08 февруари 2025

Notre Dame de Paris

 


Оригиналната френска версия на мюзикъла "Notre Dame de Paris", вписан в Книгата на рекордите на Гинес, гостува в момента на сцената на Националния дворец на културата от 6 до 11 февруари. Това гостуване в София е част от световното турне, посветено на 25-годишнината на мюзикъла. "Notre Dame de Paris" дебютира през 1998 г. в Париж и от тогава е гледан от над 12 милиона души. През годините са продадени милиони копия на албуми и DVD-та, а над 5000 представления са изнесени в 30 държави. Мюзикълът се утвърждава като един от най-големите успехи на френския музикален театър по света. Песента "Belle" става символ на това постижение, като е обявена за песен на века във Франция и за най-добра песен на десетилетието в Европа и Югоизточна Азия. Техническото изпълнение на спектакъла впечатлява с 200 тона декори, и с екип от над 70 души – изпълнители, танцьори, акробати и технически персонал.

 „Notre Dame de Paris“ е музикален спектакъл, мюзикъл, а според изпълнителите дори опера, по произведението на Виктор Юго „Парижката Св. Богородица“. Действието се развива в Париж през 1482 г, една история за любов и бурни страсти. Текстът е на Luc Plamondon, музиката на Riccardo Cocciante, а хореографията на Martino Muller; постановка Gilles Maheu.

Аз изгледах спектакъла в НДК на живо, а след  това вкъщи на запис от 1998-ма с френски субтитри.

Ето цялостното впечатление от спектакъла в НДК: безспорно това е модерен спектакъл, музиката е много хубава и певците пяха добре, фаворит ми е Квазимодо, който заслужава голямо Браво и за играта си, тъй като е доста трудно на изкараш два часа полуклекнал. Текстът е доста смислен, и разказва отделна история от самата игра, ако прочетеш субтитри, но такива липсваха. Така и не разбрахме кои са певците, организаторите от Спектаколис БГ (фирма с две години живот) не се бяха погрижили да прочетем екипа, който поставя и изпълнителите; спорадично имаше листовки с героите и синопсиса, разпръснати из залата. Доколкото видях не гледахме Гару и Елен Сегара, но така и не разбрахме кого гледаме. Костюмите не ми харесаха, приличаха на дрипи, на парцали, както и декорите не ми харесаха. Акробатите и танцьорите според мен танцуваха и скачаха не в синхрон с музиката и ми внасяха усещане за хаос на сцената (което усещане беше споделено и от други зрители; вероятно се дължи на проблем с озвучаването на сцената за танцьорите). Музиката беше на запис (моята компания сравняваше с „Фантомът на операта“ от миналата година, където музиката е била с оркестър на живо, с красиви декори и костюми, но аз не живеех в България по това време, така че не мога да сравня). Нямаше субтитри, така че не знам, хората, които не говорят френски какво разбраха. Аз съм франкофон и разбрах сигурно една четвърт от текста, който пееха, поради лошата артикулация на певците. По-късно си пуснах запис на оргиналния спектакъл от 1998 г и там текстът на песните се разбира много по-добре, а и е друго като имаш субтитри; сглобяваш по-пълна картина текст с игра. От моята компания сме двама, на които спектакълът не ни хареса на един, на който му хареса. Около нас на антракта няколко двойки си тръгнаха; и аз бих си тръгнала, ако имах важна среща или работа, но останах, за да видя втората част. Като цяло голямата част от хората в залата явно харесаха спектакъла, защото в края доста пляскаха и станаха на крака. Залата беше почти пълна (втори балкон беше празен). Спектакълът завърши с дълги аплодисменти и с бис на Le temps des cathédrales. Не съм убедена дали тези 100 лв за билет са добре похарчени пари.

Коментар на друга моя приятелка след спектакъла: Мюзикълът е страхотен - впечатляващи режисьорски и сценографски решения, силна хореография, вълнуващи гласове.



 

02 февруари 2025

Черната книга – медитации за всеки ден

 


На 30 януари 2025 г. в Литературен клуб „Перото“, в НДК, София се състоя премиерата на най-новото произведение на Свами Тиртха – „Черната книга“, издание, събрало мъдростта на десетилетия.

Организатор на събитието и издател на книгата е Фондация “Калпатару”, международна неправителствена организация. Наречена на митичното дърво, изпълняващо желания, фондацията има за цел да популяризира изкуствата, красотата и познанието, подобрявайки качеството на живот чрез различни инициативи като провеждане на разнообразни събития и курсове, публикуване на книги и създаване на филми.


В уречения час клуб Перото се изпълни с десетки хора. Водещ на събитието беше Владимир Михайлов, актьор и музикант. В началото на представянето организаторите пуснаха видео, но повечето хора не успяха да го разберат, тъй като субтитрите бяха ниско долу и се виждаха само от седящите на първия ред и тези, които бяха прави; за следващи представяния ще е добре субтитрите да са в горната част на екрана. След представянето на книгата от страна на водещия под формата на кратко интервю, последваха въпроси от публиката. Накрая гостите имаха въжможност да се срещнат с Тиртха Махарадж, и да получат автограф от него. Имаше лека почерпка за гостите.

 


В „Черната книга“ са скрити много неща, в това число и астрология, авторът я нарича духовен лабиринт, триизмерен духовен лабиринт. Книгата не се чете като роман, а се отворя всеки ден, като на всеки две страници е разположена темата за деня. Тези две страници за деня трябва да се четат сутрин по 5 минути, за успокояване на ума като задават въпрос за размисъл през тези 5 минути или през деня. Книгата съдържа 366 теми за 366 дни, тоест трябва да се чете всеки ден в продължение на 1 година по 5 минути сутрин. Книгата е подходяща за всеки човек, който понякога си задава въпроса „Защо съм тук?! Каква е причината да бъда на тази земя?! Каква е целта на моя живот?! Защо имам проблемите, които имам?!“ Препоръката е да се чете ден по ден от хора, които обичат философия, астрология, древни цивилизации, духовни практики. Книгата е труд, събрал 30 години духовни търсения и преподавателски опит. Това е първата книга от трилогия, ще последва Бялата книга, за личното осъзнаване и Червената книга, за чувствата и любовта. Книгата е наречена Черната, тъй като е свързана с цвета на Космоса, който е черен; липсващия, неведим цвят и за това е невидим на корицата;  тази книга служи да се разбере Кое какво е и Кой кой е, тя е пречистване на способността ни да виждаме и на преживяванията. Авторът е използвал и трите източника на знание: чрез теорията, чрез опита и чрез интуицията; като вдъхновението е най-висше според него (което и аз съм казвала в моя статия в блога, “Вдъхновението, искрата на живота“), авторът се стреми да е инструмент на Божествената воля и божествената любов и представя 366 медитации - по една за всеки ден.

Книгата съчетава древни мъдрости, извлечени от световните традиции, със съвременни философски и духовни размисли, което я прави едновременно универсална и лична. Целта на книгата не е просто да информира или забавлява, а да провокира размисъл и вътрешна промяна. Чрез поредица от ежедневни текстове, книгата представя същностни теми като любовта, вярата, съмнението, мъдростта, смъртта и вечността. Всеки откъс е изграден така, че да потопи в себеанализ и размишление. Книгата сравнява духовния път с лабиринт, защото също тъй криволичи, изпълнен е с предизвикателства и препятствия, но води към яснота и мъдрост. Медитациите могат да бъдат четени линейно – ден след ден, според календара. Но както във всеки лабиринт, има и свободно движение сред страниците, към все по-лични послания.

Премиери на книгата предстоят и в други градове: Бургас, 03 февруари; Варна, 04 февруари, Пловдив, 05 февруари.

 


Свами Тиртха e творчески псевдоним на Geza Racs, роден през 1959 г в Будапеща, Унгария. Завършва икономическо образование в “Колеж по външна търговия”, където изучава също и английски, руски, японски език и санскрит. В продължение на петнадесет години Свами Тиртха изнася лекции по санскрит и индология като гост-преподавател в университета в гр. Печ, Унгария. През 1996 г. основава Ведическо училище “Изгрев” (“Napkelet Veda-iskola”) в Будапеща, където при отворени врати се изнасят програми по хиндуистка философия и култура. Той е и главен редактор и автор на множество публикации в духовното списание “Раковина” (“Kagylokurt”), което се издава на унгарски език без прекъсване вече над 30 години. Свами Тиртха е председател на “Индуистко-унгарската културна асоциация” (“Hindu-Magyar Kulturalis Alapitvany”). По романа му “Оста на живота” е заснет пълнометражен игрален филм, който предстои да бъде излъчен за първи път на международните филмови фестивали през 2025г. Свами Тиртха живее в малък ашрам в сърцето на Унгария, пътува много и редовно посещава България, където води лекции и беседи на духовни теми. Той е монах от школата на бхакти в хиндуизма.

 

16 декември 2024

Глаголически именник и нумерология

 


Преди две години писах за новите начала през декември – заминаването ми да живея и работя в Белгия и премиерата на нова книга – „Буки“ от Нора Пенева (повече за премиерата и книгата можете да прочетете тук, а интервю с авторката тук). На 14 декември 2024  в Калма йога студио в София се състоя официалното представяне на новата книга на Нора Пенева „Глаголически именник и нумерология“, а и аз напуснах Белгия и се завърнах да живея в България за известно време.

Нора е автор е на романите „№9“ (2017) и „Буки“ (2022); с философско образование е; учител по йога, медитация и дихателни практики, но отвъд това е и писател, специалист по глаголицата.

Искам да разкажа няколко неща за книгата. Книгата не е роман, имаше шега по време на представянето, че това е „Богословски труд“, защото авторката казва, че глаголицата е християнска азбука и представя много информация. От книгата всеки може да научи няколко неща за себе си през глаголицата и през нумерологията:  да види своя инициал – първата буква от личното име, която е най-важна, защото тя дава движеща сила в живота, която те дърпа напред; могат да се намерят всички възможни имена в България започващи с всяка буква и да се прочете каква е интерпретацията на първото име през призмата на глаголицата и нумерологията; например: „човекът с инициал на личното име С (като Соня) има засилено чувство за отговорност, той е носител на едни висши принципи за Божествен ред, справедливост и морал, което го прави много отговорен, грижовен и точен“, защото идва през енергията на глаголическия знак Слово. Така всеки може да научи за силата на името си през първата си буква. В книгата пише защо не е добре да се скъсяват имената (с прякори), а да се носят пълните имена – за да не се измества енергийния център на името, и от там да не се променят енергийните възможности на човек в живота. И така първото нещо, което човек може да направи с книгата е да прочете за първата буква на личното си име. 


Втората стъпка при ползване на книгата, е читателят да провери числото на живота според датата си на раждане и да провери какво е според нумерологията да си човек роден с число на живота например 9, но Нора е добавила каква е мисията на човек според глаголицата, когато човек е с нумерологичен код 9 – Земля - а именно да се заземиш, да материализираш, да случиш на земята, което надграждане през призмата на глаголицата е лично дело на Нора. В нумерологията се работи основно с 9 числа, а в книгата Нора работи с девет основни глаголически енергии, според първите 9 букви от глаголицата. На трето място по книгата всеки може да си сметне глаголическия код на името с таблици. В нумерологията, и в езотериката се смята, че има две най-важни неща: числото на първото ти име (лична карма) и числото на живота, а в книгата авторката прави коментар и по двете, и на база на тези двете, човек може да разбере почти всичко за себе си – какви енергии носи, какво го мотивира в живота, с какво хората са различни едни от други, с какво се допълват и по какво се различават. И на последно място в книгата има анализ на най-известните имена в България като Димитър, Иван, Мария и т.н., по който всеки може да си направи анализ / да интерпретира името си чрез глаголицата. В края на книгата е даден списък с етимологията на всяко едно българско име, например „Ася: е женската форма на името Асен и празнува имен ден на деня на Всички български светии-втората неделя след Петдесетница“, от къде исторически идва всяко име. В книгата се казва малко и за разликата между глаголица и кирилица (в кирилицата няма наименования на буквите като например буки, веди и т.н.).

На премиерата имаше много приятели и почитатели на Нора, чукнахме се с шампанско и се почерпихме с бонбони, сладки и прясна погача; имаше цветя, подаръци и добро настроение.

Добрата новина от премиерата е, че половината тираж вече е изчепан, въпреки че книгата е пусната на пазара едва в началото на декември 2024. На мен лично много ми харесва цветът и мандалата на корицата. Нора не е автор на голямо издателство, а промотира сама себе си. Браво, че книгата се радва на голям интерес; пожелавам успех и още много тиражи! Те първа ще чета книгата, очаквайте интервю с авторката в този блог.

11 декември 2024

El Día del Tango

 


На 11 декември, в зала “България“ беше отбелязан Световният ден на тангото (Día del Tango / International Tango Day) със специален концерт, организиран от Софийска филхармония и ансамбъл “Кварто” (QuArto Quartet) в сътрудничество с Dia del Tango Sofia. Участваха музикантите на Кварто Квартет, а техен гост беше именития аржентински бандонеонист и композитор Омар Маса. Събитието е част от официалното честване на Световния ден на тангото в София, което тази година отбелязва своя 20-годишен юбилей, под патронажа на Посолството на Република Аржентина в България.


Сцената беше украсена с лека Коледна украса, с цветя Коледна звезда, гирлянди и лампички; имаше празнично излъчване. Залата беше почти пълна. Концертът започна на време, продължи повече от час и половина, и пренесе публиката в страстния свят на тангото с класически произведения на жанра, шедьоври на великия Астор Пиацола и авторски композиции на Омар Маса. Ядрото на ансамбъла са музикантите Иван Пенчев (цигулка), Светлана Станчева (цигулка), Татяна Тодорова (виола) и Димитър Тенчев (виолончело), а към тях на концерта се присъединиха Мартина Табакова (пиано) и Калина Андреева (контрабас). Омар Маса е изпълнител и композитор на танго и танго нуево, носител е на множество награди и изявите му са обявени от аржентинското Министерство на външните работи за "културно и артистично значими за Аржентина".  Считан е за негласния наследник на великия Пиацола заради уникалната му способност, подобно на своя идол, да комбинира автентичния звук на тангото с елементи на съвременната класическа музика. 

По време на концерта той малко говори, но беше и единствения, който насочваше публиката на английски през различните изпълнения. Каза ни, че в началото ще чуем няколко произведения танго от 40-те години на миналия век, когато неговите баба и дядо са се запознали в Буенос Айрес докато са танцували танго. След това музикантите преминаха през произведения с аранжименти на Пиацола; две от изпълненията бяха страхотни, звучаха ми познато (вероятно Adiós Nonino) и ме накараха да настръхна; в края на едно от произведенията усещаха как залата е притихнала в удоволствие и очаквах да избухне в аплодисменти и "Браво"; друго пък беше много красиво. Жалко, че нямахме пълната програма на концерта отпечатана. Накрая музикантите изсвириха четири произведения на самия Маса: Tango Meditation (тук той каза накратко, че е кръстил произведението така, защото докато танцьорите танцуват танго изпадат в медитация, а и в наши дни изпълнинтелите не пият уиски, а практикуват йога), Tango Resonance (тук историята е, че дори на хиляди километри от роднини и приятели, когато има любов, има резонанс и разстоянието е нищо), Tango Legacy (историята на това произведение е, че е посветено на Астро Пиацола и когато семейството на Пиацола позволило на Маса да свири на бандонеона на Пиацола, Маса припаднал, но бандонеона оцелял). След това концертът завърши, но след бурни аплодисменти музикантите се върнаха за бис и изсвириха Либертанго, което отново беше страхотно изпълнение и остави публиката доволна и въобущевена.

 

03 декември 2024

На една звезда

 


Какъв късмет! Отидох днес до зала България, за да купим билети с приятелка за деня на тангото и не щеш ли погледът ми привлече голям афиш, рекламиращ рецитал с пиано „На една звезда“/“𝑨𝒅 𝒖𝒏𝒂 𝑺𝒕𝒆𝒍𝒍𝒂“ на Соня Йончева на 3 декември от 19,30ч. Имаше няколко свободни билети в залата и веднага си купих. Харесвам Соня Йончева и я следвам в социалните мрежи от години, но не бях разбрала за концерта. През тази година видях, че идва няколко пъти до България, но аз пък последните 2 години живея в Белгия и така до тази вечер не бях я гледала на живо, само в оперите на Метрополитън, който се излъчваха на живо в кината преди няколко години. Привлече вниманието ми непозната за мен до днес продуцентска къща SY11 events и се зачудих нова ли е на пазара, след което разбрах, че това е новото поприще на Соня- продуцентската компания, с която тя започва да организира събития след 2021 година.


После в сайта на певицата видях, че на 3 декември ще изпълни за последен път точно в София нашумялата рецитална програма Ad una Stella, с която Соня буквално е обиколила света, представяйки я в много от най-престижните оперни театри, фестивали и концертни зали, сред които Метополитън опера, в Берлин, Мадрид, Виена, Буенос Айрес, Залцбург, Мюнхен.


Концертът започна без закъснение. Сцената беше украсена с лека Коледна украса и цветя, и беше осветена с приглушени лилави светлини; в центъра на сцената имаше пиано. Прекрасната Соня излезе в красива, дълга, бяла рокля, на пианото застана Малкълм Мартино и рециталът започна. Не защото е българка и е световно известна, а просто си е прекрасна. Пее с глас, който разчувства и вълнува, и играе с тялото си, не само с гласа; има присъствие и непринуденост, които само големите певци и артисти имат. Първата част от програмата включваше десет песни (така ги наричам, защото са кратки музикални изпълнения или кратки арии) четиридесет минути, след което последва пауза от двадесет минути и рециталът продължи. 


Соня излезе в дълга рокля в доматено червено с шлейф, сцената се осветяваше в сменящи се, различен цвят приглушени светлини, така че изпъкваше пианото и тя в центъра на сцената. Във втората част изпълни четири арии от оперите Тоска, Бохеми, Мадам Бътерфлай. Ариите на Мими от Бохеми и на Чо-Чо-Сан от Мадам Бътерфлай почти ме разплакаха, публиката се наелектризира, имаше викове „Браво“, но това беше краят. Последваха бурни аплодисменти, една жена подари на Соня красив букет червени рози и Малкълм Мартино, и Соня напуснаха сцената. Публиката аплодираше възторжено и ето че излязоха на бис. В момента, в който я видях с роза в ръка, си казах: „Habanera“ от Carmen, и разбира се познах. Соня изпълни арията изящно, играейки на сцената и флиртувайки с пианиста като Кармен. След това, според мен, по идея на Малкълм Мартино повториха арията на Чо-Чо-Сан „Un bel di verdemo“, след което публиката отново изригна и аплодира дълго. Не я пускаше. Соня извика на сцената от публиката две малко момичнца и изпя песента/арията „Сбогом“ от операта Манон Леско, клекнала долу ниско между тях, с уговорката, че не казва сбогом на софийската публика, а само „До скоро“. Изпълнението беше мило, красиво и трогателно, след което рециталът официално завърши и остави доволна и въодушевена, вдъхновена публика. Не случайно Соня Йончева е световно известна. Браво!

04 февруари 2024

"Дон Карлос" вече 35 години на Софийска сцена

На 2-ри февруари, на сцената на Софийска опера и балет, се състоя спектакъл-честване на 25 години творческа дейност на известния български бас Орлин Анастасов, в ролята на Филип II в операта „Дон Карлос“. За тази опера този блог е писал и преди, тук и тук. През 2018-та гледах последно спектакъла по повод 30-тия юбилей от първото представление на операта на софийска сцена; сега той е вече на 35 години, като през този му живот аз съм го гледала вече 3 пъти. Тъй като повече от година не живея в България, и последното ми посещение в Софийската опера беше през октомври 2022; очаквах с нетърпения тази вечер. Предполагам като стотици други хора, тъй като залата беше пълна.

Режисьор на спектакъла е Пламен Карталов, асистент-режисьор е Вера Петрова, сценография Любомир Йорданов, художник на костюмите Даниела Йорданова. Диригент тази вечер беше Себастиано Роли; оркестър и хор на Софийската опера.

Както винаги, когато човек отива някъде с големи очаквания, има риск да се разочарова. В началото беше събощено, че Орлин Атанасов е болен и това пролича при изпълнението му на сцената; моята компания дори каза „Защо мъчат човека“; личеше си, че му е трудно да пее, но пък на мен ми хареса играта му с изключение на това, че се изплю на сцената. Като цяло мъжкия състав на мен ми прозвуча слабо; за мен звездата на вечерта беше Гергана Русекова, която направи дебют в ролята на принцеса Еболи. Браво на нея, страхотно изпълнение; в една от ариите, които изпълни направо настръхнах от емоция и възхищение. На моята компания пък й хареса освен изпълнението на Гергана, и това на Атанас Младенов в ролята на Родриго, и на Цветана Бандаловска като кралицата. Публиката ги аплодираше при всяко тяхно изпълнение и подвикваше "Браво".

Костюмите на този спектакъл са много, много красиви и богати; много ми харесват. Обичам оперни представления с костюми според епохата, за която се отнасят.

Нещо, което допълни като цяло по-минорното ни възприятие, е следното: тъй като през последната година говоря основно на английски, по време на спектакъла четях английските субтитри наред с българските – първото ми впечатление беше за потресаващ превод с много грешки. Би било добре, да се коригира. С компанията си говорихме също, че излизането на сцената на Карталов с поздравителните адреси малко се забави – много хора от публиката бяха започнали да си тръгват, а и награждаването на десетина хористи и оркестранти малко разводни честването на Орлин Атанасов. Не останахме много въодушевени, но като цяло по-скоро ни хареса спектакъла в тази вечер.

 

Операта „Дон Карлос“ е от Джузепе Верди; либретото е написано от Жозеф Мери и Камий дю Локл по драмата на Шилер „Дон Карлос”. Действието се развива в Испания около 1560 г. Общият дух на драмата е запазен като по желание на Верди в самото начало е прибавена една картина, за да се изясни по-добре развитието на действието. „Дон Карлос“  е опера в пет действия, с пролог и седем картини и се изнася за първи път на 11 март 1867 г. в парижката Гранд опера с изключителен успех. На следната година се играе и в Германия в преработка на М. Р. Беер. По това време Занардини прави нова редакция на „Дон Карлос“, предназначена за Италия. През 1883 г. Верди преработва „Дон Карлос“, като доста я съкращава. Текстът е преправен чувствително от Гисланцони, автор на либретото на „Аида“. В този си вид операта е изнесена в Милано на 10 януари 1884 г. и така тя се играе и до днес в Италия.