Поглед към света в криза

От създаването си този блог разказва за картини, изложби, книги, филми, театрални представления, оперни и балетни спектакли – това са основните теми; не политика, икономика или друго.  Все пак името му е Поглед към света, а и е личен блог, така че може да изрази мнение по ситуация, която е без прецедент.

Спомням си много добре 11.09.2001; върнах се от работа и пуснах CNN; разбирах, че нещо се случва, видях картините и усетих, че след този момент светът вече няма да бъде същия. Така се и оказа – знаете какво последва: война с тероризма, въоражаване, масово следене, нарастване на религиозния фундаментализъм, нарастване на ксенофобията и т.н.. Привържениците на световната конспирация твърдят, че това събитие е било план на някои служби и правителства  - склонна съм да приема различни версии.

На 31 януари 2020 се подготвях за път, отивах в Мюнхен за 14 дни; разбирах, че нещо се случва, сложих във Фейсбук картата в реално време на института Джон Хопкинс за разпространение на заболяване причинено от нов вирус, за мен и за другите пътуващи, защото не знаех след 2 седмици дали и как ще се върна, бях силно притеснена, тъй като вътрешно усещах, че цунамито идва - не познах, трябваше му повече от месец, за  да удари Европа, но все пак моите усещания се оказаха верни (в края на януари обаче никой не ми обърна внимание от близките около мен хора, че нещо трябва да се направи).

В последната година и половина споделям с най-близките ми роднини и приятели, че трябва да се изготви план за реакция при глобална криза-бедствие-катастрофично събитие, защото такова  предстои – никой обаче не ме взимаше на сериозно. Ето вече сме в момент на глобална криза – затворени граници, обявено извънредно положение в редица държави, хиляди смъртни случаи, тотална парализа на редица сфери в световната икономика - ефекта на доминото. Привържениците на световната конспирация твърдят, че това събитие не е случайно - склонна съм да приема различни версии, най-вече защото намерих научна статия от 2015 (приложена по-долу), в която се описва създаването на подобен химерен вирус SHCO14 на база на SARS-CoV генетична система.  Химерният вирус е съвместна разработка на Института по вирулогия в Ухан, Китай и на лаборатории към няколко Щатски университети.  Изводът от статията гласи: „Тъй като способността на химерни SHCO14 вируси да се репликират в клетъчни култури от човешки дихателни органи, причиняват патогенезис in vivo и избягват съществуващите терапии, съществува необходимост от наблюдение и подобрени терапии срещу циркулиращите SARS—подобни вируси.“ Привържениците на световната коспирация твърдят, че това е биологично оръжие, което случайно или нарочно е пуснато, за да ускори естествения подбор, да тества затвореният тип на системата, да доведе до рецесия на глобалната икономика, да тества къде е дъното на загубите, дали могат да издържат здравните системи и да облекчи пенсионните, да тества хората при масова психоза и т.н. Това е жестоко и умът не ми побира как в мирно време някой ще си позволи да прави подобни глобални, катастрофични експерименти. Едно е сигурно обаче – светът вече няма да е същият – този път промените ще в държавните системи на здравеопазване, във възможностите за дистанционна работа и ред други.

Последната седмица съм гледала новини по телевизията 0 пъти; последните 7 месеца съм гледала нови и актуални предавания по телевизията 0 пъти. По принцип разчитам на електронните медии и социалните мрежи и на възрастните ми родители, които слушат радио и четат вестници, за да бъда информирана за тренда на събитията. Като човек с научна степен, занимавал се със създаване на наука и в последните години със закрилата на иновации и изобретения, от началото на март се обърнах към научните публикации, за да открия повече информация по темата за новия вирус. Събрах няколко ключови статии, които могат да са интересни и които дават по-широка картина по темата. Това са научни статии, а не фалшиви новини. Маркирала съм с жълто пасажи, които ми се струват достъпни за човек с университетско образование, така че повече хора от различни области да могат да разберат и да добият представа за картината. Статия 0 е статията за създаването на химерния вирус през 2015, статия 4 е най-достъпна и всеобхватна, написана на научно-популярен език (линк към статиите ще намерите най-отдолу).

През последната седмица, в малкото моменти, в които отварям социалните мрежи и електронии медии ме удари ужасна вълна на негативизъм. Виждах как малко по малко основната тема на всички е вирусът и мерките, които се взимат срещу разпространението. Надигаше се вълна на страх, паника и масова психоза. След въвеждането на извънредно положение в държавата се създадоха и два воюващи лагера в социалните мрежи – на застъпници на военно положение, хулещи излязлите навън и на хората, които отказват да са затворници, ако нямат симптоми; и това поляризиране на обществото също е много опасно.

Моля ви хора, престанете да жужите, да поствате фалшиви новини, мнения и реакции, снимки и др, които покачват общото ниво на напрежение, всяват страх и паника. Стремете се да не „замърсявате“ общото пространство. Дори и хора, които не гледат и слушат новини като мен, не четат постове във фейсбук като мен, но които са социалноотговорни разбраха за заповедта на министъра на здравеопазването. Да отворих и прочетох заповедта от сайта на министерството без да е нужно да я виждам десетки пъти качена във фейсбук. Плюс това в последните седмици се въздържам от постване на новини във Фейсбук или Линкедин с цел да не замърсявам общото пространство.

Моля ви, хора, спрете да покачвате градуса на напрежение, обърнете се наляво-надясно и вижте хората, които са до вас, прекарайте време с тях, прегърнете ги, прочетете книга или четете статии, които ще подобрят професионалното ви развитие, гответе любимите си храни, слушайте музика, медитирайте, спортувайте, погрижете се за тялото и душата си.

Защото е време, което ще окаже дълготрайно въздействие занапред. Време за взимане на решения, за отсяване на това, което все още ни върши работа от това, което не ни служи. Ще отпаднат стари модели на поведение, ще излезем от дългогодишни коловози, в които сме циклили досега. Светът ще се промени.

Старо индийско предание разказва…

Вървял странник към един голям град, когато срещнал в пустинята Смъртта с косата. Попитал я: „Накъде бързаш?”

А Смъртта отговорила: „Бог ме изпраща, за да покося с мор 50 хиляди живота.”

Минало време – и странникът срещнал Смъртта отново… Веднага ѝ се нахвърлил: „Не държиш на думата си, трябваше да погубиш 50 хиляди, но отнесе със себе си 150 хиляди!”

Смъртта обаче отговорила спокойно: „Отнех с чумата 50 хиляди човешки живота. А останалите 100 хиляди умряха заради страха си.”

Призовавам към кураж, хладнокръвие, дисциплина, смелост, и мъдрост; проявете здрав разум и отговорност, сложете си филтри и отсявайте фалшивите новини, мнения, постове и не ги препредавайте. Смелостта, беше казал някой, не е липсата на страх. Да, аз вярвам в това, защото мен също ме е страх (но не от смъртта, не, че ще умра; страх  ме е за възрастните ми родители, които имат доста хронични заболявания и на първо място хронична обструктивна белодробна болест, страх ме е, че ще страдат, защото те са мишената на врага, а не аз), страх ме е от ниските страсти, които заливат хората, страх ме е от пренавиването. Смятам, че съм смела - проявявам хладнокръвие и се опитвам да не ме завладее страха; запитайте се дали вие сте смели?!

Аз лично съм засегната от ситуацията. От септември насам, 7 месеца се готвя за четири единноевропейски изпити; имало е периоди през това време, в които по 2-3 дни не излизам от апартамента, седя и чета по 8-10часа на бюрото без да ставам – това е доброволна карантина в името на една цел. Повечето ми приятели и близки до сега не знаеха какво е това – да стоиш затворен по 2-3дни, за да учиш и работиш. Сега ще им се наложи принудително да си останат вкъщи. Е, изпитите, които се провеждат веднъж в годината, бяха отменени, близо 5 хил човека увиснахме с платени билети, хотели и месеци труд. Аз бях подчинила целия си личен живот и професионално развитие в последните две години на тази цел. Да не мислите, че започнах да си „скубя косите“ – не, казах си - това е шанс да стана още по-добра. През седмицата трябваше да летя до Нидерландия на интервю за работа - не заминах, билетът ми изгоря, чухме се по телефона – не е краят на света.

Най-накрая включвам един цитат на българка, учителка по йога, защото ми хареса и мисля като нея: „Най-после Вселената се погрижи да ни даде време за интроспекция и преосмисляне... Дано в безумната надпревара да се погрижим за личните си нужди в тези кризисни времена, да остане време да поразсъждаваме и върху по-фундаментални въпроси: например за състоянието на планетата и отпечатъка, който лично ние оставяме върху нея; за "етичния" принцип на хранителните ни навици; за това какво внасяме в "колективното съзнание" - отрицателна енергия (чрез ниско енергийни вибрации на страх и ужас), или неутрална - чрез поддържане на вътрешна хармония и приемане на Висшата воля. Ако сме способни да разширим мирогледа си, ще видим по-дълбокия смисъл на случващото се - а не само повърхностния, в материален план. Какъв по-подходящ момент за коренна промяна?! Смелите и мъдрите ще използват настоящата ситуация за да направят крачка напред в своя еволюционен път, докато останалите ще затънат още повече в страховете и несигурностите на емоционалното си тяло...“

Пазете се, използвайте момента и запазете хладнокръвие и сила на духа.

Ето и научните статии, които четох напоследък по темата и събрах вчера за вас (статия 4 е най-достъпна и всеобхватна, написана на научно-популярен език] всички статии са достъпни във втория линк към папката ми в google.drive):

https://academic.oup.com/nsr/advance-article/doi/10.1093/nsr/nwaa036/5775463?searchresult=1

https://drive.google.com/drive/folders/1dcHgFetsOJCf18chkL2jJ9AUrlFOeqhb?usp=sharing 

Трубадур по време на епидемия

снимка на Софийска опера

Много се радвам, че успяхме да видим гостуването на Йонуц Паску в ролята на Граф ди Луна в операта „Трубадур“ на Софийската опера на 6 март, тъй като от 8-ми март всички представления са отменени заради грипната епидемия и първите случаи на заразени в страната с новия Корона вирус. Този блог няма „да си цапа ръцете“ с разсъждения доколко масовата истерия и отмяната на всички културни мероприятия в цялата страна за неопределено време е оправдано. Само ще кажа, че се радвам, че успях да гледам спектакъла сега, преди хлопването на кепенците, въпреки че съм го гледала и при премиерата му преди година.

Действащи лица и изпълнители: Йонуц Паску в ролята на Граф ди Луна, Габриела Георгиева /Леонора/, Иванка Нинова /Азучена/, Даниел Дамянов /Манрико/, Светозар Рангелов /Ферандо/, Баясгалан Дашням /Инес/, Красимир Динев /Руиц/, Илия Илиев /Старият Циганин/, Слави Манов /Вестител/; хор и оркестър на Софийската опера и балет. Диригент на спектакъла Павел Клиничев. Режисура, сценография и художествено осветление: Филипо Тонон; костюми: Кристина Ачети.

„Трубадур“ (Il trovatore) е опера в четири действия от Джузепе Верди. След големия успех на „Риголето“ (предходна статия в блога) Верди започва работа над „Трубадур“ по драмата на испанския писател-романтик Антонио Гарсиа Гутиерес. Либретото е написано от Салваторе Камарано, който умира преди да го довърши, и е завършено от някой си Бардере, за това сюжетната линия е доста разпокъсана. Операта „Трубадур“ е изпълнена за първи път на 19 януари 1853 в театър „Аполо“ в Рим с изключителен успех. Това е едно от най-любимите и най-популярни произведения на Джузепе Верди, което се държи единствено на прекрасната музика. Операта е написана в традиционен  италиански стил, състои се от отделни музикални номера- арии, дуети, терцети, ансамблови и масови сцени. Музиката на „Трубадур“ има огромна притегателна сила, може би заради красотата на нейната мелодика. Операта е драматична история за магии, убийства и отмъщение; за любов, жертвоготовност, омраза и ревност; борба за надмощие, възмездие, смърт.

С компанията много харесахме изпълненията на Иванка Нинова и Йонуц Паску, както и на хора в масовите сцени: превъзходният разказ на Азучена във второ действие, завладяващ със своя драматизъм, голямата ария на граф ди Луна в следващата картина; както и масовите сцени на войници, цигани, монахини. Впечатли ни като цяло сцеграфията; декорите, костюмите. Специално на мен музиката на цялата опера, в частност и хоровите изпълнения, много ми харесва.

Заслужено на края на спектакъла певците и музикантите получиха дълги аплодисменти. Гледайте този спектакъл на Софийската опера задължително, ако сте любители на операта и сте го пропуснали.

Риголето, любим спектакъл на Софийската опера

снимка на Софийска опера

Девет години след първото ми гледане на операта „Риголето“ през февруари 2011, вчера отново гледах „Риголето” на Софийската опера и балет заради двамата гости Паоло Лардизоне (Paolo Lardizzone) в ролята на дука от Мантуа и Йонуц Паску (Ionut Pascu) в ролята на Риголето. Диригент на спекакъла беше Лучано ди Мартино; режисьор – Пламен Карталов; художник на декора - Любомир Йорданов, художник на костюмите - Елена Иванова.

„Риголето” е опера в три действия от Джузепе Верди; либрето Франческо Мария Пиаве. Верди използва пиесата нa Виктор Юго “Кралят се забавлява”, тъй като много е харесвал произведенията на Юго. След създаването на операта е била наложена цензура в либретотото, променят се имената на героите и мястото на действието От своя страна Верди премахва многобройните масови сцени и насочва вниманието към вътрешната драма на героите. Премиерата на „Риголето“ е на 11 март 1851 г. в театър Ла Фениче, Венеция и има триумфален успех. Само няколко месеца след премиерата операта е изнесена в много италиански и чужди оперни центрове – Будапеща, Прага, Лондон, Виена. В Париж поради несъгласието на Юго е поставена значително по-късно. По-късно, след френската премиера на „Риголето“ големият френски писател е удивен от въздействието й, по начина, по който я представя Верди и споделя, че би искал и неговите герои да могат да говорят по четирима едновременно, като в същото време се разбира какво казва всеки един от тях, визирайки квартета в трето действие.

С компанията много харесахме  спектакъла. Насладихме се на двамата гости в ролята на дука от Мантуа и в ролята на Риголето, както и на Диана Василева в ролята на Джилда. Синхронът между певците беше забележителен, дори при изпълнението на квартета в трето действие. Хоровите изпълнения също много ми харесаха. Певците играят и успяват да предадат на публиката емоциите на героите си.  А емоции в тази опера има достатъчно – като се започне от проклятието (дори е имало вероятност операта да се казва не Риголето, а Проклятието) и се свърши със смъртта. В операта се преплитат проклятие, прелъстяване, съблазняване, любов, ревност, подигравателно отношение, дързост, обида, злоба, невинна любов, измама, отмъщение, измамена любов, жертвоготовност, възмездие, смърт. Певците успяват да предадат на публиката целия този набор от страсти и емоции не само с пеенето, но и с играта си. Това е опера за проклятието и възмездието, за невинната любов и жертвоготовността. Харесаха ни и декорите; костюмите красиви, пищни и подходящо избрани за мястото и времето на действие. Опера с приятна музика и познати, любими арии. Заслужено на края на спектакъла певците и музикантите получиха дълги аплодисменти.

Доста често Софийската опера поставя "Риголето" с гостуващи певци - преди година например гост беше Камен Чанев, когото много харесвам и тогава също спектакъла много ни хареса. Гледайте този спектакъл на Софийската опера задължително, ако сте любители на операта и сте го пропуснали до сега през годините.

Емма

С приятели бяхме решири да гледаме „Малки жени“, който от скоро върви по кината, но на касата се оказа, че сме видяли грешна програма и в избрания час този филм не върви. Вместо да обикаляме кината или да се откажем, решихме да гледаме премиерният „Ема.“ (Emma; Великобритания, 2020) с режисьор: Отъм Де Уайлд и сценарист: Елинор Катън. Участват: Аня Тейлър-Джой, Джон Флин, Бил Най, Миа Гот, Миранда Харт, Джош О‘Конър, Калъм Търнър, Рупърт Грейвс, Джема Уилан, Амбър Андерсън, Таня Рейнолдс, Конър Суинделс.

Филмът е поредният от дългата поредица адаптации по едноименния роман Emmа на Джейн Остин, публикуван през 1816 г.

Всъщност не съжалявам, че попаднахме на този филм. Оказа се лек, забавен, свеж, подходящ за разтоварване; подходящ да се пренесеш в Англия от преди два века и да забравиш всичко, което ти тежи в момента.

В началото филмът върви малко скучно, но после темпото се забързва, става интересно, накрая дори нямаш търпение картите да се подредят. Актьорите пресъздават фино нравите от преди два века; намесва се тънък английски хумор, малко ирония и накрая дори се посмяхме. Костюмите са много красиви, наслада за окото; беше удоволствие да се гледа Ема в красивите рокли, с интересни бижута в унисон с роклите, с интересни шапки и прически. Всички костюми са красиви, мъжете са малко смешни с големите си бакембарди, но какво да се прави - това е било модерно по онова време; пасторалните картини от провинциална Англия с красиви имения отмарят окото; като цяло картините във филма като декор са поредица от красиви цветове. Красив спомен остави у мен например бялата муселинена рокля на Ема с ръчно бродирани зелени цветни клонки, с копринена панделка в няколко зелени нюанса подчертаваща високата талия и красиво колие с зелени камъни в тон с зелените клонки на роклята  от сцената с развръзката. В този филм личи вниманието към детайла.

Основната тема е любовта и промяната, израстването, помъдряването на едно младо момиче, свикнало да си пъха носа навсякъде и да дирижира нещата, дори любовните отношения на околните. Нишките се оплитат, стават недоразумения, но накрая за всички има хепи енд. Да, може да е малко захаросано, но за това премиерата е на 14 февруари.

Препоръчвам го за гледане на тези, които обичат адаптации по романи от стара Англия или които търсят нещо леко и забавно за разтоварване.