  издадена у нас и е най-глупавият текст, не само на Анди Андрюс, но и сред тези, който съм чела напоследък. Или аз пораствам, или той вече се чуди с какво да занимава не толкова интелигентната като цяло публика в Щатите и да печели пари. Сентенцията на всички 175 стр. е следната: повечето хора не обичат да се замислят, те плуват на повърхността или с други думи плъзгат се по най-малкото съпротивление като все пак постигат много добри резултати, сравними с тези на околните хора, отбори, компании. Тези, които искат да постигат върхови резултати и да се отличат от масата трябва да се научат да мислят, да размишляват, да се гмуркат до дъното на проблемите, т.е. да излязат извън обичайните рамки или както се казва to think out of the box, за да намерят истината и да създадат „очевидна по-голяма стойност“ на продукт, услуга или на представянето си в личния или професионалния живот. Всички тези изводи ми се струват известни в наше време дори и на децата, така че да се пишат цели 175 страници май е излишно.

Преразказах ви най-важното, така че няма смисъл да си купувате книгата и да губите ценното си време в четене; има далеч по-стойностни произведения на пазара.