За ползите от продуктите с арония – малко познати в България и много полезни

Аронията е храст. Aronia melanocarpa (Michx.) Elliot и Aronia arbutifolia L. Pers. са два вида, които принадлежат към род Aronia на семейство Розоцветни (Rosaceae). Съществува и хибрид между двата вида Aronia prunifolia.

Аронията е била позната първоначално в Северна Америка и се е използвала за приготвяне на чай за лечение на настинки. През 20 век става популярна в бившия СССР и Източна Европа за приготвяне на сокове, конфитюри и вино и като източник на естествени оцветители за храни, като се използва и като естествено антихипертензивно и антисклеротично лекарство в растителната медицина. Високото съдържание на антоциани и пектин прави плодовете подходящи като естествени оцветители и антиоксиданти. Полифенолите (антоциани и процианидини) са отговорни за антиоксидантните свойства. Освен полифенолите, аронията е източник на танини, захар, пектин, сорбитол и парасорбозид; на минимално количество мазнини; на калий, цинк, натрий, калций, магнезий и желязо; витамини от групата В, витамин С, ниацин, пантотенова киселина, фолиева киселина, токоферол и каротеноиди; тритерпени и др.

Антоцианите са биологично активни съединения, които имат множество активности: антиоксидантна, противовъзпалителна, противоалергична, хепатопротективна, гастропротективна, антитромботична, антивирусна, антибактериална, антимутагенна, антикарциногенна и имуномодулаторна, антитоксична, защитаваща съдовете и т.н.

За потвърждаване на антиоксидантното действие на аронията са извършвани изследвания и е доказано, че екстрактите от плодовете на аронията показват по-силна антиоксидантна активност от боровинките, къпините, малините и ягодите и на някои синтетични антиоксиданти.

Известни са редица фармакологични действия на продукти от арония: антимутагенна и противотуморна активност – антоцианите проявават антимутагенна активност in vitro; кардиопротективна активност – антоцианите понижават липидните нива, инхибират агрегирането и имат вазоактивно действие; екстракти от арония са давани на пациенти с миокарден инфаркт и като добавка на статиново лечение, екстракти от арония показват забележително антихипертензивно действие; хепатопротективна активност; гастропротективна активност; антидиабетна активност – приемането на сок от арония от пациенти с диабет намалява нивата на глюкозата в кръвта; противовъзпалетилна активност; антибактериална и антивирусна активност; радиопротективна и имуномодулаторна активност. Всички действия са потвърдени със съответнтие in vitro in vivo тестове. Екстрактът от арония може да има благотворно влияние върху пациенти с метаболитен синдром, като ефекта се дължи на влиянието на антоцианите и други флавоноиди върху кръвното налягане, серумните нива на ендотелин-1, липидите и оксидативния статус. Екстрактът от арония има хипотензивен ефект, повлиява нивата на серумните липиди, редуцира серумните нива на глюкозата.

Няма данни в литературата за токсично действие на плодовете, сока и екстракти от арония.

На българският пазар може да се намери сок и вино от арония, така че пробвайте.

Литература:

1. Journal of Medicinal Food, 2010, 13 (2), 1-15, “Aronia Plant: A review of traditional use, biological activities, and perspectives for modern medicine”.

2. Medicinal Scientific Monitor 2010, 16(1):CR28-34 “Aronia melanocarpa extract reduces blood pressure, serum endothelin, lipid, and oxidative stress marker levels in patients with metabolic syndrome”.

3. Platelets, 2010, 1-8, Early Online “Effects of polyphenol-rich extract from berries of Aronia melanocarpa on the markers of oxidative stress and blood platelet activation”.

4. Atherosclerosis 2007, 194, e179-e184, “Combination therapy of statin wih flavonoids rich extract from chokeberry fruits enhanced reduction in cardiovascular risk markers in patients after myocardial infraction (MI)”.

5. Folia Medica, 2006, XLVIII, 2 “Current knowledge of Aronia melanocarpa as a medicinal plant”.

снимка от сайта: www.havlis.cz

От сайта www.alternativi.bg

За малките „гаврошовци“ от гетата

От вчера тема номер 1 в медиите е хонорарът, получен от Ахмед Доган по 4 енергийни проекта в размер на 1, 5 млн. лева и декларирането им. Преди този скандал на дневен ред беше скандалът с анти-кризисните мерки на правителството, който занимаваше цяла седмица обществото. Още преди това обществото беше занимавано през медиите в продължение на две седмици от скандала между президента Първанов и министър Дянков. От днес една национална медия пуска едно идиотско „риалити шоу“, в което цели семейства ще показват на показ ежедневието и личните си взаимоотношения, което извън скандалите в медиите да отвлича вниманието на народа.
Хилядолетия наред изпитаното средство на управляващите, да отвличат вниманието на народа със зрелища от реалните проблеми на обществото дава резултат. И така вместо народа месеци наред да е по улиците на протест, седи пред телевизора, пие ракия и бира, люпи семки и гледа скандали и „риалити шоута“.

А какво реално се случва през последните месеци?! По улиците все по-често се срещат хора, които ровят в кофите; хиляди остават безработни; десетки малки фирми фалират; стотици са принуждавани от работодателя си да излизат неплатена отпуска или в болнични; увеличават се процента на необслужваните кредити; стотици хора продават здравето си в тестове за 100-150 лв, с които да преживеят месеца.

И още - инфекциозното отделиние на УМБАЛ “Св. Анна” – София е пълна с ромски деца, болни от морбили. В последната една година в България има сериозна емидемия от морбили, което е доста тежко инфекциозно заболяване, причинявано от вирус. През месец март 2010 най-много заболели деца има между 1 и 9 години и почти 100 % са ромски деца. Най-сигурното средство за предпазване от морбили е ваксинацията, която в България се провежда двукратно – на 12-15–я месец след раждането и на 12 годишна възраст. Ваксината е безплатна и напълно безвредна. Но ромите това не го знаят. Те знаят, че всичко се плаща и ги е страх да отидат при личния лекар. В повечето случаи те дори нямат личен лекар. Отделен е въпроса колко общопрактикуващи лекари биха напълнили списъка си с пациенти роми. Но все пак и ромите имат права. И могат да изберат личен лекар за децата си. Няма никакви пречки да го направят, дори да са без работа, да нямат постоянен адрес, да имат финансови затруднения или проблеми с документите, защото държавата поема здравното осигуряване на всички лица до 18 години. Но това ромите не го знаят. Те са затворени в гетата на големите градове и усилията на последните правителства да ги накарат поне да записват децата си в училище, за да получават социални помощи се оказват безуспешни. Емидемията от морбили в страната показва, че през последните 20 години ромите не само са прекъснали да ходят на училище и остават неграмотни, но са останали без профилактика на здравето. Поради липсата на профилактика (както в случая с ваксинирането на децата, което е безплатно) ромският етнос се оказва сериозна опасност за избухване на емидемии и за в бъдеще поради липсата на изграден имунитет срещу редица болести, за които превенцията са редовните имунизации. И така ромите не ходят на училище, голям процент от тях са безработни, нямат работа, не ходят на лекар. А стастистиката е стряскаща – на всяко дете от български етнос се раждат по 5 до 10 ромски деца и така след още 20 години ромският етнос ще е преобладаващ в България.
И ромите имат права и ще е добре държавата да се замисли и да провежда политика за образованието и здравето на ромските деца, които сега са малките „гаврошовци“ от гетата, но през 2020 може да управляват страната.

снимка от news.bg

Президент / Министър: „на си ти куклите, дай си ми парцалките“

Върховно падение на институциите!

Направо онемях от изумление в петък следобед, когато разбрах от интернет, че Президентството е пуснало на сайта си стенограма от разговор, проведен в Президенството между президента и министъра на финансите. Върховно падение на институциите! Конкурира се в моята класация от последните месеци само с престрелката между Яне Янев и Волен Сидеров в парламента по повод сексуалните ориентации и възможности на двамата, която се случи след разпадането на групата на РЗС в Народното събрание.

Това, че министър Дянков не умее да говори пред медии вече и децата го знаят. Публичните му гафове, в които обижда Президентската институция, икономическите съветници на президента, учените от БАН, преподавателите във висшите училища, лекари и др., са всеобщо известни. Този човек така и не се научи, че е по-добре да остави да говорят вместо него прессекретарите му. Не се вслуша и в съветите на министър-председателя, който е посъветвал министрите си да се изказват само по теми, които са в ресорите им. За това Дянков отнесе публичния шамар, който му нанесе президента като го остави да се черви и оправдава като ученичка и направи сценката публично достояние. Първанов зашлеви Дянков и за това, че същият този министър оряза бюджета на Президенството преди няколко месеца. Не че, това прави чест на президента и неговите съветници. Въпросът е Бойко Борисов знаел ли какво ще се случи и нарочно ли е изпратил Дянков да отнесе шамарите?!

А всичко тръгна от една реплика в едно шоу в една телевизия. Но не какво да е шоу, а гледано от голям процент от българите. И не каква да е телевизия, а национална. Гледайки обаче новините и предаванията на същата телевизия, някак си ми се струва, че прекалено сервилничи и се съобразява с интересите на управляващата партия. И щом телевизията сервилничи пред определена партия, то и най-гледаното й предаване в най-гледаното време сигурно обслужва интересите на определени ПР-и, които са подхвърлили определен сценарий за шоуто. И така подхвърлените реплики „президентът млад милионер ли е?“ и отговор, че „не е млад“ някак си не изглеждат като че хвърлени безцелно в пространството. Тоест Дянков се е съгласил да участва в един сценарий и да изиграе определена роля. Президентът обаче за пръв път реагира остро на отправена лична нападка, направи публичен скандал и поиска оставката на министър. По принцип Дянков не умее да говори пред медии и все прави разни скандали с „плямпането си ън гро“. За това и Б. Борисов го изпраща сам да се оправя със забърканата каша. Президентът за втори път през седмицата реагира изненадващо, като за първи път пуска в публичното пространство стенограма от проведен от него разговор, което не му прави чест. В късните часове на деня се включва и министър Цветанов, който обвинява, че президента нарушава Конституцията. И шоуто през тази седмица е пълно. Само дето падението на цитираните хора и на представляваните от тях институции в очите на хората се спуска до кота нула. Следва продължение...

Минути за кино

Казват, че хората не се променят. Напротив, хората непрекъснато се променят, но както каза моят любим автор Пауло Коелю последната седмица (който в България не се приема много насериозно, защото бил любим на манекенките, което може и да е вярно, но без да искам да обиждам някого – манекенките не биха разбрали Пауло Коелю), та както каза П.К.– хората се променят непрекъснато, защото в хода на живота си (личната си легенда), ако искат и работят върху себе си, развиват дълбоко вкоренени черти, които до сега не са били изявени. Тоест излиза, че и поговорката „Хората не се променят“ е вярна, защото ние развиваме придобити по рождение черти на характера, но и е вярно, че хората непрекъснато се променят, ако искат това и работят върху себе си.

Това беше малко лирично отклонение, с което казвам, че човек, който до момента е харесвал трилъри и психологически драми, може в един момент да заобича романтични комедии и семейни филми, на които до момента се е присмивал.

В морето от фентъзи, фантастика, ужаси и приключенски филми, което ни залива последните няколко години, вместо кървавите екшъни от 90-те и началото на 21-век, от кино салоните се леят кървави сцени с вампири и всякакви приказни същества. С навлизането на 3D технологиите във филмите, специалните ефекти стават все по-реални; героите от екрана могат да те докоснат и да усетиш дъха им. Хубаво, че с напредъка на 3D технологиите излязоха много сладурски анимационни филми, но от къде се появи тази мания към ужаси и фентъзи?! И преди е имало филми на ужасите и научна фантастика, но чак такова заливане на киносалоните с вампири като през последната година не е имало като че ли. От къде идва тази мания ?! – продуцентите следват вкусовете и настроенията на масовия потребител, а явно вкусът на масовия потребител е доста краен напоследък. Хората са станали явно не само в България по-негативни, по-крайни, по-агресивни и по-нещастни. С напредъка на технологиите, с изпадането в глобална икономическа криза и рецесия, с по-голямото разслоение на обществото, явно на екраните в киносалоните се разливат страховете на масовото подсъзнание под формата на кръв, насилие и приказни същества. Но какво пък – сценаристи, режисьори и продуценти трябва да задоволяват всеки вкус. Щом такова е световното настроение на масите, така да бъде. Животът е шарен и интересен, защото хората са различни и с всевъзможни вкусове.

Сред морето от филми за вампири, елфи, магьосници, извънземни и древногръцки същества от митологията, все пак се намира и по някой филм за разтоварване на работещите по 8 и повече часа на ден. От началото на годината излязоха няколко романтични комедии, които са и сълзливи, и може би малко тривиални, но много подходящи за разтоварване с красиви артисти и мечтани сцени. Това са: „Любовен рикошет“(“The Rebound”), „Високосна година“(“Leap Year”), „Денят на влюбените“(”Valentine’s day”), „Когато си в Рим“(“When in Rome”) – все филми за отношенията между мъже и жени и то в най-романтичните им нотки. Освен романтичните комедии според мен си заслужава да се отбележат още няколко филма от 2009, които излязоха последните месеци по кината: филмът за най-дълго управлявалия суверен във Великобритания „Младата Виктория“(“The Young Victoria”) с номинации за Оскар за костюми и грим; филмът за историята на Джулия Чайлд, написала „Усъвършенствай изкуството на френското готвене” - „Джули и Джулия“ с номинация за Оскар за най-добра актриса за Мерил Стрийп, „Вероника решава да умре“(„Veronica decides to die”) по романа на Пауло Коелю, „Солистът“(“The Soloist”) с по-силна роля на Робърт Дауни Джуниър от тази му в „Шерлок Хоумс“, „Високо в небето“(“Up in the air”) с номинации за Оскар за най-добър актьор за Джордж Клуни и за сценарий. И ако някои биха гласували за Оскар за най-добър филм на 2009 за „Аватар“, аз бих гласувала за „Високо в небето“, филм класиран и като комедия, и като драма.

За всеки вкус има по нещо, стига да обичате да ходите на кино.

Съвременна антиприказка

В памет на хората (и животните от Столичния
Зоопарк), нападани и убити от бездомните
кучета


Топъл и слънчев пролетен ден. По алеите в парка на малкия градец правят сутрешната си разходка много хора. Всички се познават и поздравяват. Те са доволни заради пролетта. Пролетта е разлистила старите кестени, които оформят алеите и пръскат специфичен аромат. Тревата е избуяла млада и зелена, птиците пеят и се боричкат, малките деца си играят с пеперудите, като се опитват да ги уловят с радостни викове. Мина и Виктор се радват на палавите деца и на красивата природа. Те се виждат за пръв път след дълга раздяла, тъй като той е студент по медицина в София. Потопени в разговора си, те не виждат одобрителни те погледи на възрастните около им, насочени към Мина.
Тя е симпатично, 18 годишно момиче. Учи в последен клас на гимназията и за едни е „първенец“ на випуска, а за други е „само зубрачка“. Винаги е първа на всички олимпиади в града и областта. Учителите я уважават, съучениците й я харесват, защото не е „натегач“, а някои й се възхищават, но важното за нея е да не й завиждат. Тя е не само умна, но добра и състрадателна. Основала е група от ученици от града, която с помощта на кметството, помага на пенсионери и инвалиди. За това цялото възрастно гражданство я обича. Мина участва и във всички културни прояви на малкия градец. Безспорно е роден лидер; но иска да бъде лекар и сега се готви по биология и химия за кандидат-студентски изпити. Постоянно се усмихва; това издава веселият й характер. Когато на лицето й грейва усмивка, бели бисери блясват в устата й и весели пламъчета заиграват в кафявите й топли очи. Баща й, кметът, чието единствено дете е тя, оприличава очите й на бадеми или лешничета и се радва на волевата й брадичка, украсена с две малки трапчинки. Косата е наследила от майка си, главен архитект на града. Тя е мека, чуплива, дълга и кестенява. Мина радва окото на всеки минувач.
След почивката в парка с Виктор, тя има малко време за обяд, след което ще отиде на кандидат-студентския си курс, който ще продължи до късно следобед. За след вечеря Мина си е уговорила среща с Виктор, който на сутринта ще замине за София.
Часът е 9 и вече е тъмно. Постепенно задуха силен вятър. Небето, допреди малко ясно, се изпълни с облаци, които закриват звездите. Никой вече не се разхожда в красивия парк. Само Мина бърза за срещата си. Побиват я тръпки не само от страх, но и от студения вятър. Тя се оглежда за познати, но вижда само тъмните силуети на кестените. Чудно й е как през деня паркът е толкова красив и запленяващ, а сега изглежда толкова зловещ. Изведнъж чу приближаващ се лай. Това са бездомните кучета на парка, за които тя искаше да създаде приют, но кметството нямаше пари. През деня те се страхуват от многото хора и се спотайват, но нощем гладни стават доста опасни за минувачите. Сега са доста озверени, за което допринася развалящото се време. Като чу, че се приближават, Мина настръхна още повече и ускори крачките си. Тя знае, че в безлюдния парк, няма кой да я отърве от тези опасни натрапници. За да стигне до мястото на срещата си с Виктор, трябва да преходи целия парк. Кучетата приближават. Изведнъж тя чу лая им зад себе си, след което усети силен удар в гърба, който я повали. Няколко свирепи кучета се надвесиха над нея. Сърцето й щеше да се пръсне от страх. Започна да вика, за да ги уплаши и отблъсне, а и за да привлече нечие внимание. Но предстои буря и няма никой наоколо. Замаха с ръце, но те се бяха надвесили и не се плашеха. Ръмжаха и всяваха ужас в нея. Мина не можеше да се изправи. През ума й минаха объркани мисли; не знаеше какво да направи, виковете и движенията й бяха безполезни. Усещаше силен страх, отчаяние и ужас. Изведнъж огромните песове се нахвърлиха върху й. Очите им бяха свирепи, хвърлящи искри. Ушите наострени не помръдваха. Зъбите има бяха остри като бръсначи. Хапеха я. Тя викаше....Скоро мястото се покри с кръв..........Вече не се чуват отчаяните викове на Мина. Кучетата доволни ръмжат около жертвата си. Огромните кестени почти се огъват под напора на силния вятър. Небето е буреносно. Чуват се гърмежи. Тъмно е като в рог.
На другия край на парка Виктор чака вече четвърт час. Чуди се защо Мина закъснява; тя винаги е точна. Изведнъж някаква ужасна мисъл мина през ума му. Той скочи от стола си и изхвърча леден от шумния бар. Тичаше бързо, вятърът го удряше в гърдите. Изведнъж видя в тъмното тялото на своята приятелка. То беше потънало в кръв. Той се спусна към него и нададе вик от ужас. Тя бе мъртва. Цветето на малката градина бе посечено. Виктор като в сън едва се добра до бара и извика Бърза помощ. Всичко стана толкова бързо.
На сутринта целият град се събуди потресен. Всички бяха ужасени. Обявен бе всеобщ траур; хората ходеха като в сън; никой не искаше да повярва на ужасната вест. Целият град се стече на погребението на Мина.....Слънцето силно пече. Хората едва дишат от силната жега и от ужасната мисъл. Камък тежи на всяко сърце. Цветята изглеждат увехнали, птиците не пеят, ни летят. Цялата природа съчувства на покрусеното гражданство. Това е най-голямото нещастие, което може да сполети не само нейните родители, но и малкия град. Земетресение да бе сринало основите му, нямаше да донесе толкова болка и отчаяние. Всички харесваха Мина и сега горчиво съжаляваха за не навреме взетото решение, за мудната бюрокрация, за липсата на пари. Години наред това нещастие ще тежи на жителите на малкия градец.

Играта твърде загрубя....

В последните дни играта „дай си ми куклите, на си ти парцалките“ много загрубя. Представителите на ГЕРБ в Народното събрание и най-вече в Министерски съвет сякаш се самозабравиха и опиянени от собственото си величие, скочиха да защитават личното си его като извършиха нещо скандално – нападнаха Президента и Президентската институция. В скачането и викането се включиха и смешните клакьори от „Атака“ и РЗС. За Синята коалиция няма да говоря, само се питам не е ли под достойнството на политици, които десетилетия вече участват в политическия процес в страната, да участват в този евтин фарс?! Импийчмънт - хайде моля ви се; какви безумия говорите?!

Не се опитвам да бъда адвокат на Първанов, защото съм следила какво се изписа по скандала около ваучерите, получени от БСП по програмата на ООН за Ирак "Петрол срещу храни", по миналото му на Гоце, по спонсорите му, ловните му подвизи, привързаността му към руските енергийни интереси и т.н.

В настоящите редове не идва реч за личността на Първанов, а за достойнството на Президентската институция и за факта, че определени хора си позволяват да оронват престижа й с цел показване на мускули, надскачане на рейтинги и пускане на пушилка в публичното пространство с цел замазване на реалното положение в страната и безсилието на управляващата класа да измъкне народа от тежката икономическа криза.
Да искаш извинение от Президента, за това, че е поискал допълнителни документи от друга институция или е забавил да подпише даден документ, си е направо идиотия.
Парламентът е място за работа на депутатите, а не на Президента; той е представител на друга институция и може да информира (не е задължен по Конституция) Народното събрание по въпроси от кръга на неговите правомощия. Президентът назначава и освобождава от длъжност ръководителите на дипломатически представителства по предложение на Министерски съвет (по Конституция). Къде пише, че Президентската институция е задължена на минутата да козирува и рапортува на депутатите и министрите?!

Защо толкова се подразниха управляващите от ГЕРБ на заемането на позиция и изказването на различно мнение; защо се дразнят от критика. Накъде искат да водят държавата; отново към авторитарен режим ли ?!

Нали преди два дни отбелязвахме 20 години от 10 ноември 1989 - датата на която беше сложен край на един режим, дата на която беше пуснат духът от бутилката и ентусиазмът, надеждата и волята за промяна към свободна и демократична държава, завладя милионите хора в България.
Нали това е най-ценното, което донесе 10 ноември 1989 – свободата да се изказва собсвено мнение, свободата да заемаш определена гражданска позиция, свободата да търсиш истината; свободата за всеки български гражданин и за всяка българска институция.

За европейска демокрация, за истинска европейска левица!

Двадесет години след началото на демократичните промени, България е изправена пред решителен избор. На 5 юли българските граждани са изправени пред две алтернативи – да застанат зад статуквото на посткомунизма, зад начина, по който се упражнява публичната власт през последните години, зад това, което представлява българската държава днес; или да разтърсят здраво системата, да дадат шанс за ново начало на демократичното и европейско развитие на страната, да генерират политически импулс за преодоляване на проблемите, които ни направиха черната овца на Европа.

Като оставим на страни целия поток от предизборни препирни, откровени манипулации и лъжи, които изпълват предизборната кампания такава, каквато е днес, в предстоящия вот за Народно събрание, всеки от нас е изправен пред един сравнително простичък избор:

1 Да не гласува изобщо или да гласува за някоя от партиите от сегашната управляваща коалиция, за някоя от техните формации-мутанти, продукт на посткомунистическото задкулисно „политическо генно инженерство” И в двата случая, това означава, да се приеме начинът, по който се упражнява публичната власт през изминалите години, да се съгласим изрично или мълчаливо, че българската политика може, дори трябва да бъде такава, каквото тройната коалиция на БСП, ДПС и НДСВ ни я показаха. Да приемем, че корупцията и злоупотребите с публична власт са нещо естествено, нормално присъщо на политиката. Нещо повече, да затвърдим и бетонираме положението, че именно тези престъпни явления трябва да стоят в основата на политическия процес, да бъдат причината, двигателят на упражняване на публична власт у нас.

Да не гласуваме или да гласуваме за статуквото на управлението и неговите креатури означава, да приемем или подкрепим, че назначенията в публичния сектор ще се извършват по партизански причини, въз основа на посредственост, конформизъм, сервилност. Да се съгласим, че социалната държава може да съществува само на хартията, а нейна единствена проявна форма да представлява подхвърлянето на жълти стотинки на пенсионерите преди провеждането на поредните избори.

Да не гласуваме или да гласуваме за някоя от партиите от досегашното управление означава, да скрепим с поведението си този начин на разходване на европейските фондове в България, който доведе до фактическото им спиране, до невъзможността България да бъде пълноценен участник в процеса на европейска интеграция.

2. Ако не харесваме тази реалност, ако считаме, че в начина, по който се упражнява публичната власт днес има сериозни и тежки пороци; ако искаме България да бъде наистина европейска държава, ако смятаме, че в нашето общество трябва да има действителна солидарност, че социалната държава трябва да съществува в конкретни форми и мерки както в социалната политика, така и в образованието, в подкрепата за семействата, в здравеопазването, в регионалното развитие; ако искаме да остане природа в България, да не бъдат унищожени красотите на нашите планини, море и градове заради варварския нагон за печалба на нискочели алчни новобогаташи и перачи на престъпно спечелени пари, не можем да забравим, че на 5 юли има избори.

Не можем да застанем поради каквото и да е оправдание зад някой от тези, които четири години утвърждаваха и използваха всички споменати пороци в изгода на себе си, своите обръчи от приятелски фирми, своите партийни храненици. Не можем, да оставим тези, заради които думата политика, партия и власт се превърнаха в обидни думи, да продължават безпардонно да се подиграват с труда и достойнството на българските граждани.

Ако не приемаме всичко това, трябва да гласуваме, трябва да подкрепим тези, които са доказали в политиката и действията си в обществото, че не са част от статуквото на посткомунизма. Че не са свързани с номенклатурата, агентурата или икономическите кръгове на тоталитарния режим. Че имат реално, истинско отношение към каузата, която отстояват. Тези са политическите фактори, които могат да допринесат за съществено изменение на сегашното политическо статукво, за утвърждаване на България като същинска европейска демокрация.

3. Изборът между статуквото на посткомунизма, между публичната власт, такава каквато е днес и развитието на политически процес и управление, съответстващо на интересите и мнението на гражданите, е въпрос на особена отговорност за тези от нас, които имат леви обществени и политически ценности и убеждения. Които са били или все още са ангажирани под една или друга форма с действие в лявото политическо пространство.
Изминалите двадесет години и особено периодът след 2005 г. недвусмислено показаха, че постигането на реална промяна в левицата, без прекъсването на пъпната връв с времето, хората, практиките, структурите на тоталитарния комунизъм, не е възможно. Лявото не е и не може да бъде въпрос на гола претенция, на червен цвят, на реторика, на криво разбрана русофилия, на аристократично възпроизводство или носталгия по времето на Тодор Живков. На поредното „презареждане” на старите схеми, старите семейства, стария манталитет.

Лявото са определени реални ценности, реално поведение, реални решения на проблемите, които има едно общество. И днес в България те за съжаление отсъстват, защото БСП недвумсилено показа, че е прекалено далеч от тях, независимо от всички претенции за противното. В този контекст, пред всички хора с ляво мислене и ценности, които споделят ценностите на демокрацията и подкрепят утвърждаването на България като пълноценна част от европейското обединение, стои въпросът, дали БСП е изразител и носител на тази перспектива? Отговорът според нас е не! И да се твърди противното е опасна заблуда или откровена неискреност!

Недопустимо е, да продължаваме, да се правим, че не виждаме какво се случва, че на разбираме какви процеси протичат в българското общество и каква е ролята на официалната левица в тях. Недопустимо е да намираме едни или други удобни обяснения и самоуспокоения, за да не реагираме, за да имитираме реакция, а всъщност да се вписваме в пейзажа и системата. Недопустимо е, да не се постави въпросът как да бъде осъществен нов синтез на лявото в България? Как да бъде поставено началото на нова левица, която не е поредната удобна дреха за наследниците на елита на тоталитарния комунизъм, поредната мимикрия основана на носталгията по времето преди 10-ти ноември.

Убедени сме, че първата стъпка по този път е активното участие в изборите на 5 юли, изборът на алтернатива, която може да разклати и събори статуквото на корупцията, олгигархичните зависимости, която да не позволи на българския „Октопод” да продължава да изсмуква живите сили на нашето общество. Става въпрос за избор не между лявото и дясното, а между европейската демокрация и проядената от корупция олигархия, между същинската правова държава и основаната на злоупотреби, шуробаджанащина и посредственост, ориенталщина. Отговорност на всеки съзнателен и принципен гражданин, е да не остане безучастен пред този избор! Отговорност на тези от нас, които споделят идеите на европейската демократична левица е, какво да направим оттам нататък, за да има истинска европейска левица в България!

Георги Николов, Председател на НС на БСМ
Стефан Падалски, Главен секретар на НС на БСМ
Николай Тотев, Главен секретар на НС на БСМ (2004-2006 г.)
Христо Христев, Заместник-председател на НС на БСМ (2000-2006) и
заместник председател на МО на ПЕС (2007-2009 г.)
Мария Георгиева, Заместник-председател на НС на БСМ (2007-2009)
Илия Марков, Заместник-председател на НС на БСМ
Радко Багдасаров, Заместник-председател на НС на БСМ

Тема с продължение : до кога МВР ще търпи разни измамници да тероризират нормалните граждани?

Все пак в някои градове служителите на МВР не са съвсем заспали - вижте това:

http://www.dnes.bg/crime/2009/06/30/sgashtiha-trima-telefonni-izmamnici.73484

Но защо е нужно да се чака винаги момента с предаването на парите? Ако в разказа, който написах в неделя, жената беше получила инфаркт, дали щеше да се стигне до предаване на парите на измамниците?!
Няма ли начин да се спре този терор над хиляди българи, които са обезпокоявани със страшни истории за катастрофи, смърт, откупи и др. и от които се изстискват последните им пари?! След като някой е известен на полицията като извършител на кражби, не трябва ли отдавна да е в затвора?!
Или е прав един бивш следовател от системата, че в България всичко се знае и доказателства се събират за всичко, просто те се прикриват с цел да се използват в удобен момент според конюктурата на деня.
Крайно време е МВР да престане да търпи разни измамници да тероризират редовите граждани в нашата държава и десетките разузнавателни служби да престанат да действат разнопосочно, да се обединят дублиращите се звена и да започнат да събират необходимите доказателства, за да се вкарват престъпниците в затвора и да работи система за спокойствието в държавата. Крайно време е в България да се проведат необходимите реформи в МВР и съдебната система, които да дават реални резултати и гражданите да се чувстват спокойни, сигурни и защитени в собствената си държава.

До кога МВР ще търпи разни измамници да тероризират нормалните граждани ?

През последните дни на мъж и жена, редови граждани на град Враца се случила следната история, която се случва все по-често. За подбни истории са алармирали нееднократно и медиите, но МВР не намира адекватно решение на проблема.
Звъни стационарният телефон и вдига жената, при което отсреща мъжки глас започва да й обяснява, стенейки и ревейки, че е синът й и се обажда от полицията, че на тръгване от работа е блъснал дете, което е починало на път за болницата и сега е задържан в полицията за убийство. Мъжът добавя „сега ще ти дам един адвокат и той ще ти обясни какво трябва да направите“...Жената (на 64 години със сърдечно-съдови заболявания) почти прималяла и пред инфаркт казва „един момент да взема нещо, за да записвам“ и оставя слушалката. Мъжът й казва да се обадят на сина им. Тя отива и се обажда на сина си по мобилният телефон, при което като разбира, че той е добре и е още на работа, се успокоява. Връща се на слушалката и започва да държи сметка кой е отсреща и какво иска от нея, при което наглеците продължават да твърдят, че синът й се обажда и защо е звъняла като са й казали да не звъни на никой и заплашват, че сега ще се случи нещо страшно със сина й. Пропуснах да кажа, че изнудвачите дали номер от мобилен оператор, на който жената да звънне за инструкции, докато говори и по стационарния телефон. След като се поуспокояват малко, семейството се обажда в полицията и иска да подаде жалба. Служителите на МВР Враца обясняват, че няма смисъл да се подава жалба, че това се случва всеки ден !!! и че няма как да намерят изнудвачите, защото те ползват предплатени карти.
Ами господа полицаи и следователи, намерете начин да проследявате предплатените карти, които тероризират нормалните граждани. Измислете начин да намирате хората, които ограбват самотни възрастни хора чрез подобни сценки и тероризират хиляди хора в България !!! Или изнудването, кражбата, заплахите и причиняването на морални щети не са престъпление ?!
Тази история в различен вариант се е разиграла в рамките на два дни на 3 семейства от един вход в град Враца. Слушала съм и други подобни истории на колеги, приятели, роднини. Във всички случаи служителите на МВР не реагират по никакъв начин.
До кога МВР ще търпи разни измамници да тероризират редовите граждани в нашата държава? До кога ще има десетки разузнавателни служби, които действат разнопосочно и все не могат да съберат необходимите доказателства, за да се вкарват престъпниците в затвора. До кога ще търпим критики от Европейската Комисия, че в България не се провеждат необходимите реформи в МВР и съдебната система? Замислете се граждани и вижте в програмата на коя партия се обещава, че ако дойде на власт ще проведе реформа в МВР и съдебната система и гласувайте разумно!

Силен месец за музикалната сцена

Този месец има доста посещения на известни изпълнители на софийска сцена, което е радващо, за тези които се интересуват от музика и търсят нещо по вкуса си. След като на 24 май на сцената на зала България започна петият фестивал „Джаз +“ с концерта на перуанката Сусана Бака, тези дни фестивалът продължи с концертите: на френско-виетнамския китарист Нгуен Ле (12 юни), на перкусиониста Трилок Гурту и неговия квинтет (13 юни) и на германската челистка Аня Лехнер и гръцкия пианист Василис Цабропулос с участието на италианския перкусионист У.Т.Ганди. Който е пропуснал концертите в зала България може да послуша музика от тези изпълнители on-line на адреса на Дюкян Меломан. На мен специално триото Лехнер-Цабропулос-Ганди най-много ми допада като звучене.

На 12 юни в зала 1 на НДК френската певица Патрисия Каас изнесе първият си концерт в България. Беше неповторимо изживяване, залата беше препълнена (4000 души), чухме любимите си песни: Mon mec à moi, Les homes qui passent, Mademoiselle chante le blues, D’Allemagne, Il me dit que je suis belle и песните от новия й албум Kabaret. Хареса ми това, че гледахме спектакъл, тъй като на сцената освен музикантите от оркестъра (пиано, акордеон, цигулка, контрабас) имаше и клоуни, балони, танц и видео, което разказваше кабаретни истории и показваше снимки на Патрисия Каас от видео-стената. Едно неповторимо изживяване, което ме остави с усещането, че искам да продължи още дълго.

За тези които се пропуснали концертите от последните дни, юни месец предлага още. На 15 юни в рамките на Салона на изкуствата, за който вече писах, в зала 1 на НДК е концерта на виртуозният цигулар Найджъл Кенеди, който идва с още четирима музиканти - Квинтета на Найджъл Кенеди и ще представи нов албум.

На 26 и 27 юни в зала България ще изнесат концерти португалките Сара Тавареш, която е с платинени албуми в Португалия и фадо изпълнителката Ана Моура, която е участвала в проект с Ролинг Стоунс, с които обикаля целия Свят. Сигурно и двата концерта ще са доста добри. Музика на двете португалки може да послушате от Myspace.com.

На края на месеца (30 юни) в НДК идва Майкъл Болтън, който затваря един доста интересен музикален месец, за разлика от следващите сухи откъм посещения на известни изпълнители месеци, с изключение на концерта на Мадона и отменения концерт на Депеш. За всички тези концерти има доста информация из Интернет, а вече и по вестници и списания и афиши. Който има информация за нещо друго, което си заслужава, да сподели.