Вдъхновението, искрата на живота

„Живей така, сякаш ще умреш утре; учи така, сякаш ще живееш вечно“ Махатма Ганди

През 2021 година се опитвах да следвам именно този завет на Ганди. С настоящият пост искам на направя ретроспекция на моята година за себе си и за читателите на блога.

Започнах да правя блога през 2009, между 2015 и 2019 бях изоставила работата по него, но после получих вдъхновение и през 2020-2021 започнах отново да го поддържам, да споделям впечатления, научено, преживявания, емоции и разбрах, че има смисъл. Освен, че блогът получи повече читатели без никаква реклама, започна да се чете в много далечни държави, където никога не е бил отварян, получих и доста отзиви от приятели и познати, че темите, по които пиша, ги информират, обогатяват и вдъхновяват – това, за мен е смисълът и стимул да продължа. Благодаря ви!

Последните дни на декември са времето от календара с най-топлите празници, носещи уют, хармония и надежда за чудеса; времето, което ни носи усещане за край, равносметка и в същото време ни дава вяра и много надежда за новата година.

В последните дни и аз, като много други, седнах да направя ретроспекция на моята година. „Когато не можеш да разчиташ на бъдещето, намираш утеха в миналото“  Коледа не е само сладки и песни, трябва да помислиш за изминалата година, къде си, на къде отиваш? Коледа е време за празнуване, но и за размисъл; защото миналото, и истината ще ни освободят.

Какво правих през 2021-ва?!: през някои от месеците учих за важни за мен изпити в професионален план и взех 2 от 4 изпита (по-малко от желаното, но все пак добър резултат); търсих работа в чужбина и имах интервюта в девет държави (не подписах договор, но получих ценен опит от процеса и класирането ми до второ-трето интервю в толкова големи компании и като цяло третото ми място от 70 кандидата от цяла Европа си е постижение); на фона на глобална пандемия, в която мнозина загубиха работата си, а някои познати затваряха бизнеса си, аз успях да работя на свободна практика и да имам сравнително постоянен финансов поток и стабилност. Работих много върху личностното си развитие в десетки обучения, курсове и ритрийти: продължих да уча Нидерландски, да откривам науката за живота от Изтока Аюрведа, да се приемам с Йога и да се разширявам с Тантра, започнах да изучавам Джьотиш (Ведическа астрология, която възниква преди 5 хил год. - основата на математика, астрономия и астрология), да правя първи стъпки в Санскрит; ходих на готварски курсове (три курса и един готварски ритрийт), работих с Ароматерапия (експериментирах с масла върху себе си и близки роднини и приятели и видях потвърждение, че работят при различни състояния на организма); лекувах детските си травми с психотерапия; пътувах из България, следвах пътя на духа.  Срещнах много нови хора от различните групи по интереси, в които попаднах; прекарвах пълноценно време с тези нови познати, увеличи се кръга ми на общуване, създадох нови приятелства и се отдалечих от стари, на по 10-20 години приятелства; увеличи се аудиторията на блога в нови държави. Наблюдавах разширение на дистанционната работа и присъствието в интернет при всички.

Какво научих?!: научих се да имам вяра в живота/Бог/Вселената (който както иска да го нарече); да търся и да създавам красота и творчество, духовност; да следвам интуицията си, да почитам безусловната любов (включително и несподелената любов), да имам увереност в собствените сили. Следвах съвети като: празнувай, играй, смей се и танцувай; научи се да трансформираш тежките емоции в лекота и радост, бъди вдъхновена, отворена за света и хората, раздавай. Научих как ние сами можем да сътворим реалността си по начин, който истински ни харесва (възможността да бъдем творци на собственото ни битие, като за мен глобалната пандемия беше само фон); как да помогна на тези, които все пак искат да изберат себе си и да живеят в собствената си истина и в личното си щастие. Научих, че е добре да се осмелим да изразим себе си, което носи свобода, но също така и отговорност, дори с риск отвън да срещнем неодобрение, да се чувстваме неразбрани, но е необходимо да застанем зад позицията си и да поемем отговорност за последствията. Научих се да осъзнавам собствените си нужди и желания и да действам спрямо тях, без да очаквам някой друг да ме обгрижва. Това, което случим в настоящето, ще предопредели бъдещето ни. Никой друг не може да го случи вместо нас, то е въпрос на личен избор, воля и смелост. Научих, че за да обичаш себе си, трябва да се разшириш и обгърнеш всичките си части - всичко, което носиш в себе си. Тогава можеш да си кажеш:  добре, аз съм напълно ок с каквото и да чувствам отвътре. В този момент нещо се разширява. Тогава е лесно и да обичаш другите, защото имаш достатъчно място вътре в себе си, за да включиш и тях - нея, него. Ако не изпълниш първо себе си със сила, смисъл и радост, с обич и уважение, ти просто няма какво да дадеш на когото и да било. Научих, че няма как да дам, ако нямам. Ако нямам вътрешен мир, няма как да дам разбиране; ако нямам търпение, няма как да дам време; ако нямам любов съм себе си, няма как да дам любов на другите. Научих, че в крайна сметка ако има трудности, те ще ни доведат до просветление и дълбока осъзнатост! Научих, че древното знание от Изтока ни насърчава да се изразяваме и да бъдем себе си.

"Един човек казал на Буда: „Аз искам щастие." Буда му отговорил: „Първо махни Аз - това е егото. После махни искам - това е алчността. И накрая ще имаш само щастие".

Благодаря: на моя брат и моята снаха за материалната подкрепа, на мъжа-моя несподелена любов - за вдъхновението да бъда по-добър човек и да се преклоня пред женствеността (изпращам му любов и светлина); на моите учители Юри, Ади, Креми, Сачи, които ми преподадоха тайните на живота (прегръщам ви силно); и на всички нови хора, които влязоха в живота ми и с които сляхме енергиите си.

Казват, че Любовта е свободата да бъдем себе си, тя е щастие, споделяне, разбиране, показване и отдаденост; да даваш, а не само да получаваш. През тази година аз раздавах любов, време, емоции, помощ, съвети, внимание, но и много получих.

Пожелавам на себе си и на всички да намерим своята истинска любов и да имаме щастието и възможността да я изживеем в страст, емоция, комуникация, споделяне, щастливи мигове с любимия човек. Съветвам ви да обръщате повече внимание на дребните радости в живота. Времето лети, а работа винаги ще има. Разполагаме с един живот тук и сега и заслужаваме лично време, спокойствие и безброй красиви спомени; заслужаваме да се радваме на хармония и лично удовлетворение.

Човекът е част от природата и трябва да остане свързан с нея, технологиите са плод на човек и трябва да му служат, а не да го управляват; и страховете (дори и за здравето) не трябва да поробват хората. Необходимо е да се обърнем към истински ценните неща в живота си – тези, които държим в сърцето си. Светлината и доброто, любовта винаги побеждават; нужно е да слушаме сърцето си, да имаме смелост, да слушаме интуицията, да проявяваме състрадание и благородство, да осъзнаваме кои са ценните неща и хора в живота ни; да се откъсваме от това, което ни се внушава отвън, да се центрираме навътре в себе си, да се вслушваме в сърцето си. Побързайте да изразявате любовта към най-близките си хора.

Пожелавам на всички много любов, здраве, мъдрост, вдъхновение, позитивни мисли, умиротвореност, вяра в себе си и в живота! Мечтайте, и разширявайте своите хоризонти през 2022!

 

Най-важното пожелание

 

На Бъдни вечер искам да отправя моите пожелания към читателите на блога, за много любов във вас (в душите и сърцата) и много любов около вас, към вас; мир и хармония в душите и сърцата ви, и много здраве!; с един мой стар текст от 31 декември 2011, който препечатвам по-долу, който е актуален за мен и днес.

 

В седмицата на  пожеланията и за себе си и към близките приятели и роднини между Бъдни вечер и Нова година, от толкова много пожелания се замислих кое е най-важното, извечното за всеки човек. До сега смятах, че най-важното за всеки човек е здравето. Много хора казват: важното е да има здраве, всичко останало се купува или постига с повече усилия; а нямаш ли здраве, губиш всичко, защото липсата на здраве не се оправя с пари и носи нещастие у човека и ближните му.

Един ден през тази седмица обаче случайно чух репликите на една баба по Канал 1, които ме накараха да се замисля дали наистина здравето е най-важно. На следващият ден ми подариха лист с мисли на майка Тереза, които затвърдиха надигащите се размисли. Сетих се и за една приятелка, която води семинари за езотеричните възприятия на света, която обича да цитира Библията, в която е записано „Обичай ближния си, както обичаш себе си” – повечето хора цитират първата част от повелята, като забравят втората. И да, за няколко дни в мен съзнателно порасна убеждението (подсъзнателно може би за година или за цял живот до сега), че всъщност най-важното пожелание за всеки човек е да има Любов – любов към себе си и към ближните. Без любов и хармония (мир) в душата и сърцето си, човек лека полека загубва здравето си; без любов човек се чувства фрустриран, обзема го агресия към себе си и околните, обхванат е от неудовлетвореност, понякога и от омраза към себе си и околните, чувства се нещастен и лека полека губи здравето си, появяват се една след друга болестите. Тоест най-важното, извечното за всеки човек е Любовта. Не случайно поети, художници, писатели, композитори, драматурзи, кинематографи и прочие творци през вековете са посвещавали безброй думи и образи на Любовта (не на здравето) - извечното начало за човека. Дори обикновените хора още от античността и първобитно-общинния строй са украсявали стените на пещерите си или съдовете си със сцени, изразяващи любов. Едни от големите събития, оставили отпечатък в историята на света и митологията, са посветени на любвта (например Троянската война, любовта на Цезар и Марк Антоний към Клеопатра, властването на Хенри VIII, еретичните писания за любовта на Исус Христос към Мария Магдалена, и тн). Майка Тереза, един от най-светлите примери за подражание в нашето съвремие също е посветила живота си на любовта към ближните, за нея „Единствената реалност е Любовта”. Други наши съвременници пеят “All you need is love”.

И така за мен отсега нататък най-важното пожелание към себе си и близките ще е: не да има най-вече здраве, а да има много любов в мен и около мен, много любов в сърцата и душите на близките ми приятели и роднини; защото както са казали великите творци – любовта дава криле, любовта е способна да преобрази света, любовта прави от човека здрава, пълноценна и щастлива личност, готова да преодолява планини, а тъй като всички хора са част от цялото - здрави, пълноценни и щастливи личности водят до здрав и щастлив свят.

Пожелавам на всички много любов в душите и сърцата и много любов около тях.

"В любовта страх няма, но съвършената любов пропъжда страха. По това познаваме, че любим чедата Божии, като любим Бога и пазим Неговите заповеди." (1 Йоан. 4:18; 5:2)

Оркестърът на двореца Шьонбрун, Виена с Коледни концерти

 

На 21 декември Националният Дворец на Културата представи Коледния концерт на Оркестъра на двореца Шьонбрун – Виена (Vienna Schonbunn Orchestra); тази вечер дворцовите музиканти ще представят програмата си в Пловдив.

Концертът беше открит от мениджъра на оркестъра Петер Хосек, който ни каза, че това им е трето гостуване в София; представи 21 музиканти на сцената и концерт-майстора, която е родена в България, и солистите-певци Дженифър Лиъри и Михал Павличек. В оркестъра има музиканти от над двадесет държави, съществува вече 25 години, а диригент на оркестъра и цигулар е Ръсел Макгрегър от Австралия, който свири на цигулка, направена през 1697 г.

Концертът беше разделен на две части от по час с половин час почивка между тях, като в първата част диригентът дирижираше оркестър и певци, а във втората свиреше като първа цигулка с оркестъра; през цялото време диригентът актувно общуваше с публиката, представяше произведенията, подканяше ни да пляскаме. В първата част на концерта чуме произведения на В.А.Моцарт, а във втората - виенска класика (happy music - както каза диригента). Концертът започна с увертюра от операта „Дон Жуан“ на Моцарт, след това се насладихме на веселата, позната ария на Папагено и Папагена от операта „Вълшебната флейта“ (която съм слушала в Берлинската опера), продължи със симфония на Моцарт, ария на Памина „О, усещам го“ от „Вълшебната флейта“, две арии от „Сватбата на Фигаро“, балетна музика от „Вълшебната флейта“, дует от „Дон Жуан“ и Моцартовата част завърши със симфония. След почивката оркестърът започна с бърза полка на Йохан Щраус-син, продължи с валс на Е.Валдтойфел, арии от „Прилепът“ и „Цигански Барон“ на Й.Щраус баща и син, валс на Ф.Лехар; известният дует от „Веселата вдовица“ на Ф.Лехар (моя любима част) и официалната програма завърши с известния валс на Й.Щраус-син „На красивия син Дунав“. Последваха два биса (бърза полка и Радецки марш на Й.Щраус баща).

Беше приятно и вдъхновяващо; залата беше пълна според възможностите на текущите пандемични ограничения. Музикантите и певците бяха облечени официално, с бални рокли жените и фракове мъжете, за разлика от публиката, която не беше много празнично и подходящо облечена. Залата не беше празнично окрасена, сцената беше семпла, с две елхи, без мултимедия и специални ефекти, без цветя и празнична украса. Организаторите бяха обещали да бъде вълшебно...за нашата компания не беше - нямаше го ефекта уау, който се очаква при представянето на оркестър от такъв ранг, нямаше приповдигнат дух и празнично настроение в залата, въпреки че, прочетохме коментари от рода на: магично, великолепно, Коледно. За нас музиканти и певци се справиха перфектно, беше много приятно и вдъхновяващо, много пъти ми се искаше да затанцувам; и на нас, като на повечето хора в залата, много ни хареса.