Аладжа манастир

 

„Аладжа манастир“ е средновековен скален манастир, обитаван от монаси отшелници през XIII-XIV век. Намира се край град Варна, на около три километра от Златни пясъци, скрит в гората; ако идвате от Варна по пътя към Златни пясъци и Албена има един разклон – на ляво е Аладжа манастир, на дясно са Златни пясъци. Има малък паркинг до основния път, наблизо има и автобусна спирка. От паркинга по стълби се стига до основния вход на комплекса. Билетът за възрастни е 5лв; за студенти, пенсионери и деца от 7 до 16 г е 2лв; предлагат се и групови билети, като билетът важи за целия комплекс – манастира, музея и парка с катакомбите. Работното време от май до октомври е от 9 до 17ч. Всяка неделя от 21ч има аудио-визуален спектакъл „Легенди от Аладжа манастир“.

Още с влизането мястото ми хареса; изглежда чисто, зелено, подредено, спокойно, тихо; може би малко магично. Скалният манастир е построен през XIII век в група естествени варовикови пещери на две нива или два „етажа“ във висока почти 40 метра варовикова скала. След падането на България под Османско владичество в края на XIV мек Аладжа манастир постепенно запада и вероятно към края на XV-началото на XVI век окончателно е изоставен. Християнското име на манастира е неизвестно. Названието „аладжа“ е от персийско-арабски произход и означава „пъстър, шарен“. Според Карел Шкорпил (историк, изследвал българските земи след Освобождението) патрон на манастира е Св. Спас (от Христос Спасител). На първият етаж се намират манастирската църква, игуменарница, монашески килии, трапезария и кухня, крипта (костница) и стопански помещения. Второто ниво представлява естествена скална ниша, в източния край на която е изграден параклис „Света Троица”. В параклиса на второто ниво се виждат цветни стенописи, има камбана отстрани на скалите. Параклисът на първото ниво с иконата на Св. Спас – Христос Спасител е достъпен, там се усеща особена атмосфера; постойте, за да усетите енергията на мястото; параклисът на второто ниво е затворен с врата и недостъпен. Връзката между двете равнища е била осъществявана чрез вита дървена стълба, а в наши дни са изградени метални стълби.

Навсякъде в скалите и по земята на обекта туристите оставят монети, листчета с пожелания/молби, икони (български, румънски, руски) въпреки табелата да не се оставят, защото се рушат скалите, а да се оставят в специално поставено за целта дървено сандъче в началото на стълбите. От второто ниво се открива красива гледка над дърветата и гората към морето. Комплексът е в гора, така че има много комари, които хапят, така че си носете репеленти. На близо до манастира, в комплекса, е направен кът с пейки и масички за почивка, има лафка, от където да се купят храна и напитки. Има музей, в който могат да се разгледат експонати от Българско христянско изкуство XVIII-XIX век - икони, църковни принадлежности; на втория етаж има подови и стенни музайки от раннохристиянска базилика градена в Одесос (Варна) през V век.

На 600-700м западно от манастира се намира група пещери, наречена от братя Шкорпил „Катакомбите“ , които са служили като зали за погребения и за обитание на монасите. Откритите находки – керамика, монети, графити и др. свидетелстват, че „Катакомбите са обитавани през ранно-християнската епоха V-VI век“. Катакомбите са заключени поради опасност от падащи камъни и свлачище, така че, ако не искате да се разходите по пътеката до тях само с цел разходка в гората, не тръгвайте към тях. Иначе пътеката до тях е дендрологичен маршрут, по който могат да се видят различни видове дървета, храсти и дървесни лиани, част от Природен парк Златни пясъци. Радвам се, че посетих манастира и комплекса, заслужава да се види. Снимки от мястото споделям тук.