Една смела стъпка напред в Младежкия

снимка от teatri.bg

От ноември на сцената на Младежкия театър „Николай Бинев” се играе нов мюзикъл – „Стъпка напред”. Спектакълът по мюзикъла Stepping Out oт Ричард Харис е по музика на Денис Кинг. Постановка Андрей Аврамов, сценография и костюми Елица Георгиева, степ-танци Веселин Ранков, хореография Антоанета Добрева – Нети. Участват: Меглена Караламбова, Ярослава Петкова, Силвия Лулчева, Мая Бабурска, Гергана Христова, Анна Петрова, Зорница Маринкова, Цветомира Даскалова, Марияна Миланова, Светослав Добрев.

Сюжетът разказва за аматьорска школа по степ танци, в която се събират веднъж седмично различни типажи жени и един мъж, за да танцуват степ, да споделят личните си проблеми и да обсъждат нещата от живота. Пред зрителя се разкрива сбор от истории (или по-скоро лични трагедии) на обикновени хора, които се събират, за да забравят за малко ежедневните си проблеми с музика, танци и споделяне с непознати хора на чашка след урока по танци. Школата по танци се оказва за тези хора заместител на часовете при психоаналитика и бягство за кратко от трудностите в живота. Много силна роля прави Меглена Караламбова като възрастна пианистка, която покровителства и едновременно с това постоянното дразни с непрекъснатото си сърдене и наставническо говорене собственичката на школата по танци (Ярослава Петкова), мъчена от нещастна любов и неосъществена професионална кариера на танцьорка по степ. Силна роля прави и Светослав Добрев, самотният вдовец с плетка в чантата, който не може да прежали съпругата си, и Силвия Лулчева, амбулантна търговска, която трябва да търпи капризите на доведеното си дете, и Мая Бабурска, малтретираната, самотна, вечно извиняваща се и съжаляваща съпруга, която копнее за сродна душа. Всеки един от актьорите играе така добре и те кара да съчувстваш на героя му. Получава се смесица от трагизъм, комични моменти и смешки, песни и степ.

Мюзикълът на мен много ми хареса докато на компанията, с която бях, не й хареса. Според мен актьорите заслужават аплодисменти, защото играят много добре, пеят сравнително добре и в синхрон, когато има изпълнение на повече от един човек и танцуват, което не е лека работа за непрофесионални певци и танцьори. Ако обичате мюзикъл с трагикомичен привкус, си заслужава да гледате „Стъпка напред”, защото е нещо различно.

Силно представяне на България на слабата Евровизия 2011

Късно тази нощ завърши 56-то издание на Песенния конкурс Евровизия, който се проведе в Дюселдорф (Германия) с 43 страни участнички за разлика от миналата година, когато участваха 39. Конкурсът беше спечелен от Азербайджан с 221 точки от дуета Елл и Ники с песента им Running Scared; подгласници останаха Италия, която след дълго отсъствие се завръща в конкурса и Швеция; а фаворитът ми Украйна остана на четвърто място.

Какво може да се каже с две думи за тазгодишния конкурс – много слаби песни, несправедлив вот на втория полуфинал, което доведе до силно обществено недоволство в редица европейски страни и за пореден път политическо гласуване въпреки промяната в регламента през миналата година, при която вота се определя на 50% от жури и на 50% от зрителско гласуване, за да се избегне политическото гласуване, но вотът отново беше политически.

Първият полуфинал, в който участваха 19 песни беше много слаб. На финала се класираха 10 песни – Сърбия, Литва, Гърция, Азербайджан, Грузия, Швейцария, Унгария, Финландия, Русия, Исландия. От всички най-много ми хареса песента на Литва. Франция, Испания, Италия, Великобритания, Германия се класират по право на финала, като Германия беше пак представена от Лена, която им донесе домакинството тази година.

Вторият полуфинал също беше с общо много слаби 19 песни. От всички най-много ми допадна песента на Украйна (добра балада, певицата с красива рокля пееше уверено, оригинална сценография – рисуване с пясък като фон на песента). България беше представена от Поли Генова, която изпълни песента уверено, силно, със самочувствие, беше с интересен бял тоалет и имаше интересни светлинни ефекти като допълнение на песента. Поли Генова представи България много добре, но за лош късмет не се класира на финала. За разлика от нас на финала класираха песни като тази на Босна и Херцеговина (познатото лице Дино, никаква песен) и на Молдова (някаква смеска от рок, рап, марш, цигански ритми с интересни костюми). От полуфинала не се класираха песните на България, Словакия, Македония (пеене на македонски, ритмична песен, интересни костюми и сценография с хоро) и Израел (Дана Интернешънъл, победителка в Евровизия с ритмична, но нищо особено песен), които са били харесани от публиката. На финала се класираха Украйна, Румъния, Австрия, Естония, Молдова, Ирландия, Босна и Херцеговина, Дания, Словения и Швеция.

Причината Поли да не се класира е липсата на политическа подкрепа от съседните държави. И предни години съм писала по темата, че според мен БНТ, която трябва да рекламира песента за Евровизия в страните от Европа не си върши добре работата – нито има мощна реклама на нашата песен, както например прави Азербайджан (и накрая спечели Евровизия само след няколко участия), нито се привличат страните съседки на България като „застъпници”, които да подкрепят нашата песен. Ето например на втория полуфинал, ако ние гласувахме за Македония и Румъния, а те за нас, ние можехме и да се класираме на финала. Напротив Румъния явно е подкрепила Молдова, а Молдова – Румъния и двете държави се класираха на финала. Тоест песенният конкурс е политически, а на БНТ й куца политическата подкрепа на съседните страни. Миналата година България се застъпваше и рекламираше песента на Гърция на Сакис Рувас, БНТ направи и малко реклама на Миро. Тази година не се чу България  да рекламира Поли Генова из Европа. Нямаше и застъпничество за нито една държава; по принцип тази година не можехме да сме застъпници за Гърция, тъй като те бяха на първия полуфинал, когато България не гласуваше. По БНТ имаше само платена реклама на руския изпълнител, но на нито една друга държава не се рекламираше усилено песента.

И британските и германските вестници са коментирали отпадането на Поли Генова със съжаление. Според журналистите от всички държави участнички, които отразяваха конкурса в Дюселдорф, българката със сигурност е трябвало да пее в събота; на организираните залагания в пресцентъра тя неизменно е фигурирала в крайната десетка. Положителни коментари е имало и във връзка с това, че Поли пее на български и пее абсолютно вярно, за разлика от повечето певци, които са пели фалшиво и на английски. Отпадането на Поли е предизвикало недоволство и сред българи, и сред чужденци в интернет - "На инат" е първата публикувана песен на стената на Фейсбук групата "Искаме прегласуване на втория полуфинал на "Евровизия 2011". Моето мнение, а и на доста от коментиращите в интернет е, че Поли Генова е представила България достойно. Това беше седмото участие на България в Евровизия, но досега само веднъж българска песен достигна до финала – през 2007 "Вода" на Елица Тодорова и Стоян Янкулов завърши пета на финала.

След тазгодишното участие вече и аз си задавам въпроса трябва ли България да дава парите на данъкоплатците за нещо, от което явно няма голяма полза, тъй като явно не си вършим докрай добре политическата работа?!

Ето и една малка табличка, доказателство за политическия вот – всяка страна гласува най-вече за съседите си с 8-10-12 точки

Русия – Украйна и Азербайджан	Швейцария – Германия, Исландия, Босна и Херцеговина
България- Украйна, Гърция, Великобритания (за които Поли Генова призова  да се гласува)	Гърция – Грузия, Италия, Франция
Холандия- Босна и Херцеговина, Швеция, Дания	Грузия – Азербайджан, Украйна, Литва
Италия- Молдова, Великобритания, Румъния	Франция – Италия, Швеция, Испания
Кипър- Азербайджан, Швеция, Гърция	Сърбия – Унгария, Словения, Босна и Херцеговина
Украйна- Русия, Азербайджан, Грузия	Хърватия – Сърбия, Азербайджан, Словения
Финландия- Исландия, Ирландия, Унгария	Беларус – Германия, Украйна, Грузия
Норвегия- Исландия, Швеция, Финландия	Румъния – Гърция, Азербайджан, Молдова
Армения- Русия, Грузия, Украйна	Албания – Азербайджан, Гърция, Италия
Македония – Сърбия, Словения, Босна и Херцеговина	Малта – Ирландия, Италия, Азербайджан
Исландия – Азербайджан, Финландия, Дания	Португалия – Азербайджан, Италия, Испания
Словакия – Ирландия, Швеция, Украйна	Унгария – Гърция, Швеция, Исландия
Великобритания – Молдова, Швейцария, Ирландия	Литва – Азербайджан, Италия, Грузия
Дания – Германия, Швеция, Ирландия	Ирландия – Молдова, Литва, Дания
Австрия – Азербайджан, Германия, Босна и Херцеговина	Босна и Херцеговина – Азербайджан, Сърбия, Словения
Полша- Азербайджан, Италия, Литва	Испания – Румъния, Франция, Италия
Швеция- Босна и Херцеговина, Дания, Ирландия	Израел – Русия,  Дания, Швеция
Сан Марино- Гърция, Азербайджан, Италия	Естония – Азербайджан, Дания, Швеция
Германия – Ирландия, Гърция, Австрия	Молдова – Украйна, Азербайджан, Румъния
Азербайджан – Гърция, Грузия, Украйна	Белгия – Гърция, Румъния, Франция
Словения – Дания, Сърбия, Босна и Херцеговина	Латвия – Германия, Ирландия, Италия
Турция – Грузия, Босна и Херцеговина, Азербайджан

Смъртта на американската мечта и ценностите през смъртта на търговски пътник

снимка от сайта на Народен театър

От септември 2010 г. драматичен театър „Гео Милев” Стара Загора показва спектакъла „Смъртта на търговския пътник”, посветен на 95-годишнината от рождението на известния американски драматург Артър Милър.

От 19 април 2011 и на сцената на Народния театър „Иван Вазов” се играе пиесата „Смъртта на търговския пътник”. Режисьор на постановката е Борислав Чакринов; сценография и костюми – Чайка Петрушева, музика Асен Аврамов. Участват Ивайло Христов в ролята на бащата Уили Ломан, Жорета Николова в ролята на майката Линда; ролите на Биф и Хепи, синовете на Уили и Линда, са поверени на Валери Йорданов и Калин Яворов. Участват още Марин Янев, Петър Попйорданов, Христо Чешмеджиев,  Параскева Джукелова, Илиана Коджабашева, Марта Кондова, Стоян Пепеланов, Валентин Балабанов.

"Смъртта на търговския пътник" е най-известната пиеса на един от най-великите драматурзи на ХХ век Артър Милър. За нея той е отличен с трите най-престижни награди на щатите - "Пулицър", "Тони" и отличието на нюйоркската критика. Поставена е за първи път на Бродуей през 1949 г. Преведена е на 29 езика, а Артър Милър сигурно е най-поставяния съвременен драматург.

Постановката на Народния театър е доста добра. Пиесата разказва за стремежа на обикновен американец (търговски пътник по професия) и неговото семейство да реализират американската мечта за богатство и добър живот. Преследвайки мечтата си обаче, някои семейни ценности като доверие, уважение, взаимопомощ се изместват от лъжа, изневяра, изоставяне и характеристики на личността като чест, достойнство, вяра в собствените сили, самочувствие и успехи, остават поочукани или дори загубени у представителите на семейство Ломан. Актьорите в постановката играят много добре; Ивайло Христов заслужава аплодисменти; сценографията и костюмите изглеждат съвременно и в унисон с историята. Една класическа пиеса поставена по академичен начин, която те кара да се замислиш и въздъхнеш накрая преди заслужените аплодисменти.

„Смъртта на търговския пътник” на Борислав Чакринов е последната постановка от т.нар  Американски театрален сезон 2010/2011 г., организиран съвместно от Фондация „Америка за България” и Народния театър, който включва “Ангели в Америка” от Тони Кушнър, режисьор Десислава Шпатова, „Полет над кукувиче гнездо” от Кен Киси, поставена от Александър Морфов и „Август в Оклахома” от Трейси Летс, режисьор Ясен Пеянков. „Смъртта на търговския пътник” и „Август в Оклахома” са доста силни постановки и си заслужават да се гледат.

Непретенциозна черна комедия в Младежкия театър

снимка от bgbileti.com

Наскоро гледах една от по-старите постановки на Младежки театър „Николай Бинев”, от 2008 година - „Черна комедия” от британския драматург Питър Шафър. Режисьор на постановката е Петър Кауков, сценография и костюми - Милена Пантелеева, сценично движение - Емил Видев. Участват Дарин Ангелов, Мила Банчева, Вера Среброва, Явор Спасов, Деян Ангелов, Стефан Мавродиев, Искра Донова и Стефан Германов.

„Черна комедия” е едноактна пиеса-фарс, за първи път поставена на сцена през 1965, а премиерата й на Бродуей е през 1967; считана е за една от най-смешните комедии, създадени през втората половина на 20 век. „Пиесата е фарс, който се развива в Лондон по време на авария в електрозахранването. Шафър пише пиесата да бъде поставяна с "обърнато осветление" - в редките моменти, в които се запали клечка кибрит, фенерче или запалка, на сцената настава мрак, през останалото време сцената е изцяло осветена, но героите действат сякаш са в абсолютна тъмнина. Основната идея в пиесата много подхожда на съвременните ни взаимоотношения, в които все повече се засилва контрастът между нашите думи и поведение когато сме на "светло" - т.е когато сме очи в очи с другите - и когато сме на "тъмно" - т.е. когато сме сами и казваме това което мислим наистина. И така всеобщото лицемерие затъмнява истинските чувства и намерения до степен, че вече не можем да разпознаем себе си и светлината се превръща в мрак.”

Пиесата разказва за лъжата в приятелството и личните отношения, за големите стремления, за любовта в любовен триъгълник, за възмездието; тя е една поредица от комични и трагикомични ситуации, които не винаги имат щастлив край и в които „лъжливото овчарче” остава с празна торбичка. Постановката е доста комична, но и досадна (поне за мен); наистина има смях и интересни, напрегнати моменти, но има нещо, което липсва, за да се каже, че това е една забавна и добра постановка. На представлението присъстваха няколко реда ученици, за които май бяха предварително блокирани няколко от най-добрите редове в залата, които впоследствие не се запълниха, което явно е грешка на театъра – лишава от по-хубави места хора, които плащат пълната цена на билетите и впоследствие остава с незапълнени първи редове. На учениците потановката се стори доста смешна и явно я харесаха, на мен обаче ми беше досадна. Сценографията и костюмите не са нищо особено. Актьорите играят много добре, има синхрон в движенията им, когато играят като че ли героите са на тъмно. Дарин Ангелов и Стефан Мавродиев играят както винаги много добре, а Искра Донова и Деян Ангелов са страхотни. Добрата игра на актьорите обаче, както за пореден път се убеждавам, не прави едно представление добро. Необходим е набор от добра игра на актьорите, премерена адаптация на текста от режисьора, оригинална сценография и интересни костюми, за да бъде едно представление добро, силно, оригинално и да остави спомен у зрителите, а такива представления на софийска сцена се срещат много рядко.

Тъй като постановката е стара, в интернет почти няма снимки от постановката, да не говорим за актуални снимки в сайта на театъра, което е пропуск. Тъй като съм почитател на Младежкия театър, ми се иска да обърнат малко повече внимание на сайта, който не е много редовно поддържан.

Силна и оригинална „Зимна приказка” в Сфумато

„Зимна приказка” за мен е такава тъмна песен за възрастни – за чудото на прошката като единствена и последна възможност да се прекъсне спиралата на злото, човекът отново да се изправи и нагазил в калта – да погледне към звездите.” Маргарита Младенова

От януари на сцената на Театрална работилница "Сфумато" се играе постановката „Зимна приказка” от Уилям Шекспир. Режисурата е на Маргарита Младенова, сценографията и костюмите са на Даниела Олег Ляхова, а музиката на Асен Аврамов. Участват Цветан Алексиев, Христо Петков, Елена Димитрова, Маргита Гошева, Сава Драгунчев, Явор Бахаров, Бойко Кръстанов, Антонио Димитриевски, Станислав Ганчев и Марк Делчев. Постановката "Зимна приказка" е част от така наречената Програма "Шекспир" на Театралната работилница, която е започнала през миналата година с различни ателиета.

Постановката е доста оригинална и ми хареса. Шекспир се играе трудно, но екипът се е справил много добре. Сценографията е интересна; костюмите са елегантни, красиви, изцяло решени в бяло, както и авангардния декор от бели кубове, които се местят напред-назад и изграждат въображаеми зали, кули, дворец, затвор и др. Поздравления за оригиналната сценография и костюми! Режисьорката е направила добра адаптация на оригиналния текст без да вметва не на място разни хрумки от съвременния живот. Актьорите играят много силно, някои изпълняват по няколко роли, което е доста тежко. В началото като че ли Цветан Алексиев (краля на Сицилия) малко преиграваше и дразнеше, но в края на постановката си играеше добре; заслужава да се отбележи играта на Бойко Кръстанов, който като цяло играеше много свежо и много добре, а малкият Марк Делчев умиляваше публиката с играта си и с поклоните си на края на представлението.

Действието в "Зимна приказка" се развива в кралствата Силиция и Бохемия и представя история за жестока ревност, която граничи с лудост, за власт и несправедливи обвинения, за накърнено приятелство и наранена гордост, за смърт и загубено дете, за възмездие, за късметлийско стечение на обстоятелствата; за една силна любов, която не трае ограниченията на дълга и за прошка и щастлив край. Една история за несправедливите, жестоки обвинения и действия и за възмездието, но и за любовта и прошката, които променят светове. Постановката е оригинална, силна и си заслужава да се гледа. 

Постановката остана без номинации и награди Икар, но за това пък има 7 номинации за Аскеер 2011, колкото и другият голям претендент за награди – „Сирано дьо Бержерак”. Номинациите за „Зимна приказка” са: за най-добро представление, за режисура (Маргарита Младенова), за сценография (Даниела Олег Ляхова), за костюмография (Даниела Олег Ляхова), за театрална музика (Асен Аврамов), за изгряваща звезда (за Бойко Кръстанов и за Явора Бахаров). Успех на номинираните!
PS Представлението взе три награди Аскеер: за режисура, за сценография и за театрална музика.

„Сирано дьо Бержерак“ – забележителен спектакъл или разочарование?!

снимка от сайта на Народен театър

„Сирано дьо Бержерак“ е пиеса в мерена реч (стих) от френския драматург Едмон Ростан (1868-1918), написана през 1897 г. и посветена на приключенията на друг френски драматург, Савиен Еркюл Сирано (1619-1655), отраснал в Бержерак и прочут с бохемския си живот и ироничното си перо. Пиесата се поставя с успех повече от век по цял свят, има многобройни радио, телевизионни и киноадаптации.

От началото на сезона пиесата се играе и на сцената на Народен театър „Иван Вазов” с режисьор Стефан Москов, който я поставя за трети път в кариерата си. Сценографията е на Чавдар Гюзелев, а костюмите – на Свила Величкова; музика Антони Дончев. Участват: Деян Донков, Ана Пападопулу, Владимир Карамазов, Теодор Елмазов, Димо Алексиев, Виктория Колева, Сава Драгунчев , Христо Терзиев.

„Сирано дьо Бержерак“ е постановката с най-много номинации за наградите „Икар” и „Аскеер” тази година. Номинациите за спектакъла са: за главна мъжка роля за ролята на Сирано за Деян Донков (номинация за Икар и Аскеер); за поддържаща мъжка роля за Владимир Карамазов за ролята му на Кристиан дьо Новилет (номинация за Икар и Аскеер), номинация за режисура на Стефан Москов (номинация за Икар и Аскеер), номинация за сценография на Чавдар Гюзалев (номинация за Икар и Аскеер); номинация за костюмография за Свила Величкова (номинация за Аскеер); номинация за театрална музика на Антони Дончев (номинация за Аскеер); номинация за най-добър спектакъл (номинация за Аскеер); за майсторско техническо осъществяване (номинация за Икар). Спектакълът бе отличен с Икар 2011 за майсторско техническо осъществяване, за сценография и за режисурата на Москов.Спектакълът получи и награди Аскеер за най-добро представление и за водеща мъжка роля.

Браво за номинациите и наградите за спектакъла. Сценографията е страхотна, костюмите са интересни, а тези на Роксана много ми харесаха. Моите поздравления за оригиналната сценография и костюми! За мен обаче като обикновен зрител, не драматург, този спектакъл като цяло е разочарование, вторият най-досаден спектакъл, който гледам през сезона. Играта на актьорите е добра. Героят на Владо Карамазов ме дразнеше през цялото време; започне ли актьор да псува на сцената извън оригиналния текст, пиесата ме губи като почитател. Когато режисьорът е привнесъл в оригиналния текст хрумки от просташкото ни всекидневие, въпреки изказването си  "Ще направя един старомоден театър", подчертавайки, че ще се придържа към високия текст в мерена реч и ще потърси онази "старомодна деликатност, която липсва в днешния ден" чрез поезията, аз добивам отрицателно мнение за пиесата. За мен адаптацията на тази пиеса на Москов не е особено сполучлива. Номинациите и наградите от гилдията говорят друго, но моето мнение за постановката е – разочароваща постановка, можеше и много по-добре. Масата хора в залата явно хареса много постановката – имаше много смях, одобрителни възгласи, подвиквания „Браво” и много аплодисменти. Във форумите прочетох отзиви за постановката от: „Разочароващо; сценографията е блестяща; всичко друго в тази постановка е банално до болка; и то не по онзи банален начин, който все пак, въпреки че ни е познат, поднесен с необходимата доза вдъхновение, ни разсмива и интригува; хумористичното стилизиране на чувствата и персонажите е хлъзгав ръб, от който лесно се пада в пропастта на лишено от смислен емоционален заряд жужене по сцената” до: „Брилянтно! Трябва да се види! Няма да се хареса на всеки, но харесаш ли я - ще я помниш винаги! Постановка, която бих гледал с удоволствие отново! Браво, Теди!”. Явно всеки трябва да прецени за себе си дали да я гледа.

"Снегирьов" – класика и разочарование

снимка от сайта на Народен театър

Спектакълът "Снегирьов", който се играе от началото на сезона в Народния театър „Иван Вазов” е по фрагменти от романа на Ф.М.Достоевски – „Братя Карамазови”. Режисьор на спектакъла е Стоян Радев, сценография и костюми: Даниела Олег-Ляхова, композитор: Николай Маджаров. Участват: Камен Донев (Снегирьов), Цветан Алексиев (Альоша Карамазов), Ана Пападополу (Катерина Ивановна), Карла Рахал (болната съпруга), Илиана Коджабашева (дъщерята), Стоян Алексиев (доктора), Мартин Цолов (Илюша), Константин Станчев (съученик). Режисьорът за втори път през последните години поставя фрагменти от „Братя Карамазови” с участието на Камен Донев, дано първият път е било по-сполучливо.

В началото спектакълът тръгва много силно, но накая завършва с отворен край или по-точно остава незавършен по мое скромно мнение, което ме разочарова. Нашата компания не харесахме постановката, имаше и зрители, които я харесаха. Освен силните монолози на Камен Донев, нищо друго не прави впечатление в този спектакъл; сценографията е постна като бедната, руска, селска шир. 8-годишният Мартин Цолов играе много добре и заслужава аплодисменти заедно с Камен Донев, с когото изнасят пиесата. Останалите актьори просто остават като фон на Камен Донев и малкия Мартин (Снегирьов и сина му). Всъщност може би това е била и целта на режисьора – да акцентира върху вътрешните борби на Снегирьов и сина му, в които бушуват най-вече наранената чест и достойнство; наранената синовна обич, силната бащина любов, бедността, мизерията, болестите, безпътицата, провала на мечтите за по-добър живот. Играта на другото момче в пиесата Константин Станчев, силно дразни; със сигурност едно дете в реалния живот не се държи така, както детето-актьор се опитва да пресъздаде с играта си или по-скоро с позирането си. Силната игра на Камен Донев обаче не прави пиесата силна. Общо взето тази постановка може и да си я спестите; има десетки други, които трябва да се видят на софийска сцена.

"Фантомът от операта” – красива приказка за ценители на изкуството и приказките

През последната седмица имах вътрешното усещане, че трябва да потърся повече информация за "Фантомът от операта”; събирах информация, гледах музикалния филм и сега представям накратко историята на тази приказка, за тези, които не я знаят (тъй като все пак се намират хора, които ми споделят, че от моите постове откриват нови светове, като например този на фадото или светът на Фрида Кало, което ме радва).

"Фантомът от операта” е роман (готическа приказка) от френския писател Гастон Льору, публикуван през 1910 г. с 5 оригинални рисунки с маслени бои от Андре Кастен. Публикуван е след това в няколко превода на английски в по-съкратен вариант и с оригиналното съдържание. От тогава до днес романът е адаптиран във филми и сценични постановки, от които най-известни са немият филм от 1925 и мюзикълът на композитора Андрю Лойд Уебър "Фантомът от операта” от 1986, който става най-дълго играният мюзикъл на Бродуей, като надминава рекорда на „Котките” през 2006 г. През 2004 мюзикълът е адаптиран в игрален пълнометражен филм "Фантомът от операта”, режисиран от Джоел Шумахер с музиката на Андрю Лойд Уебър.

Премиерата на мюзикъла "Фантомът от операта” е на 9 октомври 1986 г., но мюзикълът не е тръгнал веднага успешно. Понастоящем вече е игран четвърт век на 14 различни езика в 149 града по цял свят и е видян от над 100 милиона души. Носи и титлата за най-дългогодишно шоу на Бродуей. Общите приходи за почти четвърт век се изчисляват на 3,7 млрд. евро. Мюзикълът на А. Л. Уебър печели десетки награди през годините – две награди Оливие през 1986 и една през 2002, 7 награди Тони през 1988, 7 награди Драма деск през 1988 и още много награди в Лос Анджелис, Торонто, Стокхолм, Австралия в периода 89-91. През 2010 в Лондон А. Л. Уебър е поставил продължението на "Фантомът от операта” - мюзикъла  „Любовта никога не умира", който е предизвикал възторжени отзиви на критиката. „Любовта никога не умира" няма нищо общо със стария "Фантомът от операта" освен четирите главни действащи лица, сюжетът е различен и действието се пренася в Ню Йорк. От следващия сезон ще се играе на Бродуей. Понастоящем "Фантомът от операта” се играе в Лондон, Лас Вегас, Ню Йорк, Будапеща. В Лондон може да се гледа в Her Majesty's Theatre, Haymarket, London с представления 16/04/2011 до 29/10/2011, а „Любовта никога не умира" може да се гледа в Аdelphi Theatre, Strand, London WC2 за тези, които ще отскочат до Лондон.

Филмът "Фантомът от операта” от 2004 е направен като стара готическа приказка като действието се развива в Париж през 1919 и назад в 1870 в парижката Opera Populaire. Филмът през 2005 е номиниран за десетки награди, сред които и 3 номинации за Оскар и три за Златен Глобус. Това е страхотен мюзикъл, с интересна, увлекателна история – с оперни представления, любовни истории, убийства, преследвания; с блясък и красота и с катакомби и гробища; трогателна приказка за любовта с всичките й предизвикателства – красива споделена любов от детството, любов към обожаван „ученик”, отхвърляне, гняв, ревност, борба за любовта, убийство в името на любовта, саможертва и великодушие в името на любовта. Музикален филм с приятна и вече станала известна музика, с много красиви костюми, с красотата на сградата на парижка опера. Въпреки, че продължава към два часа и половина, времето почти не се усеща, толкова увлекателна е историята. Прилича на един друг мюзикъл „Мулен Руж”; като и двата мюзикъла са много добри. Филмът "Фантомът от операта” си заслужава да се гледа  (ще се хареса на хора, които обичат мюзикъли, опера и любовни приказки), а и самият мюзикъл на сцена, когато остане свободно време или се отдаде възможност, тъй като тази история е събитие в световния мюзикъл.

Love.net - филм за самотата...

Love.net – поредният филм, след TILT и Мисия Лондон, който заради мощната си реклама по медиите и най-вече заради телевизионната си реклама, има шанс да мине „психологическата граница за български филм” от 100 хиляди зрители. До момента над 70 хиляди зрители са гледали в кината режисьорския дебют на Илиян Джевелеков. Продуценти на филма са Мирамар и Нова телевизия. В главните роли са Христо Шопов, Владимир Пенев, Захари Бахаров, Лилия Маравиля, Койна Русева, Диана Добрева, Диляна Попова, Джон Лоутън - вокалист на легендарната група "Юрая Хийп" и др. Играта на актьорите е много добра.

Филмът става за гледане, до средата много ме дразнеше, но краят ми хареса и успа да ме трогне, така че остави у мен противоречиво мнение. Безспорно обаче филмът затвърди у мен мисълта, че българите са много нещастни хора. Филмът дразни с това, че в него има страшно много нескрита реклама или тъй нареченото от Нова телевизия „продуктово позициониране”, което според мен не е много професионално – все пак това е пълнометражен игрален филм, а не рекламен блок по телевизията; то не бяха лаптопите, системата за разплащане, интернет сайтове, кафе и кафе машини, банки и т.н. Освен това всички сцени бяха много лъскави – даже и в болницата – едва ли масата българи живеят в толкова добре обзаведени апартаменти. В рамките на една седмица гледах филма Баклава, за най-грозното и бруталното в България и филма Love.net – за излъскания, илюзорния живот на българите – къде е истината за живота у нас?! Сигурно някъде по средата. От друга страна съдбата на споменатите два филма точно отразява контраста у нас – единият е низвергнат от разпространителите на кинофилми, другият мощно рекламиран и силно разпространяван (в пресата специално писа, че Александра филмс направила някакъв компромис в Бургас само и само да гледат бургазлии Love.net). И така животът в България си тече мяткан между контрасти – богатство и бедност, ромски гета и крайни квартали и скъпи мезонети, конски каручки и мощни, скъпи лимузини, просещи хора и луксозни коктейли с елегантно облечени хора, фолк-концерти и оперни представления, безработни и ниско платени и получаващи десетки хиляди, четящи книги и нечетящи, ползващи интернет и не ползващи и т.н. Общото между всички хора от изброените картинки обаче е едно – и Love.net го доказа – всички са страшно нещастни. Самотни майки, женени мъже, необвързани, тийнейджъри, двойки - всички са самотни и търсят връзки в интернет по сайтове за запознанства. Всеки човек идва на този свят при раждането си сам и си отива в смъртта сам. Всеки човек обаче през целия си живот търси неизменно любов. А филмът показва, че любовта у българите липсва, те са самотни и търсят сродни души в интернет, като се крият зад измислени образи и истории; дали от страх от отхвърляне, от ниско самочувствие, от липса на време (едва ли, след като прекарват часове в нета) или друго, обаче хората търсят близост пред монитора. Забравили гледането в очите, държането за ръце, съзерцанието на романтични моменти, споделянето на мисли и чувства, всички мислят само за секс, а дълбоко в сърцето си търсят любов. Сексът обаче по мнение на психолози е залагалка, в първия момент задоволява нуждата от близост с друго човешко същество и след като отмине тръпката, ако няма любов, пак оставя празнина у човека, самота и той търси близост с нови хора, секс с нови обекти и т.н. в порочния кръг на самотата, празнината и нещастието. Какъв е изхода?! – аз нямам рецепта дори за себе си; ще кажа само – търсете любовта, имайте смелостта да се изправите пред нея очи в очи, а не пред монитора и в интернет и когато я срещнете наистина, не я изпускайте, дръжте я здраво, защото това е желанието, което ще таите дълбоко в себе си през целия си живот.

И българите все чакат да дойде нещо..... и то не идва,  и не идва...

„Август в Оклахома” - драмата на една разпадаща се фамилия в Народния театър

от сайта на Фондация "Америка за България"

„Смешна и в същото време проницателно трагична драма. Тя даде тон на всичко, случващо се на Бродуей.” Ню Йорк Таймс

От февруари на сцената на Народния театър „Иван Вазов” се играе постановката „Август в Оклахома” („Август: Окръг Осейдж”) от драматурга Трейси Летс; режисьор: Ясен Пеянков; сценография и костюми: Васил Абаджиев; музика: Теодосий Спасов. Участват актьори като Стоян Алексиев, Бойка Велкова, Радена Вълканова, Валентин Ганев, Рени Врангова, Параскева Джукелова, Яна Титова, Валентин Танев, Петър Попйорданов и др..

Постановката е доста интересна и въпреки, че продължава близо три часа (има и антракт) не досажда. Черна комедия, трагедия или трагична драма – зависи от гледната точка; пиесата разказва за драмата на една разпадаща се фамилия; драма, изтъкана от трагичните истории на всеки един неин член. На края на представлението си помислих, че „Август в Оклахома” прилича на зелка – колкото повече белиш горните листа, отдолу все изникват все нови и нови и така до сърцевината на кочана (проблема) – пред зрителя се разкрива поредица от тайни, проблеми, грешки, емоции, истини, жестокост, нещастие. Пиесата е многопластова, разкрива над десет различни характера и съдби – от писател-алкохолик с еднократна слава и пристрастената му към хапчета, болна от рак, позастаряваща красавица-съпруга, през трите има дъщери с различни професии и живот до мъжете им, които или изневеряват, лъжат и мамят или си падат по лолитки, или са със забавено развитие; като не са пропуснати и представители на децата от фамилията – пущещо трева объркано момиче, което мрази всички и не знае чия страна да заеме при раздялата на родителите си, както и леля и чичо от фамилията и прислужничка-индианка. Актьорите играят много добре, Бойка Велкова (една от любимите ми актриси) прави много силна роля за пореден път. Сценографията е супер, на сцената е издигната къща на три етажа, актьорите вечерят на сцената, на която има постоянно присъствие едновременно в няколко части, където се разиграват различни сценки и т.н. Общо взето над трите часа си минават неусетно, наблюдавайки отстрани общочовешките драматични истории на героите.

„Август в Оклахома” е поставена за първи път в Чикаго през 2007 г. и още същата година е изиграна на Бродуей. Тя носи световна известност на Трейси Летс, който през 2008 печели 5 награди „Тони” ­ за нова пиеса, режисура, главна и поддържаща женска роля и сценография, както и наградите „Пулицър”, „Драма Деск” и Награда на Кръга на нюйоркските критици.­ Постановката е играна две години на „Бродуей”, в Австралия, Лондон, Япония, Финландия, Чехия. В България „Август в Оклахома” е третата от Американския театрален сезон 2010/2011 г., организиран съвместно от Фондация „Америка за България” и Народния театър, който включва “Ангели в Америка” от Тони Кушнър, режисьор Десислава Шпатова, „Полет над кукувиче гнездо” от Кен Киси, поставена от Александър Морфов и накрая „Смъртта на търговския пътник” от Артър Милър на Борислав Чакринов, която ще има премиера през следващата седмица.

Добавено на 18 април: Спектакълът има две номинации за награди "Аскеер" 2011: за водеща женска роля на Бойка Велкова за ролята на Вайълет и за поддържаща женска роля на Радена Вълканова за ролята на Барбара Фордъм. Успех на номинираните.