Риголето, любим спектакъл на Софийската опера

снимка на Софийска опера

Девет години след първото ми гледане на операта „Риголето“ през февруари 2011, вчера отново гледах „Риголето” на Софийската опера и балет заради двамата гости Паоло Лардизоне (Paolo Lardizzone) в ролята на дука от Мантуа и Йонуц Паску (Ionut Pascu) в ролята на Риголето. Диригент на спекакъла беше Лучано ди Мартино; режисьор – Пламен Карталов; художник на декора - Любомир Йорданов, художник на костюмите - Елена Иванова.

„Риголето” е опера в три действия от Джузепе Верди; либрето Франческо Мария Пиаве. Верди използва пиесата нa Виктор Юго “Кралят се забавлява”, тъй като много е харесвал произведенията на Юго. След създаването на операта е била наложена цензура в либретотото, променят се имената на героите и мястото на действието От своя страна Верди премахва многобройните масови сцени и насочва вниманието към вътрешната драма на героите. Премиерата на „Риголето“ е на 11 март 1851 г. в театър Ла Фениче, Венеция и има триумфален успех. Само няколко месеца след премиерата операта е изнесена в много италиански и чужди оперни центрове – Будапеща, Прага, Лондон, Виена. В Париж поради несъгласието на Юго е поставена значително по-късно. По-късно, след френската премиера на „Риголето“ големият френски писател е удивен от въздействието й, по начина, по който я представя Верди и споделя, че би искал и неговите герои да могат да говорят по четирима едновременно, като в същото време се разбира какво казва всеки един от тях, визирайки квартета в трето действие.

С компанията много харесахме  спектакъла. Насладихме се на двамата гости в ролята на дука от Мантуа и в ролята на Риголето, както и на Диана Василева в ролята на Джилда. Синхронът между певците беше забележителен, дори при изпълнението на квартета в трето действие. Хоровите изпълнения също много ми харесаха. Певците играят и успяват да предадат на публиката емоциите на героите си.  А емоции в тази опера има достатъчно – като се започне от проклятието (дори е имало вероятност операта да се казва не Риголето, а Проклятието) и се свърши със смъртта. В операта се преплитат проклятие, прелъстяване, съблазняване, любов, ревност, подигравателно отношение, дързост, обида, злоба, невинна любов, измама, отмъщение, измамена любов, жертвоготовност, възмездие, смърт. Певците успяват да предадат на публиката целия този набор от страсти и емоции не само с пеенето, но и с играта си. Това е опера за проклятието и възмездието, за невинната любов и жертвоготовността. Харесаха ни и декорите; костюмите красиви, пищни и подходящо избрани за мястото и времето на действие. Опера с приятна музика и познати, любими арии. Заслужено на края на спектакъла певците и музикантите получиха дълги аплодисменти.

Доста често Софийската опера поставя "Риголето" с гостуващи певци - преди година например гост беше Камен Чанев, когото много харесвам и тогава също спектакъла много ни хареса. Гледайте този спектакъл на Софийската опера задължително, ако сте любители на операта и сте го пропуснали до сега през годините.

Емма

С приятели бяхме решири да гледаме „Малки жени“, който от скоро върви по кината, но на касата се оказа, че сме видяли грешна програма и в избрания час този филм не върви. Вместо да обикаляме кината или да се откажем, решихме да гледаме премиерният „Ема.“ (Emma; Великобритания, 2020) с режисьор: Отъм Де Уайлд и сценарист: Елинор Катън. Участват: Аня Тейлър-Джой, Джон Флин, Бил Най, Миа Гот, Миранда Харт, Джош О‘Конър, Калъм Търнър, Рупърт Грейвс, Джема Уилан, Амбър Андерсън, Таня Рейнолдс, Конър Суинделс.

Филмът е поредният от дългата поредица адаптации по едноименния роман Emmа на Джейн Остин, публикуван през 1816 г.

Всъщност не съжалявам, че попаднахме на този филм. Оказа се лек, забавен, свеж, подходящ за разтоварване; подходящ да се пренесеш в Англия от преди два века и да забравиш всичко, което ти тежи в момента.

В началото филмът върви малко скучно, но после темпото се забързва, става интересно, накрая дори нямаш търпение картите да се подредят. Актьорите пресъздават фино нравите от преди два века; намесва се тънък английски хумор, малко ирония и накрая дори се посмяхме. Костюмите са много красиви, наслада за окото; беше удоволствие да се гледа Ема в красивите рокли, с интересни бижута в унисон с роклите, с интересни шапки и прически. Всички костюми са красиви, мъжете са малко смешни с големите си бакембарди, но какво да се прави - това е било модерно по онова време; пасторалните картини от провинциална Англия с красиви имения отмарят окото; като цяло картините във филма като декор са поредица от красиви цветове. Красив спомен остави у мен например бялата муселинена рокля на Ема с ръчно бродирани зелени цветни клонки, с копринена панделка в няколко зелени нюанса подчертаваща високата талия и красиво колие с зелени камъни в тон с зелените клонки на роклята  от сцената с развръзката. В този филм личи вниманието към детайла.

Основната тема е любовта и промяната, израстването, помъдряването на едно младо момиче, свикнало да си пъха носа навсякъде и да дирижира нещата, дори любовните отношения на околните. Нишките се оплитат, стават недоразумения, но накрая за всички има хепи енд. Да, може да е малко захаросано, но за това премиерата е на 14 февруари.

Препоръчвам го за гледане на тези, които обичат адаптации по романи от стара Англия или които търсят нещо леко и забавно за разтоварване.

Ballet could be sensuous feast

Despite this blog reported already some events outside Bulgaria, as exhibitions in Vienna or Milan, this will be the first publication in the 10^th years history of the blog in English, however for everything sooner or later there is a first time.  As I’m spending some time in Munich past months I would like to tell about some ballet performances of the Munich state ballet (Bayerisches Staatsballett).

photo: Munich state ballet

Some guests of the city might consider going to a ballet as life is not just work or study.

This season 2019/2020, I saw Anna Karenina and The Lady with the camellias.

In October I looked on Anna Karenina, a ballet by Christian Spuck on the novel by Lew Tolstoy; choreography Christian Spuck, composer Sergej Rachmaninow, Witold Lutoslawski.

Christian Spuck’s adaptation premiered at the Zurich Ballet in 2014. The Bayerisches Staatsballett dances his Anna Karenina as of November 2017.

I know Anna Karenina’s love story by hearth and saw it told exhaustively in the ballet-dancers acting. The ensemble danced with grace, passion, sadness and many other emotions corresponding to different episodes of the story.

I didn’t like the fact that the stage was mostly empty; Spuck’s intention maybe was to present that characters are as lost in the empty scenery as they are lost in real life. Instead some video projections point towards the action. The audience could feel the psychological process and inner turmoil of Anna through the dance and the darkness coming from the stage. The music was heavy to my taste, in unison with the tragedy through the story; I was familiar with the music of only the first two pieces in the second act.

I didn’t like much the music and the lack of scenery; however I did like very much the dancers’ performance and the costumes; the women in splendid gowns.

Yesterday I saw The Lady with the camellias, a ballet on the novel by Alexandre Dumas; choreography John Neumeier, composer Frédéric Chopin. The novel “La dame aux camellias” has served as model for one of my favorite operas (La Traviata) as well as films and ballets. I saw long time ago an interpretation of The Lady with the camellias of the Sofia opera and ballet and like it very.

In this interpretation the ensemble danced with grace, passion, sadness and many other emotions corresponding to different episodes of the story; we saw lots of emotions but a little bit unclear story. The story is told from backward and forward and if you do not know the synopsis, barely follow the thread. The main character Marguerite Gautier did not seem to me a courtesan. I didn’t like the lack of scenery. I admired the colours of the costumes, the splendid gowns; I admired the ladies flying over the stage. As a whole I liked the abundance of emotions, beauty and grace on the stage. As a lady beside me said: it is wonderful. The audience applauded long after the last act. This performance was a sensuous feast. 

If you have to choose between both ballets I would recommend and would prefer the lighthearted The Lady with the camellias.