Мила Георгиева в Колекция Stradivarius

 

Тази вечер в Зала "България" се състоя първият концерт от цикъла „Колекция Stradivarius“, в който чухме виртуозната Мила Георгиева със своята цигулка Stradivarius Montbel (1703/1697-8 г.), в компанията на музикантите от оркестър Cantus Firmus като част от „Европейски музикален фестивал“ 2025. Блогът е разказвал за предишни концерти на Мила Георгиева в рамките на „Европейски музикален фестивал“ през 2021 и 2022 година.

Защо цигулките на Антонио Страдивари струват милиони, питат организаторите, и отговарят: не само заради съвършенството на изработката, но и заради неповторимия звук, който остава ненадминат и до днес. Всяка цигулка от гения на Кремона носи своята история и събира през вековете съдбите на хора, музиканти и публики.

 

Концертът започна с Дивертименто в ре мажор от Волфганг Амадеус Моцарт в изпълнение на оркестъра, след което Мила излезе на сцената и с първата цигулка на оркестъра изсвириха кратък откъс от Албинони, в който да сравним звученето на Страдивариуса на Мила от 1703 г и съвременна цигулка. След това засвири органът на зала България, и Мила и оркестъра изсвириха Адажио в сол минор на Томазо Албинони. Чухме прекрасно, нежно, вълнуващо, трогателно изпълнение, което успя да разплаче някои от нас, а залата седеше притихнала и се наслаждаваше, като че ли беше спряла да диша; никикой не смути изящния звук. След това оркестърът изсвири Соната за струнни №1 в сол мажор от Джоакино Росини и последва пауза. След паузата Мила отново излезе на сцената и с оркестъра изсвириха Четирите годишни времена на Буенос Айрес от Астор Пиацола (аранжимент Леонид Десятников). На мен, както винаги, най-ми харесаха зимата и лятото. След адажиото на Албинони обаче не усетих емоция, или взрив в залата. Харесвам много Мила Георгиева, голяма е; винаги изпълнява с лекота, нежност и финес всичко, което съм слушала и вади кадифен звук от цигулката; но в този концерт ми липсваше емоция и взрив; липсваше ми трептенето на струната, което те кара да настъхнеш. След края на концерта последваха два биса: любимо танго на Карлос Гардел - Por una Cabeza (станало известно от филма „Усещане за жена“); и основната тема от филма „Списъкът на Шиндлер“ от Джон Уилямс, които предизвикаха дълги аплодисменти от залата, а мен ме зачудиха защо редът не беше обратен - първо нежната, тъжна и трогателна музика на Уилямс и след това страстното танго на Гардел. Както и да е, след двата биса концертът завърши, на мен ми липсваше уау ефекта, извън нежността на музиката, а за останалите явно е бил прекрасен концерт.

 

Европейски музикален фестивал се реализира от Cantus Firmus с подкрепата на Министерството на културата и Столичната община – Календар на културните събития на СО за 2025 г

 

Балетът на Софийската опера стартира сезона с "Лебедово езеро"

 

„Лебедово езеро е балетът на балетите“

 

В три вечери, 24-26 октомври, балетът на Софийска опера и балет стартира сезон 2025/2026 с балета „Лебедово езеро“ от Пьотър Илич Чайковски, като на 26 октомври в главните роли бяха звезди от Националния берлински балет Яна Саленко и Кале Уигъл.

В спектакъла гледахме Яна Саленко като Одета/Одилия, Кале Уигъл в ролята на принц Зигфрид, Цецо Иванов като Фон Ротбарт, Симеон Атанасов като шута, солисти и кордебалет на Софийската опера. Андрей Галанов дирижира оркестъра на Софийската опера. Настоящата постановка на Софийската опера е по класическата хореография на Мариус Петипа и Лев Иванов в редакцията на Олег Дановски от 1996 г. (3.2 часа с три антракта)

Блогът и преди е писал за тази постановка, например тук. Костюмите са много красиви, залата беше пълна и публиката аплодира много изпълненията на Цецо Иванов като Фон Ротбарт и на Симеон Атанасов като шута (на мен изпълнението на Цецо Иванов много ми хареса). Харесаха ми и двойките, изпълнили испански танц, неаполитански танц, унгарски танц, мазурка, па де троа; както и всички лебеди, които бяха приказни. В този спектакъл най-въздействащи ми бяха лебедите и изпълнението на Саленко и Уигъл в трето действие, където танцуваха и играха изразно, с емоция. В един момент зрителката до мен дори каза „Спрях да дишам“. Саленко танцуваше леко, ефирно, с грация, с изящество, а в трето действие показа емоционална игра. В определени моменети от второ и трето действие човек можеше да настъхне от красотата и вълшебството на комбинацията музика, танц, красиви костюми, грация. Гостите наелектиризараха залата и след спектакъла събраха дълги аплодисменти и овации. Прекрасен балет, вдъхновяващ спектакъл. С красивите костюми, и приказния танц и музика балетът си е наслада за душата. Препоръчвам горещо за гледане.  

 

 

 

 

Помилване, новият филм на Сорентино на Синелибри

Межу 10 октомври и 3 ноември в София и още шест български града се провежда 11-тото издание на Международния кино-литературен фестивал Синелибри (Cinelibri) под мотото Пяната на дните, с богата програма, над 60 филми. Паралелната програма включва раздели за анимационно кино, детски заглавия, кинокласики, галавечери на културите, както и специално издание на Международния кинофорум BOB (Based-on-Books), отворен за професионалисти и учащи.

На 24 октомври в зала 1 на НДК се проведе церемонията по награждаването и националната премиера на филма „Помилване“ – новият шедьовър на Паоло Сорентино с неповторимия Тони Сервило в главната роля.

Залата беше почти пълна.  На сцената излязоха международното жури, което е оценявало пълнометражните филми и журито документален конкурс. Бяха раздадени награди за най-добър пълнометражен филм на биографичната драма „Изчезването“ (The disappearance of Josef Mengele) на режисьора Кирил Серебреников; най-добър документален филм на „Естествена история на разрушението“ (The Natural History of Destruction) на режисьора Сергей Лозница (който беше част от международното жури); награда за изключителен принос към изкуството на филмовото превъплъщение на Тони Сервило; и почетна награда за цялостно творчество и принос към изкуството на кинематографията на Агнешка Холанд. 

Силви Вартан връчи наградата на Агнешка Холанд, като на мен ми се стори проява на лош вкус да връчва награда и да изнася толкова дълго слово, па макар и за любовта й към България, все пак малко отклони вниманието от победителката. 

 

Церемонията по награждаването продължи почти час, определено не беше скучна, и завърши с награждаването на Тони Сервило и неговата кратка реч, при което той обеща да се върне след филма, за да погледне лицата на зрителите. Беше впечатлен да види над хиляда, ако не и две хиляди зрители.

„Помилване“ (The pardon/La Grazia, Италия, 131 мин) е  драма със сценарист и режисьор Паоло Сорентино и с Тони Сервило в главната роля. Филмът е удостоен с цели седем отличия във Венеция и е номиниран за „Златен лъв“. За образа на италианския президент Мариано де Сантис, Тони Сервило е удостоен с награда „Пазинети“ и купа „Волпи“ за най-добър актьор от МФФ във Венеция. Драмата разказва за последната половин година от мандата на италианския президент, но не е политически, а филм за любовта; филм за голяма любов, за  предателство, за травмите от миналото, за преданост, приятелство, прошка и милост. Филмът е увлекателен, забавен (на моменти разсмива), затрогващ (на моменти разплаква, дори един мъж до мен плачеше), много интересен, а Сервило прави отново запомнящ се образ като във „Великата красота“ (La Grande Belleza, 2013). След филма Тони Сервило отново излезе на сцената и направи жива връзка с Паоло Сорентино, при което залата стана на крака и дълго аплодира филма, актьора и режисьора. Препоръчвам го за гледане. Може да бъде гледан отново на 1-ви и 2-ри ноември в кино „Люмиер“.  

Адажио за Мария от Георги Бърдаров

 

Приятелка ми подари книга за рождения ден – „Адажио за Мария“ от писателя Георги Бърдаров, тъй като няколко нейни приятелки били прочели книгата на един дъх, много им харесала и много я препоръчвали. Аз обаче от август до сега не бях започнала да я чета, заради многото пътувания и ангажименти, но когато видях, че ще има официално представяне на книгата, я започнах. Това, което ми хареса още с първата страница, е че има код за слушане на „Адажио в сол минор“ от Томазо Албинони (много красива, любима моя музика) в нова версия от Петко Манчев в изпълнение на Зорница Иларионова (цигулка), Кристияна Алипиева (виолончело), Надя Петрова (виола) и Георги Черкин (пиано); подарък от издателство „Мусагена“ за читателите. Много Благодаря! Страхотно изпълнение, което слушах докато четях първите тридесет страници от книгата, които ме заинтригуваха.

Според издаделите, вече три месеца „Адажио за Мария“ е сред най-продаваните заглавия в класациите на големите книжарници в страната, с няколко изчерпани тиража, и това засили интереса ми да отида на представянето. Честно казано, не знаех до скоро кой е Георги Бърдаров, тъй като последните пет години не гледам телевизия и чета книги основно по теми медитация, психология, философия, пътувания и личностно развитие, но зимата взех от библиотеката неговия роман “Absolvo te” за майка ми, която така и не го прочете, но сега ще го взема отново, за да го прочета аз.

И така на 23 октомври, в уречения час, пристъпихме с приятелката, която ми подари „Адажио за Мария“ в Аулата на НАТФИЗ „Кр. Сарафов“, където Георги Бърдаров ни потопи в своя свят. Първите двадесет минути имаше проблеми със звука и се наложи писателят да забавлява препълнената зала (уау, толкова много хора) като в стендъп комеди. Бърдаров се оказа страхотен разказвач, презенантор и комуникатор, страхотен човек, залата се посмя и представянето започна. В половин час, писателят сподели дълоко лична история за среща с дядо си, който разказва за отделянето на части от българските земи и села и присъединяването им към Гърция след войните (момент, който ме трогна и разплака); исторически момент, в който българи е трябвало да изоставят къщи, покъщнина и погребаните си корени и да се преселят по-навъртре в българските земи, където са живяли седем години в землянки. Писателят продължи с историята на прадядо се Вангел – история за една чиста и безкрайна, колкото Вселената, любов;, любовта, която започва през 1902 г в Солун между 16 годишната Мария Никифору, наследница на една от най-богатите гръцки фамилии и 20 годишния Вангел Бърдаров, бедно момче от село Райковче, завършило Солунската мъжка гимназия със стипендия на Българската екзархия и останало в Солун, да си търси място под Слънцето. Историята в романа между Вангел и Мария се развива от 1902 до 1965. Срещу тази любов е всичко – социални различия, класовите различия, родителите, роднините, обстоятелствата, но те се борят за нея повече от половин век. С този роман Бърдаров казва, че задава един въпрос (тъй като много говорим за любовта, колко е важна любовта, колко е сив и скучен живота без нея, колко е празно всичко, ако нямаме любов): „Какво си готов да направиш и жертваш за любовта на живота си?“ 

Романът разказва и една друга любовна история, която се развива в Латинска Америка през 40-50 години на 20 век и в нея са Хорхе и Мария Селесте. Това, което свързва двете истории се разбира в края на романа, но това, което ги обединява е любовта, онази любов, казва Бърдаров, която всеки един от нас трябва да изпита поне веднъж в живота си, за да е имало смисъл да живее. Чухме откъси от романа под съпровода на музика, които също ме разплакаха, а и не само мен (по диагонал в залата видях моя позната, учителка по литература, която също плачеше). Браво за презентацията, в която имаше лични архивни снимки, и исторически снимки и аудио запис от Световното първенство по футбол през 1950 г. Вълнуващо, докосващо, интересно, забавно, разчустващо представяне на книга. Накрая писателят благодари на хората от издателството, на редактора си, на музиканта Петко Манчев за музиката, на съпругата си и деветмесечната си дъщеричка. Представянето завърши с раздаването на автографи, в което писателят се здрависваше с повечето почитатели, а хората от издателството почерпиха по чаша вино. 

Продължавам да чета романа.

 

Първа премиера за сезона с оперите "Селска чест" и "Палячи"

 

Първата премиера на Софийската опера и балет за сезон 2025/2026, е на оперите „Селска чест“ от Пиетро Маскани и „Палячи“ от Руджеро Леонкавало. Постановката е копродукция между оперните театри в Модена, Пиаченца, Римини и София и идва тук след успешно играни спектакли в Италия по-рано през годината. В двете опери участват оркестърът и хорът на Софийската опера под диригентството на Франческо Роза. Режисьор е Пламен Карталов, сценография – Джакомо Андрико, костюми – Нела Стоянова.

Блогът е писал и за предишната версия на операта „Селска чест“ на Софийската опера, която имаше премиера през сезон 2011/2012 и се играеше заедно с операта „Джани Скики“ повече от десет години; тук и тук.

 

В „Селска чест“ гледах: Гергана Русекова – Сантуца; Мартин Илиев – Туриду, Пламен Димитров – Алфио, Цвета Сарамбелиева – Лола, Весела Янева – Мама Лучия. (1 час без антракт)

„Селска чест“ е една от любимите ми опера заради прекрасната, красива музика, а оркестърът на Софийската опера отново остави публиката във възторг от изпълнението й. Операта представя една човешка история, въплатила в себе си бурни емоции и чувства като любов, изневяра, предателство, ревност, болка, чест и отмъщение по сицилиански. Сценографията и костюмите са много красиви и в унисон с място на действие (различни са от предишната версия на операта). Гергана Русекова пя и игра много добре и събра възторжените аплодисменти на публиката (много ми хареса изпълнението й, Браво). Харесаха ми и образите на Алфио и Лола, а Туриду беше антипатичен на цялата ни компания, въпреки аплодисментите на публиката. Страхотен спектакъл с вълнуваща музика, красиви сцени и много добро пеене; заслужава да бъде видян. Наслада за душата; препоръчвам горещо.

 

В „Палячи“ участваха: Костадин Андреев – Канио, Мила Михова – Неда, Александър Крунев – Тонио, Хрисимир Дамянов – Бепе, Атанас Младенов – Силвио. (1 час без анкракт)

Това е опера, която никога до сега не бях гледала, но се оказа, че някои арии са ми познати. И тук историята е за любов, ревност, омраза и отмъщение, а повечето хора биха разпознали герои като Арлекин, Коломбина и Палячо от детството си. Сценографията беше интересно решение, ползваше декора от другата опера; костюмите изглеждаха странни, някои като шити преди тридесет години. Костадин Андреев, Мила Михова и Александър Крунев пяха страхотно, както и хора. Като цяло костюмите и играта ни се сториха странни и нашата компания заключи, че от изпълнението на тази опера единствено бихме отличили пеенето. Спектакълът събра дълги аплодисменти и викове Браво от публиката.

 

„Селска чест“ (Cavalleria rusticana) е драматична опера в едно действие от Пиетро Маскани. Либретото е на Джовани Тарджони-Тоцети и Гуидо Менаши по едноименната сицилианска новела (и театрална пиеса) на Джовани Верга от 1884. Премиерата на „Селска чест“ е на 17 май 1890 г. в театър „Констанци“ в Рим, като пожънва голям успех много бързо и обикновено се изпълнява заедно с друга опера (най-често „Палячи” на Леонкавало). Действието се развива в едно сицилианско село през 1880 г. по Великден. „Селска чест“ поставя началото на веризма – нова вълна в операта, която показва живота на обикновени хора, с всичките им емоции и страсти.

Почитателите на операта могат да гледат филма CAVALLERIA RUSTICANA от 1981 на Франко Дзефирели, в изпълнение на Teatro Alla Scala di Milano и Plácido Domingo в ролята на Туриду. 

След успеха на „Селска чест“, младият композитор и либретист Руджеро Леонкавало също се насочва към веризма. Вдъхновен от реални събития и съдебно дело от младостта си, Леонкавало сам пише либретото на „Палячи“ – опера в пролог и две действия, разказваща трагичната история на пътуваща трупа, в която сцената и животът се преплитат фатално. Премиерата е на 21 май 1892 г. в Милано под диригентството на Артуро Тосканини. Операта много бързо печели симпатиите на публиката и критиката. Арията на Канио „Vesti la giubba“ се превръща в един от най-разпознаваемите моменти в цялата оперна литература. С „Палячи“ Леонкавало затвърждава стила на музикалния реализъм, в който героите не са благородници или митични фигури, а истински хора – със страсти, слабости и неизбежни трагедии.