Нос Емине

нос Емине

Нос Емине. В повечето сайтове може да се прочете една и съща информация:

„Нос Емине е скален нос на Черноморското крайбрежие на България. Намира се на 79 км южно от Варна, на 54 км северно от Бургас и на 14 км южно от Обзор. Носът представлява най-източния край на Стара планина и условно разделя българското Черноморие на Северно и Южно. Нос Емине е защитена територия от категорията „природна забележителност“ от 1976г. насам. Природната забележителност обхваща 50 хектара и е обявена с цел да бъдат запазени забележителни геоложки и ботанически обекти. На Емине завършва Европейският пешеходен маршрут Е-З, българската част, от който е маршрутът „Ком - Емине“. Северно от носа се намира защитената местност Иракли. Емине представлява почти отвесна 60-метрова скала, заобиколена от стотици подводни скали, пръснати навътре в морето на повече от 250 метра. Точно затова брегът тук е изключително опасен за корабоплаване и моряците го заобикалят отдалеч. На носа действа морски фар. В района на нос Емине има останки от средновековен манастир и от крепостта Емона, и близкото село Емона.“

Преди две години бяхме за няколко дни с приятели в Обзор и отскочихме до Иракли на плаж. Аз не бях ходила до този момент до Иракли и Емине и ми беше интересно да ги видя. Някой от групата обаче ме предупреди: „пътят до Емине е „офроуд“, не си чупи колата“; и аз се отказах от носа. Този месец обаче, с брат ми и семейството му почивахме в Св.Влас и тъй като последните две-три години обиколихме заедно цялото Южно Черноморие, дори по няколко пъти, но не бяхме  стъпили на Емине, отидохме да го видим.

по пътя към носа

За да стигнете до нос Емине с кола, трябва да се отклоните от пътя Бургас-Варна в посока Иракли (разклонът се намира между село Баня и Обзор и е означен с табела). След километър и половина има друг разклон, където трябва да завиете вдясно (вляво е плаж Вая). Оттук до село Емона пътят е в ужасно състояние, никакъв асфалт, само пръст и камъни – т.е. офроуд – подходящ е за танк, АТВ или джипове; за по-ниски коли, като моята, или за по-стари брички, е цяло приключение да изкачат хълма. Разстоянието до селото не е дълго, но има изкачване със завои, само камъни и дупки, и ако трябва да карате бавно, за да не изкривите джанта, ос или да не спукате гума, може да отнеме доста време (на мен ми се стори поне половин час, но не гледах времето, тъй като внимавах за дупките и се молех дано не спукаме гума, защото сред този пущинак насред гората, пътна помощ не би дошла). Единственото положително нещо беше, че видяхме доста голяма костенурка край пътя; оглеждах се и за глигани, защото има предупредителни табели в гората наоколо, но не видяхме. Като стигнете отгоре на хълма до село Емона, можете да оставите колата, но можете и да продължите до фара – има около километър черен път пак с дупки и камъни. Ние решихме да оставим колата и да вървим пеша, което не беше добре прието от децата, но възрастните надделяха. Грешка, тъй като по пътя няма дървета със сянка, върви се около километър под жаркото слънце и аз изгорях жестоко. Вървейки към фара, си представяхме как ще намерим там красива гледка, кафене във фара със сянка, напитки и тоалетна, но представете си разочарованието ни, когато стигнахме и видяхме телените огради на военна зона; т.е. достапът до фара е забранен, а и пътеките наоколо са стъмни и трудно става за разходка по ръба на отвесната скала.

нос Емине

Изводът: ако не сте запалени туристи, ако не сте с танк, АТВ или най-малко джип, ако сте с малки деца или дори с тийнейджъри – по-добре се откажете и прекарайте тези два часа на плажа Иракли. Слагам снимки, за да добиете представа за мястото.