Глаголически именник и нумерология

 

Преди две години писах за новите начала през декември – заминаването ми да живея и работя в Белгия и премиерата на нова книга – „Буки“ от Нора Пенева (повече за премиерата и книгата можете да прочетете тук, а интервю с авторката тук). На 14 декември 2024  в Калма йога студио в София се състоя официалното представяне на новата книга на Нора Пенева „Глаголически именник и нумерология“, а и аз напуснах Белгия и се завърнах да живея в България за известно време.

Нора е автор е на романите „№9“ (2017) и „Буки“ (2022); с философско образование е; учител по йога, медитация и дихателни практики, но отвъд това е и писател, специалист по глаголицата.

Искам да разкажа няколко неща за книгата. Книгата не е роман, имаше шега по време на представянето, че това е „Богословски труд“, защото авторката казва, че глаголицата е християнска азбука и представя много информация. От книгата всеки може да научи няколко неща за себе си през глаголицата и през нумерологията:  да види своя инициал – първата буква от личното име, която е най-важна, защото тя дава движеща сила в живота, която те дърпа напред; могат да се намерят всички възможни имена в България започващи с всяка буква и да се прочете каква е интерпретацията на първото име през призмата на глаголицата и нумерологията; например: „човекът с инициал на личното име С (като Соня) има засилено чувство за отговорност, той е носител на едни висши принципи за Божествен ред, справедливост и морал, което го прави много отговорен, грижовен и точен“, защото идва през енергията на глаголическия знак Слово. Така всеки може да научи за силата на името си през първата си буква. В книгата пише защо не е добре да се скъсяват имената (с прякори), а да се носят пълните имена – за да не се измества енергийния център на името, и от там да не се променят енергийните възможности на човек в живота. И така първото нещо, което човек може да направи с книгата е да прочете за първата буква на личното си име. 

Втората стъпка при ползване на книгата, е читателят да провери числото на живота според датата си на раждане и да провери какво е според нумерологията да си човек роден с число на живота например 9, но Нора е добавила каква е мисията на човек според глаголицата, когато човек е с нумерологичен код 9 – Земля - а именно да се заземиш, да материализираш, да случиш на земята, което надграждане през призмата на глаголицата е лично дело на Нора. В нумерологията се работи основно с 9 числа, а в книгата Нора работи с девет основни глаголически енергии, според първите 9 букви от глаголицата. На трето място по книгата всеки може да си сметне глаголическия код на името с таблици. В нумерологията, и в езотериката се смята, че има две най-важни неща: числото на първото ти име (лична карма) и числото на живота, а в книгата авторката прави коментар и по двете, и на база на тези двете, човек може да разбере почти всичко за себе си – какви енергии носи, какво го мотивира в живота, с какво хората са различни едни от други, с какво се допълват и по какво се различават. И на последно място в книгата има анализ на най-известните имена в България като Димитър, Иван, Мария и т.н., по който всеки може да си направи анализ / да интерпретира името си чрез глаголицата. В края на книгата е даден списък с етимологията на всяко едно българско име, например „Ася: е женската форма на името Асен и празнува имен ден на деня на Всички български светии-втората неделя след Петдесетница“, от къде исторически идва всяко име. В книгата се казва малко и за разликата между глаголица и кирилица (в кирилицата няма наименования на буквите като например буки, веди и т.н.).

На премиерата имаше много приятели и почитатели на Нора, чукнахме се с шампанско и се почерпихме с бонбони, сладки и прясна погача; имаше цветя, подаръци и добро настроение.

Добрата новина от премиерата е, че половината тираж вече е изчепан, въпреки че книгата е пусната на пазара едва в началото на декември 2024. На мен лично много ми харесва цветът и мандалата на корицата. Нора не е автор на голямо издателство, а промотира сама себе си. Браво, че книгата се радва на голям интерес; пожелавам успех и още много тиражи! Те първа ще чета книгата, очаквайте интервю с авторката в този блог.

El Día del Tango

 

На 11 декември, в зала “България“ беше отбелязан Световният ден на тангото (Día del Tango / International Tango Day) със специален концерт, организиран от Софийска филхармония и ансамбъл “Кварто” (QuArto Quartet) в сътрудничество с Dia del Tango Sofia. Участваха музикантите на Кварто Квартет, а техен гост беше именития аржентински бандонеонист и композитор Омар Маса. Събитието е част от официалното честване на Световния ден на тангото в София, което тази година отбелязва своя 20-годишен юбилей, под патронажа на Посолството на Република Аржентина в България.

Сцената беше украсена с лека Коледна украса, с цветя Коледна звезда, гирлянди и лампички; имаше празнично излъчване. Залата беше почти пълна. Концертът започна на време, продължи повече от час и половина, и пренесе публиката в страстния свят на тангото с класически произведения на жанра, шедьоври на великия Астор Пиацола и авторски композиции на Омар Маса. Ядрото на ансамбъла са музикантите Иван Пенчев (цигулка), Светлана Станчева (цигулка), Татяна Тодорова (виола) и Димитър Тенчев (виолончело), а към тях на концерта се присъединиха Мартина Табакова (пиано) и Калина Андреева (контрабас). Омар Маса е изпълнител и композитор на танго и танго нуево, носител е на множество награди и изявите му са обявени от аржентинското Министерство на външните работи за "културно и артистично значими за Аржентина".  Считан е за негласния наследник на великия Пиацола заради уникалната му способност, подобно на своя идол, да комбинира автентичния звук на тангото с елементи на съвременната класическа музика. 

По време на концерта той малко говори, но беше и единствения, който насочваше публиката на английски през различните изпълнения. Каза ни, че в началото ще чуем няколко произведения танго от 40-те години на миналия век, когато неговите баба и дядо са се запознали в Буенос Айрес докато са танцували танго. След това музикантите преминаха през произведения с аранжименти на Пиацола; две от изпълненията бяха страхотни, звучаха ми познато (вероятно Adiós Nonino) и ме накараха да настръхна; в края на едно от произведенията усещаха как залата е притихнала в удоволствие и очаквах да избухне в аплодисменти и "Браво"; друго пък беше много красиво. Жалко, че нямахме пълната програма на концерта отпечатана. Накрая музикантите изсвириха четири произведения на самия Маса: Tango Meditation (тук той каза накратко, че е кръстил произведението така, защото докато танцьорите танцуват танго изпадат в медитация, а и в наши дни изпълнинтелите не пият уиски, а практикуват йога), Tango Resonance (тук историята е, че дори на хиляди километри от роднини и приятели, когато има любов, има резонанс и разстоянието е нищо), Tango Legacy (историята на това произведение е, че е посветено на Астро Пиацола и когато семейството на Пиацола позволило на Маса да свири на бандонеона на Пиацола, Маса припаднал, но бандонеона оцелял). След това концертът завърши, но след бурни аплодисменти музикантите се върнаха за бис и изсвириха Либертанго, което отново беше страхотно изпълнение и остави публиката доволна и въобущевена.

 

На една звезда

 

Какъв късмет! Отидох днес до зала България, за да купим билети с приятелка за деня на тангото и не щеш ли погледът ми привлече голям афиш, рекламиращ рецитал с пиано „На една звезда“/“𝑨𝒅 𝒖𝒏𝒂 𝑺𝒕𝒆𝒍𝒍𝒂“ на Соня Йончева на 3 декември от 19,30ч. Имаше няколко свободни билети в залата и веднага си купих. Харесвам Соня Йончева и я следвам в социалните мрежи от години, но не бях разбрала за концерта. През тази година видях, че идва няколко пъти до България, но аз пък последните 2 години живея в Белгия и така до тази вечер не бях я гледала на живо, само в оперите на Метрополитън, който се излъчваха на живо в кината преди няколко години. Привлече вниманието ми непозната за мен до днес продуцентска къща SY11 events и се зачудих нова ли е на пазара, след което разбрах, че това е новото поприще на Соня- продуцентската компания, с която тя започва да организира събития след 2021 година.

После в сайта на певицата видях, че на 3 декември ще изпълни за последен път точно в София нашумялата рецитална програма Ad una Stella, с която Соня буквално е обиколила света, представяйки я в много от най-престижните оперни театри, фестивали и концертни зали, сред които Метополитън опера, в Берлин, Мадрид, Виена, Буенос Айрес, Залцбург, Мюнхен.

Концертът започна без закъснение. Сцената беше украсена с лека Коледна украса и цветя, и беше осветена с приглушени лилави светлини; в центъра на сцената имаше пиано. Прекрасната Соня излезе в красива, дълга, бяла рокля, на пианото застана Малкълм Мартино и рециталът започна. Не защото е българка и е световно известна, а просто си е прекрасна. Пее с глас, който разчувства и вълнува, и играе с тялото си, не само с гласа; има присъствие и непринуденост, които само големите певци и артисти имат. Първата част от програмата включваше десет песни (така ги наричам, защото са кратки музикални изпълнения или кратки арии) четиридесет минути, след което последва пауза от двадесет минути и рециталът продължи. 

Соня излезе в дълга рокля в доматено червено с шлейф, сцената се осветяваше в сменящи се, различен цвят приглушени светлини, така че изпъкваше пианото и тя в центъра на сцената. Във втората част изпълни четири арии от оперите Тоска, Бохеми, Мадам Бътерфлай. Ариите на Мими от Бохеми и на Чо-Чо-Сан от Мадам Бътерфлай почти ме разплакаха, публиката се наелектризира, имаше викове „Браво“, но това беше краят. Последваха бурни аплодисменти, една жена подари на Соня красив букет червени рози и Малкълм Мартино, и Соня напуснаха сцената. Публиката аплодираше възторжено и ето че излязоха на бис. В момента, в който я видях с роза в ръка, си казах: „Habanera“ от Carmen, и разбира се познах. Соня изпълни арията изящно, играейки на сцената и флиртувайки с пианиста като Кармен. След това, според мен, по идея на Малкълм Мартино повториха арията на Чо-Чо-Сан „Un bel di verdemo“, след което публиката отново изригна и аплодира дълго. Не я пускаше. Соня извика на сцената от публиката две малко момичнца и изпя песента/арията „Сбогом“ от операта Манон Леско, клекнала долу ниско между тях, с уговорката, че не казва сбогом на софийската публика, а само „До скоро“. Изпълнението беше мило, красиво и трогателно, след което рециталът официално завърши и остави доволна и въодушевена, вдъхновена публика. Не случайно Соня Йончева е световно известна. Браво!

"Дон Карлос" вече 35 години на Софийска сцена

На 2-ри февруари, на сцената на Софийска опера и балет, се състоя спектакъл-честване на 25 години творческа дейност на известния български бас Орлин Анастасов, в ролята на Филип II в операта „Дон Карлос“. За тази опера този блог е писал и преди, тук и тук. През 2018-та гледах последно спектакъла по повод 30-тия юбилей от първото представление на операта на софийска сцена; сега той е вече на 35 години, като през този му живот аз съм го гледала вече 3 пъти. Тъй като повече от година не живея в България, и последното ми посещение в Софийската опера беше през октомври 2022; очаквах с нетърпения тази вечер. Предполагам като стотици други хора, тъй като залата беше пълна.

Режисьор на спектакъла е Пламен Карталов, асистент-режисьор е Вера Петрова, сценография Любомир Йорданов, художник на костюмите Даниела Йорданова. Диригент тази вечер беше Себастиано Роли; оркестър и хор на Софийската опера.

Както винаги, когато човек отива някъде с големи очаквания, има риск да се разочарова. В началото беше събощено, че Орлин Атанасов е болен и това пролича при изпълнението му на сцената; моята компания дори каза „Защо мъчат човека“; личеше си, че му е трудно да пее, но пък на мен ми хареса играта му с изключение на това, че се изплю на сцената. Като цяло мъжкия състав на мен ми прозвуча слабо; за мен звездата на вечерта беше Гергана Русекова, която направи дебют в ролята на принцеса Еболи. Браво на нея, страхотно изпълнение; в една от ариите, които изпълни направо настръхнах от емоция и възхищение. На моята компания пък й хареса освен изпълнението на Гергана, и това на Атанас Младенов в ролята на Родриго, и на Цветана Бандаловска като кралицата. Публиката ги аплодираше при всяко тяхно изпълнение и подвикваше "Браво".

Костюмите на този спектакъл са много, много красиви и богати; много ми харесват. Обичам оперни представления с костюми според епохата, за която се отнасят.

Нещо, което допълни като цяло по-минорното ни възприятие, е следното: тъй като през последната година говоря основно на английски, по време на спектакъла четях английските субтитри наред с българските – първото ми впечатление беше за потресаващ превод с много грешки. Би било добре, да се коригира. С компанията си говорихме също, че излизането на сцената на Карталов с поздравителните адреси малко се забави – много хора от публиката бяха започнали да си тръгват, а и награждаването на десетина хористи и оркестранти малко разводни честването на Орлин Атанасов. Не останахме много въодушевени, но като цяло по-скоро ни хареса спектакъла в тази вечер.

 

Операта „Дон Карлос“ е от Джузепе Верди; либретото е написано от Жозеф Мери и Камий дю Локл по драмата на Шилер „Дон Карлос”. Действието се развива в Испания около 1560 г. Общият дух на драмата е запазен като по желание на Верди в самото начало е прибавена една картина, за да се изясни по-добре развитието на действието. „Дон Карлос“  е опера в пет действия, с пролог и седем картини и се изнася за първи път на 11 март 1867 г. в парижката Гранд опера с изключителен успех. На следната година се играе и в Германия в преработка на М. Р. Беер. По това време Занардини прави нова редакция на „Дон Карлос“, предназначена за Италия. През 1883 г. Верди преработва „Дон Карлос“, като доста я съкращава. Текстът е преправен чувствително от Гисланцони, автор на либретото на „Аида“. В този си вид операта е изнесена в Милано на 10 януари 1884 г. и така тя се играе и до днес в Италия.