Параноя

снимка на cinefish.bg

От вчера по кината тръгна филм с малко психарското заглавие „Параноя“. За киноман, като мен, затъжил се за нещо, различно от филми за вампири, върколаци, анимации и екшъни, с които беше пълен летния киноафиш, това беше зелена лампичка за скок към близкото кино.

„Параноя“ (Великобритания, 2013, 110 мин.) е по-скоро трилър отколкото драма; световната му премиера беше на 16-ти август и очаквах да се появи тогава и у нас, но уви премиерата се забави с две седмици. Режисьор на лентата е Робърт Лукетич, сценаристи Бари Леви и Джейсън Дийн Хол. В ролите: Харисън Форд,  Гари Олдман, Лиъм Хемсуърт, Ричард Драйфус, Амбър Хърд, Джош Холоуей, Джулиан МакМеан, Лукас Тил и др.

Филмът е интересен, динамичен, на моменти напрегнат; не крие големи изненади и не е нещо велико като психология на героите, но е приятен за гледане, а присъствието на големи имена като Гари Олдмън и Харисън Форд донякъде компенсира някои минуси в сюжета. Четох някъде да го сравняват с „Фирмата“ (The Firm, трилърът на Сидни Полък от 1993-та с Том Круз и Джил Хекмън), но филмът поне на мен с нищо не ми напомня на „Фирмата“; по-скоро през цялото време ми напомняше на „Двуличие“ (Duplicity, трилър от 2009-та с Джулия Робъртс и Клайв Оуен на режисьора Тони Гилрой, който филм много ме изкефи като го гледах наскоро, тъй като темата също беше големите корпорации и промишленият шпионаж, но в случая с Двуличие мястото на действие беше фармацевтично-козметичния бизнес).

„Параноя“ е екранизация по едноименния роман от Джоузеф Файндър, публикуван  през 2004-то г., който се превръща в един от бестселърите на годината, оглавявайки класацията на New York Times (издаден е и на български).

Историята разказва за успеха на двама мъже, успели да изградят големи компании в света на иновациите, високите технологии и телекомуникациите, като някога единият е бил ментор на другия, а след време се превръщат в най-големите конкуренти и врагове, готови на война с помощта на промишления шпионаж. Двама мъже, които се движат, водени от своето его в свят на успех, богатство, пари, власт, влияние; свят на големи умове, но и свят на алчност, измама и други престъпления. Между тях попада млад мъж, който принадлежи на една класа, но мечтае да принадлежи на друга, съблазнен от богатството и властта; мъж с амбиция, знания и умения, който знае как да се възползва от дадена ситуация максимално; който в хода на търсене също се поддава на егото и изгубва себе си, но накрая успява да намери правилния път (като спечелва отново и любовта и всички заживели щастливо).

Филмът е интересен и приятен за гледане, на мен ми хареса и го препоръчвам за гледане.

Аудиенцията

На 14 септември в София ще се проведе за първи път Нощ на театрите с включването на представления на много от големите театри.  Британски съвет и Cinema City се присъединяват към събитието с последно повторение на британския спектакъл „Аудиенцията“  с участието на Хелън Мирън от 21,30.

За първи път спектакълът беше представен на живо по сателит от Лондон на 13 юни от Кралския национален театър директно от сцената на Gielgud Theatre към над 600 кина по целия свят; аз гледах повторението на 10 юли, когато Британски съвет показа запис в киносалоните на Cinema City в София и за първи път в Пловдив, Бургас, Стара Загора и Русе. Представлението се играе с голям успех в лондонския Уест Енд.

 „Аудиенцията” (The Audience) е постановка на режисьора Стивън Долдри, сценарист Питър Морган. Участват: Хелън Мирън, Джефри Бийвърс, Биб Кейв, Джонатан Куут, Майкъл Елуин, Хари Фелтъм, Едуард Фокс, Мая Гербер, Хайдн Гуин, Иън Хютън, Ричърд Макаби, Шарлот Мур, Натаниел Паркър, Дейвид Пърт, Мат Плъмб, Пол Ритър, Нел Уилямс, Руфъс Райт.

Спектакълът на мен много ми хареса. Хелън Мирън играе превъзходно и ни представя кралица Елизабет II в доста човешки и правдоподобен образ. Целият актьорски състав се представя много силно, но Хелън Мирън като че обсебва цялата сцена с присъствието си и няма как у зрителя да не се запечата нейният образ.  В отделни моменти симпатизираме на героинята й, в други дори й съчувстваме (особено, когато е представено пред нас детето-бъдеща кралица, което трябва да се научи да се държи бързо като възрастен и да забрави за игрите и карането на колело). Хелън Мирън почти не слиза от сцената, в отделните сцени тя сменя незабелязано костюми, обувки, бижута и перуки и пред зрителя се появява кралицата в различни периоди от живота й благодарение и на добрата игра на актрисата. Сцената е почти гола, в центъра са две кресла с прословутата жълта тапицерия, на които присядат участващите в аудиенцията кралица и министър-председател. По време на действието на сцената играят по двама - трима души най-много, но у зрителя остава усещането не за празно пространство, а за място изпълнено с интресени образи, силни характери, напрегнати моменти, политически двоумления, изповеди и човешки съдби. А иначе историята е следната - в продължение на 60 години кралица Елизабет II приема на седмична аудиенция в Бъкингамския дворец всеки от управлявалите 12 министър-председатели на среща на 4 очи. Младата кралица наследява традицията от баща си и я продължава и до днес.

Представлението е много силно и си заслужава да се гледа, ако имате време на 14 септември. Спектакълът е на английски език, като има субтитри и на български.

Друг спектакъл, който си заслужава да се гледа, ако има повторение на запис през новия сезон, е един от последните хитове на Кралския национален театър  - „Парламентът” от Джеймс Греъм, който аз гледах на живо на 16 май. Постановката е много добра, поучителна, изпълнена с фин английски хумор.

Действието в „Парламентът“ (This House) се развива през 70-те години по коридорите  на Уестминстър. Пред зрителя се разкрива картина на политически битки, дребни спречквания и махленски дразги, задкулисни пазарлъци, които напомнят досущ на съвременния български парлламент; сменя се мнозинството в парламента, а с това се променят и традициите и политическите съюзи в борбата за власт. „Новата пиеса на Джеймс Греъм е хаплива, динамична, възхвалявана от театралната критика, разголва същността на политиката, показвайки всекидневието на хората зад кулисите, които загърбват възпитанието, а при необходимост и закона, за да манипулират разноликата и конфликтна група депутати в британския парламент.“

Отзиви за останалите постановки, представени в България от Британски съвет през изминалия сезон можете да прочете също в блога: Последната от Хаусманови, Тимон Атински, Магистратът.

Сателитното излъчване на постановките на Кралския национален театър е част от глобалната програмата National Theatre LIVE, която се осъществява в България от Британски съвет и Cinema City, в партньорство с Програма "Световен театър в София" на Международен театрален фестивал "Варненско лято" и Столична община.

Най-добрата оферта

снимка на cinefish.bg

От миналия петък по кината у нас върви последният филм на Джузепе Торнаторе – „Най-добрата оферта”. Аз го гледах още с пускането, филмът си е наистина добра оферта, тъй като е доста интригуващ, но от един момент нататък прозрях края му, поради което не останах въодушевена от гледането му и нетърпелива да пиша за него. Филмът е с интересен сюжет, на моменти бляскав и подтикващ към мечтателност, с лека криминална нотка и странна любовна история, с малко загадъчност и мистериозност и  много психология.

„Най-добрата оферта” (The Best Offer/La migliore offerta, Италия, 2013, 124’) е романтична драма с режисьор и сценарист Джузепе Торнаторе, музика Енио Мориконе. Участват Джефри Ръш, Доналд Съдърланд, Джим Стърджис, Лия Кебеде, Филип Джаксън, Силвия Хукс и др.

Филмът ни разказва за ексцентричен и егоцентричен оценител на антики и произведения на изкуството; действието се развива на търгове на аукционни къщи, в красиви и богато обзаведени къщи, в луксозни хотели и ресторанти; сред кристал, антики и картини и добре облечени хора. Човек, изтъкан от мании, богат и ексцентричен, изолиран от света и отдаден на изкуството и в частност на колекционирането и съзерцаването на портрети на красиви, замечтани жени; мъж, който никога не е познавал любовта на жена от плът и кръв – това е главният герой. В едни момент животът му се преобръща с главата надолу, когато среща мистериозна жена, с близки до неговите мании и ексцентричност, която успява да влезе под кожата му, да разтърси чувствата и мислите му и да промени завинаги живота му. Филмът е посветен на фалшификатите в изкуството и в живота, на изкуството да се научиш да обичаш, ако се довериш на друг човек, на изкуството на излезеш от подредения си свят и да го преобърнеш наопаки при проява на смелост (акт, който много малко хора дръзват да направят в съвременния свят), на изкуството и стойността на приятелството. Главният герой ни учи, че във всеки фалшификат има по нещо оригинално. На фона на поизпразнения от съдържание съвременен живот бих казала - фалшификат или оригинал (във всички сфери на живота), ако е възбудил интереса ни, добре ще е да се отдадем на съзерцаването, изучаването и отдаването му. Една реплика във филма ме подразни -  че никога мъжът не знаел дали е направил най-добрата оферта за жената, с която е – това е сексистко и погрешно, защото истинската любов не е оферта...

Филмът е увлекателен, интригуващ, бляскав, пълен с метафори в образа, с неочакван (за мен очакван край), свеж полъх сред вълната екшъни, които заливат кината и си заслужава да се гледа.