Картина

Слънчогледи, масло, 18/24 см

Бурлеска в Sofia Live Club – едно голямо разочарование

По принцип в блога пиша за филми, театрални представления и оперни спектакли, които са ме впечатлили положително. В следващите редове обаче, смятам да споделя едно голямо разочарование, тъй като прочетох напълно неверни според мен, първи отзиви за събитие в един нов за мен сайт http://inews.bg.

Снощи в София лайв клъб се проведе нов за България по рода си спектакъл – бурлеска шоу.

„Нео ретро”, която възстановява традициите на бурлеската, съчетаващи кабаре, джаз, ефектни костюми и премерена еротика с еротичните модели Лала Морте от Лондон, Лейди Фло и Мадмоазел О от Париж, като и Лада Редстар са гостували за първи път в София миналия октомври в джаз бара Soul in da Hole по покана на The Smugglers Collective.

По принцип в интернет сайтовете и в сайта на Ticketstream, който продаваше билетите, събитието беше обявено с начален час 21 часа. В рекламите в метрото обаче началото на спектакъла беше обявено за 22 часа. Нищо, тази първа грешка в рекламата може да се прости. Купихме си билети, на тях пишеше начало 21 ч – билета трябва да е с верния час се мислехме. Билетите бяха без място, нещо което е странно, защото не отиваме на концерт на стадион, а на спектакъл тип мюзикъл, кабаре в клуб, в който би трябвало да си седнал, за да се наслаждаваш на музиката и шоуто. Отидохме 15 минути по-рано, защото това все пак е клуб с ограничени места и не знаехме колко билети без места са продадени и какво се оказва – половината маси бяха заети, а другите бяха “Reserve”  за организаторите. Намерихме си що годе някакви седящи мяста на диван. Спектакълът започна в 22,20 – час и двадесет след обявеното време !!! – това и Мадона и сър Елтън Джон не са си го позволявали в София, но някакви стриптизьорки си го позволиха. Слава богу през това време момчетата, май от The Smugglers Collective (никой не ги представи) пускаха свястна музика и все пак след дълго чакане можеше да се купи нещо от бара. През цялото време на подгряването, на екран вървеше реклама на водата Перие; странични екрани, на които да се вижда по-добре представлението от всички, обаче нямаше. В 22,20 «изкусителките» се появиха на импровизираната сцена. Всички присъстващи се накачулиха около «сцената» и по-задните седящи и стоящи не можеха да видят нищо. Някой се качиха по столовете и диваните, за да виждат. Когато чухме водещия мъж, на който така и не му разбрахме името и водещата на женското шоу Lady Flo да говорят на английски, се спогледахме. Ами ако например майка ми, която не говори английски, или например млад човек, знаещ френски и италиански, но решил да не учи английски извън жаргона в интернет, бяха отишли на шоуто, какво щяха да разберат от цялата вечер ?!!! Първата част от спектакъла продължи до 23 часа, след което водещата обяви 30 минути почивка, при което нашата малка компания изпадна в потрес – това което бяхме видяли за 40 минути беше треторазредно представление, подходящо за войниците в някой бар в Пърл Харбър през Втората световна война, но не и за уж, държащ на името си клуб в европейска столица в 21 век. Имаше малко стриптийз, който не беше нищо изкусително, малко поклащания, една песен, гълтане на огън и нищо повече. Коронният номер на Лейди Фло беше да пита няколко пъти между отделните представяния, един мъж от първия ред дали дамата до него е жена му, при което със сигурност го е злепоставила, а на публиката й направи впечатление за проява на лош вкус. Естествено се отказахме да чакаме още половин час и си тръгнахме страшно разочаровани и от организаторите, и от София Лайв, и от ниското ниво на момичетата. Закъснението с повече от час беше безобразно, почивката на момичетата след 40 минути игра също, а това, че нямаше места за сядане и не се виждаше нищо е под всякаква критика. Пълно фиаско. Оказа се, че изкусителките са имали още едно 40 минутно представяне, така че явно не сме пропснали много.

Въпреки, че бях ходила на концерт и преди в Sofia Live Club, занапред сериозно бих се замислила дали да отида на събитие там. Там явно гледат да продадат повече билети, като въобще не ги е грижа за удобството на клиентите, което е най-важно за търговеца, да не говорим, че сервитьорките не забелязват някои клиенти, клиентите са принудени да чакат на дълга опашка на бара, а за странните тоалетни не си заслужава да споменаваме.

В края на януари, 28.01.2011 в България ще бъде премиерата на новия филм ''Бурлеска'', жанр – драма, мюзикъл. Филмът е режисьорски дебют за актьора Стив Антин, с участието на Кристина Агилера и Шер. Дано той не се окаже такова разочарование като бурлеската в София лайв клъб.

Картина

Изгрев, масло, платно, 24/30 см

Вдъхновението, искрата на живота

Днес много скъп човек ми сподели, че след като съм публикувала разказ за изложбата на мексиканската художничка Фрида Кало във Виена  и съм писала няколко пъти за Фрида, е започнал да чете за нея в интернет, да се интересува от живота и картините й. Това беше нещо, което много ме зарадва; оказа се, че съм вдъхновила този човек, който между другото рисува за удоволствие през последната година. Вчера пък, друг скъп човек сподели, че се радва за това, че съм проявила желание да рисувам и съм осъществила желанието си, а той мечтаел от две години да моделира, но все отлагал. Нещо, което също ме зарадва, защото този човек също е вдъхновен и съм сигурна, че ще пробва да осъществи желанието си (пожелавам му успех и приятни занимания).

Е, аз мога да кажа, че мен изложбата на Фрида Кало и странните обстоятелства и емоции около едно пътуване до Виена ме вдъхновиха и пробудиха в мен желание да рисувам, без да съм професионален художник или да съм учила техники за рисуване (е, ходех на кръжок по изобразително изкуство в гимназията, но това беше за обща култура). И тъй като винаги съм смятала, че когато човек е вдъхновен, трябва да действа, защото работи сърцето и душата му; аз пробвах да рисувам. Слагам по-долу първата си картина (Автопортрет, маслени бои), защото се надявам да вдъхнови някой, който има желания, но не смее да ги осъществи или все отлага (не претендирам, че картината ще се хареса, на някои може да им се стори смешна или странна, на други прекрасна за първи опит, важното е осъщественото желание). Не е важно какви са желанията; всеки човек има определени творчески заложби в себе си – един готви изкусно, друг пее, трети рисува, четвърти шие без кройки красиви дрехи, пети пише красиви думи, шести поправя коли или печки по интуиция – всеки човек има някакви скрити заложби, които трябва да извади на показ или да развие. Това, което е нужно е да яхне вдъхновението, да следва сърцето си и да се развива.

Автопортрет, масло, платно, 24/19 см

„Бохеми” представена от ученици на Райна Кабаиванска

снимка от: lifestyle.ibox.bg

През декември, Софийската опера и балет, съвместно с Фонд „Райна Кабаиванска" към Нов български университет и Театро комунале „Лучано Павароти", Модена представиха четири спектакъла на операта „Бохеми" от Джакомо Пучини (либрето Луиджи Илика и Джузепе Джакоза), в които участват млади изпълнители от майсторските класове на Райна Кабаиванска. Диригент на спектаклите е Алдо Сизило, режисьор - Бойко Богданов, възстановка от Вера Петрова. Алдо Сизило в момента е артистичен директор на Театро комунале, Модена и на Фестивала на нациите в Чита ди Кастело; преподава в Консерваторията „Ариго Бойто" в Парма. Спектаклите са с два състава в главните роли - италиански и български студенти на Райна Кабаиванска и са резултат от проекта „Райна Кабаиванска представя свои студенти на международна сцена", който се реализира под егидата на НБУ. През 2011 операта ще се играе на италианска сцена - пожелавам успех на изпълнителите.

Операта ми хареса, приятна музика (разбира се, нали е италианска), хубави костюми, подходящи декори. На последното от четирите представяния залата беше пълна. На края имаше много аплодисменти за изпълнителите и за тяхната учителка – Кабаиванска, която излезе на сцената и получи доста цветя. Толкова дълги аплодисменти скоро не бях виждала в театър или в операта.

Сега малко критика към институцията - защо когато даваш 50 лв за билет трябва да даваш 4 лв за книжка със състава и либретото (не че някой те кара да си купиш книжка, но ако искаш да четеш); не е ли по-нормално да я получиш безплатно?!

Позитивно за институцията - в началото на годината субтитрите бяха само на български, в края прави впечатление, че има субтитри и на английски за чужденците, които не четат български. А в операта на спектаклите има доста чужденци. И още „Браво” за богатите костюми в някои от спектаклите, за кафенето, което работи, за шампанското, което можеш да се купиш, браво за атмосферата в операта.

От оперите, които изгледах през 2010 мога да направя скромна класация, ако искате да гледате някоя, защото спектаклите продължават и пред 2011:

На първо място поставям „Манон Леско” - опера от Джакомо Пучини (либрето Марко Прага, Доменико Олива и Луиджи Илика), по едноименния роман на Антоан-Франсоа Прево (Абат Прево). Опера за голямата любов, която завършва трагично, за богатството и алчността, за порядките в обществото по времето на Прево; спектакъл с много красиви костюми и богати, интересни декори.

На второ място поставям „Бохеми” – опера за бохемския живот на творците в Париж и за различните любови; отново с трагичен край.

На трето място поставям „Княз Игор”, опера от Бородин – опера за войната, за войнския дълг и за любовта, която побеждава войната и сплотява два народа. Спектакъл с красиви костюми и интересни декори.

На последно място подставям „Рейнско злато” – пролог от тетралогията „Пръстенът на нибелунга” в четири сцени от Рихард Вагнер (музика и либрето: Вагнер). Премиерата беше през май 2010. Втората част от тетралогията ще има премиера през май 2011, третата през май 2012  и последната през май 2013. След „Саломе” обаче, и „Рейнско злато” ми затвърди мнението, че е по-добре да отбягвам "немски опери" с музика на немски композитори и либрето на немски. „Рейнско злато” е със странни костюми, странни декори и на мен не ми хареса; дори, това е единствената опера до сега, на която заспивам :-) колкото и кофти да звучи.

Приятно гледане на спектаклите в софийската опера през 2011.

Да се откажеш да пушиш на прага на 1 януари 2011

Възможностите на пазара в България

Никога не съм била пушач. Като радетел за природосъобразен начин на живот, винаги съм смятала пушенето за вреден порок, който наистина вреди на здравето и причинява заболявания с летален край. В същото време никога не съм си позволявала да критикувам роднините и приятелите, които пушат, защото грижата за здравето е отговорност на всеки човек – който иска да се самоубива, негов си е живота.

Напоследък се убедих в може би единственото предимство на факта да си пушач – ако си пушач, по време на петминутките за пушене на работното място се социализираш в колектива и ставаш симпатичен на колегите-пушачи, които биха ти дали гръб в определени ситуации, дори биха те номинирали за служител на годината, нищо например, че работиш от няколко месеца – само факта, че си пушач и влизаш в тона на групата е достатъчен. Но толкова по този въпрос.

През последната седмица на спирките на софийското метро момичета и момчета раздаваха малки рекламни книжки, които информират за дъвките Nicorette^®, търговска марка на фирмата McNeil AB, Sweden. Знаете ли какво ми направи лошо впечатление – десетки хора минават покрай момичетата и момчетата, вземат книжките и след няма и 5 метра ги изхвърлят – ако няма кошче наблизо – хвърлят по улиците. Това са гражданите на София. Гледах този феномен и всеки път се чудех на акъла им – не могат ли да кажат „Не, благодаря” или „Не желая реклами” или „Не искам” и т.н. Е, аз не съм пушач, но видях по улиците стъпкани книжки със зеленото лого на Nicorette^® и при едно от излизанията ми от метрото си взех книжка за информация (професионална деформация – вземам всичко, свързано с фармация), като естествено много други пъти отказвах същите рекламни книжки.

Сега за дъвките - Nicorette^® са дъвки, които съдържат като активно вещество никотин. Рекламните книжки са добре направени, има информация, тестове, статистика – трябва само някой да я прочете, а не да я хвърля по земята. Предполагам, че рекламната кампания на компанията посредством книжки няма да достигне таргета си. През празничните дни засекох и реклама по телевизията на тези дъвки – това средство със сигурност ще достигне до повече хора, но клипът някак си не успява да информира – единственото, което се запомня е, че има дъвки против пушене на пазара.

Сега за пазара – в Изпълнителната Агенция по лекарствата са регистрирани следните продукти, които биха Ви послужили в борбата с абстиненцията при отказване от пушене: Nicorette Mint^® – 2 mg, 4 mg медицинска дъвка на фирмата Pfizer Health AB Sweden с активно вещество nicotine; Nicorette Freshfruit^® / Nicorette Freshmint^® / Nicorette Icemint^® – 2 mg, 4 mg лечебни дъвки с активно вещество nicotine на фирмата McNeil AB Sweden; Nicorette Invisipatch^® 10 mg, 15 mg, 25 mg трансдермални пластири с активно вещество nicotine на фирмата LTS Lohmann Therapie-Systeme AG Germany; Nicotinell^® 7 mg, 14 mg, 21 mg  с активно вещество nicotine - трансдермални пластири на фирмата Novartis Consumer Health GmbH Germany; Tabex^®  1,5 mg филмирани таблетки с активно вещество cytisine на Sopharma Pharmaceuticals AD, Bulgaria.

Сега реклама от мен – според мен, ако наистина искате да спрете пушенето, тъй като от 1 януари 2011 ще бъдат въведени рестрикции за пушене на обществени места и заведения за хранене, то по-добре първо да пробвате с Tabex^®. Tabex^® е регистрирана търговска марка на Софарма АД www.tabex.bg. Продуктът Tabex^® е един от малкото оригинални продукти, с които може да се гордее българската фармация. Това е природен продукт, съдържа цитизин - алкалоид, който се извлича от жълта акация. Предимствата на продукта с цитизин пред този с никотин са: цитизинът има по-ниска токсичност от тази на никотина, взаимодейства със същите рецептори в организма като никотина, цитизинът притежава по-безопасен профил на действие, цитизинът редуцира депресивната симптоматика, свързана с прекъсването на никотиновата интоксикация, цитизинът има по-слаб ефект върху периферната нервна система и артериалното кръвно налягане, курсът на лечение с продукт с цитизин продължава 25-30 дни, докато дъвки с никотин трябва да дъвчете от 1,5 до 9 месеца. Ако не искате да пиете таблетки или да дъвчете дъвки, има и електронни цигари, които някои приятели и колеги използват като играчки за отказване от пушенето.

Всеки избира сам за себе си начина за отказване от пушене – възможности на пазара в България има много. Както и всеки сам избира дали да пуши или да не пуши, дали да бъде здрав или да си вреди. Свободната воля е голямо богатство.

Благотворителността преди Коледа

В края на октомври изпратих на поне 50 мои познати и приятели писмо с информация за една световна инициатива, която се развива от десетилетия в над 40 страни в света; а в България след 2006 – създаване на хранителни банки. Писмото беше с информация за кампания по повод на Международния ден за борба с глада -16 октомври.

В България хранителните банки са свързани във Форум хранителни банки, координиран от ФОРА- Фондация за общностно развитие. Повече информация за инициативата можете да намерите тук: http://www.fora.bg. Определението и целта на хранителни банки е следното (цитирам, тъй като това определение ми хареса и не смятам да се напъвам да измислям друго): „Хранителните банки за момента са най-ефективният начин ненужната, но годна за консумация храна от различни звена на хранителната индустрия да стигне до нуждаещите се вместо на сметището или на нерегламентирани пазари. Хранителната банка е начинание с идеална цел, което обединява усилията на бизнеса, държавата и благотворителни организации.Тя събира и съхранява годна за консумация храна от фермери, производители, дистрибутори и търговци, която по някаква причина в нормалния ход на бизнеса се оказва непродаваема. А след като я сортира и  инспектира според стандартите за безопасност, я доставя до нуждаещите се чрез социални кухни, дневни центрове за социално подпомагане и други организации, осигуряващи помощ под формата на храна http://www.haccp.bg/.” С други думи, ако имате пакет ориз или консерви грах, на които им изтича срока на годност след 1-3 месеца и няма да ги ядете, да ги дарите във фирмата, в която работите и тя да ги предаде нататък.

Тези мои приятели и познати в по-голямата си част са хора с активна гражданска позиция и понякога политически обвързаности. Познайте колко от тях върнаха обратна връзка да попитат за повече информация и да изразят интерес да се включат?! Отговорът е 0. Допълнителен коментар ще се въздържа да направя, само ще кажа, че останах разочарована.

В компанията, в която работя от средата на ноември до средата на декември се събраха няколко коша с храна. Предполагам и в други международни компании са събрали, но предполагам, че са се включили малко фирми и то главно от София. Тази инициатива не е свързана с Коледа; тя тества желанието и възможността на българите да даряват храна на по-нуждаещите се.

Ето една друга инициатива - Ротаракт клубовете http://rotaract-bg.org/ в България организираха на 17, 18 и 19 декември кампания „Купи и дари”. Случайно разбрах за кампанията като отидох да пазарувам в любимите си магазини Пикадили. На входа на магазина, момчета и момичета раздаваха листовки с информация за кампанията и подканяха да напазаруваш нещо и да го дариш за децата лишени от родителски грижи в домовете в с. Дрен, с.Гурково, с.Разлив, с.Нови Хан  (дома на отец Иван), гр. Лом, гр. Габрово. Можеше да се купят и дарят разнообразни млечни и месни продукти, варива, консерви, плодове, захарни изделия, тоалетни принадлежности. Аз купих обикновени бисквити – нещо малко и елементарно, но от сърце за децата. Тази инициатива е добра, защото на изхода на магазина имаше пълни колички с храна за децата, нооо да ви напомня за тази по-горе, която е целогодишна, а не организирана в продължение на 3 дни преди Коледа ?!

Защо хората с възможности се сещат да даряват преди Коледа?! Не може ли благотворителността в България да е целогодишно явление, постоянно състояние на сърцата и духа. Няма да продължавам разсъжденията, защото ще навляза в дебрите на народопсихологията, на морала, на битието на обществото и ще стане много скучно. Само ще кажа, че подкрепям със смс-и кампанията Българската Коледа през декември всяка година, но инициативите на две национални телевизии като Байландо и Великолепната шесторка или петорка или не знам какво беше, ми се струват бутафорни, нагли и пошли. Но явно всеки в България разбира благотворителността според джоба си или според рекламните договори и битката за рейтинги, а не според състоянието на духа.

Пожелавам на всички да отворят сърцата са преди Коледа.

Фрида на сцената на Младежкия театър

Една от премиерите на Младежкия театър „Николай Бинев” през този сезон (от октомври 2010), е постановката „Фрида”, поставена от режисьора Веселин Димов по пиесата на сръбската писателка Саня Домазет.

 И тъй като съм „фен” на Младежкия театър, и тъй като Фрида Кало за мен е идол за жена, едновременно силна и страшно чувствителна, много талантлива и постоянно работеща, дори от болничното легло и радваща се на живота със всяка фибра на тялото си, не можах да пропусна тази постановка. Не мога да кажа обаче, че постановката ми хареса; беше ми интересно, но не останах впечатлена. Компанията, с която бях, дори намери постановката за пошла и не я хареса. Може би причината за думата „пошла” е езика, използван от актьорите, но тук се включих аз в защита на авторката на текста, че Фрида е използвала малко груб език, крещяла е, пушила е, напивала се е, била е бисексуална, постоянно е демонстрирала емоциите си, било то негативни или позитивни – жена динамит – както се опитва да я представи Саня Домазет. Причина за думата „пошла” вероятно е и фактът, че актрисата (Елена Бърдарска), която играе една от любовниците на Фрида, се съблича гола на сцената.

На мен обаче постановката ми беше интересна, защото е нещо различно, нещо авангардно, нещо ново. Антоанета Костова заслужава адмирации за костюмите, които е изработила за постановката – напомнят много на тези на Фрида, а аз съм виждала и истински костюми на Фрида и доста фотографии. Станка Калчева (в ролята на Фрида) сменя десетина костюми и различни бижута; слага дори и няколко изрисувани гипсови корсета, каквито е носила Фрида. На сцената почти липсват декори, но има мултимедия, която допълва атмосферата и това също е интересно.

 Станка Калчева, която аз много харесвам, играе добре (дори може би ще я номинират за награда за тази роля), но според мен не е за ролята на Фрида. Цветан Даскалов пък е далеч от това, да изиграе Диего Ривера. Малин Кръстев, който има силни роли в Младежкия, се появява за кратко в ролята на Троцки. Участват още Койна Русева като приятелка на Фрида, Искра Донова в ролята на сестра й Кристина Кало,  Вежен Велчовски, Вихър Стойчев.

 На 10 декември на представянето на „Фрида” в залата беше и авторката на текста, така че можахме да я зърнем за кратко. „Фрида” е втора нейна пиеса, която се играе на българска сцена.

„Фрида” е силна, интересна постановка, която ценителите на театъра би трябвало да видят този сезон; на някои може да им хареса, а на други не, но поне ще гледат нещо различно.

снимка от сайта на Младежкия театър

На Коледа стават чудеса

Имало едно време едно момиченце. Момиченцето обичало да прекарва семейните празници със семейството си и на гости при роднини, да има шумни и богати трапези. Тъй като момиченцето било малко, още не знаело в какво да вярва. Но това скоро щяло да се промени.

Тази Коледа имало много сняг и било доста студено в предпланинския град. Но както всяко нещо, което, когато усети топлина, започва да се разтапя, така и ледът по покривите се топял под ласките на обедното слънце. Естествено, тъй като било зима и било студено, стичащите се от капчуците капки, като падали на земята ставали на лед. На Коледа на обяд, семейството на момиченцето тръгнало на гости на чичо Христо на именния ден. Тръгнали да излизат от блока, в който живеели; пръв заслизал по стълбите пред блока бащата и казал: „Внимавайте по стълбите, защото има лед и се хлъзга”; след него заслизало момиченцето и майка й. Момиченцето слязло на първото стъпало, след това на второто и се подхлъзнало, западало назад. Всичко се случило като на забавен каданс. Падайки назад, момиченцето извикало; майка й се обърнала с лице към нея, изпищяла и се вцепенила – видяла как момиценчето пада и се разтрошава на стълбите. Бащата бил вече слязъл по стълбите и бил далеч, майката не можела да реагира от вцепенение. В този момент се случило нещо – както падало назад, току да докосне с гърба и главата си стълбите, момиченцето се изправило и се озовало долу под стълбите, на пътя, сякаш било прелетяло. След момента на вцепенение, майката, таткото и момиченцето се събрали на пътя и се зарадвали, че се разминали с нещастието. Тогава момиченцето попитало: „Видяхте ли мъжа, който стоеше долу на стълбите?” Майката и бащата се спогледали и казали, че не са видяли никого, че били само те тримата на стълбите, но момиченцето вярвало, че е видяло мъж в черно долу на стълбите, който все едно я бил издърпал.

След тази случка никой не говорел вече за това, от време на време на някоя следваща Коледа момиченцето питало: „Помните ли?”, а майката и таткото отговаряли: „Да, но не помним да е имало някой друг; не знаем как не си разби главата”. От тогава обаче момиченцето знаело в какво да вярва – на Коледа стават чудеса.

NORDOST – Приказка за разрушението

Преди две вечери в Младежкия театър гледах постановката „NORDOST – Приказка за разрушението“ по пиесата на Торстен Бухщайнер. Режисьор на спетакъла е Василена Радева, участват Ангелина Славова, Койна Русева и Искра Донова.

Постановката е много силна, действието е динамично, напрегнато, а играта на актрисите е затрогваща. Признавам, че от самото начало на спектакъла до самия край едва сподавях сълзите си, защото историята е тежка.

Спектакълът, доколкото съм чела, е пример за документален театър. Разказва за действителен случай – на 23 октомври 2002г., група от над 40 чеченци, мъже и жени – т.нар. „черни вдовици“, нападат театъра на улица „Добровка“ в Москва по време на представянето на руския мюзикъл „Норд-Ост“ и взимат близо 800 души за заложници, в това число актьорите, музикантите и служителите на театъра. Сред зриителите има много деца и над 70 чужденци, граждани на много държави. Първоначално терористите обещават, че чужденците ще бъдат пуснати, но при условие, че дипломатите на съответните държави пристигнат на място до определено време, което не става. Чеченците с ръководител Мавсар Бараев искат изтегляне на руснаците от Чечня и прекратяване на войната. Преговорите продължават 3 денонощия, заложниците имат право само на вода, ходят до тоалетна на смени в оркестрината, обстановката в театъра е тежка. Накрая историята завършва с щурм на руските спец-служби, които пускат през вентилационните шахти газ, целящ да приспи терористите и да им попречи да взривят десетките бомби. При щурма, от газа, умират всички терористи и много от заложниците – към 140 души, сред които и деца.

Историята е разказана през погледа на три жени, участващи в събитията – счетоводителка, която месеци наред събира пари, за да заведе мъжа си и детето си на мюзикъл (А.Славова); лекарка, която е дежурна на повикване през цялото време и чиито дъщеря и майка са в театъра (К.Русева) и една от черните вдовици – терористки (И.Донова). Зрителите събират пъзела на историята от трите гледни точки на жените, което прави разказа особено стойностен и затрогващ. Разказ за това, как едно събитие за секунди преобръща живота ни, за това, че войните не носят нищо добро, и за това, че не сме застраховани от това, да ни сполетят събития, които гледаме по телевизията.

Премиерата на спектакъла е била през март 2010 и постановката вече има две награди Аскеер за 2010 година: за Ангелина Славова - за главна женска роля и за Василена Радева - за изгряваща звезда, за режисурата й на "Нордост" и "Грозният" в театър "София". Играе се на камерна сцена и билетите са 12,15 лв.

Младежкият театър „Николай Бинев“ е сред любимите ми театри. От репертоара му препоръчвам още „Три сестри“ по А.П.Чехов с режисьор Крикор Азарян, „Вуйчо Ваньо“ по Чехов и „Осем жени“ – много силни представления. Постановката „Тихи, невидими хора“ от Яна Борисова с режисьор Десислава Шпатова е малко философска, абсурдна комедия, която честно казано не можах докрай да разбера и не бих могла да я препоръчам, а мюзикълът „Страхотни момчета“ на Владимир Люцканов не ми хареса особено, въпреки че признавам, че е нещо различно за театралната сцена и се радвах на наградата на Станка Калчева за участието й в мюзикъла. С интерес очаквам да видя премиерите този сезон – „Фрида“ със Станка Калчева в ролята на Фрида Кало и новия мюзикъл „Стъпка напред“.

PS Постановката получи и награда Икар 2011 за най-добър спектакъл