Съветникът

Трейлърът на новият филм на Ридли Скот, който тръгна в петък по кината е страхотен. Заради трейлъра още в петък отидох да видя за какво става дума, но на излизане от залата бях разочарована. Предната вечер бях на откриването на Киномания и гледах много силен политически и биографичен филм „Иконом на седем президента“, за който вече писах тук, в сравнение с който кървавото криминале на Ридли Скот пасти да яде.

„Съветникът“ (The Counselor, САЩ, 2013, 117 мин.) е трилър със сценарист (носителят на Пулицър) Кормак МакКарти и режисьор Ридли Скот. Криминалната драма събира цяла плеяда звезди: Майкъл Фасбендер, Хавиер Бардем,  Брад Пит, Камерън Диас,  Пенелопе Крус,  Роузи Перес и др.

Лентата е пълна с насилие, кръв, смърт (да не кажем касапница), със секс (особено две сцени с рядко изобразявана на екрана интимност), със страх, алчност, поквара (да не кажем хищничество); посветена е на изборите, които правим и на последиците, които трябва да понесем от тях. Образите са доста ярки (но не развити в дълбочина), персонажите са интересни и запомнящи се, изиграни много добре, но сюжетът е пълна нула (интригата е малко пообъркана). Някои коментатори пишат, че Камеран Диас в ролята на опасната (дори хищна), безскрупулна и непредсказуема Малкина прави ролята на живота си. Хавиер Бардем е в ролята на ексцентричен, може би малко луд и готин наркобос/бизнесмен. Филмът е брутален, може би за някои възбуждащ, интересен, но и объркан, без динамика и напрежение. Не си губете времето и парите в момента да го гледате; все някога ще го изгледате заради образите и добрата игра. В момента тече Киномания и в програмата са включени над  50 филм, все ще си изберете някой за гледане.
PS: Филмът попадна в Топ 10 на най-лошите филми на 2013, съставена от американското сп. Time.

Киномания 2013 със силен старт

снимки на cinefish.bg

На 14 ноември, четвъртък, в зала 1 на НДК се състоя официалното откриване на Киномания 2013 (14.11 – 01.12 2013) с биографичната драма „Иконом на седем президента“. Това, което ми направи веднага впечатление, беше, че залата не беше пълна, нямаше и една 1/3 запълнени места, а помня времена, в които залата е била пълна на Киномания, особено на откриване.

„Иконом на седем прецидента“ (Lee Daniels' The Butler, САЩ, 2013, 132 мин.) е биографична драма на Лий Даниълс, който е сценарист и режисьор. Световната й премиера е през август тази година, а премиерата в България е на Киномания. В ролите: Форест Уитакър, Опра Уинфри, Робин Уилямс, Джон Кюсак, Куба Гудинг Джуниър,  Джейн Фонда, Лени Кравиц, Ванеса Редгрейв, Марая Кери и др.

Филмът е много добър и трябва да се гледа задължително от киноманите. Лентата проследява живота на чернокож мъж в Щатите, като наред с неговите лични истории (драматични събития и успехи), са разказани и основните събития, белязали историята на САЩ, най-вече в периода 1950-1980, като се почне от 30-те години и памуковите плантации, мине се през сегрегацията и борбата на чернокожите за равни права, през убийството на Кенеди, Виетнамската война, апартейда в ЮАР и завърши с избирането на Барак Обама за президент на Щатите. Филмът е интерпретация на живота на Юджийн Алън, който работи като иконом в Белия дом между 1957-1986 и става свидетел на управлението на няколко президента (от Айзенхауер до Рейгън); посветен е на проблемите на чернокожите и отвоюването от тях на достойно мястото в обществото. Филмът е интересен, увлекателен, не се усещат двата часа и половина, тежък, на моменти сърцераздирателен, информативен, вдъхващ размисъл и респект. Препоръчвам го горещо за гледане. Следващата му прожекция е на 23 ноември от 20,30 часа в Одеон.

Друга биографична драма, която гледах на Киномания снощи е „Зад свещника: Моят живот с Либераче“ (Behind the Candelabra, САЩ, 2013, 118 мин.) на режисьора Стивън Содърбърг, по книгата на Скот Торсън. Филмът е представен в Кан през май, световната му премиера е през септември 2013, и лентата има вече няколко награди Еми. В ролите: Мат Деймън, Майкъл Дъглас, Дан Акройд, Скот Бакула, Роб Лоу, Деби Рейнолдс и др.

Филмът проследява бурната връзка между ексцентричния пианист Владиу Валентино Либераче, който е известен шоумен в Щатите през 60-70-те и доста по-младия му любовник Скот Торсън във времена, когато хомосексуализмът е тема табу. Режисьорът се фокусира не толкова върху живота на Либераче, колкото върху ексцентричната му и противоречива личност и върху взаимоотношенията му с интимните му партньори. Филмът е интересен, но не е нищо особено; любовна история между двама хомосексуални, единия, от които е богат и известен ексцентрик, а другия става наркоман. Биографичната драма на Лий Даниълс за живота на Юджийн Алън, за която говорих по-горе, е в пъти по-стойностна и си заслужава да се гледа въпреки, че няма награди (за сега). „Зад свещника: Моят живот с Либераче“ може да се гледа на 17 ноември в Дом на киното и на 18-ти от 20,30 в Одеон.

Филмите на Киномания са обединени в няколко панорами: "Детско кино", "Екранизациите", "Живот като на кино" (тук са събрани биографични филми), "Киното и неговата история", "Класически удоволствия" (тук са включени филми на Фелини и Робърт де Ниро), "Кулинарно кино", „Специални прожекции“, "Фестивал на френския филм", "Фестивал на фестивалите". Билетите са по 10 и 12 лв., за пенсионери и учещи - 8 лв. Прожекциите са в зала 1 на НДК, кино "Люмиер", "Одеон", Дома на киното и "Евросинема“. Колкото до някои възмутителни организационни пропуски бих споменала следните: обикновено в НДК в билетния център работят една или две каси, хората са на работа и идват за билети в 18,30, когато се извиват огромни опашки, жените работят доста бавно и зрителите страшно се изнервят - не могат ли да се пуснат повече каси?!; вече две вечери съм в зала 1 от 19 часа и е страшно студено, моите приятели стоят с палта и шапки, аз съм по-разсъблечена, но е студено – може ли да сме дали по 12 лв за билет и да мръзнем от студ, как да се насладиш на филм 132 минути, когато трепереш от студ?! В мултиплексите билетите са по 9 лв, салоните са отоплени и седалките удобни; за тоалетните на НДК, които са без осветление не си струва да споменавам. Та къде са организаторите да се справят с някои битови проблеми?!Фестивалът не е само добра селекция, а и удобство и наслада за зрителите.

Капитан Филипс

снимка на cinefish.bg

Премиерата от този петък в кината, е последното превъплащение, на един от любимите ми актьори, Том Ханкс. Ханкс играе в екшъна „Капитан Филипс“ (Captain Phillips, САЩ, 2013, 134 мин.). Този приключенски филм е направен по действителен случай – през 2009 година товарен кораб, плаващ под щатски флаг, е превзет от сомалийски пирати и е първият американски кораб, превзет от пирати за последните 200 години. Капитанът на кораба Ричард Филипс написва след събитията книгата „A Captain's Duty: Somali Pirates, Navy SEALS, and Dangerous Days at Sea", по която сценариста Били Рей прави сценария. Режисьор е Пол Грийнграс. Участват Том Ханкс, Баркхад Адби, Баркхад Абдирахман, Картин Кийнър и др.

Няма да разказвам историята, тъй като няма да е интересно; ще кажа, че отидох малко скептично настроена, тъй като смятах, че ще ми е скучно, но все пак тъй като Ханкс прави силна роля и е спряган от разни филмови коментатори за претендент за награди, реших, че все пак трябва да се гледа. Наистина Том Ханкс прави много добра роля; Баркхад Адби, който играе капитанът на сомалийците, също е доста хвален от критиката, тъй като играе много добре за аматьор. Филмът не е никак скучен, двата часа екранно време и малко отгоре не се усещат как минават; като цяло е напрегнат (чак да те заболи главата от съспенс), динамичен, интересен; кара те да симпатизираш на главния герой, да му стискаш палци, а накрая дори да му съчувстваш и да пуснеш някоя сълза.

За мен, като извод от филма, този капитан си е свършил добре работата, като е спазил процедурите и е запазил екипажа и товара, и не виждам защо след  драмата екипажът ще има претенции към него. Все пак обаче филмът е художествена интерпретация, реалните събития вероятно са малко по-различни.  Друг извод от филма е, че малко завидях на притежателите на паспорт за гражданин на САЩ; друго си е да си гражданин, за когото държавата изпраща военни кораби и морски тюлени, за да бъде спасен живота ти; знам, че като български гражданин държавата почти на сто процента няма да си помръдне пръста да ме спаси, където и да съм по света и каквото и да ми се случи, което е тъжно. Но това е отделна тема. И така филмът си заслужава да бъде гледан от почитателите на Том Ханкс. С нетърпение очаквам и следващото му превъплащение в  „Спасяването на мистър Банкс“.

Интересни предложения от програмата на SO Independent

„Ясно, разбрах“ е много свежа комедия, включена в програмата на SO Independent, 4-тия Фестивал на независимото американско кино (24 октомври – 3 ноември), която гледах преди няколко вечери. Световната премиера на филма е била на 20.09.2013, така че може да се каже, че филмът прави българската си премиера на фестивала.

„Ясно, разбрах“  (САЩ, 2013, 91 мин.) е комедия със сценарист и режисьор Никол Холофсенър. Участват: Джеймс Гандолфини, Джулия Луис-Драйфус, Тони Колет, Катрин Кийнър, Бен Фалконе и др.

Филмът е лек, забавен, на моменти те кара да се смееш, на моменти става сериозен и те натъжава, кара те да се замислиш за отношенията ти с приятели, роднини, партньори, за грешките на главната героиня (защото според мен тя допусна грешки в отношенията си с новия си приятел, с дъщеря си и с приятелката на дъщерята); не усещаш как минава времето. Филмът разказва за отношенията на мъж и жена, които са разведени и имат дъщери, заминаващи в колеж. И двамата изпитват страхове от оставането сами, от самотата, от търсенето на нови хобита и нови връзки. Общите им интереси, проблеми и вкусове ги сближават, започват интимна връзка, която в даден момент се пропуква от страховете и съмненията, подхранвани от трети лица. Филм, посветен на втория шанс в любовта, на честността в отношенията, на изборите, които правим и последствията, които трябва да понесем от тях. Препоръчвам го за гледане.

Следващият филм, който изгледах в рамките на фестивала и искам да препоръчам за гледане е „Изток“. „Изток“ (The East, САЩ/Великобритания, 2013, 116 мин.) е шпионски трилър  на продуцентите Ридли и Тони Скот със сценарист и режисьор Зал Батманглидж (сценарист е и актрисата Брит Марлинг). Участват: Брит Марлинг, Александър Скарсгард, Елън Пейдж, Патриша Кларксън, Тоби Кебъл, Джулиа Ормънд и др.

Филмът е динамичен, напрегнат, интересен, провокативен, носещ революционен и романтичен привкус; филм, който те кара да се размислиш. Филмът разказва за работата на агент под прикритие, която работейки за частна разузнавателна фирма се внедрява в терористична организация (или анархистка група), чиято мишена са мултинационалните корпорации, които с производството си засягат живота и здравето на хиляди хора по света. Главната героиня живее в два свята, води двойнствен живот и в един момент започва да се разкъсва между двете реалности, между морала в постъпките на двете страни. Темата е доста актуална, тъй като много организации по света, предимно екологични, съставени от млади хора, в последните години водят битки срещу ГМО производството, срещу замърсяването на морета и океани с петрол, срещу тровенето на екосистемите и измирането на защитени видове, срещу отравянето на водите с химикали и последващите ракови заболявания на хората, живеещи в околностите, срещу фармацевтичните фирми, чийто лекарства са с десетки странични ефекти и тровят хората и т.н. Битката е реална, набираща сили и все по-ожесточена, включваща частни корпорации, разузнавателни фирми и институции и правителствени органи. Битка, за оцеляването на планетата и здравето на хората, срещу големите капитали и властта. Препоръчвам го за гледане.

Последният филм, който гледах на SO Independent е „Думите“ (всъщност не го догледах на фестивала, а в къщи поради техническите проблеми в кино Одеон, което не можа да проведе прожекцията и насрочи нова прожекция за 7-ми ноември; организаторите малко се поизложиха с тази прожекция).

„Думите“ (The Words, САЩ, 2012, 102 мин.) е романтична драма с  режисьори и сценаристи: Брайан Клугман и Лий Стърнтал. Участват: Брадли Купър, Джереми Айрънс, Денис Куейд, Зоуи Салдана, Оливия Уайлд, Дж.К. Симънс, Джон Кана, Желико Иванек, Рон Рифкин и др.

Филмът е интересен, разказва истории в историята и насочва към изборите в живота, които всеки прави и чиито последствия всеки трябва да поеме. Филмът акцентира върху клишета, които се използват често, но които са доста верни – миналото не може да се изтрие; всяко наше действие носи последствия; всеки наш избор води последващи събития, които трябва да приемем и да понесем отговорността за тях; всяко нещо има цена, която ще платим и т.н. Филмът разказва за млад писател, който добива известност и успява да продаде книгите си след като си присвоява чужд текст и става известен благодарение на него. Филмът ни говори за амбицията; за желанието за успех, известност и живот в богатство; за морала, честността, любовта, отговорността. Препоръчвам го за гледане; филмът ще се прожектира на 7-ми ноември от 21,00 в Одеон.