"Гордост и предразсъдъци" на Софийска сцена

 

През изминалата седмица, на 21, 22, 24 и 25 март, Софийската опера и балет представи премиерните спектакли на балета „Гордост и предразсъдъци“, посветен на 250 годишнината от рождението на Джейн Остин. Балетът е сценична интерпретация по романа на Джейн Остин с музика от английските композитори сър Едуард Елгар, сър Чарлз Пари, Ралф Вон Уилямс, Хенри Пърсел, Георг Фр. Хендел, Питър Уорлок. Аз гледах с приятели последния от поредицата спектакли.

Хореографията и режисурата са на Лео Муич, който постави на Софийска сцена и балетите „Ана Каренина“ и „Великият Гетсби“, за които блогът е писал тук и тук. Сценографията е на Стефано Катунар, а художник на костюмите е Мануела Паладин Шабанович.

В главните роли гледахме примабалерините и премиер солистите на Софийската опера Марта Петкова (Елизабет Бенет), Катерина Петрова (Джейн Бенет), Боряна Петрова (Шарлот Лукас), Фредерико Пинто (Фицуилям Дарси), Цецо Иванов (Чарлз Бингли), Никола Хаджитанев (Джордж Уикъм). Заедно с тях танцуваха и Полина Иванова, Симеон Атанасов, Вяра Иванчева, Ами Иноуе, Елена Петрова, Памела Пандова-Банева, Мария Йорданова, Георги Аспарухов, солисти и кордебалет на Софийската опера. (2,10 часа с 1 антракт)

Музиката беше на запис, комбинация от сюити, маршове, симфонични вариации на различни композитори, и като цяло бе доста неприятна смесица за ухото. С компанията коментирахме звученето като рязко, накъсано, контрастно, дразнещо, тоест музиката не ни хареса. Сценографията беше интересно решена почти без декори. Много неудобно бе решението на режисьора част от действието да се изнесе доста напред на сцената, при което зрителите на втори и трети балкон не виждаха почти нищо от действието там. В първото действие вентилацията в залата духаше силно студен въздух и направо простуди хората, някои от които се оплакаха в антракта, особено аз, облечена с рокля без ръкави за събитието, останах с измръзнали ръце.

Костюмите за спектакъла бяха много красиви, ефирни. Като цяло жените като танцуване и игра (изразност) бяха възхитителни, изпъкнаха повече от мъжете на сцената. Марта както винаги бе грациозна, фина, ефирна, изразна, но нямаше толкова много солови изпълнения, в които да изпъкне. В сцените с танци на бал изпълнителите бяха много на брой, движеха се бързо и създадаваха леко усещане за хаос на сцената. Катерина Петрова и Цецо Иванов танцуваха красиво, представяйки приятната двойка Джейн Бенет и Чарлз Бингли и сладката им, почти детска любов. Памела Пандова-Банева получи много аплодисменти за изпълнението си в ролята на деспотичната лейди Катрин де Бърг, наистина игра много изразно. Мария Йорданова като г-жа Бенет също игра добре и представи един образ на комична, симпатична, невротична майка на пет дъщери. Много красиви, ефирни жени изълниха сцената и представиха различни женски образи. Хареса ми една фраза от ревютата на операта по повод на Елизабет Бенет и мистър Дарси: „Среща на характери – тя е остра и свободолюбива, той е горд и затворен. Но любовта променя всичко.“ Усетихме разликата във връзкити между Елизабет Бенет и мистър Дарси, и Джейн Бенет и Чарлз Бингли. Както и в „Ана Каренина“, и тук танцьорите представят емоциите на героите играейки с телата си. Спектакълът и артистите получиха дълги амплодисменти и цветя от зрителите. Ние останахме с особено мнение.

Симфониета-Враца с концерта „ЮБИЛЕЙ“ в чест на Теодосий Спасов

 

На 06 Март в Градската концертна зала на град Враца, Симфоничният оркестър Симфониета-Враца представи концерта „ЮБИЛЕЙ“ в чест на 65-годишния юбилей на Теодосий Спасов. Солисти бяха Теодосий Спасов (кавал) и Боян Иванов (кларинет), а диригент бе Христо Павлов. Почти преди месец пак бях във Враца и присъствах на концерт на оркестъра, който ми хареса, за това реших и сега да не пропусна този юбилеен концерт и за щастие преди концерта намерих едно място от допълнителните, които бяха пуснали.

В програмата бяха включени различни произведения – от части от опери до авторски пиеси на юбиляра. Концертът започна с позната и любима увертюра към операта „Травиата“ от Джузепе Верди (стори ми се малко отсечено, а не плавно изпълнение, с което съм свикнала, но все пак това си е решение на диригента). След това програмата продължи с участие на единия солист в концертна Фантазия за кларинет и оркестър от  Л. Басси по мотиви из операта „Риголето“ на Джузепе Верди – страхотно изпълнение и на Боян Иванов на кларинета, и на оркестъра, много ми хареса тази концертна фантазия. След това програмата продължи с Хоро Стакато от Г. Динику / П. Владигеров, балкански, ако не и типично български ритми. След това чухме Концерт за кавал и кларинет от Теодосий Спасов в изпълнение на двамата солисти. Концертът беше в три части, добре, че наблизо седеше музикант от оркестъра, който беше само зрител, по чиято липса на пляскане разбрах след първата част, че концертът продължава и може да не се пляска след всяка част – нещо, което в Зала България в София по- се спазва, отколкото от публиката във Враца; концертът не ми допадна много. След това програмата продължи с три авторски пиеси на Теодосий Спасов - „Островът на козите“, „Йовка Кумановка“, „Странен повод“, като преди всяка пиеса, композиторът представяше кратка история по създаването й. Преди края на последната, четвърта пиеса, диригентът помоли юбиляра да затвори очи и на сцената излезе Васил Петров, след което започна да пее „Девойко, Мари Хубава“, а след малко се включи и кавалджията, и целия оркестър. Страхотно изпълнение, цялата настръхнах, залата, мисля, беше очарована от изненадата. Накрая концертът завърши с последната пиеса - „Цигански Танц“ за кавал и оркестър от Теодосий Спасов, която взриви залата, аз определено танцувах на мястото си. Последваха бурни аплодисменти, залата стана на крака (което между впрочем е много модерно напоследък при всеки концерт и оперен спектакъл) и музикантите изсвириха на бис „Цигански танц“, по време на което зрителите пляскаха, а аз почти танцувах на място. И така, с приповдигнато настроение в залата, концертът завърши. Браво, получи се въодушевено, ритмично, музикално, страхотно отбелязване на юбилея на Теодосий Спасов във Враца, дано да е останал и той доволен.