Цирк „Ориент“ гостува по Южното Черноморие

Последната седмица почиваме с моите племенници в Царево и се зарадвахме, когато видяхме, че Цирк „Ориент“ идва отново в града. Преди две години по същото време бяхме в Царево и Цирк „Ориент“ гостуваше на града заедно с нас; и ние, деца и възрастни, ходихме на представление; много се радвах, не бях ходила от детските си години на цирк. Стана ми мило като видяхме цирка тези дни на познатото място, едното племенниче искаше пак да ходи на цирк, за това реших да се срещна с управителя на цирка и да разкажа малко повече.

Циркът идва от Бургас; от 22 юли до 1 август е в Царево, след това отива в Ахтопол от 3 до 8 август, и после в Черноморец от 11 до 15 август; предвиждат програма поне до края август.  В Царево циркът е построен в квартал Василико, до тенис кортовете; представленията са всеки ден от 19 часа. Продължителността на представленията е 1 час и 40 мин – 1 час и 50 мин, има антракт. Цените на билетите са от 8 лв до 16 лв в зависимост от мястото, като деца до 2 години не плащат билет. (Все пак циркът е изкуство и цените може да са и малко по-високи.)

Под шапитото малки и големи могат да видят въздушна акробатика, антипод (жонглиране с крака), кристал-баланс на висока стълба, дресура на гълъби и говорящи папагали, дресура на котки; смесена дресура на камили, понита, кучета и лами; прабългарски игри - игра с ножове и камшици; жонгльорство върху свободна стълба; игра на батут; скечове на веселия клоун Мики (най-младия клоун). Циркът разполага с двугърби камили, понита, коне, лами, говорящи папагли, гълъби, кучета и котки. Двугърбите камили на цирка са най-големите в Европа. След 2015 г всички диви животни (тигри, слонове) са забранени за дресура в цирка навсякъде из Европа.

Цирк „Ориент“ е гостувал извън България в Турция, Гърция и Словения, като в Турция е имал голям успех. Създаден е през 2002 година от Кети и Цветан Димитрови. Кети е първата жена-джигит на коне, показвала е езда на камили и акробатичен етюд със змии, като има представления и в момента. В България съществуват около 11 цирка, като най-големият е цирк „Балкански“.

Говорихме си с Цветан Димитров, че интереса на децата се губи при онлайн предавания на циркови представления; циркът е контакт на клоуна с публиката, за артистите е  важен контакта с публиката, импровизацията е благодарение на контакта с публиката и се губят закачките с децата, магията на изкуството при заснемане и предаване онлайн. Цирк без шапито, под открито небе по време на пандемия също не е същия, защото се губи магията, въздушните номера отпадат, животните не реагират както винаги. В момента представлянията са си по традиционния начин, под шапито. Ако търсите по-различно преживяване за децата си, а и за себе си (все пак във всеки възрастен човек дреме по едно малко дете, което от време на време е хубаво да бъде събуждано); ако търсите забавление, позитивни емоции и добро настроение, отидете на цирк.

Представленията на Цирк „Ориент“ се осъществяват с подкрепата на Национален Фонд „Култура“. Можете да следите програмата на цирка на страничката във фейсбук Цирк Ориент / Circus Orient и на официалния им сайт https://circusorient.com/.

 

Страхотно Танго на балета на Софийска опера

Снимки Светослав Николов-Чапи

Гледах балетния спектакъл на Софийска опера и балет „Танго“ с музика на Астор Пиацола. Премиерата трябваше да е през март, щях да ходя, но заради пандемията спектаклите бяха отменени за май; тогава пътувах и ето, че сега успях да видя това страхотно представление. Иска ми се повече хора да го гледат! През май и юни три пъти този блог писа за различни концерти с музика на Пиацола в зала България; предполагам, че това няма да е последната статия, но в този случай освен за музика, ще говорим и за танц.

Балетът „Танго“ е с музика на Астор Пиацола по случай 100 години от рождението му (11.03 1921 г. – 04.07 1992 г.). Направен е под патронажа на Н.Пр. Алфредо Нестор Атанасоф, посланик на Република Аржентина в България, спектакълът се играе с музика от запис.

Действащи лица и изпълнители: Черна роза – Кристина Чочанова-Иванова, Тар – Никола Хаджитанев; Ленор – Венера Христова; Ангел – Емил Йорданов; чистач – Александър Александоров; Хета – София Цуцакова-Абенати; Ета – Елена Петрова; Ву- Теодор Воденичаров, Уличник – Георги Банчев; солисти и ансамбъл на  балета на Софийска опера. Хореография Светлин Ивелинов, сценография Борис Стойнов, костюми Християна Михалева-Зорбалиева.

Много ми се иска да разбера историята, която е следвал хореографа. Историята, която аз разчетох е история за любов и страст, за съперничество и ревност, за бягство и изоставяне, за самота; набор от емоции и чувства. От сцената се лее красота, стил, грация, страст, емоции и чувства.

За мен Ленор беше жената в бяло, съперничката (зачудих се като излезе в булчинска рокля още в началото какво значи); Черната роза беше жената в бордо и черно, любимата (а дали са двете страни на една и съща жена?!), а Ета е жената в циклама, с която Тар флиртува, за да накара Черната роза да ревнува. Черната роза (Кристина Чочанова-Иванова) ме грабна още в самото начало с красивата си рокля и прическа, с грация в движенията, с изящност. Ансамбълът внасяше весело настроение. Второто действие ми се стори по-силно; в сцената, когато Тар е сам и самотен не разбрах костюмите и танцът на ансамбъла какво изразяват, но музиката беше нежна, красива; жената в бяло се опитва да съблазни Тар; появява се Черната роза и двама с Тар започват танц – двамата танцуват с нежност и грация, красотата на танца и музиката успя да ме разплаче (шапка им свалям, да успеят да възбудят такава емоция в публиката). След това Черната роза бяга и Тар отново е сам и самотен. Следва съревнование със страст и ревност между Ленор и Черната роза за сърцето на Тар; в двубоят между жените успях да разпозная Vuelvo al Sur; после се появява Ангелът, отстранява съпрерничката и Черната роза и Тар се събират, любовта тържествува, след което следва смърт (ето това не го разбрах защо трябваше да бъде, може би, защото някои любови продължават и след смъртта, някои души се търсят и събират през различните животи).

Ето един цитат от сайта на Софийска опера и балет, представящ балета: „Да бъдат открити наново частиците от душата, стаени в подмолите на съмнения, амбиции, терзания, любовна страст.  Да бъдат събрани в един образ, в едно цяло, превръщайки мечтата в реалност. И преодолял собственият аз, да се преродиш, приел другия в пълнотата му, за да се слеете в хармонично цяло. Пътят на  пресътворявянето... „

Костюмите бяха много стилни, красиви; роклите на жените в пастелни цветове и на Черната роза биха били избор на всяка жена, в които всяка жена би се чувствата красива, сексапилна. Сценографията също ми хареса, заедно с костюмите и музиката те пренася в Буенос Айрес.

Накрая танцьорите събраха дълги аплодисменти съвсем заслужено; страхотен спектакъл, малък шедювър. От трите постановки, които гледах този сезон на живо на Софийска опера и балет: Кармен и Болеро, Жената от езерото и Танго, Танго най-много ми хареса; иска ми се повече хора да го видят; препоръчвам горещо.

 

Премиера на операта "Жената от езеото" на Летния фестивал "Музи на водата"

На 9 юли вечерта Софийска опера и балет откри 2-ри Летен фестивал "Музи на водата" на езерото Панчарево с премиера на операта "Жената от езерото". Фестивалът ще продължи до средата на септември и предвижда почти всяка вечер да се играе оперен или балетен спектакъл; или мюзикъл.Тази опера се поставя за първи път в България и тъй като миналата година пропуснах летните представления на езерото, а и не съм гледала опера на живо повече от година заради пандемията, нямаше как да пропусна премиерата.

„Жената от езеото“ е романтична опера в две действия от Джоакино Росини, либрето Леоне Тотола, написано по поема със същото име от сър Уолтър Скот. Време и място на действието – XVI век, Шотландия при Джеймс Пети. Главната героиня Елена малко напомня за Хубавата Елена, заради която се е водила Троянската война. В шотландката Елена са влюбени трима мъже – годеник, любим и крал (направо й завидях), двама от които се дуелират за нея. През двете действия се пее основно за любов, и малко за битки. Кралят, горкият, е несподолено влюбен в Елена от пръв поглед и основно мисли как да се доближи до нея вместо да води война (като жена, влюбена от пръв поглед в мъж, който не може или не желае да отговори на чувствата ми, напълно влязох в обувките на протагониста и му съчувствах). Хубавото е, че накрая любовта възтържествува (Елена се събира с любимия си и с баща си), а несподелената любов на краля към Елена преминава в щедрост и нежно приятелство, а не в омраза и жажда за мъст.

Действащи лица и изпълнители: Елена – Мария Радоева (мецосопран), Уберто – Франсиско Брито, Родриго – Диего Годой, Дъглас – Петър Бучков, Малкълм – Виолета Радомирска (мецосопран), Серано – Рейналдо Дроз, Албина – Весела Янева; оркестър, хор и балет на Софийската опера. Диригент Франческо Роза, режисьор и сценография Пламен Карталов, сценография Борян Белчев.

Операта е трудна за пеене, може би за това не е много поставяна по света. Музиката е нежна, приятна, мелодична, много ми хареса. Най-ми харесаха изпълненията на Елена, Малкълм и Серано; хоровите изпълнения също бяха вдъхновяващи. Карталов е направил спектакъл, предназначен за открита сцена с огньове, пристигане на Елена с лодка по езерото, механични птици (малко гротескно) и механизирани декори, които стояха красиво осветени в тъмното, но беше заложил, както винаги (това му е като запазена марка) на странни решения в костюмите като белите и червените включвания в костюмите на хора и балета, които впечатлиха някои, а на други им се сториха смешни и нелепи. Мария Радоева в ролята на Елена, освен, че пееше прекрасно, стоеше много красиво и нежно на сцената с красива рокля и красива прическа. Виолета Радомирска в ролята на Малкълм събра много аплодисменти.

Като премиера на опера и начало на оперен фестивал в началото чухме кратки приветствия от Пламен Карталов, от кмета на район Панчарево и от бизнесмена Георги Спасов, който е основният спонсор за изграждането на постоянната лятна сцена, който отбеляза, че събитието е почетено от цели пет министри (е, голяма работа – днес са министри, утре не са: все са хора като останалите). И наистина, сред зрителите имаше пъстър свят – министри, служители на посолства, университетски преподаватели, издатели на списания, диригенти и т.н. представители на софийското общество. В антракта можеха да се купят напитки. Накрая певци и музиканти събраха дълги аплодисменти и цветя. Имаше усещане за празник у всички от Софийска опера и балет.

Специално за фестивала общината е направила два нови паркинга, на които има доста места, така че можете да се придвижите с кола въпреки, че специален шатъл микробус превозва публиката от последната станция на метрото до мястото. Аз спрях на паркинга на общината, който е най-малкия и най-близкия до сцената от трите запазени за събитието, но трябваше да се разправям с охраната, защото не носех билет за събитието в мен (охраната беше много груб, почти да ме набие). Седалките са с много ниски гърбове и от дългото седене ме заболя гърба. Край езерото духа, става студено, така че си носете връхни дрехи. Има леко разсейване от трениращите гребане в езерото по време на представлението, минаващите коли или крякащите жабки, но като цяло, оперен спектакъл на езерото си е различно преживяване, така че си заслужава да се види, а програмата е доста наситена до септември, така че, възползвайте се.