Царицата на оперетата едновременно на софийска и варненска сцена

От края на май 2010 на сцената на „Държавен музикален и балетен център – София” се играе най-любимата оперета на поколения, признатата в целия свят за Царица на оперетата – „Царицата на чардаша" от Имре Калман. Тази оперета е играна десетки сезони на софийска сцена, но сега е в нов режисьорски прочит. Режисьор и постановчик на спектакъла е Марио Николов, диригенти – Юли Дамянов и Огнян Митонов; сценография и костюми – Евгения Раева, хореография – Татяна Янева, хормайстор – Людмил Горчев. Участват: Марияна Арсенова, Марчо Апостолов, Катерина Тупарова, Александър Мутафчийски, Христо Сарафов, Еделина Кънева, Румен Григоров, Иван Бенчев, Емил Митрополитски, Александър Василев, Марио Николов, Венцислав Дино, Калина Ангелова, Станимира Василева, Светлана Иванова, Добрина Икономова, Валентина Корчакова и др.

Тази оперета доста се харесва на мен и компанията, заради приятната музика и познатите арии, а явно и на останалата част от залата, която беше почти пълна след 1 година сценичен живот на версията. Харесаха ни и балета, и костюмите, и сценографията, и пеенето на актьорите. Като минус обаче трябва да се подчертае лошото озвучаване, което е голям, голям минус за ремонтирания музикален театър – на балкона едва се чуваха репликите на актьорите и части от ариите, което е много, много жалко. На балкона след ремонта почти няма наклон и след първия ред хората трябва да се повдигат, за да виждат нещо на сцената, тоест да се измъчват през целия спектакъл, което е още един голям минус за музикалния театър. След „Котки” и „Царицата на чардаша”, изгледани през последния месец и като сравнявам със спектаклите в софийската опера, едва ли лично аз ще се върна скоро в музикалния театър, което е много жалко, като печели операта.  Държавен музикален и балетен център – София обаче си има контингент фенове, които едва ли ще изоставят театъра, въпреки минусите на залата, така че актьорите явно ще се радват и занапред на вярната си публика.

Юнският афиш тази година на Държавна опера Варна започна на 13 юни с “Царицата на чардаша". В спектакъла участват варненските солисти Вяра Железова (Силва), Пламен Долапчиев (Едвин), Филипа Руенова (Щаси) и звездата на Националния музикален театър – варненеца Александър Мутафчийски (Бони), който участва и в софийската версия на оперетата. Дирижира Юли Дамянов.  В останалите роли: Антоанета Маринова (Цецилия), Людмил Петров (Фери Бачи), Закар Гостанян (Генерал Ронсдорф), Валентин Грандев (Мишка), Владислав Владимиров (княз фон Вайлерсхайм). Който отскочи до Варна, може да даде отзиви от варненската версия на оперетата.

„Царицата на чардаша” от Имре Калман, либрето Ищван Бекефи и Дешо Келер

 Калман е увлечен от идеята за любовта, която помита всички съсловни различия и рангове. Наред с възхвалата на любовта, авторът осмива фалшивия морал и суетата на аристократичното общество от началото на века. Романтичната теза за всепобеждаващата сила на любовта е съчетана сполучливо с проблема за преодоляването на съсловните предразсъдъци. Премиерата на “Царицата на Чардаша” е на 17 ноември 1915 г. във виенския “Йохан Щраус-театър”.

През 1908 година се появява първата оперета на Калман “Есенни маневри”, с която идва и първият му голям успех. Критиката отбелязва новаторството и музикалното своеобразие на произведението, в което всичко е унгарско: сюжета, музиката, героите. Много скоро “Есенни маневри” е поставена във Виена, Берлин, Лондон, Стокхолм, Копенхаген и дори в Ню Йорк. По това време композиторът се установява във Виена, където живее до 1938 година. Във Виена са създадени най-известните му оперети: “Старият Рац” (1912), “Царицата на Чардаша” (1915), “Феята на карнавала” (1917), “Холандката” (1920), “Баядерка” (1921), “Графиня Марица” (1924), “Принцесата на цирка” (1926), “Херцогинята от Чикаго” (1928), “Теменужката от Монмартър” (1930), “Императрица Жозефина” (1936) и др.

Едни разочароващи Котки в началото на лятото

През последната седмица  се убедих, че поговорката „По-добре да се откажеш, когато си на върха” е вярна и що се отнася до някои представления. С приятели решихме да отидем да гледаме мюзикъла „Котки”, който се играе на сцената на „Държавен музикален и балетен център – София” (бившия Национален музикален тетатър преди реформата на Вежди). Премиерата на „Котки” на софийска сцена беше в края на януари 2009. След това с приятели опитвахме да вземем билети, но билетите се изкупуваха за месеци напред; отказахме се и ето, че сега, след две години се доредихме да гледаме световноизвестния мюзикъл на софийска сцена. Останахме обаче доста разочаровани. Аз на два пъти щях сериозно да заспя, ако не беше Memory, която ми е любима част от мюзикъла, за да ме разбуди в края на първо действие и през второ. За последните години само два пъти ми се е случвало да се успя на представление след напрегнат работен ден – на „Рейнско злато” в Операта и на „Котки” в Музикалния. Жалко; преди две години мюзикълът тръгна с много добри отзиви, с билети изкупени за месеци напред, с хвалбите за добра игра, за интересен грим, красиви костюми, различна сценография, различен режисьорски прочит (с разрешението на Андрю Лойд Уебър) и със задължението за 50 представления изиграни за 1 година. Сега обаче актьорите изглеждаха отегчени, в първата част едва се движеха по сцената. До сега не бях виждала такова отегчение, липса на усмивки и на страст в играта на актьори. Костюмите изглеждаха опърпани и грозни; гримът не ми хареса – общо взето котките изглеждаха плашещо, а не красиво. Никаква страст и никакъв динамизъм в играта, така и не разбрах репликите и историята на отделните котки, да не говорим да различа отделните съдби на котките, които напомнят човешките. Разбрах само, че се готвят за бал и че избират котка, която да се прероди накрая; тоест лоша игра. Озвучаването беше ужасно – през цялото време с компанията се оглеждахме кой отзад си припява заедно с актьорите, а то било заради задните колони, които раздвояват звука и веднъж чуваш песента на актьорите и хора на сцената, след това чуваш същите реплики, изпяти някъде зад теб. Не бях ходила след ремонта в Музикалния, но май наистина имат проблем в озвучаването, което е критична точка за Музикален тетатър.

Иначе мюзикълът „Котки” е вдъхновен от 14 поеми на Томас С. Елиът; музиката е написана от Андрю Лойд Уебър през 1981. Оригиналната продукция е поставена за първи път на лондонска сцена през 1981 и на Бродуей през 1982 г. Мюзикълът има няколко награди Лорънс Оливие и Тони. През 1998 мюзикълът е филмиран. „Котки” е един от най-успешните мюзикъли, които светът е виждал.

Режисьор на българската версия е Светозар Донев, диригент Игор Богданов. Сценографията и костюмите са на Евгения Раева, хореографията на Анна Донева. Преобразяването на певците в котки е дело на гримьорката Мария Андонова. Участват Лъчезар Лазаров, Александър Мутафчийски, Александър Василев, Деница Шопова, Добрина Икономова, Еделина Кънева, Катерина Тупарова, Светослав Клинчаров, Валентина Корчакова, Юлия Маринова, Румен Григоров, Александър Пенчев,  Венцислав Динов,Петя Шарланджиева, Мартин Виденов, Татяна Янева.

В оригинала действието се развива на сметището, но в случая е преместено върху покривите на хорските къщи, а зад всяка от танцуващите там котки се крие човешка съдба – има и добри, и лоши, и проститутки, и дебелаци. Режисьорът е възложил ролята на коментатор на хора - хористите са от двете страни на сцената, в концертни костюми и с котешки маски, които свалят, когато не са съгласни със случващото се.

Може би този мюзикъл трябва да престане да се играе за известно време, защото явно екипът е изморен и отегчен, играе без страст, а това убива представленията. Хората в залата си пляскаха и харесаха представлението, ние обаче не.

Козата или Коя е Силвия

снимка от сайта на Народен театър

Вярвам в поговорката „Всяко нещо с времето си”, в това число вярвам, че и за срещата ни с определен писател настъпва точния момент, и за прочитането на определена книга. Сега знам, че и за определени постановки трябва да се изчака времето, в което ще ги разберем и оценим. Преди близо две години, когато Явор Гърдев подготвяше „Козата или Коя е Силвия”, в главата ми се набиха етикетите за постановката - скандална, цинична, провокативна, шокираща и нямах желание да я гледам. Днес, след като през последните години изгледах на софийска сцена доста постановки и  през последната половин година започнах да споделям моето мнение за това, което гледам, знам, че дойде времето да изгледам и „Козата или Коя е Силвия” и да я разбера, и оценя без предразсъдъци.

„Козата или Коя е Силвия” се играе от есента на 2009 на камерната сцена на Народния театър „Иван Вазов”. Подзаглавието на пиесата е "Бележки към дефиницията за трагедия". Режисьор е Явор Гърдев, сценография и костюми - Никола Тороманов, музика - Калин Николов. Участват Бойка Велкова, Михаил Билалов, Юлиан Вергов, Иво Аръков.

„Козата или Коя е Силвия” е драма от Едуард Олби, поставена през 2002 г, с която писателят печели наградите Драма деск и Тони за най-добра пиеса през 2002 и номинация за Пулицър за драма през 2003.

Текстът разказва за седмица от живота на успял архитект - Мартин, който навършва 50 години, печели награда и нов проект. По-важното в случая обаче е, че Мартин има добър и хармоничен брак от 22 години с интелигентната и всеотдайна Стиви. Мартин и Стиви продължават да са влюбени един в друг, да се подкрепят, да си помагат, да се уважават, да имат интересен сексуален живот и да се обичат и след 22 години и никога да не са си изневерявали физически или емоционално през съвместния си живот – забележително постижение за съвременния свят. Идилията се пропуква с факта, че синът им е гей и впоследствие е разбита на пух и прах с признанието, което Мартин прави пред приятеля си журналист Рос – че от 6 месеца е влюбен и има сексуална връзка със Силвия...която се оказва животно – коза. Рос като най-добър приятел на семейството разкрива всичко на Стиви, при което разбива живота й. Следват конфликтите между Мартин и Стиви и сина им, които накрая завършват с убийство. Дали обаче това е краят на историята, не е ясно. Хора, на които животът е разбит на парчета, имат много възможни пътища за излизане от ситуацията. Олби засяга темата за любовта и изневярата, за приятелството и предателството; за различните хора (и по-специално тези с по-различни сексуални предпочитания), за приемането им и отхвърлянето от обществото; за това, че всеки се подготвя в живота си, и по-специално в семейния си живот, за среща с трудни ситуации и отиграването им, но и за фактът, че за определени ситуации, които излизат от нормалността, от моралните норми на обществото няма как да си подготвен. Олби казва за пиесата:. „Ето, повечето хора имат котки и кучета, които много обичат. Понякога ги обичат повече от съпрузите и съпругите си. Не смятам обаче, че влюбването в животно е най-лошото нещо в живота. Много по-лошо е да проиграете живота си и да не разсъждавате.”

Актьорите играят блестящо, има синхрон между тях и пълно влизане в кожата на лирическия герой; Бойка Велкова и Михаил Белалов са силно отдадени на ролите и заслужават аплодисменти. Сценографията и костюмите са добри и режисьорският прочит на пиесата очевидно е много добър (Олби е избирал и Гърдев, и актьорите, и е присъствал на репетициите). Това за мен е тайната на доброто представление – комбинацията от няколко компонента - добра режисьорска адаптация, добра сценография и силна актьорска игра – и очевидно в това представление те са налице. Има и чупене на керамика и накрая хвърляне на убито животно на сцената, при което Бойка Велкова излиза цялата оцапана с кръв. Тази последна сцена на мен ми дойде в повече, стана ми лошо, така че предупреждавам вегетарианци, вегани, суровоядци и др. с по-голяма чувствителност или по-слаби нерви, да се подготвят психически, ако ще гледат постановката. Пиесата не се препоръчва на лица под 18 години. Залата беше пълна и след над 50 представления и предполагам, че постановката се хареса на повечето хора. Наистина е разтрисаща и провокативна, но чак пък цинична не бих казала. Бях чела някъде и отзиви, че била срам и резил за Народния театър, но аз не  смятам, че това е вярно. Постановката е добра и провокативна.

Представлението има награда Икар 2010 за най-добра мъжка роля на Михаил Билалов за ролята на Мартин и номинации за Аскеер 2010 за водеща мъжка роля, за сценография, за режисура и за най-добро представление, както и наградата на Обществото на независимите театрални критици за 2009 г.

Страхотен полет на Народния

снимка от сайта на Народен театър

През този театрален сезон писах за много постановки, и положително мнение, и критика; харесаха ми доста представления; видях и много силни постановки и силна игра на актьорите, и не толкова добри и досадни постановки. Най-добрата постановка за сезон 2010/2011 за мен е „Полет над кукувиче гнездо”, която се играе от декември 2010 на сцената на Народния театър „Иван Вазов” по едноименния роман на Кен Киси. Режисьор на спектакъла е Александър Морфов; сценография и костюми Елена Иванова; хореография Мила Искренова. Участват: Деян Донков, Рени Врангова, Иван Бърнев, Стоян Алексиев, Емил Марков, Пламен Пеев, Руси Чанев, Стефан Къшев, Йордан Петков, Валентин Ганев, Теодор Елмазов, Вяра Табакова, Иван Юруков, Виктор Танев, Любомир Петкашев, Илиана Коджабашева.

Кен Киси написва “Полет над кукувиче гнездо” през 1962 година; Кърк Дъглас, който изиграва ролята на Макмърфи, купува правата на книгата и наема драматурга Дейл Васерман за сценична адаптация. През 1976 г. “Полет над кукувиче гнездо” с режисьор Милош Форман и с участието на Джак Никълсън печели пет награди „Оскар”. Александър Морфов пък предлага свой сценичен вариант без да използва изцяло познатата сценична адаптация, който предлага и в Москва и на сцената на Народния театър.

Действието в пиесата се развива в психиатрична клиника и по-точно, в мъжкото отделение, в което са въдворени определени хора, а други са влезли по собствено желание. Най-силни роли правят Деян Донков в ролята на престъпния елемент, бунтаря Макмърфи, радетел за свобода и липса на ограничения в желанията, действията и поведението; Рени Врангова в ролята на манипулативната главна сестра Речид, която поддържа ред и дисциплина в отделението почти по гестаповски, убедена в своята правота и непогрешимост и противник на демократичността и свободата на избор; и Иван Бърнев в ролята на вдетинения и подтискан Били Бибит. Целият актьорски състав играе много силно и в синхрон; сценографията е впечатляваща с камерите и мониторите, с електрическата врата на отделението, с инвалидните колички и болничните легла; с аквариума, от където персоналът управлява живота на обитателите на отделението. На сцената едновременно се случват по няколко ситуации; някой казва монолог докато в същото време в дъното на сцената/отделението разни хора в усмирителни ризи танцуват или се катерят по решетките, други в инвалидни колички правят кръгчета и се разхождат, един болен – глухоням индианец усърдно търка подовете, а персоналът на отделението наблюдава. На сцената постоянно текат по няколко действия едновременно, има движение, динамизъм, като едновременно с това се разкриват и историите/диагнозите на основните герои. Действието е увлекателно, актьорите изглеждат изцяло отдадени на историята на героите. Всичко е на ниво – и режисьорската адаптация, и актьорската игра, и сценографията, и костюмите. Представлението е над три часа и половина, които почти не се усещат; специално аз през цялото време се смях; не си спомням друго представление през този сезон, на което толкова много да съм се смяла на тънката иронията в поведението на героите и на трагикомичните ситуации и истории на главните герои. Представлението е много силно и се харесва на всички, залата беше пълна до горе и на края всички в залата аплодираха в продължение на 5-10 минути силно и възторжено, станали на крака, та чак докато досади на артистите да се покланят. За мен това е най-силното представление през този сезон, което задължително трябва да се гледа.

„Полет над кукувиче гнездо” от Кен Киси, поставена от Александър Морфов е част от т.нар  Американския театрален сезон 2010/2011 г., организиран съвместно от Фондация „Америка за България” и Народния театър, който включва “Ангели в Америка” от Тони Кушнър, режисьор Десислава Шпатова, „Смъртта на търговския пътник” на Борислав Чакринов и „Август в Оклахома” от Трейси Летс, режисьор Ясен Пеянков. „Смъртта на търговския пътник” и „Август в Оклахома” са доста силни постановки и си заслужават да се гледат.

Постановката получи награда Икар и Аскеер 2011 за поддържаща мъжка роля на Иван Бърнев за ролята на Били Бибит и номинации Икар и Аскеер за режисурата на Александър Морфов. Като сравнявам с най-номинираните и награждавани тази година "Сирано дьо Бержерак" и "Зимна приказка", "Полет над кукувиче гнездо" незаслужено е пренебрегнат с номинации и награди. Гледайте представлението, заслужава си.

„Нищо по-хубаво” от Касиел Ноа Ашер

В началото на седмицата гледах един разтърсващ моноспектакъл на Касиел Ноа Ашер в Червената къща – „Нищо по-хубаво” от Оливер Буковски. Касиел е играла спектакъла на сцените на Младежкия (с режисьор: Младен Алексиев, сценография и костюми Розина Макавеева и музика: Калин Николов) и Модерен театър (с променен текст и сценография).

Пиесата разказва историята на една нискообразована жена с тежка съдба; жена, която е малтретирана от мъжа си, който в пиянските си изпълнения я предлага дори като играчка на приятелите си, самата тя става алкохоличка и в пристъп на лудост или пиянско опиянения бутва кьор – кютук пияния си мъж в мелачката за жито; следват мнима желана бременност, която се оказва рак; затвор с издевателствата на надзирателките и лудница, а впоследствие реалният или въображаем живот на жената на свобода е съсредоточен в търсене на сродна душа и истинска любов, която намира в лицето на студент-поет, когото открива по обява, скалъпена от нея и съседката й в пристъп на отчаяние. Накрая жената решава да напусне живота на свобода без истинска любов и избира свободата като се самоубива. Една история наситена с черен хумор, която те кара да се чудиш дали да плачеш или да се смееш, една трагикомедия разказана като виц. В текста има нецензурни изрази, но те не стъписват или дразнят; липсват декори, а зрителите участват от време на време в моноспектакъла. Касиел играе много силно. Накрая на представлението Касиел почерпи зрителите с бяло вино, тъй като доколкото разбрах е 40-то представление на моноспектакъла и се запозна с тези, които не познаваше, което ми направи приятно впечатление.

Оливер Буковски получава за пиесата годишна награда за драматургия в Германия и награда на Мюлхаймския театрален фестивал; пиесата е поставяна в няколко германски града и в Испания с Виктория Абрил в главната роля. Оливер Буковски получава и наградата на списание "Театер хойте" и "Герхард Хауптман". През 2009 г. Касиел Ноа Ашер става носител на приза "Актьор на Европа" на Международния фестивал за камерен театър в Македония с моноспектакъла си. Представлението е гостувало на театралната публика в Хамбург и Люксембург и е поканено в Нанси, Любляна и Сеул през 2011. Успех на Касиел.

Жаждата за любов и пълнота в „Жажда”

Преди две вечери гледах един бутиков спектакъл на сцената на Младежкия театър -„Жажда”. Това е авторски спектакъл на Велимир Велев, който се играе от няколко години на различни сцени в София (Младежкия и Сфумато) и в Пловдив; участват млади актьори, завършили през 2007 актьорство за куклен театър (Александър Караманов, Живко Джуранов, Ивайло Енев, Александра Илиева, Милена Стоянова, Наталия Василева, Росен Русев, Силвия Петрова, Стоян Стоянов, Татяна Евтимова). Това е невербален спектакъл, тоест постановка, в която не се говори, няма текст и актьорите нямат реплики; те танцуват - говорят с тялото си; това е танцово представление. На сцената няма декори, само черни завеси, светлината е приглушена, артистите са облечени в черно; от време на време прожектори осветяват танцуващите актьори или чашите с вода, които носят в ръцете си през целия спектакъл.

В рамките на един час артистите танцуват под ритъма на музика със сменяща се динамика (която много ми допадна), като неизменно държат в ръцете си или други части от тялото чаши с вода, която изливат или си пресипват един на друг. Танцувайки и преливайки водата, артистите изразяват вечната жажда на хората за търсене, за срещи и любов и свързаните ситуации на отхвърляне, разочарование, преследване, съперничество, дори бой между конкуренти за един партньор, ревност, омраза; на желание за развлечение и разнообразие. Артистите използват израза на лицето и движението и езика на тялото, за да изразят цялата гама от емоции, които съпътстват човека в търсенето му на любов и щастие. Пластиката на телата е много успешна и зрителят може да разбере емоциите и историите на лирическите герои.

Спектакълът е вълнуващ и вдъхновяващ; на моменти дори в края ми се стори красив (когато една двойка танцуваше жаждата за близост, за сродна душа, за съединяване един с друг). Със сигурност символиката в спектакъла няма да бъде разбрана от доста хора; за това за мен това е един бутиков спектакъл, който си заслужава да се гледа.

Една смела стъпка напред в Младежкия

снимка от teatri.bg

От ноември на сцената на Младежкия театър „Николай Бинев” се играе нов мюзикъл – „Стъпка напред”. Спектакълът по мюзикъла Stepping Out oт Ричард Харис е по музика на Денис Кинг. Постановка Андрей Аврамов, сценография и костюми Елица Георгиева, степ-танци Веселин Ранков, хореография Антоанета Добрева – Нети. Участват: Меглена Караламбова, Ярослава Петкова, Силвия Лулчева, Мая Бабурска, Гергана Христова, Анна Петрова, Зорница Маринкова, Цветомира Даскалова, Марияна Миланова, Светослав Добрев.

Сюжетът разказва за аматьорска школа по степ танци, в която се събират веднъж седмично различни типажи жени и един мъж, за да танцуват степ, да споделят личните си проблеми и да обсъждат нещата от живота. Пред зрителя се разкрива сбор от истории (или по-скоро лични трагедии) на обикновени хора, които се събират, за да забравят за малко ежедневните си проблеми с музика, танци и споделяне с непознати хора на чашка след урока по танци. Школата по танци се оказва за тези хора заместител на часовете при психоаналитика и бягство за кратко от трудностите в живота. Много силна роля прави Меглена Караламбова като възрастна пианистка, която покровителства и едновременно с това постоянното дразни с непрекъснатото си сърдене и наставническо говорене собственичката на школата по танци (Ярослава Петкова), мъчена от нещастна любов и неосъществена професионална кариера на танцьорка по степ. Силна роля прави и Светослав Добрев, самотният вдовец с плетка в чантата, който не може да прежали съпругата си, и Силвия Лулчева, амбулантна търговска, която трябва да търпи капризите на доведеното си дете, и Мая Бабурска, малтретираната, самотна, вечно извиняваща се и съжаляваща съпруга, която копнее за сродна душа. Всеки един от актьорите играе така добре и те кара да съчувстваш на героя му. Получава се смесица от трагизъм, комични моменти и смешки, песни и степ.

Мюзикълът на мен много ми хареса докато на компанията, с която бях, не й хареса. Според мен актьорите заслужават аплодисменти, защото играят много добре, пеят сравнително добре и в синхрон, когато има изпълнение на повече от един човек и танцуват, което не е лека работа за непрофесионални певци и танцьори. Ако обичате мюзикъл с трагикомичен привкус, си заслужава да гледате „Стъпка напред”, защото е нещо различно.

Силно представяне на България на слабата Евровизия 2011

Късно тази нощ завърши 56-то издание на Песенния конкурс Евровизия, който се проведе в Дюселдорф (Германия) с 43 страни участнички за разлика от миналата година, когато участваха 39. Конкурсът беше спечелен от Азербайджан с 221 точки от дуета Елл и Ники с песента им Running Scared; подгласници останаха Италия, която след дълго отсъствие се завръща в конкурса и Швеция; а фаворитът ми Украйна остана на четвърто място.

Какво може да се каже с две думи за тазгодишния конкурс – много слаби песни, несправедлив вот на втория полуфинал, което доведе до силно обществено недоволство в редица европейски страни и за пореден път политическо гласуване въпреки промяната в регламента през миналата година, при която вота се определя на 50% от жури и на 50% от зрителско гласуване, за да се избегне политическото гласуване, но вотът отново беше политически.

Първият полуфинал, в който участваха 19 песни беше много слаб. На финала се класираха 10 песни – Сърбия, Литва, Гърция, Азербайджан, Грузия, Швейцария, Унгария, Финландия, Русия, Исландия. От всички най-много ми хареса песента на Литва. Франция, Испания, Италия, Великобритания, Германия се класират по право на финала, като Германия беше пак представена от Лена, която им донесе домакинството тази година.

Вторият полуфинал също беше с общо много слаби 19 песни. От всички най-много ми допадна песента на Украйна (добра балада, певицата с красива рокля пееше уверено, оригинална сценография – рисуване с пясък като фон на песента). България беше представена от Поли Генова, която изпълни песента уверено, силно, със самочувствие, беше с интересен бял тоалет и имаше интересни светлинни ефекти като допълнение на песента. Поли Генова представи България много добре, но за лош късмет не се класира на финала. За разлика от нас на финала класираха песни като тази на Босна и Херцеговина (познатото лице Дино, никаква песен) и на Молдова (някаква смеска от рок, рап, марш, цигански ритми с интересни костюми). От полуфинала не се класираха песните на България, Словакия, Македония (пеене на македонски, ритмична песен, интересни костюми и сценография с хоро) и Израел (Дана Интернешънъл, победителка в Евровизия с ритмична, но нищо особено песен), които са били харесани от публиката. На финала се класираха Украйна, Румъния, Австрия, Естония, Молдова, Ирландия, Босна и Херцеговина, Дания, Словения и Швеция.

Причината Поли да не се класира е липсата на политическа подкрепа от съседните държави. И предни години съм писала по темата, че според мен БНТ, която трябва да рекламира песента за Евровизия в страните от Европа не си върши добре работата – нито има мощна реклама на нашата песен, както например прави Азербайджан (и накрая спечели Евровизия само след няколко участия), нито се привличат страните съседки на България като „застъпници”, които да подкрепят нашата песен. Ето например на втория полуфинал, ако ние гласувахме за Македония и Румъния, а те за нас, ние можехме и да се класираме на финала. Напротив Румъния явно е подкрепила Молдова, а Молдова – Румъния и двете държави се класираха на финала. Тоест песенният конкурс е политически, а на БНТ й куца политическата подкрепа на съседните страни. Миналата година България се застъпваше и рекламираше песента на Гърция на Сакис Рувас, БНТ направи и малко реклама на Миро. Тази година не се чу България  да рекламира Поли Генова из Европа. Нямаше и застъпничество за нито една държава; по принцип тази година не можехме да сме застъпници за Гърция, тъй като те бяха на първия полуфинал, когато България не гласуваше. По БНТ имаше само платена реклама на руския изпълнител, но на нито една друга държава не се рекламираше усилено песента.

И британските и германските вестници са коментирали отпадането на Поли Генова със съжаление. Според журналистите от всички държави участнички, които отразяваха конкурса в Дюселдорф, българката със сигурност е трябвало да пее в събота; на организираните залагания в пресцентъра тя неизменно е фигурирала в крайната десетка. Положителни коментари е имало и във връзка с това, че Поли пее на български и пее абсолютно вярно, за разлика от повечето певци, които са пели фалшиво и на английски. Отпадането на Поли е предизвикало недоволство и сред българи, и сред чужденци в интернет - "На инат" е първата публикувана песен на стената на Фейсбук групата "Искаме прегласуване на втория полуфинал на "Евровизия 2011". Моето мнение, а и на доста от коментиращите в интернет е, че Поли Генова е представила България достойно. Това беше седмото участие на България в Евровизия, но досега само веднъж българска песен достигна до финала – през 2007 "Вода" на Елица Тодорова и Стоян Янкулов завърши пета на финала.

След тазгодишното участие вече и аз си задавам въпроса трябва ли България да дава парите на данъкоплатците за нещо, от което явно няма голяма полза, тъй като явно не си вършим докрай добре политическата работа?!

Ето и една малка табличка, доказателство за политическия вот – всяка страна гласува най-вече за съседите си с 8-10-12 точки

Русия – Украйна и Азербайджан	Швейцария – Германия, Исландия, Босна и Херцеговина
България- Украйна, Гърция, Великобритания (за които Поли Генова призова  да се гласува)	Гърция – Грузия, Италия, Франция
Холандия- Босна и Херцеговина, Швеция, Дания	Грузия – Азербайджан, Украйна, Литва
Италия- Молдова, Великобритания, Румъния	Франция – Италия, Швеция, Испания
Кипър- Азербайджан, Швеция, Гърция	Сърбия – Унгария, Словения, Босна и Херцеговина
Украйна- Русия, Азербайджан, Грузия	Хърватия – Сърбия, Азербайджан, Словения
Финландия- Исландия, Ирландия, Унгария	Беларус – Германия, Украйна, Грузия
Норвегия- Исландия, Швеция, Финландия	Румъния – Гърция, Азербайджан, Молдова
Армения- Русия, Грузия, Украйна	Албания – Азербайджан, Гърция, Италия
Македония – Сърбия, Словения, Босна и Херцеговина	Малта – Ирландия, Италия, Азербайджан
Исландия – Азербайджан, Финландия, Дания	Португалия – Азербайджан, Италия, Испания
Словакия – Ирландия, Швеция, Украйна	Унгария – Гърция, Швеция, Исландия
Великобритания – Молдова, Швейцария, Ирландия	Литва – Азербайджан, Италия, Грузия
Дания – Германия, Швеция, Ирландия	Ирландия – Молдова, Литва, Дания
Австрия – Азербайджан, Германия, Босна и Херцеговина	Босна и Херцеговина – Азербайджан, Сърбия, Словения
Полша- Азербайджан, Италия, Литва	Испания – Румъния, Франция, Италия
Швеция- Босна и Херцеговина, Дания, Ирландия	Израел – Русия,  Дания, Швеция
Сан Марино- Гърция, Азербайджан, Италия	Естония – Азербайджан, Дания, Швеция
Германия – Ирландия, Гърция, Австрия	Молдова – Украйна, Азербайджан, Румъния
Азербайджан – Гърция, Грузия, Украйна	Белгия – Гърция, Румъния, Франция
Словения – Дания, Сърбия, Босна и Херцеговина	Латвия – Германия, Ирландия, Италия
Турция – Грузия, Босна и Херцеговина, Азербайджан

Смъртта на американската мечта и ценностите през смъртта на търговски пътник

снимка от сайта на Народен театър

От септември 2010 г. драматичен театър „Гео Милев” Стара Загора показва спектакъла „Смъртта на търговския пътник”, посветен на 95-годишнината от рождението на известния американски драматург Артър Милър.

От 19 април 2011 и на сцената на Народния театър „Иван Вазов” се играе пиесата „Смъртта на търговския пътник”. Режисьор на постановката е Борислав Чакринов; сценография и костюми – Чайка Петрушева, музика Асен Аврамов. Участват Ивайло Христов в ролята на бащата Уили Ломан, Жорета Николова в ролята на майката Линда; ролите на Биф и Хепи, синовете на Уили и Линда, са поверени на Валери Йорданов и Калин Яворов. Участват още Марин Янев, Петър Попйорданов, Христо Чешмеджиев,  Параскева Джукелова, Илиана Коджабашева, Марта Кондова, Стоян Пепеланов, Валентин Балабанов.

"Смъртта на търговския пътник" е най-известната пиеса на един от най-великите драматурзи на ХХ век Артър Милър. За нея той е отличен с трите най-престижни награди на щатите - "Пулицър", "Тони" и отличието на нюйоркската критика. Поставена е за първи път на Бродуей през 1949 г. Преведена е на 29 езика, а Артър Милър сигурно е най-поставяния съвременен драматург.

Постановката на Народния театър е доста добра. Пиесата разказва за стремежа на обикновен американец (търговски пътник по професия) и неговото семейство да реализират американската мечта за богатство и добър живот. Преследвайки мечтата си обаче, някои семейни ценности като доверие, уважение, взаимопомощ се изместват от лъжа, изневяра, изоставяне и характеристики на личността като чест, достойнство, вяра в собствените сили, самочувствие и успехи, остават поочукани или дори загубени у представителите на семейство Ломан. Актьорите в постановката играят много добре; Ивайло Христов заслужава аплодисменти; сценографията и костюмите изглеждат съвременно и в унисон с историята. Една класическа пиеса поставена по академичен начин, която те кара да се замислиш и въздъхнеш накрая преди заслужените аплодисменти.

„Смъртта на търговския пътник” на Борислав Чакринов е последната постановка от т.нар  Американски театрален сезон 2010/2011 г., организиран съвместно от Фондация „Америка за България” и Народния театър, който включва “Ангели в Америка” от Тони Кушнър, режисьор Десислава Шпатова, „Полет над кукувиче гнездо” от Кен Киси, поставена от Александър Морфов и „Август в Оклахома” от Трейси Летс, режисьор Ясен Пеянков. „Смъртта на търговския пътник” и „Август в Оклахома” са доста силни постановки и си заслужават да се гледат.

Непретенциозна черна комедия в Младежкия театър

снимка от bgbileti.com

Наскоро гледах една от по-старите постановки на Младежки театър „Николай Бинев”, от 2008 година - „Черна комедия” от британския драматург Питър Шафър. Режисьор на постановката е Петър Кауков, сценография и костюми - Милена Пантелеева, сценично движение - Емил Видев. Участват Дарин Ангелов, Мила Банчева, Вера Среброва, Явор Спасов, Деян Ангелов, Стефан Мавродиев, Искра Донова и Стефан Германов.

„Черна комедия” е едноактна пиеса-фарс, за първи път поставена на сцена през 1965, а премиерата й на Бродуей е през 1967; считана е за една от най-смешните комедии, създадени през втората половина на 20 век. „Пиесата е фарс, който се развива в Лондон по време на авария в електрозахранването. Шафър пише пиесата да бъде поставяна с "обърнато осветление" - в редките моменти, в които се запали клечка кибрит, фенерче или запалка, на сцената настава мрак, през останалото време сцената е изцяло осветена, но героите действат сякаш са в абсолютна тъмнина. Основната идея в пиесата много подхожда на съвременните ни взаимоотношения, в които все повече се засилва контрастът между нашите думи и поведение когато сме на "светло" - т.е когато сме очи в очи с другите - и когато сме на "тъмно" - т.е. когато сме сами и казваме това което мислим наистина. И така всеобщото лицемерие затъмнява истинските чувства и намерения до степен, че вече не можем да разпознаем себе си и светлината се превръща в мрак.”

Пиесата разказва за лъжата в приятелството и личните отношения, за големите стремления, за любовта в любовен триъгълник, за възмездието; тя е една поредица от комични и трагикомични ситуации, които не винаги имат щастлив край и в които „лъжливото овчарче” остава с празна торбичка. Постановката е доста комична, но и досадна (поне за мен); наистина има смях и интересни, напрегнати моменти, но има нещо, което липсва, за да се каже, че това е една забавна и добра постановка. На представлението присъстваха няколко реда ученици, за които май бяха предварително блокирани няколко от най-добрите редове в залата, които впоследствие не се запълниха, което явно е грешка на театъра – лишава от по-хубави места хора, които плащат пълната цена на билетите и впоследствие остава с незапълнени първи редове. На учениците потановката се стори доста смешна и явно я харесаха, на мен обаче ми беше досадна. Сценографията и костюмите не са нищо особено. Актьорите играят много добре, има синхрон в движенията им, когато играят като че ли героите са на тъмно. Дарин Ангелов и Стефан Мавродиев играят както винаги много добре, а Искра Донова и Деян Ангелов са страхотни. Добрата игра на актьорите обаче, както за пореден път се убеждавам, не прави едно представление добро. Необходим е набор от добра игра на актьорите, премерена адаптация на текста от режисьора, оригинална сценография и интересни костюми, за да бъде едно представление добро, силно, оригинално и да остави спомен у зрителите, а такива представления на софийска сцена се срещат много рядко.

Тъй като постановката е стара, в интернет почти няма снимки от постановката, да не говорим за актуални снимки в сайта на театъра, което е пропуск. Тъй като съм почитател на Младежкия театър, ми се иска да обърнат малко повече внимание на сайта, който не е много редовно поддържан.