Защо уникалната израело-арабска комбинация не успя да трогне европейските сърца?!

Защо европейците, които по принцип гласуват политически на този конкурс, не гласуваха за единствената песен, която беше на 100 % политическа?!

Късно снощи завърши 54-то издание на песенния конкурс на Евровизия, който се проведе в Олимпийският комплекс в Москва. За хвърлените милиони долари от руснаците за организиране на конкурса в състояние на световна икономическа криза няма да говоря. Конкурсът беше спечелен от Александър Рибак с рекордните 387 точки, който представяше Норвегия с песента „Приказка“ /Fairy tale/ и който спечели за Норвегия домакинството на Евровизия 2010. На второ място остана песента на Исландия, а на трето – на Азърбейджан.

За участието на България и отпадането й на първия полуфинал, който се проведе на 12 май, ще си спестя подробните коментари, тъй като Българска Национална Телевизия, която организира конкурса, проведе обширен дебат по темата „Става ли тази песен за представяне на подобен международен конкурс?!“. Ясно е, че трябва да има промени в регламента за провеждане на конкурса от БНТ. България подкрепи на финала с най-много точки Азърбейджан, Турция и Гърция и техните песни, които бяха най-близо до музикалната култура в момента на българите, но това е отделна тема.

За качеството на песните на финала, също няма да говоря. Имаше по-танцувални и комерсиални, от типа, който много пъти е печелил конкурса, като например песните, които представяха Гърция, Турция, Румъния, Азърбейджан, имаше и по-класически изпълнения като песните, които представяха например Великобритания и Малта.

По-главният въпрос обаче, който възникна в мен след финала на конкурса, беше „Защо европейците, които по принцип гласуват политически на този конкурс, не гласуваха за единствената песен, която беше на 100 % политическа?!“ - песента, която представяше Израел - „There must be another way”, изпълнявана от Ноа и Мира Ауад. Песента беше изпълнена на иврит, арабски и английски и целеше да трогне европейските сърца, но уви остана на 16-то място сред 42-те страни участнички. Защо европейците избраха «сладките приказки» и не обърнаха внимание на призива за намиране на изход от ситуацията, в която се намират Израел, палестинските територии и останалите арабски страни?! Нали по принцип страните гласуват политически на този конкурс от дълги години. Как ?! Като всяка страна подкрепя винаги страните-съседки, или страните, с които е в най-близки отношения. Андора винаги дава най-много точки за Испания или Франция, Беларус – за Русия, Русия – за Беларус или Украйна, Финландия – за Швеция или Норвегия, Гърция не гласува за Турция и обратно и т.н. Така беше и тази година: Черна Гора подкрепи Босна и Херцеговина, а Босна и Херцеговина подкрепи Хърватия, Хърватия пък подкрепи Босна и Херцеговина, Сърбия подкрепи също Босна; Турция даде най-много точки /както винаги не за Гърция/ за Азърбейджан, а Азърбейджан – за Турция; Румъния подкрепи Молдова, а Молдова – Румъния; Кипър както винаги подкрепи Гърция, а Гърция /както винаги не Турция/ гласува с най-много точки за Великобритания; Андора традиционно подкрепи Испания, Армения – Русия, Дания - Норвегия и т.н. и т.н. И ако това не е политическо гласуване, независимо от качеството на песните, здраве му кажете.

Ясно е, че обиколката на папа Бенедикт Шеснайсети из Светите земи не е направила особено впечатление на европейците. Идеите на йорданския крал Абдула за мир между Израел и арабите и за организиране на мирна конференция с участието на всички страни някъде през лятото също явно не е на дневен ред за европейците. И без това сме в икономическа криза и избори за Европейски парламент и в тази ситуация е по-приятно да си мислим за «сладки приказки», разказани от един сладък младеж, отколкото да се затормозяваме с още една криза – израело-палестинския конфликт, чието решаване се точи, по-сериозно според мен, от 90-те години и времето на Бил Клинтън и преговорите в Кемп Дейвид, ако не и от 70-те години насам. Президентът Обама е направил заявка за активно участие в разрешаването на израело-арабския конфликт. Редно е, ако наистина бъде организирана мирна конференция до края на годината с участието на всички засегнати страни, и ЕС да изиграе активна роля и да помогне за намиране на изход и за установяване на мир по Светите земи.