Плиска и Мадара

 

Наскоро разказах в блога за моето 15-дневно пътуване по Северното Черноморие през август и за различни места, които са интересни да се видят в района, като Аладжа манастир, текето Ак Язълъ баба, на север от Балчик и Побитите камъни. На връщане от Варна, всеки, който като ученик не е видял Плиска и Мадара като мен, е хубаво да се отбие. От магистралата Варна-София се слиза при Каспичан и след това се следват табелите, което е по-лесно за Плиска, защото от разклона при Каспичан се следва табелата към Плиска и на десетина километра следва съвременния град Плиска, а после е националния историко-археологически резерват „Плиска“. В новия град Плиска е интересно да се разгледа музея на буквите (има табели към него, още в самото начало на града е), но аз нямах време. От разклона край Каспичан обаче внимавайте, ако ползвате навигация, защото, както се убедих при това ми пътуване, навигацията постоянно греши, и вместо към Мадара покрай Каспичан за десетина километра, ще ви прекара към Мадара през Шумен, което е с още 15 км отгоре.

Националният историко-археологически резерват „Плиска“ е разположен на площ 23 хил. декара. Това прави старопрестолнината един от най-големите средновековни градове в Европа. Тя е създадена от първия български владетел хан Аспарух и повече от два века е първата столица на българската държава (681-893 г). Най-значимите исторически събития, свързани с първата столица на българската държава са приемането на Христянството (864 г) при княз Борис-Михаил и приемането на учениците на братята Кирил и Методий (886 г), поставили началото на разпространението на славянската писменост в България. През 893 г столицата на България била пренесена в Преслав. Входът за комплекса е 5лв на човек, има голям паркинг.

В националният историко-археологически резерват „Плиска“ могат да се видят главна (източна) порта, представителни дворцови сгради, юртообразна дървена постройка (стори ми се много интересен макет на юрта), голям езически храм и Дворцова базилика, укрепен жилищен дворец (Цитадела), болярско жилище, гробът на Карел Шкорпил (чешки историк, който пръв открива мястото и започва разкопки, пожелал да бъде погребан в Плиска), музей, търговско-занаятчийски помещения, южна порта и дървено укрепление на вътрешния град. Вътрешният град е укрепена резиденция на българските владетели и най-важна съставна част от столицата на ранносредновековна България. Тук управляват хановете Аспарух, Тервел, Кормесий, Севар, Винех, Телеи, Сабин, Умар, Токту, Паган, Телериг, Кардам, Крум, Омуртаг, Маламир, Пресиан, хан и княз Борис-Михаил, княз Владимир-Расате (обзалагам се, че половината от тези прабългарски имена прочитате за първи път като мен, освен, ако не сте завършили история). Най-добре запазената сграда в Плиска е т.нар. Омуртагов дворец (Тронна палата) – съхранени са до 4 реда блокове от оригиналния градеж на стените и основите на тухлените сводове в приземния етаж (за мен беше малко разочароващо, че не могат да се видят сгради в цялост, но вековете време и византийските нападения са оказали отпечатък). Археологическите изследвания на мястото продължават и днес. От главната (източна) порта започва изградения преди повече от 10 века павиран път, предназначен за церемониални шествия, който води до цялостно изследвания и експониран комплекс „Архиепископска резиденция и манастир при Голямата базилика“ (до там можете да се придвижите пеша или с колата). Комплексът „Голяма базилика“ е на площ над 20 дка, оградена и защитена с висока около 4 м каменна стена със зъбери и приютява Голяма базилика, Архиепископска резиденция, първият български манастир. Преди изграждането на базиликата на това място е съществувал раннохристиянски комплекс-мартириум, съставен от кръстовиден храм и кладенец-аязмо. Голямата базилика (875г) с големите си размери и сложна структура е сред най-големите катедрали в ранносредновековна Европа и в продължение на 250 г служи като катедрален храм, княжеска, архиепископска и манастирска църква.

Мадарският конник е открит за науката през 1872 г. Представлява изваян в скалите релеф на конник с няколко надписа около него (очаквах от снимки, които съм виждала, да е по-голям на живо). Това е единственият каменен релеф от такъв тип в Европа. Издялан е на 23 м от основата на скалата, изображението е в естествена големина. В дясната ръка конникът държи поводите на коня, а в лявата държи чаша или рог за пиене; конникът е представен в победна поза. Лъвът пред него е промушен с копие. Според последните проучвания Мадарският конник представлява триумфален образ на българския хан Тервел (701-721 г), за което загатват надписите около него с гръцки букви. Мадарските надписи са най-старите български официални документи. Мадарският конник е един от шедьоврите на средновековното българско изкуство и от 1979 г е включен в списъка на ЮНЕСКО на световното културно и природно наследство. Мадарският конник е част от национален историко-археологически резерват „Мадара“, който включва още скално светилище (капище), средновековен архитектурен комплекс, църква, скална гробница, римска вила, средновековен басейн, музей, Мадарската крепост, скална църква, Малка пещера и Голяма пещера. Входът за резервата е 5 лв на човек. За да разгледате всичко ще са ви необходими няколко часа. Аз видях Мадарския конник, скалния параклис, който е до Малката и Голямата пещера, които са на една линия, наблизо и това ми отне по-малко от час, изкачването до крепостта отнеме повече време. Разходката от конника до пещерите е приятна, в горичка. В Голямата пещера около средата на 1 хил. пр. Хр. се заселват траките и по-късно създават светилище, посветено на три нимфи, покровителки на природата. Тук са открити каменен релеф с тяхно изображение, оброчна плочка на тракийски конник, мраморни релефи на Херакъл и Дионис. През всички исторически епохи пещерата е служила за склад на храни, в някои части капе вода и е опасно да се стои, тъй като има опасност от падащи камъни, така че внимавайте. Малката пещера е обитавана от праисторически хора още през ранния палеолит 200-150 хил. год. пр. Хр., като свидетелство за това са оръдия на труда и оръжия от кремък, кост, камък, амулети. Над скалния параклис до Малката пещера има процеп, прорязващ скалата от основата до върха, който е бил пряк път, служещ за връзка между крепостта и пещерата. Слагам няколко снимки, за да добиете представа, ако все още не сте ходили, тук.