„Да се провреш под дъгата”

Наскоро гледах най-добрата постановка, по мое мнение, за този сезон – „Да се провреш под дъгата”, която се играе на Камерна сцена на Народен театър „Иван Вазов”. Пиесата „Да се провреш под дъгата” на Георги Марков е авторска драматизация на новелата му „Санаториумът на д-р Господов” (1965). Накратко историята на пиесата е следната: за първи път е играна в Добрич през 1966, тогава е и премиерата в Пловдивския театър с дебют на режисьора Крикор Азарян; през 1967 г. е била спряна и забранена след 13 представления във Военния театър като режисьорът Асен Шопов, актьорите Наум Шопов и жена му Невена Симеонова били изгонени от София за две години. Сега, пиесата на Георги Марков, е отново на сцената след 40 години. Режисьор на постановката и сценограф е отново Асен Шопов, костюми: Цвета Маринова, музика: Михаил Шишков. Участват: Васил Михайлов, Георги Мамалев,  Георги Кадурин, Стоян Алексиев, Валентин Ганев, Петър Попйорданов, Руси Чанев, Марин Янев.

След поставянето на тази пиеса Академия Аскеер ще удостои с Голямата награда за цялостен принос към театралното изкуство Аскеер 2012 режисьора Асен Шопов.

Действието в пиесата се развива в края на Втората световна война в санаториум за туберкулозно болни в планината, където все пак се чуват бомбандировките на близкия град и където бродят партизани. Пиесата разказва историята на шестима мъже, които са с различни професии, характери и социално положение, но са събрани на едно място от коварната болест. Те са обезверени, отчаяни, предали се пред смъртта, но същевременно не са загубили желанието за живот и поради това безсилието пред болестта ги прави цинични и злобни в ежедневните им беседи за смисъла на живота. Готови са дори да се самоизядат, когато разбират, че в санаториума е попаднала жена (партизанка), тъй като всеки от тях се надява да прекара известно време с нея. След като разбират, че тя е тежко ранена, всеки един тайно я предава в писмо до жанданмерията, като само един от тях си признава греха – бившият офицер Акрабов, за което останалите го убиват. Централна роля в пиесата е отредена на застаряващият бивш офицер, накичен с тенекиени ордени, защото “каквато държавата, такива и ордените”, който е простоват, да не кажем простак, натрупал богатство, злоупотребявайки със служебното си положение, като е изнудвал жени, съпруги на войници и офицери, за секс и пари с цел преместването на мъжете им по фронта. Останалите герои: празният Философ, бездарният и беден Художник, некадърният Доктор-милионер, гробарят Гърбушко и плейбоят, алкохолик Педро, се въртят около него. Накрая всички ще се опитат да преминат под дъгата, т.е. да се променят към по-добро. Представлението разказва истории за вечното търсене на смисъла на живота; за отчаянието, смъртта, греховете и грешките ни, за морала, за приятелство и предателство, за палитрата от човешки страсти, емоции и грешки; показва една картина на епохата през разкриване на палитрата от характери.

На мен представлението не ми се стори дълго, въпреки антракта; интригата ми беше интересна, хареса ми сценографията, костюмите, режисьорският прочит и играта на актьорите (всички актьори играят много силно, да не кажем брилянтно). За мен (и компанията) това е най-силното представление, което съм гледала през сезона, а аз доста постановки изгледах. Заслужава си да се гледа не само от поколението, съвременник на Георги Марков, но и от по-млади зрители.

Харесва ми един цитат от материала на вестник „Монитор” за постановката, който резюмира и моето мнение: „Представлението е неподходящо за търсачите на развлечения в театъра. То е за онези, които искат да надникнат в дълбините на човешката душа и да търсят философско осмисляне на съществуването.”

Бел Ами

снимка от cinefish.bg

От 27 април, новият премиерен филм по кината е „Бел Ами” (драма, Великобритания, Франция, Италия, 2012, 102 минути) по новелата на Ги дьо Мопасан. Сценарист на филма е Рейчъл Бенет; режисьори Деклан Донлан, Ник Ормерод. Участват Робърт Патисън, Ума Търман, Кристина Ричи, Кристин Скот Томас, Филип Гленистър, Холидей Грейнджър, Колм Мийнли и др.

„Бел Ами” е втората новела на Ги дьо Мопасан, публикувана през 1885 година, в която през историята на младият хусар и журналист Жорж Дюроа се развива темата за разпада на нравите в Париж през 19 век и мотивът за преминаването от по-ниско към по-високо стъпало в обществото, като заедно с това се преплита и мотивът на прелъстяването. Честно казано нямам много спомени от романа, тъй като съм го чела преди десетки години докато учехме френска класика в езиковата гимназия и за това се радвах, когато гледах реклами, че излиза филм, който да ми припомни романа.

„Бел Ами” е история за младия войник Жорж Дюроа, който през 90 години на 19 век се издига от мизерното съществуване до висшето общество в Париж, от обикновен чиновник в железниците до редактор във вестника, който диктува политиката във Франция, използвайки своя ум и коварство и способността да съблазнява жените. Младият мъж бързо навлиза от света на бардаците и мизерията в свят, в който политиката и медиите се борят за влияние; свят, където сексът е власт, а известността е мания и лост за влияние; свят, в който най-влиятелни в Париж са не мъжете, а техните съпруги; светът на висшето общество. „Бел Ами” е история за амбиция, безскрупулност, неустоим чар, съблазняване, манипулиране, страсти, изневери, влияние, власт, известност, пари, политика.

Филмът е интересен, лек (мен не ме натовари за разлика от компанията ми), с лека интрига; костюмите и прическите на дамите са много, много красиви, в духа на 19 век. Заслужава да се гледа от киноманите, тъй като напоследък рядко излизат филми по класически текстове, които ни отвеждат в предходни векове, а не в бъдещето и е нещо различно от масата филми в киносалоните. Приятно гледане.

Танц, красота, грация, приказка - „Американски балет за България 2”

На 19 и 20 април в Софийската опера и балет се играха първите спектакли от инициативата „Американски балет за България - 2”. Тази съвместна инициатива на Софийска опера и балет, Сдружение “Cultural Bridges” и Фондация „Америка за България” включва трите балетни творби: “Ла Сорс”, „Скрябин квинтет” и „Шехерезада” и е част от проекта „Балетът по света”, по идея на българския балетист и хореограф Момчил Младенов, като надгражда успешната първа инициатива от проекта – “Баланчин и Фарел”: „Американски балет за България”, реализирана през първата половина на 2011г. Балетът “Шехерезада” на Катрин Поузин е премиера за Европа.

Спектакълът беше като цяло много красив и приказен и си заслужава да се гледа, тъй като представя балет от световна величина; следващите представления ще бъдат на 28 и 29 април.

Балетът “Ла Сорс” (премиера за Източна Европа), е по музика на Лео Делиб и по хореография на Джордж Баланчин; постановката е на Даяна Уайт (бивша примабалерина на "Ню Йорк Сити Балет" и оторизиран постановчик на The George Balanchine Trust), костюми Холи Хайнс; диригент Борис Спасов; участват Марта Петкова, Цецо Иванов, Иванка Касабова, ансамбъл и оркестър на Софийска опера и балет. Този балет няма сюжет, няма и декори на сцената, само балетисти, които танцуват с грация и с добрата техника на движенията разкриват красотата на танца. Балетът "Ла Сорс" е известен още като "розовият балет", тъй като всички костюми са в розово. Костюмите за "Ла Сорс" се правят у нас по модел и под стриктния контрол на бившия главен дизайнер на "Ню Йорк сити балет" Холи Хайнс. Четох някъде, че шивачите в Софийската опера за пръв път усвояват нова техника на шиене на пачките от две части; костюмите наистина бяха  много красиви, в бледо розово, но мен малко ме издразни, че на всички балерини се личеше мястото, в което се събират двете части – ако е по-удобно за балерините добре, но ако методът на шиене се променя, само защото го е показал американски дизайнер – не си струва. Премиерата на балета е била през 1968 г, продължителност 27 минути.

„Скрябин квинтет” е балет по музика на Александър Скрябин, хореография Момчил Младенов, със специалното участие на Георги Черкин (пиано), костюми Християна Михалева-Зорбалиева; участват: Виолета Ангелова (солистка на балета на Сюзан Фарел) и Момчил Младенов, Венера Христова и Дойчин Дочев. Премиерата на балета, с продължителност 15 минути, е през 2012 г. Танцьорите изпълняваха своя танц единствено под акордите на пиано, за това балетът се нарича квинтет – петият участник е Георги Черкин. Накрая балетистите заедно с известния пианист получиха много аплодисменти. След това изпълнение имаше дълъг антракт от 20 минути, за да се подготви сцената за следващия спектакъл – „Шехерезада”.

„Шехерезада” е балет по музика  от сюитата на Н. А. Римски-Корсаков, хореография Катрин Поузин, постановка Мирей Фаварел и Момчил Младенов, сценография Валентин Топенчаров, художник на костюмите Джудана Лин, диригент Борис Спасов, изпълняват солисти и балет, и оркестър на Софийска опера и балет, соло цигулка Ирина Стоянова. Спектакълът беше много красив и приказен, костюмите бяха също много цветни, красиви. В началото балетът започна с арабска музика на запис, след което се включи оркестъра на Софийската опера и балет. Сцената е украсена със семпли декори, които са допълнени от мултимедийни декори, които ни показват корабът на Синбад, Птицата Рока, Лунният Принц с летящия кон, който отлита до Луната и взима своята принцеса, вълшебната лампа. Хореографията разказва историята на Шехерезада, която разказва поредица от 1001 приказки на султан Шахриар и по този начин го покорява и омилостивява, като на сцената се разкриват в танц, музика и мултимедия историите на Синбад Мореплавателя, Аладин и вълшебната лампа, Лунния принц и Лунната принцеса, Птицата Рока и др. Накрая спектакълът събра дългите аплодисменти на залата и подвиквания браво.

Спектакълът „Американски балет за България – 2” е много добър, интересен, красив и си заслужава за се гледа, остават две възможности за сега  - 28 и 29 април. Приятно гледане.

Една реплика на българският павилион на Биеналето във Венеция

снимка от сайта на Музейна Галерия за модерно изкуство

В сряда Музейната Галерия за модерно изкуство отвори врати за изложба „Греди, Хубен, Койчев” (11 април - 27 май), която представя творби на художниците Хубен Черкелов и Греди Асса и на скулптура Павел Койчев. Тази изложба е реплика на българският павилион от Международното биенале за съвременно изкуство във Венеция през 2011, където тримата представяха България. Венецианското биенале е създадено през 19 век и е мястото, където на всеки две години се представят тенденциите за авангардно изкуство в Европа. Участието в него носи престиж и на творците, като повишава цената на техните произведения на международния арт-пазар, носи престиж и на страната, а България участва за пръв път. 54-то издание на Венецианското биенале през 2011 се проведе от юни до кря на ноември като куратор на българската изложба е Джордж Лукс. Към венецианските творби тримата творци прибавят сега и нови творби. Аз направих кратка разходка през творбите от изложбата с изкуствовед от Галерията, която много ме вдъхнови и за това разказвам набързо в блога с идеята четящите да се вдъхновят, да отскочат до „Оборище” 10 и да разгледат изложбата. На входа на Галерията „Виолетова биволица” на Павел Койчев посреща посетителите (скулптурата е от дърво, главата на биволицата е в лилаво, а рогата, копитата и вимето са оцветени в злато). Нова за публиката е инсталацията „Пролетен мотив” на Койчев, създадена специално за изложбата, която е разположена в центъра на залата (представлява агънце от специален материал, което свети и което е стъпило на зелена тревичка); изложени са и шест-седем малки пластики от месинг на Койчев. Греди Асса е представен с няколко големи платна, които пресъздават впечатленията и емоциите на твореца от Малдивите, с една композиция от четири платна с влакчета и с две изненади: „Планината” и „Постмодерна надменност” (платно, създадено специално за Галерията, което намира място веднага до входа). В картините си Хубен Черкелов пресъздава сюжети от емисиите на стари банкноти и монети от различни държави по света (САЩ, България, Германия, Белгия, Либия, Китай, Куба, Италия, Швейцария и др), като по този нетрадиционен начин авторът третира темата за историята, общността и принадлежността към символите на нацията. На мен, от изложените платна на Черкелов, най-много ми харесаха „Пресичането на Вашингтон при Делауеър” и “Banca d’Italia” (по Тициан). Любим мотив за Черкелов е Мадарският конник и на изложбата може да се види платно с известния барелеф; има и платно, изобразяващо римската вълчица, откърмила Ромул и Рем, по Джакомети, както и платно с Малкия принц. От изложбата като цяло най-силно ме впечатлиха трите големи платна на Греди Асса посветени на Малдивите и като цяло стилът на Черкелов (напластяването на слоевете боя, цветовете, използването на специалното холографско фолио, което се използва и в банкноти, в платната-реплики на банкноти – уникален стил, който впечатлява и дори вдъхновява :-) ). Още нещо интересно за Хубен Черкелов е премиерата на документален филм, посветен на неговото творчество „Хубен рисува пари” (България, 2012) на режисьора и сценарист Георги Тенев, на София филм фест през март, който за съжаление аз пропуснах (надявам се някой път да го изгледам, тъй като харесах платна на Хубен извън изложбата и мисля, че има интересен, уникален, впечатляващ стил, за който ще ми е интересно да науча повече). Като приятел на Галерия бих казала: Заповядайте да разгледате новата изложба „Греди, Хубен, Койчев”.

"Лов на диви патици"

снимка от сайта на театъра

Последната премиера на Народен театър „Иван Вазов” е постановката „Лов на диви патици”, която се играе на голяма сцена от края на март. "Лов на диви патици" е написана от руският драматург Александър Вампилов през 1968 година. Постановката е призната за връх в творчеството на драматурга и за една от най-добрите пиеси в световния репертоар. Текстът е предизвикал толкова множество спорове и различни тълкувания, че дори се заражда понятието "загадката Вампилов". Режисьор на постановката е известният руски режисьор Юрий Бутусов; сценографията и костюмите са на Александър Шишкин, а музиката на Фаустас Латенас. Участват: Снежина Петрова, Ирмена Чичикова, Теодора Духовникова, Александра Василева, Иван Юруков, Николай Урумов, Леонид Йовчев, Дарин Ангелов, Валери Йорданов.

Постановката е странна; не мога да кажа дали ми е харесала или не (по-скоро не), но мога да кажа, че дни след като я гледах, се сещах за сцени от нея или за впечатлението, което ми направиха музиката, сценографията и играта на актьорите – така че това може да бъде мотив, за да бъде гледана. Прочетох противоречиви мнения за спектакъла, но всеки човек има различен вкус и трябва сам да прецени дали да гледа нещо или не. Постановката определено има интересна сценография: на сцената са разхвърляни десетки вехтории и джунджурии, дрехи, закачалки, картонени мебели; това са сигурно най-евтините декори в постановка в момента – от картон; костюмите на героините са доста странни; актрисите се преобличат на сцената пред зрителите и ходят полуголи в дадени моменти; сцената се превръща към края в циркова арена, а помощник-режисьорката командва техническия екип за всяка промяна в декорите с микрофон, тоест реквизиторите стават част от общия хаос на сцената и на действието като пренареждат сцената пред зрителите. Постановката е над три часа с антракт, но времето не досажда. Музиката в постановката ми хареса; много забавно ми беше и изпълнението на популярната “Besame mucho” от Николай Урумов –  искрено се радвах на няколкото негови изпълнения; не само изпълнението на песента обаче беше добро - цялата игра на Николай Урумов си беше много добра. Силно беше и изпълнението на останалите актьори, но само това не стига за добра постановка. Като цяло постановката е странно режисьорско решение и всеки трябва да прецени за себе си дали да я изгледа.

Пиесата разказва за живота на обикновения човек в Русия, който ходи на работа, където скучае, лентяйства и се сближава с шефа с цел получаване на някаква облага като например дългочакан апартамент; който се дави в алкохол, боеве и оргии с приятели дни и нощи; който мами жените и презира приятелите си; който е готов да се продаде, за да получи някаква облага; който е готов дори да се самоубие и чието единствено хоби (или интерес) в безсмисления, празен живот е ловът на диви патици. История за семейни скандали, изневери, лицемерно приятелство, пиянства, празнота и безпътица в живота; историята на малкия руснак..
PS Иван Юруков има номинация за награда Аскеер 2012 за Изгряваща звезда за ролята си на Зилов в "Лов на диви патици". Постановката е част от Руския сезон на Народния театър.

„Тодес” със страхотен спектакъл

На 8 април вечерта, в зала 1 на НДК се състоя страхотният танцов спектакъл на балет "Тодес". Това беше 10-тото гостуване на руския балет в България. Спектакълът беше уникален; сбор от модерен балет и акробатика, интересни костюми, светлинно шоу и страхотен ритъм. Отдавна не бях гледала спектакъл, който да приковава така вниманието, като все едно бях хипнотизирана – през целия спектакъл, близо час и половина не можех да отлепя очи от сцената, все едно нищо друго не съществуваше наоколо, освен танцьорите и една малко момиченце, което седеше пред мен и през цялото време им махаше. Светлинното шоу от десетки прожектори в различни цветове подсилваше ефекта на танца, костюмите и музиката. Гърбът на сцената беше осеян с десетки бели лампички, които при изгасването на прожекторите създаваха ефект на звездно небе. В началото на спектакъла един глас само съобщи, че това е десетото гостуване в България, след това след първия час гласът представи изпълнение в чест на Майкъл Джексън (с когото „Тодес” е танцувал), което включваше сбор от няколко песни на Майкъл и на края на спектакъла гласът представи един по един танцьорите и хореографа. Танцьорите изпълниха над дузина отделни танца, като спектакълът беше разделен на три части, между които няколко танцьори забавляваха публиката без музика, само с ръкомахания и подсвирквания, като я подканяха към ръкопляскания и ми напомняха номерата на клоуните в цирка, които разсмиват децата, докато се подготвят костюмите или животните за следващия номер. Отделните изпълнения бяха с различен брой изпълнители – от двама до близо двадесет, и с различни стилове музика и танц, като се редуваха по-бавен и по-игрив ритъм, а танцьорите създаваха различно настроение, и внушаваха различни емоции с телата си. На моменти ми се искаше и аз да съм на сцената и да танцувам с тях, а на края не ми се искаше да свършва. На цялата ни компания танцовият спектакъл много се хареса, а явно и на цялата зала (залата беше пълна, 4-5 хиляди човека), която дълго аплодира на крака танцьорите.

Балет „Тодес” е създаден през 1986 година от Алла Духова, която и в момента е хореограф и директор на трупата; през 1987 трупата прави първите си концерти, а през 1990 тръгва на световно турне на няколко континента, като балетът идва и за пръв път в България. Сега основният състав е от 150 човека и има 80 студия по света. Комбинирането на стиловете е тяхна запазена марка. Те съчетават класически балет, контемпорари, джаз, бродуей, улични танци, брейк денс, акробатика.