Младите българи вече живеят по европейски

За българите винаги се е говорело на родна земя, че когато са в чужбина, са като вълци-единаци и винаги гледат да се спасяват поеденично. Дали наистина това е така? Наскоро попаднах в следната ситуация: връщайки се от Хага към София, поради мъгли и бури над Германия, един неделен ден, изпуснах последния за деня полет от Мюнхен за София и се наложи да остана в Мюнхен. Отделен е въпроса, че ако летях за Стокхолм или Париж, а не за София, полетът вероятно щеше да изчака пътниците, идващи за връзка със закъснение. Защото беше ясно в този ден, че всички полети на немските авиолинии над Европа закъсняват и пътниците, които правят връзки ги вземат от закъснелия полет и ги натоварват директно на следващия. Но това се случва за други дестинации, не за София. Добре поне, че немските авиолинии се грижат за пътниците, които изпускат полет по вина на превозвача. Но да се върнем на въпроса. Петима млади българи, на възраст до 31 години (Костадинка, Даниел, Радослав, Наталия и Мария) и едно малко момиченце на 3 годинки и половина (София), съвсем непознати до този момент, идващи от Амстердам и Марсилия, изпускат полета за София за десетина минути. И какво мислите се случва? – те не се спасяват поеденично. Събират се в група, намират багажа си от транзитна зона, уреждат отношенията си с авиопревозвача, качват се заедно на автобус до хотела, настаняват се, вечерят, нощуват, закусват и отново се придвижват до летището в група /и то доста весела компания/. Не поотделно, а в група! В този случай неприятната случка се превърна в приключение и обедини петима непознати млади българи. Възрастната българка, с остарели разбирания, идваща от Амстердам и чакаща на опашката зад тях, естествено не се присъедини към малката компания, но не заради възрастта си (защото групата щеше да я приеме), а заради високомерието и нравите си.

Младите българи с добро образование и прилични доходи вече живеят като връсниците си от останалите европейски страни. Говорят задължително английски и доста често вече и втори или още няколко езика (за разлика от по-старите поколения); ползват интернет – съответно четат чужди вестници, следят световните медии, пазаруват по интернет (разширяват кръгозора си, за разлика от предишните поколения); пътуват и опознават нови места в Европа и света; срещат се с нови хора чрез интернет или пътуванията (по-лесно установяват контакт и по-лесно се доверяват от предишните поколения); явяват се на интервюта за работа в други страни (и вече не само като помощен персонал в обслужващата сфера както предишните поколения, а като експерти в различни европейски институции и фирми). Тоест младият българин вече знае, че с добро образование, ползване на чужди езици и възможностите на интернет може да търси реализация не само в България, а и навсякаде по света. Въпрос на личен избор вече за него е дали ще предпочете да остане в България и ще се бори с неуредиците на живота тук или ще предпочете да има по-уреден и по-спокоен, но емигрантски живот някъде другаде.

Каква би била ролята на държавата в тази ситуация? На първо място да повиши качеството и достъпа на образователната система, за да могат младите българи да получават качествено и достойно образование в страната, а не с всяка следваща година все повече да пълнят университетите в други европейски градове или да остават неграмотни (22 % неграмотни българи). На следващо място държавата да осигури нормален климат за живот на младия българин, като възможност за вземане на студентски (младежки) кредит за образование (жилище); по-добра инфраструктура, за да уреди пребиваването си, детски градини и училища, за да отгледа децата си; социален пакет, за да може да създаде семейство. И на последно място, но не по важност, държавата да осигури нормална среда за развитие на икономиката, за да може младият човек да си намери работа или да започне собствен бизнес, ако има данъчни облекчения за стартиращи фирми на млади хора. И така, когато държавата създаде нормални условия за спокоен и достоен живот на младите хора в България, те ще остават в страната и ще работят като европейци за благото на родината, а няма да стават емигранти и да работят за благото на други европейски страни.


В-к „Дума“ брой 280 от 4.12.2008 г.