„Бурлеска” в кината

Премиерният филм по кината тази седмица „Бурлеска”/”Bourlesque” е музикален филм, който ме изненада много приятно. Режисьор и сценарист на филма е Стийв Антин, участват Шер, Кристина Агилера, Стенли Тучи и др.

Филмът не е нищо особено като сюжет, подобни музикални филми и мюзикъли има доста (Мулен Руж, Чикаго, Грозна като смъртта, Мечтателки и др.); липсват напрегнати ситуации и ярки психологични игри. Ако искате екшън, напрегнати ситуации или психологизъм, не гледайте филма. Ако обаче искате да се разсеете, да се забавлявате, да прекарате 2 приятни часа, гледайки красиви жени със сценичен грим и интересни, предизвикателни костюми, приятни гледки от Лос Анджелис и от готин бар, съблазнителни танци, които хипнотизират и мъже, и жени, добро пеене – този филм е точно за Вас. Това е един филм за красота, талант и приятелство; за приятелство между колеги, между съдружници, за романтично приятелство, което преминава в любов; филм, който разказва обикновени истории от живота около нас. Този филм е нещо съвсем различно – на светлинни години от бурлеската, която гледах в Sofia Live Club.

Филмът има три номинации за Златен Глобус 2011 (включително за най-добра комедия или мюзикъл) и една награда Златен Глобус за най-добра оригинална песен - “You Haven't Seen The Last of Me” (Даян Уорън). Приятно гледане.

„Двамата Веронци” в Младежкия театър

От края на септември 2010 в Младежкия театър „Николай Бинев” се играе „Двамата Веронци” по Уилям Шекспир, режисьор е Борислав Чакринов. Участват Искра Донова, Полин Лалова, Мариана Миланова, Николай Урумов, братята Деан и Дарин Ангелови, Стефан Мавродиев, Малин Кръстев, Явор Спасов, Николай Иванов, Вихър Стойчев, Светослав Добрев.

Дарин Ангелов прави силна роля, успявайки да хипнотизира публиката по време на монолозите си, Николай Урумов в ролята на потайния, пресметлив и странен дук на Милано и Малин Кръстев, изигравайки хитър и остроумен слуга,  също правят силни роли. Женските роли също ми харесаха. Режисьорът се е придържал доколкото е възможно към оригиналния текст, от време на време се чуват някои странни (по-разговорни, от наше време) словесни вметки, но това не дразни като в други постановки; костюмите са странни ( режисьорът казва, че костюмите отразяват характерите на героите), но стават; декорът в началото ме учуди, но впоследствие го приех. Действието се развива на фона на италиански канцонети и песни на Емил Димитров, Стефан Воронов, Братя Аргирови, Deep Purple и Андреа Бочели; италианските канцонети звучаха подходящо за мястото на действието - Италия, но българските песни бяха странни хрумвания, въпреки това развеселяваха публиката.

В постановката има интрига, любов, клетви за вярност, заблуди, приятелство и предателство; определено публиката съпреживява емоциите на героите. И въпреки, че могат да се прочетат мнения като: „Беше страхотно; получих една голяма доза добро настроение, но пък и драматизмът не липсваше - искам пак!” до „Тази постановка е едно ужасно недоразумение; халтура и простотия. Ако можеше да я види Шекспир щеше да умре още няколко пъти от срам.”  - постановката според мен е свежа и въпреки няколкото странни нотки, развеселява, вдъхновява и оставя приятно впечатление.

„Бал с маски”

Тези дни гледах „Бал с маски” в Софийската национална опера и балет; опера от Джузепе Верди в 3 действия; либрето Антонио Сома по драмата „Густав III” от Еужен Скриб. Преди първата премиера на операта, Верди е имал проблеми с цензурата, съдебни процеси, скандал и мястото на действието е преместено от Стокхолм в Бостън. Режисьор на спектакъла е Пламен Карталов. Спектакълът не ми хареса, защото през по-голяма част от времето липсваха субтитрите (или малка част от текста е преведена, или някой придремваше от време на време и забравяше да пуска субтитри, и интересно защо  в субтитрите пишеше Ричърд, след като главният герой е Рикардо?!), костюмите като цяло не ми харесаха – очаквах, например, че на бала героите ще са облечени в пищни костюми с маски като на карнавал във Венеция, а вместо това актьорите бяха наметнати с някакви червени роби и носеха на главите си някакви подобия на маски от прозрачна пластмаса, които по-скоро приличаха на шапките на еничарите в Османската империя или на герои от Стар Трек, а робите напомняха Византия; декорите бяха по-скоро оскъдни и също не ми харесаха. Друго мнение на зрители от залата обаче – „Интересно режисьорско хрумване са костюмите на бала; много интересно, хареса ми”. Така че на мен и компанията не ни хареса спектакъла на тази опера, но на мнозинството хора в залата, спектакълът им хареса и имаше доста аплодисменти и подвиквания „Браво”, което доказва, че вкусът на хората е доста различен. Този път нямаше и субтитри на английски като в „Бохеми”. Тъй като това е доста известна опера, можете да разберете дали на вас ще ви хареса, като отидете да я видите. Операта можете да гледате май още само веднъж до края на сезона – през март.

Дали – Рьорих в Националната галерия за чуждестранно изкуство

Още от края на миналата година си бях предвидила да погледна една изложба. От 17-ти ноември 2010 до 15 януари 2011 (добрата новина е, че изложбата е удължена до 31 януари) в Националната галерия за чуждестранно изкуство http://www.foreignartmuseum.bg/ е изложена цялата серия „Божествена комедия” на Салвадор Дали, която включва 100 оригинални цветни графики по акварелите на испанския сюрреалист. Това е съвместен проект на НГЧИ и Музейната галерия за модерно изкуство и е най-голямата изложба от графични творби на Дали, представяна някога в България. Цикълът „Божествена комедия” започва световното си турне от София. Оригиналните акварели на Дали към „Божествена комедия” на Данте Алигери, по които е изпълнена графичната серия, са поръчани на художника от италианското правителство през 1953, във връзка с идеята за издание на поемата, посветено на 700-годишнината от рождението на поета. По ред причини това не се осъществява, и малко по-късно двама френски издатели – Жозеф Форе и Жан Естрад – се заемат с издаването на серията в 6-томно библиофилско издание с пълния текст на френски език. Осъществяването му обхваща период от 10 години и то излиза в два варианта – луксозно в 33 екземпляра и популярно – в 4765 екземпляра. Под наблюдението на самия художник илюстрациите са възпроизведени от екип опитни гравьори в техниката цветна гравюра на дърво. В галерията за първи път са изложени пред публика подбрани декомпозиции (цветен анализ) на няколко графики от цикъла „Божествена комедия”, които представят отделните етапи от процеса на създаването на всяка отделна работа. Графични творби от тази нео-класична серия са в постоянната колекция на Театър-музей „Дали” във Фигерас. Аз обаче си признавам, че не разбирам много сюрреализма и не харесвам Дали. Гледам негови творби, за да имам представа какво е създавал.

Голямото ми попадение обаче като отидох на тази изложба е, че без да знам, че има изложба (не бях отваряла сайта на галерията) открих изложени 74 творби на Николай Констатинович Рьорих и портрет на художника, рисуван от неговия син и последовател Святослав Николаевич Рьорих, за което съм много щастлива. Представен е т.н. “Хималайски цикъл” с величествените природни гледки съпътствали художника и неговите близки по време на прочутата Централноазиатска експедиция през 20-те години на миналия век. В тези работи художникът си служи с бои, собственоръчно приготвени по древна рецепта, записана от местен лама.
Интересното в тези картини е, че имат различно излъчване, ако ги гледаш от близо и от другия край на залата, от далече – в картините се появява някаква особена светлина, цветовете са различни и излъчването е различно, гледано от различно разстояние и ъгъл. Картините на Н. Рьорих и портрета на сина му много ми харесаха. Може някой път пак да мина да ги разгледам, защото доколкото разбирам от сайта на галерията, експозицията е постоянна. Трябва да го видите.

В отделните зали на музея могат също да се видят индийски скулптури и храмова украса, японски гравюри, африканско и будистко изкуство, западно-европейска живопис и скулптура от последните няколко века. Хубавото е, че галерията работи пред седмицата до 18 ч, включително и събота и неделя, почива във вторник; входния билет е 6 лв. за възрастни и 3 лв с намаление за ученици, студенти, пенсионери; има варианти за групови посещения; свободен вход – последен понеделник от месеца.

Картина

Слънчогледи, масло, 18/24 см

Бурлеска в Sofia Live Club – едно голямо разочарование

По принцип в блога пиша за филми, театрални представления и оперни спектакли, които са ме впечатлили положително. В следващите редове обаче, смятам да споделя едно голямо разочарование, тъй като прочетох напълно неверни според мен, първи отзиви за събитие в един нов за мен сайт http://inews.bg.

Снощи в София лайв клъб се проведе нов за България по рода си спектакъл – бурлеска шоу.

„Нео ретро”, която възстановява традициите на бурлеската, съчетаващи кабаре, джаз, ефектни костюми и премерена еротика с еротичните модели Лала Морте от Лондон, Лейди Фло и Мадмоазел О от Париж, като и Лада Редстар са гостували за първи път в София миналия октомври в джаз бара Soul in da Hole по покана на The Smugglers Collective.

По принцип в интернет сайтовете и в сайта на Ticketstream, който продаваше билетите, събитието беше обявено с начален час 21 часа. В рекламите в метрото обаче началото на спектакъла беше обявено за 22 часа. Нищо, тази първа грешка в рекламата може да се прости. Купихме си билети, на тях пишеше начало 21 ч – билета трябва да е с верния час се мислехме. Билетите бяха без място, нещо което е странно, защото не отиваме на концерт на стадион, а на спектакъл тип мюзикъл, кабаре в клуб, в който би трябвало да си седнал, за да се наслаждаваш на музиката и шоуто. Отидохме 15 минути по-рано, защото това все пак е клуб с ограничени места и не знаехме колко билети без места са продадени и какво се оказва – половината маси бяха заети, а другите бяха “Reserve”  за организаторите. Намерихме си що годе някакви седящи мяста на диван. Спектакълът започна в 22,20 – час и двадесет след обявеното време !!! – това и Мадона и сър Елтън Джон не са си го позволявали в София, но някакви стриптизьорки си го позволиха. Слава богу през това време момчетата, май от The Smugglers Collective (никой не ги представи) пускаха свястна музика и все пак след дълго чакане можеше да се купи нещо от бара. През цялото време на подгряването, на екран вървеше реклама на водата Перие; странични екрани, на които да се вижда по-добре представлението от всички, обаче нямаше. В 22,20 «изкусителките» се появиха на импровизираната сцена. Всички присъстващи се накачулиха около «сцената» и по-задните седящи и стоящи не можеха да видят нищо. Някой се качиха по столовете и диваните, за да виждат. Когато чухме водещия мъж, на който така и не му разбрахме името и водещата на женското шоу Lady Flo да говорят на английски, се спогледахме. Ами ако например майка ми, която не говори английски, или например млад човек, знаещ френски и италиански, но решил да не учи английски извън жаргона в интернет, бяха отишли на шоуто, какво щяха да разберат от цялата вечер ?!!! Първата част от спектакъла продължи до 23 часа, след което водещата обяви 30 минути почивка, при което нашата малка компания изпадна в потрес – това което бяхме видяли за 40 минути беше треторазредно представление, подходящо за войниците в някой бар в Пърл Харбър през Втората световна война, но не и за уж, държащ на името си клуб в европейска столица в 21 век. Имаше малко стриптийз, който не беше нищо изкусително, малко поклащания, една песен, гълтане на огън и нищо повече. Коронният номер на Лейди Фло беше да пита няколко пъти между отделните представяния, един мъж от първия ред дали дамата до него е жена му, при което със сигурност го е злепоставила, а на публиката й направи впечатление за проява на лош вкус. Естествено се отказахме да чакаме още половин час и си тръгнахме страшно разочаровани и от организаторите, и от София Лайв, и от ниското ниво на момичетата. Закъснението с повече от час беше безобразно, почивката на момичетата след 40 минути игра също, а това, че нямаше места за сядане и не се виждаше нищо е под всякаква критика. Пълно фиаско. Оказа се, че изкусителките са имали още едно 40 минутно представяне, така че явно не сме пропснали много.

Въпреки, че бях ходила на концерт и преди в Sofia Live Club, занапред сериозно бих се замислила дали да отида на събитие там. Там явно гледат да продадат повече билети, като въобще не ги е грижа за удобството на клиентите, което е най-важно за търговеца, да не говорим, че сервитьорките не забелязват някои клиенти, клиентите са принудени да чакат на дълга опашка на бара, а за странните тоалетни не си заслужава да споменаваме.

В края на януари, 28.01.2011 в България ще бъде премиерата на новия филм ''Бурлеска'', жанр – драма, мюзикъл. Филмът е режисьорски дебют за актьора Стив Антин, с участието на Кристина Агилера и Шер. Дано той не се окаже такова разочарование като бурлеската в София лайв клъб.

Картина

Изгрев, масло, платно, 24/30 см

Вдъхновението, искрата на живота

Днес много скъп човек ми сподели, че след като съм публикувала разказ за изложбата на мексиканската художничка Фрида Кало във Виена  и съм писала няколко пъти за Фрида, е започнал да чете за нея в интернет, да се интересува от живота и картините й. Това беше нещо, което много ме зарадва; оказа се, че съм вдъхновила този човек, който между другото рисува за удоволствие през последната година. Вчера пък, друг скъп човек сподели, че се радва за това, че съм проявила желание да рисувам и съм осъществила желанието си, а той мечтаел от две години да моделира, но все отлагал. Нещо, което също ме зарадва, защото този човек също е вдъхновен и съм сигурна, че ще пробва да осъществи желанието си (пожелавам му успех и приятни занимания).

Е, аз мога да кажа, че мен изложбата на Фрида Кало и странните обстоятелства и емоции около едно пътуване до Виена ме вдъхновиха и пробудиха в мен желание да рисувам, без да съм професионален художник или да съм учила техники за рисуване (е, ходех на кръжок по изобразително изкуство в гимназията, но това беше за обща култура). И тъй като винаги съм смятала, че когато човек е вдъхновен, трябва да действа, защото работи сърцето и душата му; аз пробвах да рисувам. Слагам по-долу първата си картина (Автопортрет, маслени бои), защото се надявам да вдъхнови някой, който има желания, но не смее да ги осъществи или все отлага (не претендирам, че картината ще се хареса, на някои може да им се стори смешна или странна, на други прекрасна за първи опит, важното е осъщественото желание). Не е важно какви са желанията; всеки човек има определени творчески заложби в себе си – един готви изкусно, друг пее, трети рисува, четвърти шие без кройки красиви дрехи, пети пише красиви думи, шести поправя коли или печки по интуиция – всеки човек има някакви скрити заложби, които трябва да извади на показ или да развие. Това, което е нужно е да яхне вдъхновението, да следва сърцето си и да се развива.

Автопортрет, масло, платно, 24/19 см

„Бохеми” представена от ученици на Райна Кабаиванска

снимка от: lifestyle.ibox.bg

През декември, Софийската опера и балет, съвместно с Фонд „Райна Кабаиванска" към Нов български университет и Театро комунале „Лучано Павароти", Модена представиха четири спектакъла на операта „Бохеми" от Джакомо Пучини (либрето Луиджи Илика и Джузепе Джакоза), в които участват млади изпълнители от майсторските класове на Райна Кабаиванска. Диригент на спектаклите е Алдо Сизило, режисьор - Бойко Богданов, възстановка от Вера Петрова. Алдо Сизило в момента е артистичен директор на Театро комунале, Модена и на Фестивала на нациите в Чита ди Кастело; преподава в Консерваторията „Ариго Бойто" в Парма. Спектаклите са с два състава в главните роли - италиански и български студенти на Райна Кабаиванска и са резултат от проекта „Райна Кабаиванска представя свои студенти на международна сцена", който се реализира под егидата на НБУ. През 2011 операта ще се играе на италианска сцена - пожелавам успех на изпълнителите.

Операта ми хареса, приятна музика (разбира се, нали е италианска), хубави костюми, подходящи декори. На последното от четирите представяния залата беше пълна. На края имаше много аплодисменти за изпълнителите и за тяхната учителка – Кабаиванска, която излезе на сцената и получи доста цветя. Толкова дълги аплодисменти скоро не бях виждала в театър или в операта.

Сега малко критика към институцията - защо когато даваш 50 лв за билет трябва да даваш 4 лв за книжка със състава и либретото (не че някой те кара да си купиш книжка, но ако искаш да четеш); не е ли по-нормално да я получиш безплатно?!

Позитивно за институцията - в началото на годината субтитрите бяха само на български, в края прави впечатление, че има субтитри и на английски за чужденците, които не четат български. А в операта на спектаклите има доста чужденци. И още „Браво” за богатите костюми в някои от спектаклите, за кафенето, което работи, за шампанското, което можеш да се купиш, браво за атмосферата в операта.

От оперите, които изгледах през 2010 мога да направя скромна класация, ако искате да гледате някоя, защото спектаклите продължават и пред 2011:

На първо място поставям „Манон Леско” - опера от Джакомо Пучини (либрето Марко Прага, Доменико Олива и Луиджи Илика), по едноименния роман на Антоан-Франсоа Прево (Абат Прево). Опера за голямата любов, която завършва трагично, за богатството и алчността, за порядките в обществото по времето на Прево; спектакъл с много красиви костюми и богати, интересни декори.

На второ място поставям „Бохеми” – опера за бохемския живот на творците в Париж и за различните любови; отново с трагичен край.

На трето място поставям „Княз Игор”, опера от Бородин – опера за войната, за войнския дълг и за любовта, която побеждава войната и сплотява два народа. Спектакъл с красиви костюми и интересни декори.

На последно място подставям „Рейнско злато” – пролог от тетралогията „Пръстенът на нибелунга” в четири сцени от Рихард Вагнер (музика и либрето: Вагнер). Премиерата беше през май 2010. Втората част от тетралогията ще има премиера през май 2011, третата през май 2012  и последната през май 2013. След „Саломе” обаче, и „Рейнско злато” ми затвърди мнението, че е по-добре да отбягвам "немски опери" с музика на немски композитори и либрето на немски. „Рейнско злато” е със странни костюми, странни декори и на мен не ми хареса; дори, това е единствената опера до сега, на която заспивам :-) колкото и кофти да звучи.

Приятно гледане на спектаклите в софийската опера през 2011.

Да се откажеш да пушиш на прага на 1 януари 2011

Възможностите на пазара в България

Никога не съм била пушач. Като радетел за природосъобразен начин на живот, винаги съм смятала пушенето за вреден порок, който наистина вреди на здравето и причинява заболявания с летален край. В същото време никога не съм си позволявала да критикувам роднините и приятелите, които пушат, защото грижата за здравето е отговорност на всеки човек – който иска да се самоубива, негов си е живота.

Напоследък се убедих в може би единственото предимство на факта да си пушач – ако си пушач, по време на петминутките за пушене на работното място се социализираш в колектива и ставаш симпатичен на колегите-пушачи, които биха ти дали гръб в определени ситуации, дори биха те номинирали за служител на годината, нищо например, че работиш от няколко месеца – само факта, че си пушач и влизаш в тона на групата е достатъчен. Но толкова по този въпрос.

През последната седмица на спирките на софийското метро момичета и момчета раздаваха малки рекламни книжки, които информират за дъвките Nicorette^®, търговска марка на фирмата McNeil AB, Sweden. Знаете ли какво ми направи лошо впечатление – десетки хора минават покрай момичетата и момчетата, вземат книжките и след няма и 5 метра ги изхвърлят – ако няма кошче наблизо – хвърлят по улиците. Това са гражданите на София. Гледах този феномен и всеки път се чудех на акъла им – не могат ли да кажат „Не, благодаря” или „Не желая реклами” или „Не искам” и т.н. Е, аз не съм пушач, но видях по улиците стъпкани книжки със зеленото лого на Nicorette^® и при едно от излизанията ми от метрото си взех книжка за информация (професионална деформация – вземам всичко, свързано с фармация), като естествено много други пъти отказвах същите рекламни книжки.

Сега за дъвките - Nicorette^® са дъвки, които съдържат като активно вещество никотин. Рекламните книжки са добре направени, има информация, тестове, статистика – трябва само някой да я прочете, а не да я хвърля по земята. Предполагам, че рекламната кампания на компанията посредством книжки няма да достигне таргета си. През празничните дни засекох и реклама по телевизията на тези дъвки – това средство със сигурност ще достигне до повече хора, но клипът някак си не успява да информира – единственото, което се запомня е, че има дъвки против пушене на пазара.

Сега за пазара – в Изпълнителната Агенция по лекарствата са регистрирани следните продукти, които биха Ви послужили в борбата с абстиненцията при отказване от пушене: Nicorette Mint^® – 2 mg, 4 mg медицинска дъвка на фирмата Pfizer Health AB Sweden с активно вещество nicotine; Nicorette Freshfruit^® / Nicorette Freshmint^® / Nicorette Icemint^® – 2 mg, 4 mg лечебни дъвки с активно вещество nicotine на фирмата McNeil AB Sweden; Nicorette Invisipatch^® 10 mg, 15 mg, 25 mg трансдермални пластири с активно вещество nicotine на фирмата LTS Lohmann Therapie-Systeme AG Germany; Nicotinell^® 7 mg, 14 mg, 21 mg  с активно вещество nicotine - трансдермални пластири на фирмата Novartis Consumer Health GmbH Germany; Tabex^®  1,5 mg филмирани таблетки с активно вещество cytisine на Sopharma Pharmaceuticals AD, Bulgaria.

Сега реклама от мен – според мен, ако наистина искате да спрете пушенето, тъй като от 1 януари 2011 ще бъдат въведени рестрикции за пушене на обществени места и заведения за хранене, то по-добре първо да пробвате с Tabex^®. Tabex^® е регистрирана търговска марка на Софарма АД www.tabex.bg. Продуктът Tabex^® е един от малкото оригинални продукти, с които може да се гордее българската фармация. Това е природен продукт, съдържа цитизин - алкалоид, който се извлича от жълта акация. Предимствата на продукта с цитизин пред този с никотин са: цитизинът има по-ниска токсичност от тази на никотина, взаимодейства със същите рецептори в организма като никотина, цитизинът притежава по-безопасен профил на действие, цитизинът редуцира депресивната симптоматика, свързана с прекъсването на никотиновата интоксикация, цитизинът има по-слаб ефект върху периферната нервна система и артериалното кръвно налягане, курсът на лечение с продукт с цитизин продължава 25-30 дни, докато дъвки с никотин трябва да дъвчете от 1,5 до 9 месеца. Ако не искате да пиете таблетки или да дъвчете дъвки, има и електронни цигари, които някои приятели и колеги използват като играчки за отказване от пушенето.

Всеки избира сам за себе си начина за отказване от пушене – възможности на пазара в България има много. Както и всеки сам избира дали да пуши или да не пуши, дали да бъде здрав или да си вреди. Свободната воля е голямо богатство.