Остава ли встрани от България правенето на политика в ЕС?

От 1 януари 2007 г. България стана пълноправен член на Европейския съюз. С членството си в общността страната ни придоби съответно и всички права, и всички задължения, които имат отделните страни членки. Присъщо на всеки човек е да се интересува и да защитава предимно правата си, като позабравя за задълженията си към институциите. Подобно на гражданите, явно и органите на държавната администрация и държавно управление внимават повече да не се нарушат правата им, произтичащи от еврочленството (като например да не се спрат субсидиите им), отколкото дали изълняват докрай задълженията, произтичащи от този факт (като например да участват в правенето на политика).

Настоящите редове нямат за цел да анализират поведението на органите на държавната администрация и държавното управление, само ще констатират един факт. На 16 и 17 октомври 2008 г. в Европейския парламент в Страсбург Европейската комисия съвместно с френското председателство на Съвета на Европа организираха конференция на тема „Права на индустриалната собственост на вътрешния пазар”. Конференцията дойде като продължение на съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета и Европейския икономически и социален комитет: Европейска стратегия за правата върху индустриална собственост, от 16 юли тази година, което имаше за цел да възобнови дебата за развитието на патентната система в Европа. Три са основните моменти, на които конференцията обърна внимание: правораздаване в областта на европейски патент и патент на общността; патент на общността; борбата с фалшивите стоки.

На конференцията присъстваше европейският комисар по вътрешния пазар и услугите Чарли Макрийви, както и депутати от Европейския парламент; председатели на патентни ведомства от държавите членки, вицепрезиденти на Европейското патентно ведомство; представители на съдилища, митнически агенции, търговски камари; съдии и адвокати; председатели на редица европейски браншови и на потребителите организации, на фирми от индустрията, и др. Гледайки дългия списък с участници, възникна един въпрос: къде е България в тази конференция; къде са представителите на Министерство на правосъдието, на Министерство на икономиката и енергетиката, на Патентно ведомство?!

Да кажем, че сме бедна държава и няма пари, но в този случай такси за участие не се дължаха - участниците заплащаха само престоя и пътните си разходи. А и до кога ще се измъкваме „по бедност”. Нима държавната администрация не плаща хиляди командировки на служителите си до различните европейски институции, та не може да плати за командироване на конференция, на която се обсъжда политиката на общността в един сектор. Или нас иновациите и конкурентноспособността, производството и разпространението на фалшиви стоки на вътрешния пазар не ни интересува? Създаването на единен Европейски патентен съд не е на дневен ред в нашите институции. Ясно е, че битката за седалището на Европейския патентен съд и за езиците, на които ще се правораздава, е между големите страни-Франция, Германия и Великобритания. Германия има най-много подготвени съдии по патентни дела, английският е езикът на повечето заявки за патенти, Франция предлага седалището да е на нейна територия и има амбицията да се вземе някакво решение по време на нейното председателство. Фактът, че по статистика сме сред първите 10 държави по производство на фалшиви стоки в света и заливаме европейския пазар, не смущава явно представителите на ресорните държавни институции. И така на място, където се обсъждаше политиката на общността в един конкретен сектор, България не присъстваше. Ние си знаем, че сме малки и от нас нищо не зависи. Каквото и да ни спуснат като директива и регламент, веднага ще го преглътнем, без да си кажем мнението като страна. Но нужно ли е да демонстрираме така явно този факт?! Защо да не си кажем мнението, да не си отстояваме интересите? Защото „на завет” е по-удобно ли?!

В-к „Дума“ брой 250 от 30.10.2008 г.