На 06 Март в Градската концертна зала на град Враца, Симфоничният оркестър Симфониета-Враца представи концерта „ЮБИЛЕЙ“ в чест на 65-годишния юбилей на Теодосий Спасов. Солисти бяха Теодосий Спасов (кавал) и Боян Иванов (кларинет), а диригент бе Христо Павлов. Почти преди месец пак бях във Враца и присъствах на концерт на оркестъра, който ми хареса, за това реших и сега да не пропусна този юбилеен концерт и за щастие преди концерта намерих едно място от допълнителните, които бяха пуснали.
В програмата бяха включени различни произведения – от части от опери до авторски пиеси на юбиляра. Концертът започва с позната и любима увертюра към операта „Травиата“ от Джузепе Верди (стори ми се малко отсечено, а не плавно изпълнение, с което съм свикнала, но все пак това си е решение на диригента). След това програмата продължи с участие на единия солист в концертна Фантазия за кларинет и оркестър от Л. Басси по мотиви из операта „Риголето“ на Джузепе Верди – страхотно изпълнение и на Боян Иванов на кларинета, и на оркестъра, много ми хареса тази концертна фантазия. След това програмата продължи с Хоро Стакато от Г. Динику / П. Владигеров, балкански, ако не и типично български ритми. След това чухме Концерт за кавал и кларинет от Теодосий Спасов в изпълнение на двамата солисти. Концертът беше в три части, добре, че наблизо седеше музикант от оркестъра, който беше само зрител, по чиято липса на пляскане разбрах след първата част, че концертът продължава и може да не се пляска след всяка част – нещо, което в Зала България в София по- се спазва, отколкото от публиката във Враца; концертът не ми допадна много. След това програмата продължи с три авторски пиеси на Теодосий Спасов - „Островът на козите“, „Йовка Кумановка“, „Странен повод“, като преди всяка пиеса, композиторът представяше кратка история по създаването й. Преди края на последната, четвърта пиеса, диригентът помоли юбиляра да затвори очи и на сцената излезе Васил Петров, след което започна да пее „Девойко, Мари Хубава“, а след малко се включи и кавалджията, и целия оркестър. Страхотно изпълнение, цялата настръхнах, залата, мисля, беше очарована от изненадата. Накрая концертът завърши с последната пиеса - „Цигански Танц“ за кавал и оркестър от Теодосий Спасов, която взриви залата, аз определено танцувах на мястото си. Последваха бурни аплодисменти, залата стана на крака (което между впрочем е много модерно напоследък при всеки концерт и оперен спектакъл) и музикантите изсвириха на бис „Цигански танц“, по време на което зрителите пляскаха, а аз почти танцувах на място. И така, с приповдигнато настроение в залата, концертът завърши. Браво, получи се въодушевено, ритмично, музикално, страхотно отбелязване на юбилея на Теодосий Спасов във Враца, дано да е останал и той доволен.
Публикации
