КАКВО ЩЕ ПРАВЯ, АКО АЗ СЪМ НА МЯСТОТО НА ДРУГИЯ ?

Геноцид ли провежда НЗОК спрямо диабетно болните?

Колко често си задаваме въпроса: „Какво ще правя, ако аз съм на мястото на другия, що се отнася до здравето?!” Отговорът на този въпрос е много, много рядко. Българите страдат открай време от синдрома „вечно някои друг да ни е виновен и винаги да гледаме в чуждата паничка”. Така, страдайки от този синдром, българите забравят да се поставят на мястото на другите. Това в голяма степен важи и за случаите, в които насреща ни стои наш близък роднина, приятел, познат с тежък здравословен проблем. Изказваме няколко думи на съчувствие и съпричастност и отминаваме, като забравяме да се поставим на мястото на другия. Всеки си казва „Нали мен не ме засяга, аз не съм болен”, но забравя, че животът е колело, което се върти и те поставя във всякакви ситуации и не знаеш дали утре и ти няма да си болен от подобна коварна болест.
Тези разсъждения важат в случаите, когато трябва да дарим 1 лв. за болно дете или дете без родители. Спомнете си националната кампания „Българската коледа” – колко българи дариха 1 лв. за болно дете?! За съжаление прекалено малко. А става въпрос за децата на България! Със същия успех протичат и лични кампании за набиране на средства за лечение на болни дечица или за възрастни с тежко заболяване, които се нуждаят от скъпо лечение в чужбина. С еквивалентен успех протичат и кампаниите за подкрепа, които се провеждат от десетките пациентски организации в страната.
На дневен ред в обществото от началото на месеца е кампанията, подета от Българското дружество по ендокринология /БДЕ/ и пациентските организации на диабетно болните срещу променените от НЗОК „Критерии за провеждане на инсулиново лечение на болните от захарен диабет”, които са влезли в сила от 16 юни 2008 г. От БДЕ са внесли възражение в НЗОК срещу тези критерии и правят пресконференция; от здравната каса отвръщат на удара с прес-съобщение, в което защитават своите позиции; пациентите обвинянат касата в геноцид. Интересно хората, които работят в „любимата” ни здравна каса колко често се поставят на мястото на пациентите, за които пишат подобни критерии ? В момента над 500 000 българи страдат от захарен диабет, което е 9 % от населението, а според Международната диабетна асоциация до 2025 г. броят им ще се увеличи до 14 %. Поставя ли се в момента администратора от НЗОК на мястото на диабетно болния?! Не, защото не го засяга. Обаче след няколко години, ако „не дай си Боже” се разболее от захарен диабет, сигурно ще съжалява за променените критерии и за липсата на възможност да се лекува с най-модерния аналогов инсулин. Аналоговият инсулин по-добре имитира физиологичния процес в здравия човек и според специалистите ендокринолози от БДЕ, ако човек се лекува с такъв инсулин, след няколко месеца не трябва да му се отнема тази възможност заради изследване, било то основно, но все пак субективно за конкретния ден. Българските пациенти, които се лекуват с аналогов инсулин са едва 21 %, всички останали ползват човешки инсулини. В останалите европейски страни тези процент е двоен; за сравнение в Гърция – 42 %, Хърватия – 55 % от пациентите на аналогов инсулин и т.н. Аналоговият инсулин е по-скъп от човешкия, но все пак здравето на хората е безценно. За това не трябва да се отнема на диабетно болните възможността да се лекуват с аналогов инсулин, защото според ендокринолозите, качеството на живот значително се подобрява, тъй като се избягват честите хипогликемични кризи /много ниска кръвна захар/, в които изпадат пациентите при лечение с човешки инсулин.
Знаем, че за това до колко една държава е социалноотговорна, се съди по това, как се грижи за слабите и болните. Тук идва въпросът защо служителите от здравната каса си играят с живота на хората? Колко често се поставят на мястото на пациентите? Това важи не само за диабетно болните; но и за всички останали пациенти, които се нуждаят от животоспасяващи и животоподдържащи лекарства. Да си припомним, че вече здравните власти в България /в лицето на Министерство на здравеопазването и НЗОК/ са осъдени от пациенти, пострадали от „навременните здравни грижи на държавата”.
Призовавам всеки, който прочете тези редове, да подкрепи подписката на Българското дружество по ендокринология и пациентските организации на диабетно болните срещу последните промени в критериите на НЗОК. И нека всеки се замисли колко често проявява симпатия и съчувствие, а в някой случай и любов и протяга ръка за помощ?! Всеки да си зададе въпроса: „колко често се поставям на мястото на другия?” Не е ли време, във времена на агресия, да станем отново човеци?!

В-к „Дума”, брой 161 от 17.07.2008 г.