„Желязната лейди” на Киномания

снимка на cinefish.bg

В четвъртък вечер започна кинофестивалът Киномания (8 ноември – 2 декември 2012) с концерт на хора „Мистерията на българските гласове” и с премиера на документалния филм "Балканска мелодия", посветен на пътя на българския хор към получаване на световна известност. Организаторите от НДК са подбрали 64 филма от цял свят, включващи разнообразни заглавия в секциите „Българско кино”, „Класически удоволствия”, „Екранизациите”, „Детско кино“, „Кулинарно кино”, „Музиката”, „Киното и неговата история”, „Италианско кино”, „Фестивал на френския филм” и „Фестивал на фестивалите”. В рамките на фестивала ще се проведат и две изложби - „Български филмови плакати” се състои от около 60 репродукции на плакати от фондовете на Българската национална филмотека и Националния филмов център, включително и такива, получили награда „Златна роза”, а експозицията „Почит към киното и красотата“ представя 10 ексклузивни черно-бели фотографии на датския фотограф Кенет Уилардт.

В петък вечер, в рамките на Киномания, гледахме премиерата за България на биографичният филм „Желязната лейди”, който чакам да излезе по кината от началото на годината. Световната премиера на филма е преди година - на 08.12.2011, а в България все още не е минавал по кината, така че отидохме с голямо желание. Прожекцията беше в Дом на киното, билетите бяха свършили далеч преди началото, аудиторията беше предимно от хора над 50-те и имаше и правостоящи. „Желязната лейди” (Великобритания, 2011, 105 минути) е историческа драма, която разказва основните акценти в биографията на първата жена премиер в Европа – Маргарет Тачър. Сценарист на филма е Аби Морган, режисьор - Филида Лойд. Участват Мерил Стрийп, Джим Броудбент, Антъни Хед, Ричард Е. Грант, Оливия Колман, Хю Рос, Хари Лойд и др.

Филмът показва ключовите моменти от живота на Маргарет Тачър, като ни пренася от наши дни, в които Тачър е стара, болна, с халюцинации, в основните моменти от биографията й, които я изграждат като „желязната лейди”, оставила отпечатък в историята на Великобритания, на Европа и на света. Филмът е интересен, човешки, трогателен, поучителен. Гледайки го, разбрах защо никой от семейството на Тачър не го е гледал и защо доста британци го критикуваха, но въпреки това филмът е доста красноречив, вероятно правдоподобен и си заслужава да се гледа. Историята започва с бащата на Тачър – бакалина Робъртс, който възпитава в нея любов към политиката и отстояване на гражданска позиция, продължава със следването й в Оксфорд, с първите неуспешни стъпки в политиката, срещата с бизнесмена Денис Тачър, който й дава финансов гръб и остава с нея до смъртта си като неин съпруг, продължава с битката за председателското място на Консервативната партия и избирането й за премиер, с войната за Фолклендските острови, атентатите на ИРА, които убиват нейни близки сътрудници и приятели (безмалко дори самата нея), със стачките и трудните решения за икономиката на страната. Филм за жена, със смелост да върви по пътя, който е избрала, с кураж да отстоява себе си и принципите си; която се бори без страх в мъжки свят и става модел за подражание на много жени през 70-ти и 80-те, която казва, че човек трябва да се бори за идеи, принципи и действия, а не за да стане известен, и за когото нашите мисли отразяват това, което сме. Горещо го препоръчвам за гледане.

Филмът има 2 награди „Оскар“ и БАФТА – за най-добра женска роля на Мерил Стрийп и грим, „Златен глобус“ за най-добра женска роля в драма на Мерил Стрийп, 2 награди на Лондонската критика – за най-добра актриса на Мерил Стрийп и британска актриса на Оливия Колман, награда на Нюйоркската критика за най-добра актриса на Мерил Стрийп, 2 номинации за БАФТА – за поддържаща мъжка роля на Джим Бродбент и оригинален сценарий.

P.S: Продуцентите на Киномания обявиха, че поради големия зрителски интерес пускат три допълнителни прожекции на филма за Маргарет Тачър - на 29 ноември от 19.00 и 21.00 ч. и на 1 декември от 20.45 в кино "Люмиер".