Капитан Филипс

снимка на cinefish.bg

Премиерата от този петък в кината, е последното превъплащение, на един от любимите ми актьори, Том Ханкс. Ханкс играе в екшъна „Капитан Филипс“ (Captain Phillips, САЩ, 2013, 134 мин.). Този приключенски филм е направен по действителен случай – през 2009 година товарен кораб, плаващ под щатски флаг, е превзет от сомалийски пирати и е първият американски кораб, превзет от пирати за последните 200 години. Капитанът на кораба Ричард Филипс написва след събитията книгата „A Captain's Duty: Somali Pirates, Navy SEALS, and Dangerous Days at Sea", по която сценариста Били Рей прави сценария. Режисьор е Пол Грийнграс. Участват Том Ханкс, Баркхад Адби, Баркхад Абдирахман, Картин Кийнър и др.

Няма да разказвам историята, тъй като няма да е интересно; ще кажа, че отидох малко скептично настроена, тъй като смятах, че ще ми е скучно, но все пак тъй като Ханкс прави силна роля и е спряган от разни филмови коментатори за претендент за награди, реших, че все пак трябва да се гледа. Наистина Том Ханкс прави много добра роля; Баркхад Адби, който играе капитанът на сомалийците, също е доста хвален от критиката, тъй като играе много добре за аматьор. Филмът не е никак скучен, двата часа екранно време и малко отгоре не се усещат как минават; като цяло е напрегнат (чак да те заболи главата от съспенс), динамичен, интересен; кара те да симпатизираш на главния герой, да му стискаш палци, а накрая дори да му съчувстваш и да пуснеш някоя сълза.

За мен, като извод от филма, този капитан си е свършил добре работата, като е спазил процедурите и е запазил екипажа и товара, и не виждам защо след  драмата екипажът ще има претенции към него. Все пак обаче филмът е художествена интерпретация, реалните събития вероятно са малко по-различни.  Друг извод от филма е, че малко завидях на притежателите на паспорт за гражданин на САЩ; друго си е да си гражданин, за когото държавата изпраща военни кораби и морски тюлени, за да бъде спасен живота ти; знам, че като български гражданин държавата почти на сто процента няма да си помръдне пръста да ме спаси, където и да съм по света и каквото и да ми се случи, което е тъжно. Но това е отделна тема. И така филмът си заслужава да бъде гледан от почитателите на Том Ханкс. С нетърпение очаквам и следващото му превъплащение в  „Спасяването на мистър Банкс“.

Интересни предложения от програмата на SO Independent

„Ясно, разбрах“ е много свежа комедия, включена в програмата на SO Independent, 4-тия Фестивал на независимото американско кино (24 октомври – 3 ноември), която гледах преди няколко вечери. Световната премиера на филма е била на 20.09.2013, така че може да се каже, че филмът прави българската си премиера на фестивала.

„Ясно, разбрах“  (САЩ, 2013, 91 мин.) е комедия със сценарист и режисьор Никол Холофсенър. Участват: Джеймс Гандолфини, Джулия Луис-Драйфус, Тони Колет, Катрин Кийнър, Бен Фалконе и др.

Филмът е лек, забавен, на моменти те кара да се смееш, на моменти става сериозен и те натъжава, кара те да се замислиш за отношенията ти с приятели, роднини, партньори, за грешките на главната героиня (защото според мен тя допусна грешки в отношенията си с новия си приятел, с дъщеря си и с приятелката на дъщерята); не усещаш как минава времето. Филмът разказва за отношенията на мъж и жена, които са разведени и имат дъщери, заминаващи в колеж. И двамата изпитват страхове от оставането сами, от самотата, от търсенето на нови хобита и нови връзки. Общите им интереси, проблеми и вкусове ги сближават, започват интимна връзка, която в даден момент се пропуква от страховете и съмненията, подхранвани от трети лица. Филм, посветен на втория шанс в любовта, на честността в отношенията, на изборите, които правим и последствията, които трябва да понесем от тях. Препоръчвам го за гледане.

Следващият филм, който изгледах в рамките на фестивала и искам да препоръчам за гледане е „Изток“. „Изток“ (The East, САЩ/Великобритания, 2013, 116 мин.) е шпионски трилър  на продуцентите Ридли и Тони Скот със сценарист и режисьор Зал Батманглидж (сценарист е и актрисата Брит Марлинг). Участват: Брит Марлинг, Александър Скарсгард, Елън Пейдж, Патриша Кларксън, Тоби Кебъл, Джулиа Ормънд и др.

Филмът е динамичен, напрегнат, интересен, провокативен, носещ революционен и романтичен привкус; филм, който те кара да се размислиш. Филмът разказва за работата на агент под прикритие, която работейки за частна разузнавателна фирма се внедрява в терористична организация (или анархистка група), чиято мишена са мултинационалните корпорации, които с производството си засягат живота и здравето на хиляди хора по света. Главната героиня живее в два свята, води двойнствен живот и в един момент започва да се разкъсва между двете реалности, между морала в постъпките на двете страни. Темата е доста актуална, тъй като много организации по света, предимно екологични, съставени от млади хора, в последните години водят битки срещу ГМО производството, срещу замърсяването на морета и океани с петрол, срещу тровенето на екосистемите и измирането на защитени видове, срещу отравянето на водите с химикали и последващите ракови заболявания на хората, живеещи в околностите, срещу фармацевтичните фирми, чийто лекарства са с десетки странични ефекти и тровят хората и т.н. Битката е реална, набираща сили и все по-ожесточена, включваща частни корпорации, разузнавателни фирми и институции и правителствени органи. Битка, за оцеляването на планетата и здравето на хората, срещу големите капитали и властта. Препоръчвам го за гледане.

Последният филм, който гледах на SO Independent е „Думите“ (всъщност не го догледах на фестивала, а в къщи поради техническите проблеми в кино Одеон, което не можа да проведе прожекцията и насрочи нова прожекция за 7-ми ноември; организаторите малко се поизложиха с тази прожекция).

„Думите“ (The Words, САЩ, 2012, 102 мин.) е романтична драма с  режисьори и сценаристи: Брайан Клугман и Лий Стърнтал. Участват: Брадли Купър, Джереми Айрънс, Денис Куейд, Зоуи Салдана, Оливия Уайлд, Дж.К. Симънс, Джон Кана, Желико Иванек, Рон Рифкин и др.

Филмът е интересен, разказва истории в историята и насочва към изборите в живота, които всеки прави и чиито последствия всеки трябва да поеме. Филмът акцентира върху клишета, които се използват често, но които са доста верни – миналото не може да се изтрие; всяко наше действие носи последствия; всеки наш избор води последващи събития, които трябва да приемем и да понесем отговорността за тях; всяко нещо има цена, която ще платим и т.н. Филмът разказва за млад писател, който добива известност и успява да продаде книгите си след като си присвоява чужд текст и става известен благодарение на него. Филмът ни говори за амбицията; за желанието за успех, известност и живот в богатство; за морала, честността, любовта, отговорността. Препоръчвам го за гледане; филмът ще се прожектира на 7-ми ноември от 21,00 в Одеон.

Часове в музея

снимка то cinefish.bg

Обичам да посещавам музеи, най-вече картинни галерии; през последния месец прекарах десетки часове в музеи в чужбина и когато видях едно от заглавията на 4-тия Фестивал на независимото американско кино SO Independent (24 октомври – 3 ноември), реших, че ще го изгледам.

„Часове в музея“ (Museum Hours, САЩ, 2012, 107 мин.) е драма на режисьора Джем Коен, който е и сценарист, и оператор, и продуцент. В ролите: Мери Маргарет О’Хара, Боби Зомер, Ела Пиплитц и др.

Филмът на моменти се доближава до документалното кино, изграден е от три сюжетни линии, които се преплитат и изграждат общата картина. Едната сюжетна линия е посветена на почитта към изобразителното изкуство, на излагането на картини в музей, на поведението на посетителите и охранителите в музея, на съзерцаването на детайлите, багрите и сюжетите в картините, на историята на Музея на история на изкуството във Виена; има дори цяла много интересна лекция посветена на творчеството на нидерландския художник Питер Брьогел Стария. Другият сюжет е градския пейзаж в съвремието, картините около нас в ежедневието, които понякога едва забелязваме - архитектурата и случките около нас; голяма част от филма е посветена на град Виена, на малко познати места в него (стори ми се, че филмът е сниман при последното ми ходене в града в края на 2010, началото на 2011-та, тъй като видях реклами на изложба на рисунки на Микеланджело в Албертина, която течеше по това време). Третата сюжетна линия е посветена на случайната среща на двама непознати, мъж и жена, които се запознават в музея, и малко по малко се опознават и сприятеляват. Режисьорът разказва за изкуството в общуването, за помощта към непознат, изпаднал в беда, за търсенето на упора в непознатия град и откриването на подкрепа в труден момент в лицето на непознат; за общите интереси, които сближават. На моменти сцените са мрачни, но в музея са искрящи и колоритни. И така филмът отдава почит на изобразителното изкуство, на картините в музеите, на изкуството в градския пейзаж около нас като архитектура и случайни сцени, на изкуството в общуването.

Който си пада по живопис, картини, музеи, документално кино и случайни срещи да го гледа. Следващи прожекции: 31 октомври (четвъртък), 18:30 в Дом на киното и 02 ноември (събота), 18:30 в Одеон.

Фестивал на независимото американско кино SO Independent продължава до неделя в кината Люмиер, Евро синема, Дом на киното, Одеон и Синема сити Парадайз център с богата програма; аз съм харесала поне още четири филма за гледане в следващите четири дни. Приятно гледане.

Солидарност на дребно

В текста ще стане дума за най-дребните форми на солидарност или на вид благотворителност (като оставянето на билетче в автобуса за някой). Отскоро се включих в програмата на Уницеф за Благодетели, като станах Благодетел с месечни дарения, но това е тема за друг текст, тъй като ще трябва да направя реклама на програмата и да изагитирам читателите на блога по-сериозно. В настоящия текст ще стане дума за нещо елементарно, на някои може да им прозвучи дори дребнаво.

Тази сутрин излизайки от къщи обичайно минах покрай кофите за боклук пред блока и закачих отстрани едно бяло, чисто пликче с един хляб и кутия топено сирене (и двете с изтичащ срок на годност, но поради десетките Е-та във всеки продукт срока на годност би могъл да се удължи с още няколко дни).  Казвам обичайно, защото през последните месеци придобих навика веднъж в седмицата да закачвам бяло пликче с хляб и сирене или кашкавал или мляко за който го намери от местните клошари. Днес след като закачих обичайно пликчето се засуетих около колата да прибирам разни багажи и нещеш ли видях един чичко до кофата, откачи плика, отвори кутията с топено сирене, огледа парчетата (естествено неразопаковани, както са си купени), затвори кутията и прибра пликчето с хляба и сиренето в щайгата на колелото си и си тръгна без да прерови двете кофи, като че ли беше търсил това пликче. Тръгвайки към работа останах много доволна, защото видях, че все пак като закачвам пликче все някой го прибира, за пръв път от толкова месеци видях с очите си, че белите пликчета не отиват в кофата за боклук, а наистина някой ги прибира. Доволна съм и ще продължа.

И тук идва ред на идеята към жените (тъй като обичайно те разчистват къщите и в частност хладилниците) – не хвърляйте храна, дори тази с изтичащ срок на годност днес, може да се консумира още ден-два заради десетките стабилизатори в храните (доколко е здравословно, няма да коментирам). Ако например не сте отворили кофичка с мляко, на което ще изтече срока на годност днес, утре или вдругиден, не я хвърляйте в общия боклук, отделете я и я оставете за някой, който може да й се зарадва или ако цяла седмица не сте изяли хляба, който сте купили, този го отделете, ще си купите пресен. През последната година сутрин отивайки на работа срещам доста повече хора, ровещи по кофите от преди; на излизане от квартала на три улици някои сутрини има поне трима клошари (дори семейства и не само роми). Аз например имам навик напоследък като купя кашкавал или сирене на дадена марка и не ми хареса вкуса, тъй като не е добре узрял да го сложа в плик с хляб и да ги закача до кофата за боклук. Това е толкова лесно, елементарно и с течение на времето се превръща в навик; нещо, което няма да изядеш и изглежда добре, отделяш в плик и на излизане го оставяш на чисто и видно място място до кофите за боклук. До тук говорих за храна, която може да сте наяли, но която има добър вид и вместо да хвърляте в кофата с общия боклук, можете да заделите настрана – ако някой прецени, че я иска - да я вземе.

Преди време писах и текст за хранителните банки, които са световна инициатива, която след 2006-та се развива и у нас:  „Хранителните банки за момента са най-ефективният начин ненужната, но годна за консумация храна от различни звена на хранителната индустрия да стигне до нуждаещите се вместо на сметището или на нерегламентирани пазари. Хранителната банка е начинание с идеална цел, което обединява усилията на бизнеса, държавата и благотворителни организации.Тя събира и съхранява годна за консумация храна от фермери, производители, дистрибутори и търговци, която по някаква причина в нормалния ход на бизнеса се оказва непродаваема. А след като я сортира и  инспектира според стандартите за безопасност, я доставя до нуждаещите се чрез социални кухни, дневни центрове за социално подпомагане и други организации, осигуряващи помощ под формата на храна http://www.haccp.bg/.” С други думи, ако имате пакет ориз или консерви грах, на които им изтича срока на годност след 1-3 месеца и няма да ги ядете, да ги дарите във фирмата, в която работите и тя да ги предаде нататък. Ето линк и към целия текст.

Заделяйте храна, която не искате настрана – ако някой прецени, че я иска - ще я вземе.