Тракийско светилище Бегликташ

През последните години през лятото прекарвам време и пътувам до различни точки основно по Южното Черноморие, но до сега не бях ходила до Бегликташ, въпреки, че съм чувала за мястото. Бегликташ или Беглик Таш е тракийско скално светилище и древна обсерватория, разположено на около 130 метра н.в. по хребета на Маслен нос на 3 км. от град Приморско в полите на Странджа планина. Обектът представлява естествен скален ансамбъл от сиенитни блокове с различни размери и форма, образувани in situ и същевременно е едно от най-големите праисторически мегалитни светилища на територията на България. Някои го наричат „Българският Стоунхендж“; обявено е за туристически обект №1 на България за 2017 г. Общата площ е десетина декара, но не всичко е изследвано. Може да се каже, че цената за вход е символична: 2 лв за възрастни, 1 лв деца; беседа 10лв.

Мястото остава неизследвано археологически до 2001-2003 г, тъй като дълги години е било част от ловното стопанство на правителствената резиденция „Перла“, където Тодор Живков е трябвало да ходи на лов. Има кафяви табели (тези, за археологическите обекти), така че от основния път не може да пропуснете - може да се мине или през Приморско, или извън града направо по асфалтов път. Стига се и от двете посоки по асфалтиран път до паркинг, където има табела и транспарант Бегликташ. От тук до светилището е 1,3 км, които могат да се минат или пеша, или с кола, но пътят е черен, с коловози и за по-ниски коли е приключение. Минава се през дъбова гора, в която навремето е имало много глигани, но днес почти липсват диви животни (снаха ми и брат ми видяха змия, така че внимавайте). Разходката от паркинга до мястото е приятна, има сянка. В района има много комари, изпохапаха ни всички жестоко, така че си вземете репелент (най-добре натурални етерични масла). На мястото имаше доста туристи; българи, руснаци, дори едно нидерландско семейство. Говорих си с жената на касата (където се продават специални амулети и магнитчета като сувенири) и тя сподели, че на мястото е измервано силно магнитно поле, силна енергия, за това много руснаци идват да медитират тук с часове. Честно казано и аз усетих нещо: с една българка, която се оказа, че живее в Берлин, се заговорихме до Апостол таш (обърнатото сърце) – аз усетих силно сърцебиене, после и двете легнахме под Апостол таш и сърцебиенето продължи, полежахме няколко минути докато се успокоим и станахме; на снаха ми започна да й се гади (брат ми и децата нищо не усетиха), така че – да, може би има по-силно магнитно поле или енергия, която по-сензитивните хора усещат. След Бегликташ можете да слезете в рамките на пет-десет минути до плажа на бившата резиденция, който е широк, дълъг, с фин пясък в закътан тих залив, с ресторант и много кафенета.

 

Според екипа от археолози, извършил сондажите на светилището, по намерените находки (керамика, глинени съдове, каменни оръдия на труда и оръжия, кремъци, римски монети и др,) – най-ранните артефакти датират от VII – V век пр. Хр. в късната Бронзова епоха, а тези от по-късни епохи от IV – II век пр. Хр. до IV век сл. Хр. Археолозите предполагат, че светилището е функционирало без прекъсване близо 2000 години – от XV век пр. Хр. до IV в. сл. Хр., когато дейността му вероятно е прекратена от настъпващото Християнство. Поради огромният мащаб е трудно светилището да бъде датирано еднозначно. Голяма е вероятността сакралното място да е много по-ранна датировка – още от Новокаменната или Каменно-медната епоха. Все още има много за проучване. Според учените светилището е изпълнявало следните функции: – Храм – много добре са запазени изсеченият в скалата жертвеник, главният олтар, както и каменният трон, на който е седял владетеля или главният жрец. – Календар; – Слънчев часовник.

Археолозите са изработили общ план за разположението на обектите в светилището и тяхното предназначение (като трябва да се има предвид, че на този етап предназначението на обектите в светилището е предмет на доказване и научна обосновка, тъй като става въпрос за научна интерпретация):

1. Вход – ориентиран на югозапад, в неразкритата си част продължава на запад. Той маркира главната ос изток-запад, около която са разположени основните обекти на светилището.

2. Брачно ложе – централният камък е оформен като легло, своеобразните възглавници са ориентирани на изток, което определя ориентацията на главата към изгрева. Върху него жрецът и жрицата ритуално представяли свещения брак между Бога Слънце и Богинята Майка в нощта преди лятното слънцестоене. (на Брачното ложе хората оставят монети)

3. Жертвеник – върху монолитната скала са издълбани ямички, за които се предполага, че са използвани за култови нужди. В тях са изливани четири свещени течности – вода, вино, мляко и зехтин.

4. Трон – каменен къс с издялана в него седалка. От него тракийския цар-жрец ръководел церемониите.

5. Голям заоблен камък, наречен Менхир с издълбана стъпка на Бога Слънце.

6. Свещена площадка – монолитната скала, върху която са изсечени пентаграми и фалически символи, застъпващи мъжкото и женското начала в природата. Върху нея са издълбани и няколко вани (шарапани) с различна форма, които събират дъждовна вода, необходима за извършваните ритуали.

7. Малък заоблен камък, на който се намира стъпката на Богинята Майка.

8. Дупки, конфигурирани като отражение на съзвездието Плеяди е наименованието на шест броя ямки, издълбани в скалата на ритуалната площадка, които са били запълвани с масло и запалвани с цел постигане на магическа сакралност.

9. Посечен камък.

10. Апостол Таш (сърцевидният камък) – гигантски скален къс с форма на обърнато сърце. Огромният мегалит се крепи само на три точки, а между тях се оформя ниша, в която може да се лежи. През нишата преминават слънчевите лъчи на 22 юни – най-дългия ден в годината, което го прави своеобразен календар. В основата е издълбан отвор, през който посветените преминавали от земния към подземния свят, т.е. от владението на Бога Слънце към царството на Богинята Майка.

11. Слънчев часовник е разделял деня на шест отрязъка. Мегалитната композиция се състои от 6 плоски камъка, разположени в северно от Апостол Таш, като сянката му пада върху различен камък в различните части на деня. Състоял се е от 16 плочи, разположени около скална площадка с обелиск в центъра. Днес 7 от камъните все още стоят по първоначалните си места, опрени един в дрег под наклон.

12. Главен долмен (Свещената пещера-утроба) – класически мегалитен паметник с две основни плочи и плоча отгоре. Символизира утробата на Богинята Майка – Земята и в нея се извършва раждането на Хероса – героят Цар и Жрец, призван да извършва подвизи, който след появата си, озарен от изгрева е под арката на Апостол Таш, посрещан от множество поклонници.

13. Лабиринт – според археолозите в своеобразния лабиринт от монолити в североизточната част на светилището са изпълнявани Орфически обреди. Лабиринтът е с два изхода – ляв, свързан със сакралното начало, и десен, който се асоциира с профанното в живота. Предположението на учените е, че лабиринтът е служел за гадаене на бъдещето. Система от скални коридори, през които непосветените преминавали в стремеж към духовна инициация. Желаещите били поставяни пред избор, който определял духовните им търсения. За вярна се считала лявата, „магическа“ посока, която отвеждала до Царството на Хадес.

14. Теменос (Къщата на оракула) – постройка, вероятно обитавана от жреческото съсловие, което е обслужвало светилището целогодишно – датирана от IV век сл. Хр. Предполага се, че с настъпването на Християнството в Римската империя след V-VI век сл. Хр., духовният център се е преместил на север в залива Света Параскева, където е изграден християнски манастир с патрон Света Параскева, покровителка на родилките и култът към Богинята Майка бил забравен. (в къщата на оракула видях листчета и парцалчета, вероятно с желания от хора, пъхнати в камъка).

 

Част от текста е преписан от информация, която е налична на касата на обекта. Прилагам лични снимки, за тези, които няма да имат време да отидат, но искат да добият представа.