На север от Балчик

Много пъти през годините съм имала желание да посетя различни места на север от Варна, но по една или друга причина това не се е случвало до този август, когато реших да последвам сърцето си, което ме теглеше за пореден път тази година към морето и да отида за 15 дни да пообиколя Варненска и Добричка област. Така изпълних много стари мои желания. Вече писах статии в блога за моя поглед към Аладжа манастир и текето „Ак Язълъ баба”; за моят поглед към Балчик, където изкарах няколко дни, ще разкажа в отделна статия. Сега искам да разкажа за един маршрут, на който посветих два дни и който е един от най-красивите места по нашето Черноморие: тузлата на Балчик-Каварна-село Българево-залив Болата-нос Калиакра-село Св. Никола-ваканционно селище Русалка-село Камен бряг-Яйлата-село Тюленово-фара Шабла-Шабленска тузла. За този маршрут държите пътя покрай морето, не главния път Варна-Дуранкулак. Благодарение на разговорите с местни хора и на това, което прочетох, научих доста за археологията, историята, живота по тези земи.

Тузлата на Балчик е на 7 км от центъра на града, минавате покрай пристанището и продължавате на северо-изток като внимавате по пътя, защото костенурки пресичат главния път. Тузлата е курортна зона, където има болница за рехабилитация, има две лиманни езера с находища на лечебна кал и много топли минерални извори, подходящи за калолечение и балнеолечение, където могат да се правят кални бани при заболявания на опорно-двигателния апарат, половата система и др. Освен болницата има стари бунгала, гора, няколко ресторанта. Плажът е тесен и къс, със ситни камъчета, неохраняем, морето е чисто и плитко, има гледка към залива до Кранево. Ценното тук са калните езера.

Продължавате на север към Каварна покрай морето; минавате през Каварна (няма какво толкова да се разглежда) и продължавате към село Българево.

Село Българево е голямо, произвежда в този сезон дини и пъпеши-могат да се купят почти пред всяка къща, смокини. В центъра на селото има красива каменна църква св Архангел Михаил, кметството е в красива каменна сграда; на площада всяка събота от 19ч. има „Хоро на мегдана“, видях обява и за рок фестивал – атракция за гостите на многото къщи за гости. Село Българево няма излаз на море и плаж, за това гостите му явно ходят на Болата.

Местност Болата е малък залив на няколко километра от Българево, под нос Калиакра. Това е един от най-красивите, все още девствени плажове по Черноморието. Карате от селото по пътя към нос Калиакра и „като свършат перките“ (считайте, където свършат ветрогенераторите), завивате вляво (на асфалта пише Болата) по тесен (широк колкото една кола, разминаването е трудно), асфалтиран (поразбит) път, който стига долу до залива. Намирате малък, закътан залив, бистра вода, пясъчен плаж, червени скали – бонбонче, и въпреки надписа „Забранява се достъпа на хора и швартоването на плавателни съдове“ срещате десетки коли, хора; разни бусчета, ползвани като лафки. Ядосах се на всички хора, които идват да рушат девствения залив (един нахалник дори копаеше вада с лопата, за да изкара мръсната вода от буса си до морето) - според мен трябва да се сложи бариера горе на пътя и да не се допускат коли и кампингуващи в залива, да се остави достъп само за кратка разходка, за наслада както направих аз, защото заливът е прекалено малък, за да задоволи ненаситната природа на нахалния летовник.

Нос Калиакра е съвсем наблизо, има такса вход към носа и комплекса 3лв на човек. Това е място, на което очите не могат да се наситят на гледка - на простор, на шир, на изумрудено синя вода; място, от което не искаш да си тръгваш. Посреща те крепостна стена с ров от XII-XVII век, следва архитектурно-мемориален комплекс „Св Адмирал Фьодор Ушаков“, посветен на първата победа на Руския черноморски флот над турска флотилия през 1791г, в резултат на което Русия взима Крим и въпросът за освобождаването на България е поставен пред Великите сили; следват архитектурни останки - българска църква от XIV век, римска баня от IV век, жилища; ново укрепление (крепост на нос Калиакра има още от IV век пр.н.е.); има метереологична станция и военна зона, до които достъпът е забранен (така фарът остава недостъпен); следва музей, в който може да се прочете историята на мястото през хилядолетията и да се видят монети, керамика открити тук и макет на крепостта с дворец, жилища, църкви; до музея има ресторант (цените са доста високи, но пък обслужването е добро, храната е вкусна, а гледката е невероятна); на самият нос е скален параклис „Св. Николай“, който е отворен. Много ми хареса нос Калиакра, в пъти повече от нос Емине; не ми се тръгваше, исках завинаги да остана да гледам морето.

От нос Калиакра се връщате в Българево и от центъра на селото тръгвате в посока Шабла.

Следва село Свети Никола, което е много малко село, единственото забележително тук е голяма, нова църква „Св Николай“, построена на мястото на стара църква, боядисана в бяло и синьо, която посреща на входа на селото. Спрях на пътя, за да я разгледам, защото нещо ме извика; вътре свещеника и един майстор все още ремонтираха олтара, но казаха, че до края на годината ще е напълно завършена. От главния път в селото се завива надясно и се тръгва към курортно селище Русалка.

Ваканционно селище Русалка е един от малкото затворени комплекси по българското Черноморие, който много ме впечатли. Мястото е строено в края на 50-началото на 60-те години от французи и десеки години е било недостъпно за българи; почивали са само французи. Личи си, че е строено с мисъл, било е много луксозно за онези години, но се вижда, че в момента не се влагат пари, не се поддържа и всичко запада, увехтява-футболното игрище пустее, по кортовете никне трева, малките къщички изглеждат неподдържани, има няколко сгради с ресторанти и барове, някои от които са затворени (въпреки това комплексът изглеждаше пълен). Не спирайте по пътя надолу към селището и залива, наклонът е голям (някои шофьори подпират гумите с камъни, аз дори се блъснах в една кола, въпреки, че съм доста добър шофьор), долу в ниското има паркинг с цена 6лв за деня; достъпът до комплекса е ограничен, но ако помолите да разгледате и да пиете кафе, ще ви пуснат. Заливът е много красив, наистина прилича на залив за русалки, има си и малко островче, до което може да се преплува. Дано попадне на по-добри инвеститори и по-добри управители с мисъл за развитие, не само за печалба.

От Русалка се връщате към селото и продължавате към следващото село Камен бряг.

Село Камен бряг е известно с July morning и Огънчето – мястото, на което стотици хора посрещат изгрева на 1-ви юли. Огънчето е в края на селото, в началото е отбивката за Яйлата. Край Камен бряг е подходящо за катерене над дълбока вода, във времето, когато не е позволено край Тюленово.

Яйлата е национален археологически резерват на 2 км южно от Камен бряг, в началото му има голяма паркинг, където се плаща вход 3 лв на човек. Комплексът е приморска тераса с площ 300 декара, отделена от морето с 50-60 метрови скали. Тук се намира пещерен „град“ от 101 „жилища“, заселен още през V хилядолетие пр. Хр. Три некропола (фамилни гробници) от III-V век  са издълбани в скалите; има малка ранно-византийска крепост, изградена в края на V век – частично са запазени четири кули, стълби и една кула-порта. От античността са съхранени още светилище, жертвени камъни, винарни, четири вкопани гробници и др. През средновековието пещерите са използвани като манастирски комплекс, има скален параклис „Св. Св Константин и Елена“ - по стените личат прабългарски знаци-руни, кръстове и каменни икони. Има няколко информационни табели на входа на комплекса, но иначе маркировка, указателни табели по обектите липсват, мястото е обрасло, диво, дори опасно (има змии); слиза по скалите, дори долу до морето има обекти - това много ме ядоса – събират се едни пари за вход и се оставят туристите в пустошта да се оправят сами. Това, което аз видях е едно скално жилище (пещера-жилище), крепостта, винарна (обаче винарната е в земята, добре, че попитах местен човек, за да ми обясни как са мачкали гроздето). Комплексът е наистина много голям, трябва да ходите с часове (това са 300 декара).

След село Камен бряг следва село Тюленово. По пътя освен царевица, слънчогледи, плодни дръвчета могат да се видят вече и танкове за съхранение на нефт (ако се чудите какви са големите цистерни по полето) - аз мислех, че са за събиране на дъждовна вода за напояване; оказаха се за нефт, защото в района на Тюленово и Шабла има нефт.

Село Тюленово е мястото, където на 31 май 1951 е открит първия български нефт. Брегът около Тюленово е живописен; с пещери, в които археолози и спелеолози откриват много природни богатства и археологически паметници на културата – котви, оръдия, снаряжение, накити, керамика от потънали кораби край скалите. Бреговете северно и южно от Тюленово са части от Европейска екологична мрежа Натура 2000 за опазване на природните местообитания и дивата флора и фауна. Тук е най-популярния район за катерене над дълбока вода в България, но катеренето е забранено между 1 март и 15 юли заради размножаването на редки видове животни. Легенди обясняват името на селото с румънската кралица Мария, която пуснала на това място няколко тюлена (край главния път на селото има малка симпатична статуя на два тюлена). Много ми хареса мястото и идвах два дни до Тюленово, първият път да вечерям край скалите по залез, вторият път да пия следобедно кафе край скалите и да гледам морето.

След село Тюленово по пътя за Шабла на 6 км е фара на Шабла. Близо до фара на Шабла могат да се видят два нефтени кладенеца край пътя.

Фарът на Шабла е най-старият фар в България; ограден е, защото е военна зона, така че може да го погледнете отдалече. Наоколо има рибарско селище и можете да хапнете риба. Аз предпочетох само да го снимам и да отида към тузлата на Шабла.

Шабленската тузла е на няколко километра от фара и на няколко километра от града; тоест между града и фара, има табели за отбивката. Там има имот на Министерски съвет, има къмпинг с голям неохраняем пясъчен плаж и изумрудено синя, чиста вода; много ресторантчета на „народни“ цени.

След Шабла до румънската граница остават Езерец, Крапец и Дуранкулак, които имат красиви, диви пясъчни плажове, подходящи за кампингуващи; няма други забележителности извън Дуранкулашкото езеро.

Този маршрут може да се направи и за един ден, ако бързате и се застоявате по-малко; аз го правих два дни, защото разглеждах бавно, наслаждавах се на гледки (навсякъде четях история и археология на мястото), говорех с местни хора и оставах да обядвам на нос Калиакра и на Шабленската тузла, да пия кафе в Русалка и да вечерям в Тюленово. Както споменах, тези места са едни от най-красивите места по българското Черноморие; богати археологически и природно и си заслужава да се видят. Снимки слагам в галерията тук.

 

 

Оброчище и Текето „Ак Язълъ баба"

На 2-3 км от кръговото на входа на курортен комплекс Албена в посока Каварна и Дуранкулак се намира село Оброчище, където е запазено текето „Ак Язълъ баба”. Текето е още в началото на селото от дясно на главния път, няма паргинг, трябва да паркирате в уличките наоколо. Работното време на комплекса е от 9,30 до 17ч (смятайте до 16ч); почивни дни – понеделник и вторник. Билетът за вход за възрастни е 5 лв; деца до 7 години – безплатно; ученици и пенсиоонери - 3лв, хора с увреждания - безплатно; има и групов билет над 10 човека.

Текето „Ак Язълъ баба – Св. Атанас“ е изградено вероятно във втората четвърт на XVI век и е представлявало голям култов комплекс, посветен на мюсюлманския светия Ак Язълъ баба. Комплексът се състои от две основни сгради: тюрбе – мавзолей и имарет – магерница. Имаретът във форма на правилен седмоъгълник е в руини, запазени до наши дни са само стените, като в последните години е покрит с покрив. Там са отсядали поклонниците. В единия ъгъл има огнище с голям седмостенен комин, което прилича на минаре. Тюрбето на Ак Язълъ баба е една от четирите уникални средновековни гробници на мюсюлмански светци, запазени в нашите земи до днес в добро състояние (молитвените домове на Демир баба в местността Сборяново край Исперих, на Отман баба в село Текето, Хасковско, и на Кадемли баба край Графитово, Сливенско). Мюсюлманският светец Ак Язълъ баба е бил водач на орден, свързан със странстващите мюсюлмани – дервиши. Тюрбето е също седемстенна постройка, запазена е изцяло, а в средата й е гроба на светеца, който е покрит с дарове от поклонници. Заради местни легенди днес на празници, посветени на християнския светец Св. Атанас, в текето се прави курбан и се организират различни събития. Вярва се, че молитвите на гроба запазват здравето и лекуват различни болести, прави се ритуал, в който се обикаля гроба три пъти по посока обратна на часовниковата, може да се седне в единия край на гроба и да се сложи лявата ръка в дупка в гроба като се казва молитва; уникално за мястото е, че се почита и от мюсюлмани, и от християни.

По стечение на обстоятелствата и тъй като бях последен посетител за деня предложих да закарам възрастната жена, която пази комплекса и прави беседите до вкъщи и така имах възможността да видя и селото. Оброчище е село на липите, защото от двете страни на главните улици са посадени дървета липа. Освен селски къщи, има и малки блокчета, в които са живели миньори от близка манганова мина. Селото прави впечатление на чисто, подредено, с градинки с цветя, малки поддържани сгради в центъра; малко, китно селце сгушено в околните лонгозни гори на резерват Балтата. Заедно с текето създава усещане за тишина и спокойствие в човека, за уединение. Има къде да се купи кафе или сладолед. Снимки от текето и селото тук. Препоръчвам за едночасова разходка от близките Албена и Кранево.