Анора

В съботният празничен ден, малка компания решихме да гледаме на голям екран филмът „Анора“, който спечели награда „Оскар“ за най-добър филм, за най-добър режисьор, най-добра актриса в главна роля, най-добър оригинален сценарий, и за монтаж; също така Златна палма от кинофестивала в Кан и други; общо 144 награди & 267 номинации. Залата в Дом на киното беше почти пълна в съботната вечер. Когато финалните надписи се появиха и трите в малката ни компания се спогледахме и си казахме „ех, това ли беше“, като едната ми приятелка беше крайно разочарована, защото както каза: „филмът няма никаква дълбочина, едва го издържах до края“.

„Анора“ (Anora; САЩ; 2024; 139 минути) е романтична комедия с режисьор Шон Бейкър. Участват: Майки Мадисън (Ани/Анора), Марк Ейделщейн (Иван), Карен Карагулян (Торос), Юра Борисов (Игор).

Филмът напомня за „Хубава жена“ с Джулия Робъртс и Ричърд Гиър от преди почти 30 години. Разказва историята на една съвременна Пепеляшка, в която младата стриптизьорка/проститутка Анора се среща със сина на руски олигарх, който ѝ предлага бляскав нов живот, изпълнен с възможности и огромно богатство. Историята показва как парите могат да купят всичко в наши дни (естествено без здраве и щастие) и как безумно богати хора се самозабравят; как минават през хора. Определено аз, както и много други жени в залата, много се посмях; отделни моменти бяха доста забавни. Не се усеща как минават два часа. И според мен филмът няма дълбочина, няма различни сюжетни линии, няма задълбочаване в душевността и емоциите на героите. Леко се докоснахме до нечия душа едва в последните десетина минути от филма. Само преди няколко дни гледах друг много номиниран и награждаван филм – „Емилия Перес“, за който писах тук. „Анора“ не може да стъпи на една пета от „Емилия Перес“, който е многопластов, кинематографичен шедьовър. За мен „Емилия Перес“ заслужава „Оскар“ за най-добър филм, а не „Анора“. Но явно решението е политическо – да се вдигне шум около филма, за да се покаже колко лоши са руските олигарси и всичко свързано с арменци и руснаци. Да, филмът е нискобюджетен и заслужава похвали, но чак пък толкова много награди?! Това е мое и на компанията мнение, който иска да го гледа. 

* (във филмът има доста секс сцени, така че има ограничение да се гледа от публика над 18)

Емилия Перес, кинематографичен шедьовър

Отмина сезонът на филмовите награди с последните награди, раздадени тази неделя – „Оскар“ и аз се сетих да понаваксам с гледане на филми в кино. Последните няколко месеца гледах на голям екран само „Мария“, тъй като последните две години живеех в Белгия и ходех доста рядко на кино.

Филмът „Мария“ получи само номинация за „Оскар“ за операторско майсторство. Гледах го през декември в зала 1 на НДК, която се пръскаше от хора - голям интерес към филма, тъй като е  имал само една прожекция на Киномания и тази беше втора преди пускането му по кината. „Мария“ (Maria, Италия-Германия-САЩ, 2024, 123 мин) е музикална биография с режисьор Пабло Лараин и с участието на Анджелина Жоли в ролята на Мария Калас. По повод на филма, медиите много хвалеха Анджелина, че се е научила на оперно пеене за ролята. Филмът, въпреки ръкоплясканията в залата, в края му, не ни хареса на мен и компанията. Разказва за живота на оперната дива само в последните две седмици от живота й в Париж през 70-те години на миналия век чрез спомените, приятелите и чрез певческия ѝ талант, което е ужасно жалко. Тук-таме се прокрадват спомени от други моменти от живота й, но това не е достатъчно, за да представи целия живот на една известна оперна дива, живяла в известност, обожание и блясък; имала нещастни, трагични и красиви моменти; примадона, властна, мистериозна, фаталната жена. Играта на Джоли безспорно е добра, показва финес и сила. Но филмът като цяло не е нищо особено, не ни хареса, даже ни досади.

 

Друга история е филмът „Емилия Перес“, който гледах днес (Emilia Perez, Франция, САЩ, 2024, 130 мин) с режисьор: Жак Одиар; сценаристи Жак Одиар, Тома Бидеган, Никола Ливеки, Леа Майсюс. Свободна адаптация по роман на Борис Расон. Участват: Зоуи Салдана, Селена Гомес, Карла София Гаскон, Едгар Рамирес, Едуардо Аладро, Адриана Пас и др. Филмът получи  13 номинации за награда „Оскар“, като Зоуи Салдана получи „Оскар“ за най-добра поддържаща женска роля; а песента “El Mal” получи „Оскар“ за оригинална песен за филм;  като песента “Mi Camino” също имаше номинация (и на мен ми харесва повече). Общо 119 награди & 237 номинации.

В началото филмът ми беше доста досаден заради песните, но от един момент нататък започна да разгръща няколко сюжетни линии и стана доста интересен въпреки песните. Филмът е музикална и криминална трагикомедия; може да се каже, че дори е политически. Зоуи Салдана и Карла София Гаскон, които получават много номинации за играта си този сезон; играят впечатляващо. Не разбирам защо повечето медии представят филма като историята на мъж, който решава да смени пола си и да изтрие живота си до момента, но после решава да се събере отново със семейството си. Това е само един пласт. На втори пласт е историята на талантлива адвокатка, която е претоварена, използвана, нископлатена и потисната, докато не намира своя шанс към богатство, удовлетвореност и полза за обществото. В друг план лежи политическата, обществена и социална обстановка в Мексико, с корумпираните управляваща класа и съдебна власт, наркокартелите, бедността, убийствата, изчезналите и трагедията на близките на изчезналите. Друга линия, която се разгръща е трагедията на едно семейство, което губи баща и съпруг и е принудено да емигрира, а после отново да свиква с нов живот в родината. Друг пласт са душевните терзания на убиец, наркобос, който се преражда като филантроп, който върви назад в стъпките си от минал живот и носи добрини за обикновени, изтерзани хора; на съпруг и баща; на една душа, затворена в тяло, която иска да обича, да живее като себе си и да се изяви. На моменти филмът е трогателен, сърцераздирателен. Събирането на толкова пластове на наратива е същински подвиг, кинематографичен шедьовър. Препоръчвам горещо за гледане.