Историята, миналото си не можем да променим, от тях можем да се поучим. Срамуваме ли се от историята си?!

Следващите редове са написани по повод на дискусията, която се разрази в блогосферата по повод на ордените, които връчва президента Първанов на Йорданка Христова и Щурците за заслуги в областта на културата


Всяка личност си има история, минало. Трябва ли да забравя личната си история?! – разбира се, че не – това всеки нормален човек ще го каже. Човек, вървейки по пътя си, се учи от грешките в миналото и получава сили от силните и щастливи моменти. Историята, миналото си не можем да променим, от тях можем да се поучим. Както всеки човек има минало и история, така и народите имат минало и история. Какво обаче се случва в България – струва ми се, че ние българите като народ, се срамуваме от историята си и се стремим перманентно към масова амнезия. Вместо да се поучим от грешките в миналото и да съберем сили от силните си моменти като народ, ние се опитваме да забравим, да зачеркнем цели периоди от общата си история. Наблюдава се масова амнезия за отделни събития и периоди без да се прави обективен анализ. Защо българите не анализират обективно миналите събития?! Историците ще кажат че трябва да минат поне 50 години преди да се оцени обективно едно събитие. Може би трябва да минат още 20-30 години преди да можем обективно да оценим периода между 1950 и 1990, защото в момента ми се струва, че не се оценява обективно този период от общата ни история.
Златният Орфей не бил част от българската култура, нищо че десетилетия наред текстописци, композитори и певци в България са напрягали сили, за да създадат нещо, с което да впечатлят публиката и да спечелят награда – точно както в последните няколко години, откакто се присъединихме към песенния конкурс Евровизия, напрягат сили да се класира тяхната песен и да представят България.
Индустрията ни не била сериозна индустрия, нищо че няколкото химически завода в България (например тези край Враца или Димитровград) са доставяли десетки проценти от световното потребление на азотни торове в соц.времената, а сега врачанският завод е превърнат в гробница.
„Знаме на мира“ било социалистическа измишльотина, само дето по време на тези срещи се е правила реклама на България по цял свят, създавали са се приятелства между деца от различни страни, които впоследствие са участвали в управлението на страните си и е имало възможност да лобират за прокарване на българските интереси. И тн и тн

Прилагам снимки от училищен дневник на един клас. Снимки, които са част от личната история на личности, които в момента са в разцвета на силите си и работят за развитието на страната, снимки, които са част и от общата, българската история.
Тези събития са се случили, трябва ли да ги отричаме, да се срамуваме от тях или трябва да си вземе поука и да продължим напред?! Според мен отговорите на тези въпроси са ясни, но поводът да пиша тези редове са изказвания на блогъри, които така злобно говорят за времената преди 1989 година, все едно не са част от техния живот. След 10-20 години как ли ще говорят за времената между 1990 и 2010 ?! Защо народът ни масово се срамува от миналото си и се опитва да зачертае всичко?! Защо трябва само да се отрича и да се „плюе“ по миналото, без обективно да се разделят положителните събития и тенденции от отрицателните такива?! Кога българите ще започнат да анализират обективно миналото си?! Може би никога.....за това държавата ни е на такова дередже и българите са най-нещастните европейци, защото манталитетът на нацията е повреден. И не трябва ли историята и миналото да се запазват обективно, без да се рушат артефакти, за да могат идните поколения да имат поглед върху събитията и тенденциите преди тях и да се поучат.

За вредите и ползите от социалните мрежи

Напоследък интернет и в частност социалните мрежи заемат все по-голяма част от ежедневието на активните граждани. Някои хора дори, докато са на работа, са постоянно включени в мрежата, следят последните новини от новинарските сайтове, разглеждат снимки на „приятели“, слушат музика и играят на игри. Оказва се, че милион и половина българи имат профил във Facebook, най-използваната социална мрежа в света, като по-този начин възобновяват прекъснати приятелства и създават нови. Но монетата винаги има две страни. Колко ли пари губят работодателите от факта, че милион и половина българи се ровят по цял ден в интернет и Facebook ?! Колкото и ползи да има участието в социални мрежи, вероятно има и много вреди.

Ето мнението на едно момче, за което интернет и софтуерните продукти са професия и което усилено отказва да си направи профил в Facebook:

„Не отричам и вероятно никой не отрича, че Facebook e голямо нещо, че влиянието й е огромно и че излиза от пределните на Интернет. Но е страшнично, как всичките ни разговори минават през 3 компании - мобилните оператори. Стряскащо е как гигант като Google може да манипулира интернет с огромната си власт. Страшно е как Facebook, Twitter и т.н. съхраняват целия ни живот. Поне за мен е страшно.
Защото е страшно да си помислиш (а не е само помислянето) как чрез Facebook може да влезеш в живота на хора, които никога не си срещнал.

Давам пример: разбивам паролата на един Facebook акаунт на един човек и съответно мога да вляза и да се представям за него. Този човек е познат на много мои други познати. И понеже са познати аз мога да гледам техните профили, информация, снимки, видео - всичко. Само за 10-ина минутки аз мога да разбера какво е правил един човек, който не съм нито виждал, нито чувал вече 3 години; да видя снимки и информация на хора, които никога не съм познавал. И всичко това - защото те са качили своя живот във Facebook. И както аз само разглеждам - така може и да не съм аз.

Имам и още един пример: имам едни клиенти - една институция към Общината, където работи един мъж, който е на 65 години и съм почти сигурен, че е педофил, понеже администрирам компютрите им и ги снабдявам със софтуер и мога да наблюдавам кой какво е правил и къде е искал да ходи. Въпросният господин всяка свободна минутка се опитва да си вре носа в сайтове за запознаства, във Facebook и др. подобно сайтове, порно сайтове и познай какво търси !? - информация и профили на малки деца - предимно малолетни момиченца.

Идеята на всичко това е, че колкото и private да може да е Facebook и подобни мрежи - винаги има начин всеки да ти погледне нещата. На мен не ми допада някой буквално да си зареди живота в някой сървър на някаква компания и този сървър да е публично достъпен от хората от тази компания, от потенциални рекламодатели на тази компания, от умни пароло-разбивачи, от познати и непознати. Вярно е, че всичко това има много плюсове, но има и много минуси. Аз намирам минусите за повече. Както пише в една статия от последните дни - "зависи как ги ползваме". Засега не ми допада участието във Facebook.”
Всяко качено нещо в Facebook и въобще в интернет остава за вечни времена на някой сървър, дори и да натиснем копчето delete. Така че да сме мислили преди да го качим в интернет.

Кога България ще се научи да се рекламира успешно?!

Въпреки промените в регламента на Евровизия, конкурсът си остава политически

Късно снощи завърши 55-то издание на Песенния конкурс на Евровизия, който се проведе в Осло. Конкурсът беше спечелен от Германия с 246 точки, доста голяма преднина пред второто място за Турция с 170 точки. Казвам, че конкурсът беше спечелен от Германия, а не от Лена, която представяше Германия, защото този път вотът беше на 100% политически, въпреки промяната в правилата за гласуване с цел да се избегне политическият вот.

В началото на гласуването бях готова да залагам, че конкурсът ще бъде спечелен от Турция, тъй като нейния представител – групата Манга беше изключение с рок изпълнението от общия фон баладични и шлагерни изпълнения, типични за Евровизия. Така че в началото на крайното гласуване залагах за Турция. В момента обаче, в който телевизиите предадоха как в Хамбург са се събрали 17 000 души, дори повече отколкото в Осло, разбрах, че победител ще е Германия. Една страна от голямата четворка, основателка на Евровизия, която е печелила до сега само веднъж, която налива милиарди в общия европейски бюджет и която трябва да бъде компенсирана по някакъв начин.
По принцип страните гласуват политически на този конкурс от дълги години. Как ?! Като всяка страна подкрепя винаги страните-съседки, или страните, с които е в най-близки отношения. Андора винаги дава най-много точки за Испания или Франция, Беларус – за Русия, Русия – за Беларус или Украйна, Финландия – за Швеция или Норвегия и т.н. Така беше и тази година: например Турция даде най-много точки за Азърбейджан, а Азърбейджан – за Турция; Румъния подкрепи Молдова, а Молдова – Румъния; Кипър както винаги подкрепи Гърция, а Гърция както винаги гласува с най-много точки за Кипър и т.н. И ако това не е политическо гласуване, независимо от качеството на песните, здраве му кажете. И така въпреки промяната в регламента на конкурса, при която вота се определя на 50% от жури и на 50% от зрителско гласуване, за да се избегне политическото гласуване, вотът беше политически.

След миналогодишната Евровизия, БНТ промени също правилата на конкурса – жури от 51 музикални специалисти и институции избра изпълнител, който да ни представя на конкурса – Миро, за него бяха написани 5 песни, поръчани и продуцирани от БНТ и накрая зрителите избраха песента, с която той да ни представя в Осло. Песента ни отпадна на втория полуфинал. Според мен причината не е, че песента е лоша. Напротив, песента звучеше като десетките други песни на Евровизия, тоест не се отличаваше с нищо от останалите, в което е може би слабостта й. Миро се представи много добре на полуфинала. Но от гласуването по страни се вижда, че само Кипър, Турция, Украйна и Великобритания са гласували за Миро с общо 19 точки, поставили го на 15 място. От това следва, че БНТ и България не са си свършили добре работата по промотирането на нашия кандидат в 39-те държави-участнички в конкурса. Отново, явно заради кризата, държавата е спестила от средства за реклама на страната ни и на нашия талант, от където идва и политическия ни провал като страна на политическия конкурс Евровизия. България подкрепи на финала с най-много точки Азърбейджан 12, Турция-10 и Армения-8, с малка разлика от миналата година, когато гласувахме с най-много точки за Азърбейджан, Турция и Гърция.

Един известен български журналист след полуфинала с участието на Миро написа под заглавието „Скъп ли ни е Миро?“ следното: „Но най-важният въпрос си мисля, че е следният: колко ни струва на нас данъкоплатците цялата тази олелия? През последните месеци, когато и да пусна БНТ, попадах на репортажи за представяне на Миро в различни точки на Европа. Дори и без да се вълнувам по темата, се оказах донякъде информиран. Което означава, че кампанията е била сериозна. Това струва пари, това са нашите пари.“

Да, това са нашите пари, но и този път явно не бяха похарчени достатъчно пари за реклама и държавата в лицето на БНТ, която като национална обществена телевизия официално представя България, не си свърши работата. Държавата е спестила от средства за реклама на страната ни и на нашия талант, от където идва и политическия ни провал като страна на политическия конкурс Евровизия.

Аз съм съгласна като данъкоплатец държавата да харчи парите на данъкоплатците, за да може България да бъде популяризирана като древна европейска държава с богато културно-историческо наследство, с древни съкровища, с антични градове, с надарени оперни певци, талантливи музиканти, артисти, художници, писатели; да се харчат парите на данъкоплатците, за да се популяризира страната като туристическа дестинация с красива природа, екологично замеделие и богат културен живот. И ако цената за тази реклама е милиони евро, аз съм съгласна държавата да я плати. За да може, когато пътувам из Европа, хората, които срещам да не свързват България с мафията, наркоканалите, беззаконието, гастербайтерите, ромите-джебджии, проститутките, трафика на деца и органи и т.н. Аз искам в Европа да свързват името България с тракийски съкровища, оперни певци, добри музиканти, талантливи художници, режисьори, актьори, писатели, прекрасна природа, богат фолклор и гостоприемни хора. И ако за това е необходимо да се харчат милиони евро на година за реклама, съм съгласна като данъкоплатец да се дават, нищо че сме в криза. Пари за култура и образование и тяхната реклама трябва да може да намери всяка нормална държава.

XVII седмица на испанското и ибероамериканското кино

На 10 май (понеделник) в зала „Люмиер“ на НДК се откри XVII седмица на испанското и ибероамериканското кино, която е част от XV Салон на изкуствата. Програмата на седмицата включва 22 филма от Испания, Португалия, Аржентина, Чили, Колумбия, Куба, Перу, Венецуела и Доминиканска република и продължава до 16 май, когато се закрива с ден посветен на Чили. Входът за филмите е безплатен, а част от филмите са със субтитри на български език; останалите са със субтитри на английски.

Откриването на XVII седмица на испанското и ибероамериканското кино беше в понеделник 20 часа с прожекцията на испанския филм „Килия 211“/“Celda 211”. Филмът е удостоен с 8 награди „Гойя“ за 2010 г. Това е най-силният филм, който съм гледала от поне година насам, а като киноман доста съм изгледала. Филмът най-общо разказва за обстановката в испанските затвори: за битовите условия на затворниците, за специалното внимание, което правителството отделя на политическите затворници-терористи от ЕТА, за бунтовете, които избухват в затворите и начините за действие от страна на държавата. Всичко това е показано през очите и личната трагедия преживяна от надзирателя Хуан. Хуан трябва да започне работа в затвора на следващия ден, но решава да се запознае с колегите си един ден по-рано и разглеждайки килиите попада насред затворнически бунт, става част от затворниците, бори се за място сред лидерите на бунта, успява да влияе на развоя на събитията и да държи положението до момента, в който по нещастно стечение на обстоятелствата колегите му надзиратели в усилията да потушат бунт на роднините на затворниците край затвора убиват бременната жена на Хуан; за него светът изгубва значение, пробва да се самоубие, после да пожертва „безценните“ за правителството терористи от ЕТА, убива надзирателя, който е пребил до смърт бременната му жена, при което преговарящите от страна на правителството решават да отвърнат на удъра му, издават го на затворниците и накрая го убиват. Пълна каша, много кръв и разтърсващи сцени, много сила на духа и много ниски души; морал проявен от затворниците и лицемерие и низост, проявени от страна на държавата. Жестоката действителност е представена с реализъм, по който испанците май нямат равни в правенето на филми. Наистина разтърсващ филм, който затвърждава позицията на испанското кино като едно от най-силните и реалистични в Света.

Прилагам програмата на XVII седмица на испанското и ибероамериканското кино http://www.embespbg.com/IMAGENES/ProgramaSemanaCine.pdf. Ако нещо ви грабне вниманието, отидете и вижте, но със сигурност филмите си заслужават.

Два безценни часа

Много рядко, почти невъзможно е да се случи на човек, работещ на постоянна работа, на осемчасов работен ден, да прекара в делничен ден няколко часа в парка. На мен по стечение на обстоятелствата това ми се случи. Видях една красива картина пълна с живот.

Два безценни часа в Борисовата градина.

Всичко е зелено, и дърветата, и тревата; въздухът ухае на люляк, на цъфнали дървета и на зеленина. Излезли са оси, пчели и пеперуди, гълъбите се разхождат спокойно по алеите.

Пенсионери седят на съседна пейка и обсъждат демокрацията в България, нивото на пенсиите, почивките за пенсионери, пътуванията в далечни страни при деца и внуци за по няколко месеца. Един дядо разпалено обяснява за „тесните дънки, импотентността на българите и раждането на деца“ и заключава „Мъжете в България са масово импотентни още на 20 години“, а събеседничката му контрира „От 2 години почнаха да раждат деца“. Други пенсионери се разхождат бавно по алеите.

Майки с колички приспиват бебета и разхождат по-големите деца. Срещат се и майки с татковци или баби. Деца се канят да играят на федербал и да карат скейтборд.

Младежи се разхождат, за да убият времето; други седят по пейките или в тревата, говорят, играят на карти, „блеят“.

Отчаяни жени вървят бавно по алеите с цел да смъкнат тежестта от раменете.

Баща кара триколка и разхожда 2-годишния си син, а малкият се вози отзад и гледа изумено променящата се картина около малката му руса главица.

Двама мъже около четирийсетте се надпреварват с тротинетки по алеята.

Влюбени младежи се целуват по пейките, други се разхождат хванати за ръце.

Младеж стои в тревата и премята бутилки; защо ли дрънчи с тези бутилки?!; запилява се нанякъде.

Хора се разхождат по алеите, други карат колелета, трети тичат със слушалки в ушите.

Двама конни полицаи обхождат бавно алеите, а конете са грациозни, с лешникова кожа и толкова високи.

Жалко, че наблизо е Цариградско шосе и шумът от колите смущава спокойствието на парка.

Наблизо играят тенис.

Майка и татко премятат малкия си син в тревата, въртят го, обръщат го надолу с главата, играят, забавляват детето и се връщат в детството си.

Две момченца си подхвърлят топка, други се люлеят на люлките, пързалят се.

Младежи пият бира, много младежи пият бира по алеите и по пейките, 3,20 ч е, но какво от това. Чува се италианска, арабска реч.

Някакъв човек коси тревата с косачка и смущава блажената почивка на хората в парка.

Почти никой не чете вестник или книга, тук-таме някой разхожда куче.

Група абитуриенти си правят снимки - само момчетата, само момичетата, с госпожата, обща и т.н.

Продавачът на пуканки гледа портфейла си и по обстановката около количката се вижда, че явно няма много заработени пари.

Народ; интересно колко много хора има в парка в делничен следобед. Може би, защото за пръв път от седмици не вали и е близо 20 оС, хората търсят зеленина и слънце, за да се заредят със спокойствие и енергия. Толкова пъстър свят, толкова живот.....

За ползите от продуктите с арония – малко познати в България и много полезни

Аронията е храст. Aronia melanocarpa (Michx.) Elliot и Aronia arbutifolia L. Pers. са два вида, които принадлежат към род Aronia на семейство Розоцветни (Rosaceae). Съществува и хибрид между двата вида Aronia prunifolia.

Аронията е била позната първоначално в Северна Америка и се е използвала за приготвяне на чай за лечение на настинки. През 20 век става популярна в бившия СССР и Източна Европа за приготвяне на сокове, конфитюри и вино и като източник на естествени оцветители за храни, като се използва и като естествено антихипертензивно и антисклеротично лекарство в растителната медицина. Високото съдържание на антоциани и пектин прави плодовете подходящи като естествени оцветители и антиоксиданти. Полифенолите (антоциани и процианидини) са отговорни за антиоксидантните свойства. Освен полифенолите, аронията е източник на танини, захар, пектин, сорбитол и парасорбозид; на минимално количество мазнини; на калий, цинк, натрий, калций, магнезий и желязо; витамини от групата В, витамин С, ниацин, пантотенова киселина, фолиева киселина, токоферол и каротеноиди; тритерпени и др.

Антоцианите са биологично активни съединения, които имат множество активности: антиоксидантна, противовъзпалителна, противоалергична, хепатопротективна, гастропротективна, антитромботична, антивирусна, антибактериална, антимутагенна, антикарциногенна и имуномодулаторна, антитоксична, защитаваща съдовете и т.н.

За потвърждаване на антиоксидантното действие на аронията са извършвани изследвания и е доказано, че екстрактите от плодовете на аронията показват по-силна антиоксидантна активност от боровинките, къпините, малините и ягодите и на някои синтетични антиоксиданти.

Известни са редица фармакологични действия на продукти от арония: антимутагенна и противотуморна активност – антоцианите проявават антимутагенна активност in vitro; кардиопротективна активност – антоцианите понижават липидните нива, инхибират агрегирането и имат вазоактивно действие; екстракти от арония са давани на пациенти с миокарден инфаркт и като добавка на статиново лечение, екстракти от арония показват забележително антихипертензивно действие; хепатопротективна активност; гастропротективна активност; антидиабетна активност – приемането на сок от арония от пациенти с диабет намалява нивата на глюкозата в кръвта; противовъзпалетилна активност; антибактериална и антивирусна активност; радиопротективна и имуномодулаторна активност. Всички действия са потвърдени със съответнтие in vitro in vivo тестове. Екстрактът от арония може да има благотворно влияние върху пациенти с метаболитен синдром, като ефекта се дължи на влиянието на антоцианите и други флавоноиди върху кръвното налягане, серумните нива на ендотелин-1, липидите и оксидативния статус. Екстрактът от арония има хипотензивен ефект, повлиява нивата на серумните липиди, редуцира серумните нива на глюкозата.

Няма данни в литературата за токсично действие на плодовете, сока и екстракти от арония.

На българският пазар може да се намери сок и вино от арония, така че пробвайте.

Литература:

1. Journal of Medicinal Food, 2010, 13 (2), 1-15, “Aronia Plant: A review of traditional use, biological activities, and perspectives for modern medicine”.

2. Medicinal Scientific Monitor 2010, 16(1):CR28-34 “Aronia melanocarpa extract reduces blood pressure, serum endothelin, lipid, and oxidative stress marker levels in patients with metabolic syndrome”.

3. Platelets, 2010, 1-8, Early Online “Effects of polyphenol-rich extract from berries of Aronia melanocarpa on the markers of oxidative stress and blood platelet activation”.

4. Atherosclerosis 2007, 194, e179-e184, “Combination therapy of statin wih flavonoids rich extract from chokeberry fruits enhanced reduction in cardiovascular risk markers in patients after myocardial infraction (MI)”.

5. Folia Medica, 2006, XLVIII, 2 “Current knowledge of Aronia melanocarpa as a medicinal plant”.

снимка от сайта: www.havlis.cz

От сайта www.alternativi.bg

За малките „гаврошовци“ от гетата

От вчера тема номер 1 в медиите е хонорарът, получен от Ахмед Доган по 4 енергийни проекта в размер на 1, 5 млн. лева и декларирането им. Преди този скандал на дневен ред беше скандалът с анти-кризисните мерки на правителството, който занимаваше цяла седмица обществото. Още преди това обществото беше занимавано през медиите в продължение на две седмици от скандала между президента Първанов и министър Дянков. От днес една национална медия пуска едно идиотско „риалити шоу“, в което цели семейства ще показват на показ ежедневието и личните си взаимоотношения, което извън скандалите в медиите да отвлича вниманието на народа.
Хилядолетия наред изпитаното средство на управляващите, да отвличат вниманието на народа със зрелища от реалните проблеми на обществото дава резултат. И така вместо народа месеци наред да е по улиците на протест, седи пред телевизора, пие ракия и бира, люпи семки и гледа скандали и „риалити шоута“.

А какво реално се случва през последните месеци?! По улиците все по-често се срещат хора, които ровят в кофите; хиляди остават безработни; десетки малки фирми фалират; стотици са принуждавани от работодателя си да излизат неплатена отпуска или в болнични; увеличават се процента на необслужваните кредити; стотици хора продават здравето си в тестове за 100-150 лв, с които да преживеят месеца.

И още - инфекциозното отделиние на УМБАЛ “Св. Анна” – София е пълна с ромски деца, болни от морбили. В последната една година в България има сериозна емидемия от морбили, което е доста тежко инфекциозно заболяване, причинявано от вирус. През месец март 2010 най-много заболели деца има между 1 и 9 години и почти 100 % са ромски деца. Най-сигурното средство за предпазване от морбили е ваксинацията, която в България се провежда двукратно – на 12-15–я месец след раждането и на 12 годишна възраст. Ваксината е безплатна и напълно безвредна. Но ромите това не го знаят. Те знаят, че всичко се плаща и ги е страх да отидат при личния лекар. В повечето случаи те дори нямат личен лекар. Отделен е въпроса колко общопрактикуващи лекари биха напълнили списъка си с пациенти роми. Но все пак и ромите имат права. И могат да изберат личен лекар за децата си. Няма никакви пречки да го направят, дори да са без работа, да нямат постоянен адрес, да имат финансови затруднения или проблеми с документите, защото държавата поема здравното осигуряване на всички лица до 18 години. Но това ромите не го знаят. Те са затворени в гетата на големите градове и усилията на последните правителства да ги накарат поне да записват децата си в училище, за да получават социални помощи се оказват безуспешни. Емидемията от морбили в страната показва, че през последните 20 години ромите не само са прекъснали да ходят на училище и остават неграмотни, но са останали без профилактика на здравето. Поради липсата на профилактика (както в случая с ваксинирането на децата, което е безплатно) ромският етнос се оказва сериозна опасност за избухване на емидемии и за в бъдеще поради липсата на изграден имунитет срещу редица болести, за които превенцията са редовните имунизации. И така ромите не ходят на училище, голям процент от тях са безработни, нямат работа, не ходят на лекар. А стастистиката е стряскаща – на всяко дете от български етнос се раждат по 5 до 10 ромски деца и така след още 20 години ромският етнос ще е преобладаващ в България.
И ромите имат права и ще е добре държавата да се замисли и да провежда политика за образованието и здравето на ромските деца, които сега са малките „гаврошовци“ от гетата, но през 2020 може да управляват страната.

снимка от news.bg

Президент / Министър: „на си ти куклите, дай си ми парцалките“

Върховно падение на институциите!

Направо онемях от изумление в петък следобед, когато разбрах от интернет, че Президентството е пуснало на сайта си стенограма от разговор, проведен в Президенството между президента и министъра на финансите. Върховно падение на институциите! Конкурира се в моята класация от последните месеци само с престрелката между Яне Янев и Волен Сидеров в парламента по повод сексуалните ориентации и възможности на двамата, която се случи след разпадането на групата на РЗС в Народното събрание.

Това, че министър Дянков не умее да говори пред медии вече и децата го знаят. Публичните му гафове, в които обижда Президентската институция, икономическите съветници на президента, учените от БАН, преподавателите във висшите училища, лекари и др., са всеобщо известни. Този човек така и не се научи, че е по-добре да остави да говорят вместо него прессекретарите му. Не се вслуша и в съветите на министър-председателя, който е посъветвал министрите си да се изказват само по теми, които са в ресорите им. За това Дянков отнесе публичния шамар, който му нанесе президента като го остави да се черви и оправдава като ученичка и направи сценката публично достояние. Първанов зашлеви Дянков и за това, че същият този министър оряза бюджета на Президенството преди няколко месеца. Не че, това прави чест на президента и неговите съветници. Въпросът е Бойко Борисов знаел ли какво ще се случи и нарочно ли е изпратил Дянков да отнесе шамарите?!

А всичко тръгна от една реплика в едно шоу в една телевизия. Но не какво да е шоу, а гледано от голям процент от българите. И не каква да е телевизия, а национална. Гледайки обаче новините и предаванията на същата телевизия, някак си ми се струва, че прекалено сервилничи и се съобразява с интересите на управляващата партия. И щом телевизията сервилничи пред определена партия, то и най-гледаното й предаване в най-гледаното време сигурно обслужва интересите на определени ПР-и, които са подхвърлили определен сценарий за шоуто. И така подхвърлените реплики „президентът млад милионер ли е?“ и отговор, че „не е млад“ някак си не изглеждат като че хвърлени безцелно в пространството. Тоест Дянков се е съгласил да участва в един сценарий и да изиграе определена роля. Президентът обаче за пръв път реагира остро на отправена лична нападка, направи публичен скандал и поиска оставката на министър. По принцип Дянков не умее да говори пред медии и все прави разни скандали с „плямпането си ън гро“. За това и Б. Борисов го изпраща сам да се оправя със забърканата каша. Президентът за втори път през седмицата реагира изненадващо, като за първи път пуска в публичното пространство стенограма от проведен от него разговор, което не му прави чест. В късните часове на деня се включва и министър Цветанов, който обвинява, че президента нарушава Конституцията. И шоуто през тази седмица е пълно. Само дето падението на цитираните хора и на представляваните от тях институции в очите на хората се спуска до кота нула. Следва продължение...

Минути за кино

Казват, че хората не се променят. Напротив, хората непрекъснато се променят, но както каза моят любим автор Пауло Коелю последната седмица (който в България не се приема много насериозно, защото бил любим на манекенките, което може и да е вярно, но без да искам да обиждам някого – манекенките не биха разбрали Пауло Коелю), та както каза П.К.– хората се променят непрекъснато, защото в хода на живота си (личната си легенда), ако искат и работят върху себе си, развиват дълбоко вкоренени черти, които до сега не са били изявени. Тоест излиза, че и поговорката „Хората не се променят“ е вярна, защото ние развиваме придобити по рождение черти на характера, но и е вярно, че хората непрекъснато се променят, ако искат това и работят върху себе си.

Това беше малко лирично отклонение, с което казвам, че човек, който до момента е харесвал трилъри и психологически драми, може в един момент да заобича романтични комедии и семейни филми, на които до момента се е присмивал.

В морето от фентъзи, фантастика, ужаси и приключенски филми, което ни залива последните няколко години, вместо кървавите екшъни от 90-те и началото на 21-век, от кино салоните се леят кървави сцени с вампири и всякакви приказни същества. С навлизането на 3D технологиите във филмите, специалните ефекти стават все по-реални; героите от екрана могат да те докоснат и да усетиш дъха им. Хубаво, че с напредъка на 3D технологиите излязоха много сладурски анимационни филми, но от къде се появи тази мания към ужаси и фентъзи?! И преди е имало филми на ужасите и научна фантастика, но чак такова заливане на киносалоните с вампири като през последната година не е имало като че ли. От къде идва тази мания ?! – продуцентите следват вкусовете и настроенията на масовия потребител, а явно вкусът на масовия потребител е доста краен напоследък. Хората са станали явно не само в България по-негативни, по-крайни, по-агресивни и по-нещастни. С напредъка на технологиите, с изпадането в глобална икономическа криза и рецесия, с по-голямото разслоение на обществото, явно на екраните в киносалоните се разливат страховете на масовото подсъзнание под формата на кръв, насилие и приказни същества. Но какво пък – сценаристи, режисьори и продуценти трябва да задоволяват всеки вкус. Щом такова е световното настроение на масите, така да бъде. Животът е шарен и интересен, защото хората са различни и с всевъзможни вкусове.

Сред морето от филми за вампири, елфи, магьосници, извънземни и древногръцки същества от митологията, все пак се намира и по някой филм за разтоварване на работещите по 8 и повече часа на ден. От началото на годината излязоха няколко романтични комедии, които са и сълзливи, и може би малко тривиални, но много подходящи за разтоварване с красиви артисти и мечтани сцени. Това са: „Любовен рикошет“(“The Rebound”), „Високосна година“(“Leap Year”), „Денят на влюбените“(”Valentine’s day”), „Когато си в Рим“(“When in Rome”) – все филми за отношенията между мъже и жени и то в най-романтичните им нотки. Освен романтичните комедии според мен си заслужава да се отбележат още няколко филма от 2009, които излязоха последните месеци по кината: филмът за най-дълго управлявалия суверен във Великобритания „Младата Виктория“(“The Young Victoria”) с номинации за Оскар за костюми и грим; филмът за историята на Джулия Чайлд, написала „Усъвършенствай изкуството на френското готвене” - „Джули и Джулия“ с номинация за Оскар за най-добра актриса за Мерил Стрийп, „Вероника решава да умре“(„Veronica decides to die”) по романа на Пауло Коелю, „Солистът“(“The Soloist”) с по-силна роля на Робърт Дауни Джуниър от тази му в „Шерлок Хоумс“, „Високо в небето“(“Up in the air”) с номинации за Оскар за най-добър актьор за Джордж Клуни и за сценарий. И ако някои биха гласували за Оскар за най-добър филм на 2009 за „Аватар“, аз бих гласувала за „Високо в небето“, филм класиран и като комедия, и като драма.

За всеки вкус има по нещо, стига да обичате да ходите на кино.

Съвременна антиприказка

В памет на хората (и животните от Столичния
Зоопарк), нападани и убити от бездомните
кучета


Топъл и слънчев пролетен ден. По алеите в парка на малкия градец правят сутрешната си разходка много хора. Всички се познават и поздравяват. Те са доволни заради пролетта. Пролетта е разлистила старите кестени, които оформят алеите и пръскат специфичен аромат. Тревата е избуяла млада и зелена, птиците пеят и се боричкат, малките деца си играят с пеперудите, като се опитват да ги уловят с радостни викове. Мина и Виктор се радват на палавите деца и на красивата природа. Те се виждат за пръв път след дълга раздяла, тъй като той е студент по медицина в София. Потопени в разговора си, те не виждат одобрителни те погледи на възрастните около им, насочени към Мина.
Тя е симпатично, 18 годишно момиче. Учи в последен клас на гимназията и за едни е „първенец“ на випуска, а за други е „само зубрачка“. Винаги е първа на всички олимпиади в града и областта. Учителите я уважават, съучениците й я харесват, защото не е „натегач“, а някои й се възхищават, но важното за нея е да не й завиждат. Тя е не само умна, но добра и състрадателна. Основала е група от ученици от града, която с помощта на кметството, помага на пенсионери и инвалиди. За това цялото възрастно гражданство я обича. Мина участва и във всички културни прояви на малкия градец. Безспорно е роден лидер; но иска да бъде лекар и сега се готви по биология и химия за кандидат-студентски изпити. Постоянно се усмихва; това издава веселият й характер. Когато на лицето й грейва усмивка, бели бисери блясват в устата й и весели пламъчета заиграват в кафявите й топли очи. Баща й, кметът, чието единствено дете е тя, оприличава очите й на бадеми или лешничета и се радва на волевата й брадичка, украсена с две малки трапчинки. Косата е наследила от майка си, главен архитект на града. Тя е мека, чуплива, дълга и кестенява. Мина радва окото на всеки минувач.
След почивката в парка с Виктор, тя има малко време за обяд, след което ще отиде на кандидат-студентския си курс, който ще продължи до късно следобед. За след вечеря Мина си е уговорила среща с Виктор, който на сутринта ще замине за София.
Часът е 9 и вече е тъмно. Постепенно задуха силен вятър. Небето, допреди малко ясно, се изпълни с облаци, които закриват звездите. Никой вече не се разхожда в красивия парк. Само Мина бърза за срещата си. Побиват я тръпки не само от страх, но и от студения вятър. Тя се оглежда за познати, но вижда само тъмните силуети на кестените. Чудно й е как през деня паркът е толкова красив и запленяващ, а сега изглежда толкова зловещ. Изведнъж чу приближаващ се лай. Това са бездомните кучета на парка, за които тя искаше да създаде приют, но кметството нямаше пари. През деня те се страхуват от многото хора и се спотайват, но нощем гладни стават доста опасни за минувачите. Сега са доста озверени, за което допринася развалящото се време. Като чу, че се приближават, Мина настръхна още повече и ускори крачките си. Тя знае, че в безлюдния парк, няма кой да я отърве от тези опасни натрапници. За да стигне до мястото на срещата си с Виктор, трябва да преходи целия парк. Кучетата приближават. Изведнъж тя чу лая им зад себе си, след което усети силен удар в гърба, който я повали. Няколко свирепи кучета се надвесиха над нея. Сърцето й щеше да се пръсне от страх. Започна да вика, за да ги уплаши и отблъсне, а и за да привлече нечие внимание. Но предстои буря и няма никой наоколо. Замаха с ръце, но те се бяха надвесили и не се плашеха. Ръмжаха и всяваха ужас в нея. Мина не можеше да се изправи. През ума й минаха объркани мисли; не знаеше какво да направи, виковете и движенията й бяха безполезни. Усещаше силен страх, отчаяние и ужас. Изведнъж огромните песове се нахвърлиха върху й. Очите им бяха свирепи, хвърлящи искри. Ушите наострени не помръдваха. Зъбите има бяха остри като бръсначи. Хапеха я. Тя викаше....Скоро мястото се покри с кръв..........Вече не се чуват отчаяните викове на Мина. Кучетата доволни ръмжат около жертвата си. Огромните кестени почти се огъват под напора на силния вятър. Небето е буреносно. Чуват се гърмежи. Тъмно е като в рог.
На другия край на парка Виктор чака вече четвърт час. Чуди се защо Мина закъснява; тя винаги е точна. Изведнъж някаква ужасна мисъл мина през ума му. Той скочи от стола си и изхвърча леден от шумния бар. Тичаше бързо, вятърът го удряше в гърдите. Изведнъж видя в тъмното тялото на своята приятелка. То беше потънало в кръв. Той се спусна към него и нададе вик от ужас. Тя бе мъртва. Цветето на малката градина бе посечено. Виктор като в сън едва се добра до бара и извика Бърза помощ. Всичко стана толкова бързо.
На сутринта целият град се събуди потресен. Всички бяха ужасени. Обявен бе всеобщ траур; хората ходеха като в сън; никой не искаше да повярва на ужасната вест. Целият град се стече на погребението на Мина.....Слънцето силно пече. Хората едва дишат от силната жега и от ужасната мисъл. Камък тежи на всяко сърце. Цветята изглеждат увехнали, птиците не пеят, ни летят. Цялата природа съчувства на покрусеното гражданство. Това е най-голямото нещастие, което може да сполети не само нейните родители, но и малкия град. Земетресение да бе сринало основите му, нямаше да донесе толкова болка и отчаяние. Всички харесваха Мина и сега горчиво съжаляваха за не навреме взетото решение, за мудната бюрокрация, за липсата на пари. Години наред това нещастие ще тежи на жителите на малкия градец.