Показват се публикациите с етикет политика. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет политика. Показване на всички публикации

04 юли 2009

За европейска демокрация, за истинска европейска левица!

Двадесет години след началото на демократичните промени, България е изправена пред решителен избор. На 5 юли българските граждани са изправени пред две алтернативи – да застанат зад статуквото на посткомунизма, зад начина, по който се упражнява публичната власт през последните години, зад това, което представлява българската държава днес; или да разтърсят здраво системата, да дадат шанс за ново начало на демократичното и европейско развитие на страната, да генерират политически импулс за преодоляване на проблемите, които ни направиха черната овца на Европа.

Като оставим на страни целия поток от предизборни препирни, откровени манипулации и лъжи, които изпълват предизборната кампания такава, каквато е днес, в предстоящия вот за Народно събрание, всеки от нас е изправен пред един сравнително простичък избор:

1 Да не гласува изобщо или да гласува за някоя от партиите от сегашната управляваща коалиция, за някоя от техните формации-мутанти, продукт на посткомунистическото задкулисно „политическо генно инженерство” И в двата случая, това означава, да се приеме начинът, по който се упражнява публичната власт през изминалите години, да се съгласим изрично или мълчаливо, че българската политика може, дори трябва да бъде такава, каквото тройната коалиция на БСП, ДПС и НДСВ ни я показаха. Да приемем, че корупцията и злоупотребите с публична власт са нещо естествено, нормално присъщо на политиката. Нещо повече, да затвърдим и бетонираме положението, че именно тези престъпни явления трябва да стоят в основата на политическия процес, да бъдат причината, двигателят на упражняване на публична власт у нас.

Да не гласуваме или да гласуваме за статуквото на управлението и неговите креатури означава, да приемем или подкрепим, че назначенията в публичния сектор ще се извършват по партизански причини, въз основа на посредственост, конформизъм, сервилност. Да се съгласим, че социалната държава може да съществува само на хартията, а нейна единствена проявна форма да представлява подхвърлянето на жълти стотинки на пенсионерите преди провеждането на поредните избори.

Да не гласуваме или да гласуваме за някоя от партиите от досегашното управление означава, да скрепим с поведението си този начин на разходване на европейските фондове в България, който доведе до фактическото им спиране, до невъзможността България да бъде пълноценен участник в процеса на европейска интеграция.

2. Ако не харесваме тази реалност, ако считаме, че в начина, по който се упражнява публичната власт днес има сериозни и тежки пороци; ако искаме България да бъде наистина европейска държава, ако смятаме, че в нашето общество трябва да има действителна солидарност, че социалната държава трябва да съществува в конкретни форми и мерки както в социалната политика, така и в образованието, в подкрепата за семействата, в здравеопазването, в регионалното развитие; ако искаме да остане природа в България, да не бъдат унищожени красотите на нашите планини, море и градове заради варварския нагон за печалба на нискочели алчни новобогаташи и перачи на престъпно спечелени пари, не можем да забравим, че на 5 юли има избори.

Не можем да застанем поради каквото и да е оправдание зад някой от тези, които четири години утвърждаваха и използваха всички споменати пороци в изгода на себе си, своите обръчи от приятелски фирми, своите партийни храненици. Не можем, да оставим тези, заради които думата политика, партия и власт се превърнаха в обидни думи, да продължават безпардонно да се подиграват с труда и достойнството на българските граждани.

Ако не приемаме всичко това, трябва да гласуваме, трябва да подкрепим тези, които са доказали в политиката и действията си в обществото, че не са част от статуквото на посткомунизма. Че не са свързани с номенклатурата, агентурата или икономическите кръгове на тоталитарния режим. Че имат реално, истинско отношение към каузата, която отстояват. Тези са политическите фактори, които могат да допринесат за съществено изменение на сегашното политическо статукво, за утвърждаване на България като същинска европейска демокрация.

3. Изборът между статуквото на посткомунизма, между публичната власт, такава каквато е днес и развитието на политически процес и управление, съответстващо на интересите и мнението на гражданите, е въпрос на особена отговорност за тези от нас, които имат леви обществени и политически ценности и убеждения. Които са били или все още са ангажирани под една или друга форма с действие в лявото политическо пространство.
Изминалите двадесет години и особено периодът след 2005 г. недвусмислено показаха, че постигането на реална промяна в левицата, без прекъсването на пъпната връв с времето, хората, практиките, структурите на тоталитарния комунизъм, не е възможно. Лявото не е и не може да бъде въпрос на гола претенция, на червен цвят, на реторика, на криво разбрана русофилия, на аристократично възпроизводство или носталгия по времето на Тодор Живков. На поредното „презареждане” на старите схеми, старите семейства, стария манталитет.

Лявото са определени реални ценности, реално поведение, реални решения на проблемите, които има едно общество. И днес в България те за съжаление отсъстват, защото БСП недвумсилено показа, че е прекалено далеч от тях, независимо от всички претенции за противното. В този контекст, пред всички хора с ляво мислене и ценности, които споделят ценностите на демокрацията и подкрепят утвърждаването на България като пълноценна част от европейското обединение, стои въпросът, дали БСП е изразител и носител на тази перспектива? Отговорът според нас е не! И да се твърди противното е опасна заблуда или откровена неискреност!

Недопустимо е, да продължаваме, да се правим, че не виждаме какво се случва, че на разбираме какви процеси протичат в българското общество и каква е ролята на официалната левица в тях. Недопустимо е да намираме едни или други удобни обяснения и самоуспокоения, за да не реагираме, за да имитираме реакция, а всъщност да се вписваме в пейзажа и системата. Недопустимо е, да не се постави въпросът как да бъде осъществен нов синтез на лявото в България? Как да бъде поставено началото на нова левица, която не е поредната удобна дреха за наследниците на елита на тоталитарния комунизъм, поредната мимикрия основана на носталгията по времето преди 10-ти ноември.

Убедени сме, че първата стъпка по този път е активното участие в изборите на 5 юли, изборът на алтернатива, която може да разклати и събори статуквото на корупцията, олгигархичните зависимости, която да не позволи на българския „Октопод” да продължава да изсмуква живите сили на нашето общество. Става въпрос за избор не между лявото и дясното, а между европейската демокрация и проядената от корупция олигархия, между същинската правова държава и основаната на злоупотреби, шуробаджанащина и посредственост, ориенталщина. Отговорност на всеки съзнателен и принципен гражданин, е да не остане безучастен пред този избор! Отговорност на тези от нас, които споделят идеите на европейската демократична левица е, какво да направим оттам нататък, за да има истинска европейска левица в България!

Георги Николов, Председател на НС на БСМ
Стефан Падалски, Главен секретар на НС на БСМ
Николай Тотев, Главен секретар на НС на БСМ (2004-2006 г.)
Христо Христев, Заместник-председател на НС на БСМ (2000-2006) и
заместник председател на МО на ПЕС (2007-2009 г.)
Мария Георгиева, Заместник-председател на НС на БСМ (2007-2009)
Илия Марков, Заместник-председател на НС на БСМ
Радко Багдасаров, Заместник-председател на НС на БСМ

31 май 2009

Край на сагата около СДС и Синята коалиция

Вчера Върховният административен съд (ВАС) и лично Председателят му, като председателстващ състава, отмени отказа на Централната избирателна комисия (ЦИК) да регистрира Синята коалиция за изборите за национален парламент и задължи комисията да впише десният съюз. Този акт на съда слага край на сагата около СДС и Синята коалиция. Като гражданин следях с интерес историята около регистрацията на Мартин Димитров за председател на СДС и регистрациите в ЦИК на Синята коалиция за европейските и националните избори. През всичките тези месеци в мен се надигаха няколко въпроса:
- възможно ли е председател, който по устав губи правото си на представителство с насрочване на нов избор за председател, да продължава да иска да представлява „де юре“ и „де факто“ партията си, въпреки волята на съпартийците си?! Кой има полза от подобна ситуация?!
- възможно ли е председател, избран на пряк избор от съпартийците си, което определено е демократичен акт, да не може да бъде вписан от съда половин година?! Кой има полза от това?!
- възможно ли е едно на практика елементарно дело, като промяната на съдебната регистрация на една партия, да бъде такъв „препъни-камък“ за Софийски градски съд (СГС) – все пак това не е дело за углавно престъпление – защо съдиите така устремно си даваха отвод по делото; кой има интерес от не регистрирането на председателя на СДС половин година?! Нали съдебната власт е независима?! Защо определени кръгове от изпълнителната и законодателната власт оказват натиск върху представители на съдебната власт?!
- защо ЦИК отказваше да впише Синята коалиция за европейските и националните избори и се налагаше решенията да бъдат обжалвани пред ВАС – за да се печели време ли – от 24 часа?! или защото някой си мисли, че може наистина безнаказано да лишава гражданите от представителство и партиите от участие в избори?!
- и защо винаги представителите на БСП и ДПС на моменти подпомагани от тези на НДСВ и Атака оспорват регистрацията на СДС и Синята коалиция?!
Колко много въпроси, свързани със СДС и Синята коалиция и тяхното участие на предстоящите два избора. Кой има интерес да спъва една партия и една коалиция от участие в политическия живот на страната?! В какви времена живеем?! Нали „политическият живот в страната се основава на принципа на политическия плурализъм“?! Нали „партиите съдействат за формиране и изразяване на политическата воля на гражданите“; част от гражданите могат да се окажат непредставени, ако не се регистрират СДС и Синята коалиция за участие в изборите. Къде отива демокрацията тогава?!
Отделен е въпросът, свързан с това, какви хора издига СДС за участие в общите листи? Дали например млад човек на 25-30 години, без политически опит, без да е „врял и кипял“ сред политическите структури, без професионален стаж в дадена област и управленски опит; ще бъде способен народен представител, който ще защитава професионално интересите на избирателите във всички области на живота? В тези редове иде реч за справедливото участие на СДС в политическия живот на страната, а не за естеството на кадрите на партията.
Какъв е планът на определени партийни мозъци със сагата около СДС – наистина да се лишат гражданите от представителство и партията от участие в изборите или да се повиши рейтинга на Синята коалиция, за да може тя да дърпа от гласовете на ГЕРБ?! С цялата тази сага около СДС и Синята коалиция наистина се вдигна рейтинга на десните, но не за сметка на ГЕРБ. Кой е губещият от нечестната игра – десните ли?! Със сигурност не. Според мен дори леви избиратели биха гласували на предстоящите два избора за Синята коалиция „напук“ на БСП, защото в една демократична държава трябва да има справедливост и ред, да се спазват законите и да има независимост на властите. Не може да има политически произвол и силните на деня, които управляват да си правят каквото си искат – в това число и да ограничават правото на определен процент от гражданите на представителство при провеждането на избори. Очаквам с нетърпение предстоящите два избора.

17 май 2009

Защо уникалната израело-арабска комбинация не успя да трогне европейските сърца?!

Защо европейците, които по принцип гласуват политически на този конкурс, не гласуваха за единствената песен, която беше на 100 % политическа?!

Късно снощи завърши 54-то издание на песенния конкурс на Евровизия, който се проведе в Олимпийският комплекс в Москва. За хвърлените милиони долари от руснаците за организиране на конкурса в състояние на световна икономическа криза няма да говоря. Конкурсът беше спечелен от Александър Рибак с рекордните 387 точки, който представяше Норвегия с песента „Приказка“ /Fairy tale/ и който спечели за Норвегия домакинството на Евровизия 2010. На второ място остана песента на Исландия, а на трето – на Азърбейджан.

За участието на България и отпадането й на първия полуфинал, който се проведе на 12 май, ще си спестя подробните коментари, тъй като Българска Национална Телевизия, която организира конкурса, проведе обширен дебат по темата „Става ли тази песен за представяне на подобен международен конкурс?!“. Ясно е, че трябва да има промени в регламента за провеждане на конкурса от БНТ. България подкрепи на финала с най-много точки Азърбейджан, Турция и Гърция и техните песни, които бяха най-близо до музикалната култура в момента на българите, но това е отделна тема.

За качеството на песните на финала, също няма да говоря. Имаше по-танцувални и комерсиални, от типа, който много пъти е печелил конкурса, като например песните, които представяха Гърция, Турция, Румъния, Азърбейджан, имаше и по-класически изпълнения като песните, които представяха например Великобритания и Малта.

По-главният въпрос обаче, който възникна в мен след финала на конкурса, беше „Защо европейците, които по принцип гласуват политически на този конкурс, не гласуваха за единствената песен, която беше на 100 % политическа?!“ - песента, която представяше Израел - „There must be another way”, изпълнявана от Ноа и Мира Ауад. Песента беше изпълнена на иврит, арабски и английски и целеше да трогне европейските сърца, но уви остана на 16-то място сред 42-те страни участнички. Защо европейците избраха «сладките приказки» и не обърнаха внимание на призива за намиране на изход от ситуацията, в която се намират Израел, палестинските територии и останалите арабски страни?! Нали по принцип страните гласуват политически на този конкурс от дълги години. Как ?! Като всяка страна подкрепя винаги страните-съседки, или страните, с които е в най-близки отношения. Андора винаги дава най-много точки за Испания или Франция, Беларус – за Русия, Русия – за Беларус или Украйна, Финландия – за Швеция или Норвегия, Гърция не гласува за Турция и обратно и т.н. Така беше и тази година: Черна Гора подкрепи Босна и Херцеговина, а Босна и Херцеговина подкрепи Хърватия, Хърватия пък подкрепи Босна и Херцеговина, Сърбия подкрепи също Босна; Турция даде най-много точки /както винаги не за Гърция/ за Азърбейджан, а Азърбейджан – за Турция; Румъния подкрепи Молдова, а Молдова – Румъния; Кипър както винаги подкрепи Гърция, а Гърция /както винаги не Турция/ гласува с най-много точки за Великобритания; Андора традиционно подкрепи Испания, Армения – Русия, Дания - Норвегия и т.н. и т.н. И ако това не е политическо гласуване, независимо от качеството на песните, здраве му кажете.

Ясно е, че обиколката на папа Бенедикт Шеснайсети из Светите земи не е направила особено впечатление на европейците. Идеите на йорданския крал Абдула за мир между Израел и арабите и за организиране на мирна конференция с участието на всички страни някъде през лятото също явно не е на дневен ред за европейците. И без това сме в икономическа криза и избори за Европейски парламент и в тази ситуация е по-приятно да си мислим за «сладки приказки», разказани от един сладък младеж, отколкото да се затормозяваме с още една криза – израело-палестинския конфликт, чието решаване се точи, по-сериозно според мен, от 90-те години и времето на Бил Клинтън и преговорите в Кемп Дейвид, ако не и от 70-те години насам. Президентът Обама е направил заявка за активно участие в разрешаването на израело-арабския конфликт. Редно е, ако наистина бъде организирана мирна конференция до края на годината с участието на всички засегнати страни, и ЕС да изиграе активна роля и да помогне за намиране на изход и за установяване на мир по Светите земи.

14 май 2009

ОПОМНЕТЕ СЕ, ДРУГАРИ

Вместо да печели избиратели, БСП губи привърженици

Кое е най-характерното качество на добрия политик или на успяващата политическа партия? Това, че още на следващия ден след спечелени избори, започва да работи активно, целенасочено и разумно за успешното си представяне на следващите избори. С какво се отличават българските политици от тази максима? С това, че се сещат за наближаващите избори 1 година преди редовното им провеждане и се втурват на лов за избиратели с хиляди популистки идеи. Жалко е, че от 1990 г. насам политическата класа не проведе сериозна реформа на политическата система и вече 18 години се провежда политика с един и същи почин. Една година преди избори се изваждат десетки популистки идеи, които обслужват един или друг електорат с цел да го „подкупят”; не се изчистват избирателните списъци от „мъртви души”; напълват се изборните комисии с „наши хора”; купуват се гласове в деня на изборите, като най-често за тази цел се ползват представители на малцинствата или студенти; манипулират се резултатите от избора в различни общини и след спечелването на задоволителен процент, политиците получават амнезия за 3 години. Но през тези 3 години политиците обикновено получават амнезия по отношение на нуждите на избирателите, а не по отношение на собствените си или на тези на семействата им нужди. След проведените избори започва купуването на удобни места в държавната администрация, разменянето на услуги и комисионни, източването на фондове, „затварянето на очи” пред десетки престъпления и „разпъването на чадър” над миропомазаните близки хора и фирми. Това е вечния порочен цикъл и постоянната грозна картина, която се повтаря вече 18 години и превръща политическата среда в блато и политическата класа в мошеници. Дори и да влязат нови хора в политическите среди, те бързо се сливат с масата корумпирани политици, защото ако не се слеят, биват „смачкани и изплюти”. Хората идеалисти, разбрали механизмите на политическата система, избират да се оттеглят и да не се занимават с политика, защото както повечето българи казват „политиката е мръсна работа”. Тази история всеки я знае, много българи роптаят срещу „тези престъпници политиците, и сини и червени са все същите” и се заканват де не гласуват на следващите избори. То така и се случва – все по-малко българи гласуват на всеки следващ национален избор, но това до нищо не води. Политическата класа продължава да се самовъзпроизвежда и промяна в политическата система все още не се провежда, защото, с малки изключения, липсва ГЛАСЪТ на гражданското общество.

От началото на месец септември много актуална тема сред политиците стана похарчването на бюджетния излишък – 4,2 млд. лева до момента. Управляващата коалиция излезе с предложения за разпределение на част от сумата; опозицията гракна, че ще се купуват гласове. Но същата тази опозиция вероятно щеше да постъпи по същия начин, ако беше управляваща и имаше на разположение същия този бюджетен излишък. Нали целта е една и съща – да се спечелят гласове и да се възпроизведе същата тази политическа класа. Прокрадна се идеята на хора от средите на БСП няколко хиляди пенсионери да бъдат изпратени на почивка на море или планина, като заплащането ще се извърши от бюджетния излишък. 5 000 или 15 000 на фона на над 2,2 млн пенсионери! Що за безумие е тази идея другари?! Вие чувате ли се какво говорите?! Масата българи нямат нищо против да се индексират пенсиите и да се заделят пари за коледни надбавки на пенсионерите, защото всички знаем за какви размери пенсии става въпрос при голям процент от пенсионерите. Това все пак са нашите баби и дядовци или родители. Но да се изпращат пенсионери на почивка, като се използват държавни пари - това е подигравка с активно работещите българи. Това е чиста доза популизъм и корупция. Популизъм, защото целта е да се подкупят определен брой пенсионери (и то пак ще са гравитиращи около БСП, което е безсмислено) и корупция, защото се наливат държавни пари в близки до партиите фирми, които притежават пустеещи почивни комплекси и на които трябва да се уплътни легловата база с държавни пари. Това е поредната безумна идея, която се прокрадва сред редиците на нашата партия. Защо не се помисли например как да се финансират с държавни пари ин витро оплождането при бездетни семейства, които в последните години са все по-голям процент или да се платят дълговете на болниците или да отпуснат повече средства за хората с редки заболявания, за онкоболните, за диабетноболните, за трансплантации и т.н?! Защото вместо да мислим и създаваме, е по-лесно да раздаваме готови пари. Защото всъщност здравната ни система е като плаващи пясъци и колкото повече пари се наливат, толкова повече потъват и не се знае къде отиват. Имаше идея на тройната коалиция от срещата й в Катарино, да започне реформа в здравния сектор, но тя за пореден път беше отложена, тъй като ще са нужни много непопулярни мерки, които в момент преди избори не са много удобни, а и, от друга страна, „не можем да се разберем как да се разпредели баницата, така че нашите хора да са по-облагодетелствани”. Идеята на социалното министерство да се изпращат деца без родители на почивка /летен лагер/ не е лоша, защото това са членове на обществото, за чието възпитание държавата трябва да поеме отговорност. А до колко една държава е социалноотговорна, се съди по това, как се грижи за слабите и болните. Но пенсионери на почивка?

Опомнете се, другари, и мислете внимателно, преди да пускате подобни идеи, като тази с почивките на пенсионерите, в публичното пространство. И без това публичното пространство е наситено със спирането на парите от европейските фондове; корупцията в МВР и съдебната система; недоволствата на браншови организации; високата инфлация и редица други парливи въпроси, които понижават и без това ниското доверие в управлението на тройната коалиция. С подобни идеи не само, че не привличате симпатизанти извън БСП, но губите и собствените си симпатизанти и членове сред активно работещото население на страната. А добрият политик и успешната политическа партия се бори за гласа на всеки един избирател.

В-к „Дума” брой 209 от 11.09.2008 г.