Побитите камъни

 „Побити камъни“ е защитена местност, природен феномен с площ: 253.3 хектара на около 18км. западно от град Варна. Някои сравняват „Побити камъни“ със Стоунхендж, но за мен по-скоро тракийско скално светилище Бегликташ, за което съм писала тук, прилича на Стоунхендж, ако въобще има смисъл да се търсят прилики. “Побити камъни” е защитена зона в мрежата Натура 2000, обявена с цел опазването на най-големите в страната вътрешни пясъчни хабитати със специфична растителност и животински свят. Флората е представена от редки растителни видове като кактуси, планинска роза, флокс, акация и други. Фауната също е специфична за ландшафта; в площите живеят много лисици, зайци, гущери, жаби, змии, скорпиони и др. Побитите камъни са уникални геоложки образувания и по своята степен на запазеност и представителност нямат подобен аналог в света; рай за геолозите.

„Побити камъни“ са разпръснати на територията на община Аксаково, с. Слънчево; община Белослав, с. Страшимирово; община Девня, гр. Девня; и община Суворово, с. Баново.

GPS-ът ме закара от Варна към село Игнатиево, което е отдясно на магистрала Хемус от посока Варна, а всъщност трябваше да ме изпрати към село Слънчево (пак отдясно на магистралата) или към село Тополи (от ляво на магистралата от посока Варна). За най-бързо от Варна трябва да се следва пътят от ляво на магистрала Хемус покрай село Тополи (старият път Варна-Девня). От село Слънчево се пресича отдолу магистралата и после надясно по същия второстепенен път Варна-Девня се стига до една от групите Побити камъни. Така след обикаляне на района близо час заради глупавия GPS навигатор, се отказах от навигация и използвайки добрият стар пътеводител: „с питане и до Цариград се стига“, намерих групата Побити камъни Слънчево-югоизток.

Побити камъни Слънчево-югоизток (Дикилиташ) е Централна група скални образувания – музей на открито с дължина 800м (в община Белослав е по-голямата група). Вход за възрастни - 4лв; за деца - 2лв. Работно време: май - септември: 10:00 – 19:30ч., почивни дни: понеделник и вторник; октомври – април: 10:00 – 17:00ч., почивни дни: събота и неделя. Има паркинг до входа на музея на открито. Оказа се, че съм неподготвена – не бях прочела, че се ходи в пясък и бях с неподходящи обувки, които се пълнеха с пясък докато се разхождах из „музея“, освен това много пече и е добре човек да има шапка и слънцезащитен крем.

Побитите камъни представляват варовикови колони с различна височина – от 5 до 7 м, и дебелина от 0,3 до 3 м. Изглеждат като побити в пясъка и оттам идва името им. Колоните са без твърди основи, кухи и запълнени с пясък. Някои от тях са разположени на етажи (глина, пясък, варовикова скала) и достигат до 100 м под земята по думите на домакина. Смята се, че са образувани преди около 50 милиона години, като тук е било море, което се е отдръпнало и пясъкът е останал. За произхода им са предложени много хипотези, които могат да бъдат обединени в две основни групи, първата от които застъпва неорганичния произход на колоните, а втората - техния органичен произход. При първата група твърденията предполагат механично оформяне на структурите чрез ерозионни процеси под действието на атмосферата и водата, морския прибой, изветряне или инфилтрация на подпочвени води. Според привържениците на органичния произход каменните колони са останки от коралови рифове, вкаменени газови извори, биогенни водораслови струпвания или вкаменена гора. Все още не може да се каже със сигурност коя от тези хипотези отразява най-точно възникването на този феномен, но всички те изключват идеята, че са творение на човека.

Отговорника на музея ще ви разкаже, че това е място със силна енергия – втората най-силно енергийна точка в България след Рупите. Аз обаче не почувствах нищо, докато на Бегликташ сърцето ми заби по-силно. Казва, че наблизо тече лековита вода срещу камъни в бъбреците и жлъчката. Добавя, че в пясъците расте глог, който се използва в билколечението при болести на сърцето и, че това е знак за добра енергия на мястото. Ще ви разкаже и за „Кръгът на желанията“, който е нареден от колони от проф. Владимир Иванов през 1986 г., който сбъдва желания и за Камъка на любовта, които са в края на музея – трябва да се походи в пясъка, сред колоните до падина, за да се стигне до тях. На някои от колоните има символи на глаголица, много от колоните са опреличени на животни и имат имена като „Куче“, „Камила“ и др. Снимки от Побити камъни Слънчево-югоизток слагам в галерията ми тук.

В музея на Плиска по-късно може да се види снимка на Побити камъни Девташлари.