Дните на руската духовна култура в България завършиха

На 15 септември 2011 г., в зала 1 на НДК се състоя официалното откриване на Дните на руската духовна култура в България с балетен гала-концерт „Звезди на руския балет” с участието на изявени солисти на водещите руски театри. Дните на руската духовна култура в България се провеждат тази година в периода 12 септември – 25 ноември и са подкрепени от Министерство на културата на Руската федерация и Министерство на културата на Република България. Тази седмица, Дните на руската духовна култура завършиха с концерт на Държавния академичен ансамбъл за народни танци „Игор Моисеев”, който се проведе в София на 23 ноември в зала 1 на НДК от 20 ч. По програма ансамбълът имаше насрочени концерти и в Пловдив и Варна, но те бяха отменени.

Игор Моисеев (1906-2007) е един от най-великите хореографи на 20 век, създател на нов жанр в сценичното изкуство – народно-сценичната хореография, като прави народния танц достояние на световната култура. Игор Моисеев е създател и на първия в света професионален ансамбъл за народни танци през 1937 година и на първата в света професионална школа за народни танци при ансамбъла пред 1943 година. Ансамбълът е идвал в България до сега 4 пъти (през 1945, 1962, 1978 и 2008 г.).

Концертът започна със закъснение от двадесет минути и продължи над два часа с антракт от половин час вместо двадесет минути – явно трупата не държи много на точността по отношение на публиката. Костюмите на артистите бяха много красиви и колоритни. Липсваха обаче декори или украса на сцената, като сценичен похват беше използвана игра с цветовете на прожекторите. В първата част ансамбълът представи руски, гръцки, грузински, сръбски, македонски и шопски народни танци. Естествено залата се взриви при изпълнението на българския танц и като цяло всички танци от първата част бяха доста аплодирани. През втората част видяхме спектакъла "Нощ над пустата планина", станал хит на Бродуей, по либрето и хореография на Игор Моисеев. Спектакълът беше интересен и се хареса на публиката, но според мен беше леко осакатен от липсата на декори. Декорите в комбинация с красивите костюми само щяха да обогатят общата картината и по-пълната представа на зрителите за историята. Като цяло на мен първата част по-ми хареса, докато на компанията ми повече й хареса втората част със спектакъла. Залата аплодира бурно ансамбъла, който излезе на бис два пъти; накрая художественият директор на балета в момента - Елена Щербакова благодари на българската публика за топлото посрещане и за бурните аплодисменти. Като цяло залата не беше изцяло пълна въпреки, че бяха обещани автобуси за хората от Пловдив, които са имали билети за отменения концерт, но имаше доста хора, доста аплодисменти и добро настроение.

През 2012 година в Русия ще се проведат Дни на българската духовна култура.

Още новини от Киномания

След новият филм на Уди Алън „Полунощ в Париж”, за който вече разказах, в рамките на Киномания беше включен още един филм, който гледах, в който действието се развива също в Париж – „Парижки блус”. „Парижки блус”, 1961г. е на режисьора Мартин Рут, с музиката на Дюк Елингтън и участието на Пол Нюман, Сидни Поатие, Луис Армстронг и др. Филмът е получавал номинации за Оскар `61 и Грами за филмова музика и беше включен в програмата на Киномания по случай 110 години от рождението на Луис Армстронг. Честно казано този филм не ме впечатли много, защото очаквах да слушам повече джаз и по-голямо участие на Луис Армстронг, а всъщност се оказа разказ за двама музиканти, които се влюбват в две туристки и са принудени да преосмислят живота си и да вземат решение за бъдещето си. Филмът обаче ми беше интересен с това, че е черно-бял, че показва модата в дрехите и прическите от 50-те/60-те години, които са ми любими и че показва стари кадри от Париж, който ми е любим град. Кино Люмиер беше пълно с любители на джаза и въпреки че не слушахме много джаз, все пак беше приятно. А гледането на „Полунощ в Париж” и „Парижки блус” в рамките на една седмица заради Киномания (въпреки че няма място за сравнение между съвременните цветни, красиви, романтични кадри от 2010-то и черно-белите кадри от 1960-та) породи желанието пак да отида до един от любимите ми градове.

Друг забележителен филм, който имаше премиера на Киномания, беше „Кожата, в която живея”, 2011г. на режисьора Педро Алмодовар по романа Тарантула на Тиери Жонке. Филмът е имал премиера в Кан тази година и вероятно ще има претенции за Оскар. Антонио Бандерас прави силна роля. Филмът е доста извратен и краен, но мен не ме шокира, за разлика от приятелите, с които го гледах, които бяха шокирани. Филмът преплита по начин, характерен едва ли не само за Алмодовар, няколко трагични истории, някои от които граничат с перверзията. Ако оставим настрана историята за бащата, който отмъщава за изнасилването на дъщеря си (довело до самоубийството й) по садистичен начин, на какъвто е способен само гениален в лудостта си хирург, сменяйки пола и самоличността на едно момче; остава историята за богат, велик пластичен хирург, чиято любима жена загива трагично след изгаряне в катастрофа и на когото животът след това остава посветен на идеята на създаде по трансгенетичен метод изкуствена кожа, която да спасява и да дава шанс на хора, жертва на изгаряния и страдащи от малария, кожа, която носи генетичния материал на прасе и на човек, кожа, която не гори и не мирише и е бариера срещу маларийните комари. И така, за мен основната история не е шокираща, защото виждам в нея голямата любов на един луд експериментатор към жена му, която води до създаването на революционно откритие на границата на биоетиката. Филмът се заслужава да се гледа от хората с по-силни нерви и с експериментаторски дух.

Една силна постановка на Младежкия

снимка от novinar.bg

Наскоро гледах постановката „Кола Брьонон” в Младежкия театър „Николай Бинев”. Исках да я гледам още от април, когато беше премиерата и постановката беше номинирана за три награди Аскеер 2011 (за музика, за костюмография и за най-добро представление), но все не оставаше време за нея. Постановката спечели награда Аскеер в категория „Костюмография".

„Кола Брьонон” е по романа на Ромен Ролан. Режисьор на спектакъла е Владимир Люцканов; сценографията и костюмите са на Петя Стойкова, а музиката - на Кирил Дончев; мултимедия – Николай Люцканов, подводни снимки – Стефан Тодоров, грим – Димитър Коклин и екип. Участват: Малин Кръстев, Станка Калчева, Искра Донова, Силвия Лулчева, Гергана Христова, Герасим Георгиев-Геро, Николай Луканов, Светослав Добрев, Стефан Мавродиев и др..

Действието в спектакъла се развива през 16-17 век по време на чумна епидемия. Сценографията е интересна, в началото пред зрителя се появява редица от къщички с малки прозорчета и врати, от които излизат героите; къщичките са обединени в коплекс като голяма къща с наклонен покрив; след това сцената се върти и пред зрителите се появяват последователно къщата на Кола със стаи и ателие за дърворезби и гостоприемницата на селото. Включена е и мултимедия, която допълва сценографията като показва мечтите и мислите на главните герои посредством плуването им във вода, а в друго време мултимедийните ефекти пресъздават пожар, изпепеляващ къщата на главния герой. Костюмите са интересни, дори красиви, точно в духа на епохата. В началото има и участие на каскадьорска група, която изпълнява ролята на дяволи или тъмни сили. На сцената от време на време излиза четиричленен оркестър от „странни старчета”, който изпълнява песни, а малко петгодишно сладко момиченце изпълнява отделни песни. За отбелязване е, че текстът на една от песните, която се повтаря най-често, съдържа нецензурни думи и не е много подходяща за изпълнение от дете или слушане от деца и води до леко опростачване на цялостното впечатление от постановката (мнение на компанията ми). Иначе като цяло на мен ми хареса адаптацията на Люцканов, запазен е класическия текст и всичките философски размисли за ценностите на хората, за голямата любов, за изневярата, за предателството, за приятелството, за вярата и религията, за взаимопомощта между хората, за бита в онези времена. Текстът съдържа и хумор и сърцераздирателни истини, и болка и смях. Актьорите играят много силно, а Малин Кръстев прави голяма роля. Като цяло класическият текст е запазен и те кара да се замислиш, тоест има съдържание, сценографията и костюмите са интересни, актьорите играят силно – всичко необходимо за едно силно представление. У мен постановката остави добро впечатление (на компанията ми не й хареса много) и аз бих я препоръчала като силно представление за гледане през този сезон.

Киномания 2011 започна

снимка на cinefish.bg

С предпремиерна за България прожекция на романтичната комедия на Уди Алън "Полунощ в Париж"(Midnight in Paris, 2011) на 9 ноември започна 25-ото издание на фестивала "Киномания" в Зала 1 на НДК. Филмът тръгва премиерно по кината от 11 ноември. Режисьор и сценарист на филма е Уди Алън, който заснема цялата продукция изцяло в Париж в знак на преклонение пред красотата на романтичния град и любовта си към него. Участват звезди като Оуен Уилсън, Рейчъл МакАдамс, Кати Бейтс, носителят на Оскар Ейдриън Броуди, Майкъл Шийн, Марийон Котийар и дори съпругата на президента на Франция Никола Саркози - Карла Бруни, за която това е дебют в киното. Официалната премиера на "Полунощ в Париж" е била на тазгодишното издание на кинофестивала в Кан. Един филм за всички, които обичат Париж, романтиката, красивото, изкуството, художниците, писателите; един приятен и поучителен филм с особена атмосфера. Филмът разказва за илюзиите, които имаме, когато мечтаем, че животът ни през друго време би бил по-добър от този, който градим в настоящия момент; за илюзиите, че животът на другите е по-добър от нашият. А всъщност ние живеем тук и сега и е най-добре да се възползваме от шансовете, които ни дава живота и да бъдем с хората, които гледат в нашата посока и са съпричастни с нашия живот; живот, който градим без страх от развитието и пътя напред, без страх от загубите на неподходящите хора около нас, без страх от загуба на излюзиите ни. Главният герой преминава през магията на отминали, славни времена за художници и писатели и накрая разбира какво наистина иска от живота. Филмът има изключително приказна атмосфера; атмосфера, в която се потапяш и забравяш за всичко; филм, който се гледа на един дъх.

Друг интересен филм от първия ден на официалното стартиране на Киномания е документалният филм Ходорковски, 2011 на режисьора Сирил Туши, който работи по филма от години. Един филм за харизматичен, амбициозен човек (Михаил Ходорковски), който завършва химия, като член на Комсомола става близък с Горбачов и създава първата частна банка в Русия през 1988, след което по времето на Елцин купува голяма петролна компания Юкос и става най-богатият мъж под 40 години в света; а на края по времето на Путин финансира образователни центрове, опозицията, защитници на човешки права и критикува корупцията във властта, в резултат на което е затворен в Сибир от 2003 година насам след две съдебни дела. Една история с продължение, защото може би е историята на човека, който ще замести Путин в Кремъл след години. Филмът е представян на световни фестивали, но същевременно среща и голяма съпротива от страна на официалната власт в Русия.

Киномания тази година се провежда под мотото "Презареждане" и включва прожекции на над 40 филмови заглавия в НДК и Дом на киното между 11 и 20 ноември. За първи път в историята си "Киномания" ще гостува и на Варна във Фестивалния и конгресен център в периода между 18 и 24 ноември. Киномания и Фондация Америка за България представят 8 детски филми, чиито прожекции са безплатни за децата и родителите. Приятно гледане.
PS. Филмът "Полунощ в Париж" получи Оскар за оригинален сценарий на Уди Алън на 84-тото раздаване на наградите на Американската филмова академия на 26 февруари 2012.

Съчетание между слово, музика и танц за Деня на будителите

снимка от dariknews.bg

Тази вечер, по повод Деня на будителите, трупата „Нешанъл Арт” на Нешка Робева, съвместно с НДК, представи патриотичния спектакъл „Забравени” в зала 1 на НДК. Спектакълът е със специалното участие и по идея на актрисата Джуни Александрова. Спектакълът включва рецитал на стихове на Христо Ботев и Иван Вазов и на текстове от писмото на Левски до Филип Тотю и Кървавото писмо на Каблешков, съпроводен с танци под музиката на формация „Исихия”. Музиката на Исихия съчетава по съвременен начин български фолклорни мотиви и църковни песнопения, изпълнени на различни инструменти. Спектакълът е създаден по повод 135 годишнината от Априлското възстание и за първи път е игран на 3 март 2011.

Впечатли ме фактът, че залата беше препълнена, тъй като това ми донесе успокоение, че все пак извън училищата и университетите, има и хиляди други хора, които се сещат за Деня на будителите и искат да отбележат по някакъв начин празника и да помислят за смисъла му. Имаше хора от всякакви възрасти, дори и малки деца и ученици.

Спектакълът продължи близо час и половина и ни потопи със слово и танц в историята, във времето на монашеството и революционната дейност на Левски, в думите на Ботев  от парахода Радецки: „мила ми Венето,...Ако умра, то знай, че после Отечеството си съм обичал най-много тебе, затова гледай Иванка и помни любящия те”; в битката в Перущица, на Шипка, в Батак, в момента на обесването на Васил Левски и потушаването на въстанието и думите на Вазов „нека таз свобода да ни бъде дар”. Най-силните моменти за мен бяха обесването на Васил Левски, при което стиховете на Ботев бяха съпроводени от танц на гарвани в тъмното, при което тъмнината на сцената и специфичното осветление от отделни прожектори подчертаваха зловещата нотка на момента, което ми подейства вледеняващо и разтърсващо. Силен момент беше и танцът със стихове на Ботев от Хаджи Димитър и танцът с част от „Епопея на забравените”. Нямаше декори, а през целия спектакъл основен декор беше светлината, тъмнината и отделните проблясъци на прожекторите, които акцентираха на отделни моменти от словото. Отделни моменти от спектакъла ми бяха скучни, но други ми подействаха затрогващо и разтърсващо до просълзяване. През цялото време си рецитирах наум отделните стихове от На прощаване, Хаджи Димитър, Обесването на Васил Левски, Борба, Опълценците на Шипка и др и се питах поколенията след нас дали знаят наизуст тези стихове и какво ли ще помнят от онези времена?!

Със сигурност хората в залата по време на спектакъла се потопиха поне за час в онези времена и си спомниха за момент за хората, които са били будители на масите. Спектакъл посветен на малките хора, дали живота си за свободата и духовното извисяване на България.

Монголската култура и душевност, представени от китайска трупа

Искам да разкажа накратко за едно събитие, което не беше толкова впечатляващо или затрогващо, но със сигурност беше интресено, тъй като в България рядко гостуват културни трупи от Далечния изток. За последната година културните събития, свързани с Китай за мен бяха малко – една изложба на китайски ветрила и чадъри в рамките на миналогодишния Салон на изкуствата, прожекцията на филма „Конфуций” с продажбата на китайски книги и дискове в рамките на „Киномания” 2010 и спектакъла „Благословена степ” тази седмица.

На 6 октомври в зала 1 на НДК за първи път в България беше представен спектакъла „Благословена степ” на трупа от Националния театър за песен и танц на автономния район Вътрешна Монголия в Китай. Спектакълът е организиран от НДК и Посолство на Китайската Народна Република и е гостувал на следващия ден и в Стара Загора по случай Деня на града. Спектакълът включваше изпълнения на танци (включително монголски танц с паници на главите), народно пеене със солови изпълнения на цигулка с форма на конска глава, акробатика (включително ритане на купи, докато се кара цирков велосипед с едно колело от четири акробатки – номерът е спечелил Златна награда на 13-я Международен конкурс по акробатика в Париж), опъване на тетивата на един до шест лъка наведнъж и др. В програмата беше представено  и специфично монголско вокално изкуство „Хоомей пеене”, което е включено в списъка на ЮНЕСКО за нематериалното културно наследство на човечеството през 2009 г. Хоомей-певецът изпълнява ниските тонове с гърлото си, като в същото време изсвирва високите с уста, като по този начин се генерира особен вид обертон, който създава впечатлението, че един певец пее на два гласа; много интересно звучеше. Чухме и т .нар. монголска „дълга песен”, също вписана в списъка на ЮНЕСКО на нематериалното културно наследство на човечеството през 2005 г. Видяхме интересни костюми с много ярки цветове. Общо взето отделните изпълнения бяха интересни, но спектакълът беше структуриран от отделни номера, между които глас зад сцената разказваше какво виждаме и анализираше духа на изпълнението – например какво иска да ни каже танца – нещо, което звучеше малко смешничко. В зала 1 бяха се събрали много китайци с децата си от китайското общество в България – малките деца тичаха между редовете, играеха си, ревяха и разсейваха останалите зрители, родителите им ги гонеха между редовете и извеждаха от залата. Общо взето най-невъзпитаната публика от много време насам, която виждам на спектакъл в НДК. Като цяло беше интересно, но и малко комично и нищо затрогващо.

Събитието беше съпроводено и с изложба „Век на промените”, която пресъздава различни моменти от ежедневието на обикновените китайци, посветена на 100- годишнината от Синхайската революция през 1911 г. Националният театър за песен и танц на Вътрешна Монголия е най-голямата артистична трупа в Автономен район Вътрешна Монголия. Той включва трупа за песни и танци, монголска оперна трупа, симфоничен оркестър, трупа за монголски фолклор, монголски младежки хор, филмов и телевизионен център, изпълнителски център и трупата „Танцуваща красавица”. Театърът е създаден през 2000 година и е посетил повече от 20 страни в цял свят, като печели много награди в родината и чужбина, допринасяйки за популярността и културния обмен на Вътрешна Монголия. Нещо ново за мен беше да разбера, че в Китай има автономен район Монголия, в който живеят над 24 млн души; няколко Българии. Очаквам с интерес следващи визити от Далечни изток

Както ви харесва

По случай 17 септември, Деня на София, Театър Българска армия организира Ден на отворените врати, в който хора, които имат интерес, можеха да се разходят из всички кътчета на театъра, да бъдат гримирани, да разгледат костюмите на театъра, да се срещнат с актьори, да гладат репетицията на „Ножица трепач” и др. По този повод театърът пусна само на 17 септември билети за постановките си до края на септември по 5 лв. С приятели решихме да се възползваме и да гледаме два спектакъла – „Както ви харесва” и „Ножица трепач”. И така, през изтеклата седмица, две поредни вечери бяхме в театъра на армията.

„Както ви харесва” е постановка по пиесата на Уилям Шекспир (превод Валери Петров), която се играе от април 2011 на сцената на театъра. Режисьор на спектакъла е Красимир Спасов, сценография и костюми – Марина Райчинова, музика - Добрин Векилов – Дони, музикално оформление – Красимир Спасов, хореография, каскади и сценичен бой – Александър Илиев (гост), танц - Ана Дончева (гост). Участват: Мирослав Косев, Илиан Марков, Иван Радоев, Веселин Анчев, Ангел Генов, Стойко Пеев, Леонид Йовчев, Иван Ласкин, Георги Къркеланов, Тигран Торосян, Лидия Инджова, Йоана Буковска, Анастасия Ингилизова, Стефка Янорова.

В медиите пише, че за Красимир Спасов Шекспир е "над всички". Аз обаче не останах с такова впечатление от двата часа гледане на постановката. Не съм гледала неговите "Много шум за нищо", "Хамлет", "Комедия от грешки", "Мяра за мяра", "Веселите уиндзорки" по Шексир, но определено неговият прочит и адаптация на „Както ви харесва” не ми харесаха. Спасов предлага по-съкратен вариант на пълния текст на Шекспир с малки промени в сюжетната структура. Последната постановка, която гледах по Шекспир беше „Зимна приказка” на Маргарита Младенова в Сфумато. Двете постановки обаче са на светлинни години една от друга; въпреки че в градската част на  „Както ви харесва”  ми се струва, че леко се копират сценографията и концепцията за костюми от „Зимна приказка”, но в бледо копие. Като цяло в „Както ви харесва” сценографията и костюмите са интересни, но не съм убедена, че хипарските костюми са подходящото решение за Шекспирова пиеса; да не говорим, че Иван Радоев облечен като гей и пушещ трева и Йоана Буковска с костюм и прическа на хипи от 1973 стояха странно в гората. За музиката да не говорим - Бийтълс, мелодичен рок и ню уейв и Шекспир. Шекспир е класика и желанието на режисьора да адаптира текста, като вкарва злободневни теми от съвремието, глуповати изрази, звучащи „готино”, ми звучи като „театрална чалга”. Играта на актьорите си беше добра, но това не стига за добро представление. Беше ми ужасно досадно и едва се стърпях да не си изляза през двата часа на твърдите столове в театъра. Но както ви харесва, хора различни, вкусове много – на мен и компанията, постановката не ни хареса, на вас може и да ви хареса.

Следващата вечер гледахме „Ножица трепач”, постановка, която се играе от три-четири години, ако не и повече при винаги пълни зали в театъра на армията. Аз бях гледала постановката може би преди три години и тогава доста ми хареса. Този път обаче не ми хареса. „Ножица трепач” е пиеса от Брус Джордан и Мерилин Ейбръмс, режисьор Ивайло Христов, сценография – Нина Пашова, костюми – Кремена Халваджиян, музика – Дони. Участват: Александра Сърчаджиева, Веселин Ранков, Георги Къркеланов, Ненчо Илчев, Иван Радоев, Стефка Янорова.

Факт е, че това е криминална комедия с отворен финал и зрителите участват в преставлението, като определят с гласуване кой да е извършителят на убийството – т.нар. метод на интерактивното представление, което сигурно се харесва на много хора и за това залите са винаги пълни. На мен обаче този път постановката не ми хареса, спектатълът продължи над два часа с антракт, като втората част беше малко досадно дълга. Това, което ми досади и отблъсна беше страшното побългаряване на текста, вкарването на злободневни теми от ежедневието ни – дори случаят в Катуница и злобни подмятания за публични личности, което е проява на лош вкус. Не ни стига грозното, отрицателното, деградацията, която цари ежедневно около нас и помията, която ни залива от новините всеки ден от българската действителност, но и когато отидем на театър, за да се разсеем, разсмеем и отпуснем, отново ни залива същата простотия и чалготия – това е проблемът и на „Както ви харесва”, и на „Ножица трепач” –  т.нар. „театрална чалга”. На мен постановките не ми харесаха, не ги препоръчвам; на много други хора обаче се харесват, така че – както ви харесва.

Дни на руската духовна култура в България

На 15 септември 2011 г., от 19.00 часа, в зала 1 на НДК се състоя официалното откриване на Дните на руската духовна култура в България. Следните редове ще са посветени на тези дни, така че русофобите могат да престанат да четат веднага; почитателите на културата обаче моля, да продължат. Дните на руската духовна култура в България се провеждат тази година в периода 12 септември – 25 ноември и са подкрепени от Министерство на културата на Руската федерация и Министерство на културата на Република България.

Официалното откриване се състоя с балетен гала-концерт „Звезди на руския балет” с участието на изявени солисти на водещите руски театри – Большой театър, Мариинския и Пермския театри. Зрелищният спектакъл се реализира от „Жокер Медиа”, която фирма традиционно организира гостуванията у нас на руски солисти на балетни трупи; до сега вече три пъти имах удоволствието през годините да гледам руски солисти на българска сцена и очаквах с нетърпение и този спектакъл. В програмата на събитието бяха включени изпълнения по популярни произведения на автори като П. Чайковски, А. Хачатурян, Н. Римски-Корсаков, К. Сен-Санс, А. Адам, В. Соловеев-Седой, Ф. Шопен и др. В концерта участваха: прима балерината Виктория Терешкина, Юрий Смекалов и София Гумерова, Анастасия Колегова и Данила Корсунцев, Денис Матвиенко и Екатерина Осмолкина, Анастасия Матвиенко, Елена Евсеева, Антон Корсаков и Максим Зюзин от Мариинския театър; Мариана Рижкина и Михаил Лобухин, Денис Медведев отБольшой театър; Екатерина Борченко солистка на Михайловския театър; Ксения Барбашева и Александър Таранов солисти на Пермския театър за опера и балет; всички те Лауреати на международни конкурси.

Героите от "Дон Кихот", "Корсар", "Спартак", „Тарас Булба” и "Лебедово езеро" оживяха на българска сцена. Спектакълът беше от две части с антракт. В началото имаше кратки приветствия и изказвания на официални лица от руска и българска страна. През цялото време се редуваха изпълнения на различни двойки; сцената беше изцяло осветявана или в полумрак и танцуващите бяха водени от прожектор. Публиката аплодираше с удоволствие всяко изпълнение и беше взривена във втората част от едно горещо изпълнение на модерно танго в полумрака на сцената под прожектор на стол, на който се редуваха репликите на мъжа и жената в двойката. Малките танцьори от училището за танцово изкуство "Галина Уланова" при Руския лицей в София, спечелиха безрезервните симпатии на публиката при представянето на част от балета "Феята на куклите". На мен особено мило ми стана от едно малко момиченце, което играеша малка кукла облечена в синьо костюмче от пола и сакце и с шапчица; много сладурско се получи нейното изпълнение. Като цяло впечатлението от спектакъла е за почти тричасово удоволствие; костюмите бяха много красиви, мултимедийните декори също стояха красиво и бяха в унисон с темата на различните откъси от балети. Изпълнението на балерините и балетистите беше красиво, грациозно и приказно. Получи се страхотен спектакъл; залата аплодира на края на крака поне 10 минути, а аз си тръгнах с голяма тъга, че спектакълът свърши. Красиво, грациозно, спиращо дъха удоволствие – това е руската балетна школа.

Следващата проява, която чакам с голямо нетърпение в рамките на Дните на руската духовна култура в България са концертите на Държавния ансамбъл за народни танци „Игор Мойсеев”, които ще се проведат в София, Пловдив и Варна в дните 18-25 ноември. Освен "Звездите на руския балет", жителите и гостите на столицата ще могат да се насладят на гала-концерт на водещи оперни театри в Русия в съпровод на Софийската филхармония на 10 октомври в Държавния музикален и балетен театър. Друг концерт - на 11 ноември, ще представи пред българската публика Камерния хор на катедралата "Смолни събор" в Санкт Петербург, който ще се състои в криптата на храм-паметника  "Св. Александър Невски". А в седмицата 21-27 октомври ще се организира Седмица на руските филми в София, след това и във Варна и Бургас. За всекиго има по нещо; вижте програмата и посетете някоя проява.

Завърши 14-тият Международен джаз фестивал в Банско

Йони Видал и неговата група

Вчера завърши 14-тият Международен джаз фестивал в Банско (6-13 август 2011). Като цяло на мен фестивалът ми хареса; прекрасно съчетах концертните вечери с обиколка по музеите и механите на Банско и разходка в планината в продължение на една ваканционна седмица. Хората, които организират фестивала вече години наред, заслужават адмирации, тъй като на всички е ясно, че не е лесно по време на икономическа криза, продължаваща години наред и всред културен и духовен упадък на масата хора в България, да се създава културен продукт. Разбира се, винаги има и какво още да се желае. Фестивалът има официален сайт (http://banskojazzfest.com), но в него липсваха редовни новини и актуална информация от дните на фестивала; имаше щанд зад сцената, на който се продаваха програми, тениски с логото на фестивала и дискове на изпълнителите. Организаторите бяха заделили определени редове за хората, които плащат билети всяка вечер или са с карта за всички вечери, но имаше и редове, на които хората можеха да сядат безплатно и да се наслаждават на музиката. Поздравления за това, навсякъде по света се плаща, за да се чуе дадена група, да не говорим за три наведнъж, но в този случай и хора с по-малки финансови възможности или да кажем бабите от Банско можеха да чуят и видят всяка вечер безплатно групите. Имаше и видео стена отстрани на сцената, на която не винаги се виждаше добре поради късното стъмване и вероятно по технически проблеми; повечето вечери между 19 и 20 часа редовете оставаха празни и се пълнеха след 20 до към 23 часа, може би следващият път трябва да се помисли за графика, тъй като едва ли на изпълнителите е приятно да свирят пред празни редове. Водещите Тома Спространов и Николай Захариев не бяха добре подготвени, сричаха програмата и представяха в повечето случаи по комичен начин групите и досаждаха на хората, но това не е болка за умиране, тоест не е във вреда на феста, а по-скоро говори за самите радиоводещи, които в радиото може да са прекрасни водещи, но не стават за конферансиета на сцена. Като цяло фестивалът се радваше и на хубаво време с изключение на една дъждовна вечер. Концертните вечери бяха съпътствани и от прожекции на филми, изложби и семинари, за които вече писах. Адмирации и за всички български изпълнители, музиканти, композитори и танцьори, които се представиха по време на фестивала.

В предишни постове разказах накратко за първите три вечери, а сега на бързо и за останалата част от програмата.

В четвъртата вечер най-запомнящ се остана концертът на Камелия Тодорова. В програмата бяха включени Кафе Бол (Сърбия; Kafe Ball - етно-джаз формация, основана през 2008 г. от пианиста Зоран Мамутович),  Джайв Ейсес (Великобритания; Jive Aces - водеща Jive & Swing група) и Камелия Тодорова и JP3 (България). В Камелия Тодорова и JP3  участват Камелия Тодорова – вокал, Живко Петров – пиано, Веселин Веселинов - Еко – контрабас, Митко Семов – удърни, Петя Драгомирова & Рейчъл Роу – бек вокали. Камелия представи популярните си български песни и джаз-пиеси, но в нов аранжимент; като звезда на коцерт, тя смени костюмите си по време на концерта. Хората много й се радваха, Камелия беше единствения изпълнител, който искаше много да раздвижи публиката, да я накара да танцува, пее и пляска с нея; имаше и групичка, която на края на концерта се разтанцува. На мен най-много ми хареса букета от български поп песни, който изпя в края.

Петата вечер беше доста студена и дъждовна и ние я пропуснахме. Аз обаче бях през деня на репетициите на групите или т.нар. sound-check. В програмата на петата вечер бяха включени Ондрей Щверачек квартет (Чехия), Елина Дуни Квартет (Албания, Швейцария) и Йони Видал (Испания, Белгия). На репетицията много се израдвах на Йони Видал и неговата група. Йони Видал - класическа китара, бас, вокал; свири буквално във всички стилове - испански, латино, джаз, соул, рок, блус, поп, джаз-рок, фюжън, acid jazz, класическа китара, латино-джаз, chill out, lounge. През 2011 излиза втората част на авторския му албум “Chill Out My Wave”.Yoni Vidal & Las Estrellas е проектът, с който гостува на джаз феста. Заедно с него са Фабио Пичи – пиано, Хуан Мануел Камю – китара и вокал, Викториано Гонзалес – ударни, Хосе Перес – бас. Много страст и много настроение имаше в изпълнението на групата и искрено съжалих, че вечерта валя и малко хора са се насладили на изпълнението им.

Боряна Димитрова квартет

Шестата вечер слушахме първо Боряна Димитрова квартет (България, Германия) – Боряна Димитрова – алтсаксофон, флейта, Ларс Далке – китара, Якоб Драйер – бас, Ниелс-Хенрик Хайнзоон – барабани, Константин Свещаров – пиано, Христо Ангов – вокал, гайда. Боряна Димитрова квартет е създаден в началото на 2007; издава албума “Balkan Blues” и активно участва в музикалния живот в Германия с изяви на клубни и фестивални сцени. Музиката на Боряна обединява джаз и елементи от българския музикален фолклор. Забележително за нас беше жена да свири на саксофон, това се среща много, много рядко, а българката се справя брилянтно, създава и музика и води група. След това в програмата бяха включени Мая Нова квартет (България) и Мънго Джери блус бенд (Великобритания), на когото беше направена голяма реклама в медиите. Ние обаче ги пропуснахме, тъй като не можахме да издържим на хладното време.

В седмата вечер бяха включени Lilly of the West (България), Мило Сухомел квартет (Словакия) и Биг Бенд Саранск (Русия) с диригент Александър Курин и специални гости Олег Киреев - саксофон, Оксана Глебова – вокал и Сергей Семьонов – вокал. „Lilly of the West” имат богат репертоар, включващ кънтри, блуграс, суинг, джаз, поп и ирландски фолк; имат издадени 8 албума. Вечерта премина вяло до руския бенд с големи паузи между групите. Руският бенд беше впечатляващ – над 15 човека на сцената, свиреха доста динамично и с настроение; много добри изпълнения, но накрая досадиха на хората въпреки добрите си изпълнения, тъй като ставаше 23 часа, а хората чакаха Акага. Площадът беше пълен и въпреки хладното време хората очакваха с нетърпение Акага, които излязоха доста след 23 часа след дълго пренареждане на сцената. Аз също цяла вечер чаках Акага, но след първите няколко изпълнения си тръгнах, тъй като ми стана доста студено. За сметка на това обаче после си намерих няколко техни албума, които до сега нямах и ще си ги слушам занапред с удоволствие. Акага имат издадени пет албума, като последният („Акага 1993-2008”) излезе в края на 2008 г. и съдържа най-големите хитове на групата, както и 10 нови композиции. Музиката на Акага представлява уникална комбинация от фюжън-джаз, фънк, фолклорна музика, реге, соул и дори хип-хоп. Акага се състои от Краси Куртев – фронтмен, вокал, Георги Велев – тромпет, вокал, Иво Казасов – тромпет, вокал, Красимир Кирилов-Джоджо – клавир, Калин Петров – китари, вокал, Димитър Митев-Дънди – барабани.

В последната вечер в програмата са били включени групи от Турция, Полша и Унгария, но ние я пропуснахме; пропуснахме и официалното закриване на фестивала. У нас обаче Международния джаз фестивал в Банско остави добро настроение и идея за следващи посещения, което смятам е важното – целта на организаторите е постигната – в наше лице имат нови фенове.

Още новини от програмата на 14-тият Международен джаз фестивал в Банско

ансамбъл „Тракия”

Вече разказах накратко за началото на 14-тият Международен джаз фестивал в Банско. Втората вечер беше също доста интересна и продължи с представяне на три групи от по час и половина. Тази вечер можеше да се нарече вечер на българския фолклор.

В началото се представиха Ансамбъл „Тракия” от Пловдив с ръководител проф. Даниела Дженева, дъщеря на основателя на ансамбъла. Много се израдвах на тяхното изпълнение (въпреки че не съм голям любител; слушам фолклорна музика само в определени случаи), защото пееха с кеф хората, играха и хора от различни етнографски области и бяха облечени с много красиви костюми. Площадът беше почти пълен и също много им се радваше; имаше и малки дечица от площада, които играеха хора с батковците и каките от ансамбъла.

След това на сцената се представиха "Балкански Коне". В момента в Балкански коне участват: Влади Величков – кавал; Красимир Желязков – тамбури, ак. китари, вокал; Невена Петрова – вокал, ударни; Николай Иванов – клавишни, вокал, бамбукова флейта, маркуч; Радослав Славчев – бас-китара, вокал, rain stick; Емил Пехливанов – барабани. Групата е създадена като експеримент от Красимир Желязков, който през 2000-а година решава да събере емблематични композитори и музиканти от 7 балкански страни и да обедини техните умения в уникална по рода си формация: Тамара Обровац - вокал (Хърватска), Теодосий Спасов - кавал (България), Влатко Стефановски - китара (Македония), Саня Илич - пиано (Сърбия), Емил Букур - панфлейта "най" (Румъния), Костас Теодору - контрабас (Гърция), Стоян Янкулов - ударни (барабани, тъпан, перкусии) (България), Хакан Бесер - перкусии (Турция), Красимир Желязков - акустична китара (България). На мен изпълнението на Балкански коне на парчета от новия им проект много ми допадна, успяха да ме докоснат с авторската си музика и след това естествено потърсих стари албуми, които в момента си слушам. Много се радвам, когато откривам за себе си български групи, които създават авторска музика – напоследък в откритията ми са Булгара, Ирфан и Балкански коне.

След това в програмата е била включена Албена Вескова квинтет (Албена Вескова – вокал, Тони Златанов – пиано, вокал, Емил Пехливанов – барабани, Димитър Карамфилов – бас, контрабас, Владимир Величков – кавал). Албена Вескова е работила в хор „Мистерия на българските гласове” и  НФА “Българе”. В търсене на съвременно звучене на българската народна песен тя участва в различни музикални проекти - национално турне с техно-формация „Тибетски сърца“, участие в концерт с „Балкански коне“. В началото на 2011 г. Тони Златанов и Албена Вескова, заедно с Владимир Величков сформират Албена Вескова квинтет, с който представят авторски аранжименти на народни песни. Нашата малка компания обаче не успя да ги послуша, тъй като все пак освен храна за душата, е необходима и храна за тялото.

През третата вечер от фестивала (8 август) се състоя официалното откриване. Фестивалът беше открит от неговия създател и дългогодишен организатор д-р Емил Илиев и кмета на Банско; поздрав на български прочете и посланника на САЩ у нас. Площадът малко по малко се изпълни с хора. Програмата започна с изпълнения на Биг Бенд-а на БНР с диригент Антони Дончев. Изпълнението на бенда беше доста приятно с изпълнения на български и чужди пиеси (на мен ми хареса българските пиеси). Специални гости в програмата на Биг Бенд-а бяха Мери Танева и Васил Петров, които израдваха феновете си на площада с изпълнения на пиеси от Гершуин и други световно познати парчета.

След бенда на БНР на сцената се представи акапелната формация „Джазекс бенд“ от Украйна (Марина Керусенко – алт, Сергей Юрченко – тенор, Елена Орлова – сопран, Павел Москаленко – баритон, бийт бокс; Инеса Качайлова – сопран, Дмитрий Ефименко – бас, бийт бокс), единствената известна смесена a cappella група в Украйна. Украинците бяха доста колоритни; изпълнението на джаз без инструменти, само с глас е особено впечатляващо. След това в програмата на фестивала беше включена джаз певицата Джеки Райън и пианиста Лари Вукович от САЩ с Пол Келер – бас и Чък Макферсън – барабани, но техния концерт също го пропуснахме, а беше рекламиран с доста суперлативи.