17 декември 2021

Уестсайдска история


Тази седмица гледахме с приятелки премиерният филм по кината „Уестсайдска история“ (световната му премиера беше на 10 декември 2021, официален сайт https://www.westsidestory.com).

 „Уестсайдска история“ (West Side Story) е мюзикъл на Джером Робинс (режисьор и хореограф на цялостната оригинална продукция) с музиката на Ленард Бърнстейн; либрето Артър Лорънс, текстове на песните Стивън Зондхейм. Мюзикълът е поставен на Бродуей през 1957 г. и е инспириран от произведението на Уилям Шекспир „Ромео и Жулиета“. В мюзикъла враждата е между нюйоркските младежки банди „Ракетите“ и „Акулите“, борещи се за контрол и признание по улиците на Горен Уест Сайд в Ню Йорк. Първите са представители на белите американци, а вторите са пуерторикански имигранти. Напрежението се покачва, когато пламва любов от пръв поглед между Тони и Мария (Уестсайдските Ромео и Жулиета), представителите на двете враждуващи групи.

Малко след мюзикъла на Бродуей е направен музикален филм „Уестсайдска история“, излязъл по екраните през 1961 г., режисиран от Джером Робинс и Робърт Уайз; сценарист Ърнест Леман. Филмът е големия победител на 34-тата церемония по връчване на наградите „Оскар“, където е номиниран в 11 категории, и печели 10 от тях, включително за най-добър филм и за най-добър режисьор; а за поддържащи роли са наградени Рита Морено и Джордж Чакирис.

Този месец, по кината в света, тръгна римейк на филма от 1961-ва -  „Уестсайдска история“ (West Side Story, 2021, САЩ, 156'); романтична драма, мюзикъл, с режисьор Стивън Спилбърг и сценарист Тони Къшнър. В ролите: Рейчъл Зеглър (Мария), Ансел Елгорт (Тони), Ариана ДеБос (Анита), Дейвид Алварес (Бернардо), Майк Файст (Риф), и със специалното участие на Рита Морено (Валентина), която участва и във филма от 1961-ва и печели Оскар.

Костюми, прически, сценография (магазини, табели, сгради) - всичко изглежда като от 50-те; усеща се духа на епохата и се чувстваш като попаднал в 50-те. Още с първата сцена се потапяме в следвоенен Ню Йорк, който е пълен с проблеми (разрушаване на цели квартали, строеж на нови, прекрояване на града; расова нетърпимост, висока престъпност, нисък полицейски контрол).


На мен много ми харесаха роклите на пуерториканката Анита, танците й с приятеля й Бернардо, и като цяло играта на Ариана ДеБос в ролята на Анита - много силно присъствие и много добра игра и танц; усеща се страст и живот. Танцовите сцени в киносалона - мамбото и ча-ча или срещата; изпълнението на Тони на популярната песен Maria, общата песен на Тони и Мария на балкона Tonight; емблематичната песен и танц America на улицата; груповото изпълнение на жените в магазина I feel pretty, и изпълнението на Валентина Somewhere са моментите и сцените, които ми харесаха от филма (аз бих отрязала от грозните сцени на разрушени, порутени сгради и на биещи се, грозни мъже, но вероятно за това не съм известен режисьор като Спилбърг). Актьорите в мъжките роли на моменти дразнеха визуално, но може би е търсен ефект - да се пресъздаде напрежението между бандите, и бедността в квартала. Като цяло, като се има предвид комбинирането на различни похвати като игра, танц и вокално пеене, целият състав се справя много добре.

Филмът е много дълъг – цели 156 минути, протяжен (почти три часа с рекламите в началото), на моменти става досаден. От позицията на три жени на средна възраст бихме казали, че не ни хареса, искаше ни се нещо повече, нямаше ефекта уау от филм на Спилбърг, подходящ е по-скоро за тийнейджъри. За някои хора може да е проблем, че голяма част от репликите са на испански, и не са преведени на български (аз разбирах горе-долу какво казват, но все пак беше тъпо без превод); преведени са само английските. Така че, ако не сте фенове на мюзикъли, на стари филми (класики), не можете да издържите три часа на едно място, по-добре изберете нещо друго от афиша на кината.

 

PS. Филмът спечели 3 награди Златен Глобус на 10 януари 2022: за най-добра комедия или мюзикъл, за главна и за поддържаща женска роля в мюзикъл или комедия за Рейчъл Зеглер в ролята на Мария и Ариана ДеБос (моят фаворит) в ролята на Анита. 

Ариана Де Бос спечели Оскар за най-добра актриса в поддържаща роля за ролята на Анита, заслужено, Браво.

14 декември 2021

Тоска – един много добър спектакъл на Софийската опера

 

снимка на Софийската опера

В неделната декемврийска вечер успях да се насладя на една от най-известните опери в оперното изкуство – „Тоска” в изпълнение на Софийската опера под диригентството на Евън-Алексис Крист. Гледала съм премиерата на тази постановка още през февруари 2012 под диригентството на Алесандро Санджорджи с друг състав; гледала съм „Тоска“ няколко пъти и в изпълнение на Метрополитън опера, но тъй като не бях ходила на опера от юли, реших, че ще ми дойде добре една приятна вечер с красива музика. Толкова пълна зала не бях виждала последните две години заради пандемията.

На 12 декември участваха солистите: Радостина Николаева – Тоска; Даниел Дамянов - Марио Каварадоси, Йонуц Паску - Барон Скарпия, Ангел Христов – Анджелоти, Антон Радев – Клисар, Николай Павлов – Сполета, Александър Георгиев – Шароне, Петър Бучков – Тъмничар, Антония Иванова- Овчарче; Оркестър и хор на Софийската опера и балет. Режисьор на спектакъла е проф. Пламен Карталов, сценография Миодраг Табачки, костюми Лео Кулаш.

„Тоска” е опера в три действия; завладяваща, разтърсваща драма. Музика Джакомо Пучини, либрето – Джузепе Джакоза и Луиджи Илика, по едноименната пиеса „Флория Тоска” на френския драматург Викториен Сарду, създадена специално за великата Сара Бернар. Премиерата ѝ е на 14 януари 1900 г. в „Teatro Costanzi“ на Рим. „Тоска”, петата от дванадесетте опери на Пучини, е сред най-известните му творби заедно с „Мадам Бътерфлай”, "Турандот" и „Бохеми”. Несъмнено тя е една от най-мелодраматичните и дълбоки опери на италианския композитор и силата й се дължи и на реалистичния сюжет. Действието се развива в Рим в продължение на 24 часа през месец юни 1800 г., когато Наполеон напада Италия (битката при Маренго). Самата партитура на Тоска се счита за отличен пример за стила verismo, термин, който обикновено се превежда като „реализъм“. Музиката е прекрасна; най- ми харесва музиката във второто действие, а арията „E lucevan le stele“ (Там звездите блестяха) от трето действие съм виждала да взривява залата, но не тази вечер, а в Метрополитън.

Постановката на Софийската опера е много добра, певците пеят добре и играят добре, пресъздават емоциите на героите. Най-силно ми въздейства играта във второ действие- срещата на Тоска и барон Скарпия, а изпълнението на Йонуц Паску ми хареса най-много от състава. Костюмите ми харесват като цяло, с изключение на дългите шлифери и очила на полицаите, които изглеждат като излезли от филма „Матрицата“, декорите не ми харесват особено, но като цяло сценографията е подходяща. Даниел Дамянов ми се стори слаб като пеене и изпълнение, с леко странно поведение по сцената. Проблемът да си гледал дадена опера по много пъти в изпълнение на различни състави и на различни оперни театри, е че започваш да сравняваш, качваш летвата все по-високо и всеки следващ спектакъл, който попада под летвата, вече не те задоволя, но това е май със всичко в живота. Гледала съм операта „Тоска“ в изпълнение на Соня Йончева (Sonya Yoncheva) като страстната дива и на тенора Виторио Григоло (Vittorio Grigolo) като Марио Каварадоси в постановка на Метрополитън, която е блестяща постановка, за това неделното представление на Софийската опера ми хареса, но ми бледнееше (на моята компания й хареса много постановката). На края на спектакъла съставът отнесе много и дълги аплодисменти и подвиквания „браво”, което показва, че се е харесал на всички.