Четрийсетте правила на религията на любовта

Последната половин година, заради личните си преживявания, реших да прочета отново една книга, която съм чела поне преди десет години, още с издаването й у нас – „Любов“ (The Forty Rules of Love, Elif Shafak, 2009) на турската авторка Елиф Шафак, издадена у нас през 2012 от издателство Егмонт. По-долу цитирам Основни принципи на пътуващия мистик на исляма, извадени от книгата. Взети заедно, образуват Четрийсетте правила на религията на любовта (основни ръководни начала в религията на любовта), които могат да се постигнат само и единствено чрез любов. Надявам се да са ви полезни, а ако не сте чели книгата, да я прочетете; книгата е страхотна, интересна, увлекателна и полезна.

Ето ги и Четрийсетте правила на религията на любовта (основни ръководни начала в религията на любовта):

1.           Както виждаме Бога, така виждаме и себе си – едното е пряко отражение на другото. Ако Бог пробужда в ума ни главно страх и укор, това ще рече, че вътре в нас са се натрупали прекалено много страх и укор. Ако виждаме Бога преизпълнен с любов и състрадание, значи такива сме и ние.

2.           Пътят към истината е усилие на сърцето, а не на разума. Нека сърцето ти бъде пръв водач. Не разумът. Срещни се със себелюбието си, опълчи се срещу него и накрая го победи. Познаеш ли своето его, ще познаеш и Бога.

3.           Всички, които четат Свещения Коран, го разбират на различно равнище, в зависимост от задълбочеността на разума си. Има четири равнища на прозрение. Първото равнище - това е привидното значение и повечето хора се задоволяват с него. После идва батин - скритото, съкровено равнище. Трето е съкровеното на съкровеното равнище. А четвъртото е толкова дълбоко, че не може да се изрази с думи и затова е обречено да остане неописано. Книжниците, които са насочили вниманието си към шариата, познават привидното значение. Суфистите пък знаят съкровеното значение. Светците знаят съкровеното на съкровеното. Колкото до четвъртото равнище, то е разкрито само на пророците и на онези, които са най-близо до Бога.

4.           Можеш да познаеш Бога чрез всичко и всички във всемира, защото Бог не се свежда до джамия, синагога или църква. Но ако пак  искаш да разбереш къде точно е Неговото обиталище, има само едно място, където да Го търсиш: в сърцето на онзи, който обича истински.

5.           Умът и любовта са от различно тесто. Умът привързва човека и не се излага на никакви опасности, докато любовта разплита всички възли и излага на опасност всичко. Умът винаги е предпазлив и съветва: „Пази се от прекалено въодушевление“, докато любовта казва „О, карай. Престраши се!“ Умът не се прекършва лесно, докато любовта може в миг да се превърне в отломъци. Но именно сред развалините са скрити съкровища. Едно разбито сърце крие в себе си несметни богатства.

6.           Повечето неприятности по света са породени от езикови грешки и най-обикновени недоразумения. Никога не приемай думите за чиста монета. Навлезеш ли в зоната на любовта, езикът, какъвто го познаваме, става отживелица. Каквото не може да се изрази с думи, може да се разбере с мълчание.

7.           Самотността и самотата са две различни неща. Когато си самотен, е лесно да изпаднеш в заблуда и да повярваш, че си на прав път. За нас по-добра е самотата, защото тя означава да си сам, без да си самотен. Ала накрая е хубаво да намериш човек, човека, който да ти бъде огледало. Запомни, само в сърцето на друг можеш да видиш истински себе си и Божието присъствие в теб.

8.           Каквото и да се случва в живота ти, колкото и тревожни да изглеждат нещата, не изпадай в отчаяние. И всички врати да си останат затворени, Бог ще отвори само за теб нов път. Бъди благодарен! Лесно е да си благодарен, когато всичко е наред. Суфистът е благодарен не само за онова, което са му дали, а и за нещатата, които са му отказали.

9.           Търпението не означава да стискаш зъби и да не правиш нищо. То означава да си достатъчно прозорлив, за да се довериш на крайния резултат от процеса. Какво означава търпението? То означава да гледаш бодлите и да виждаш розата, да гледаш нощта и да виждаш зората. Нетърпението означава да си толкова късоглед, че  да не виждаш резултата. Който обича Бог, остава търпелив,  понеже знае, че се иска време непълната луна за стане пълна.

10.        Изток, запад, север, юг – все едно е. Накъдето и да си поел, просто се увери, че всяко пътуване е пътуване навътре в теб. Ако пътуваш навътре към себе си, ще обиколиш надлъж и шир света и ще стигнеш отвъд него.

11.        Акушерката знае, че няма ли болка, пътят на детето не може да се отвори и майката не може да роди. По същия начин, за да се роди ново „Аз“, се искат мъки. Точно както глината трябва да мине през жежък огън, за да се кали, така и Любовта може да се усъвършенства само в болката.

12.        Търсенето на Любов ни променя. Който е тръгнал да търси Любов, съзрява по пътя. В мига, когато тръгнеш да търсиш Любовта, започваш да се променяш отвътре и отвън.

13.        По широкия свят има повече лъжливи водачи и неистински учители, отколкото са звездите във видимия небосвод. Не допускай грешката да смяташ за свои наставници потъналите в себе си властолюбци. Истинският духовен учител няма да насочи към себе си вниманието си и няма да очаква от теб пълно подчинение и възхищение, а ще ти помогне да оцениш истинското си „Аз“ и да му се възхитиш. Истинските наставници са прозрачни като стъкло. Те оставят Божията Светлина да минава през тях.

14.        Постарай се да не се съпротивляваш на промените, които изникват по пътя ти. Вместо това остави живота да живее чрез теб. И не се плаши, че животът ти се преобръща с главата надолу. Откъде знаеш, че онова, с което си свикнал, е по-добро от нещата, които ще додйат?

15.        Бог се е захванал да довърши делото ти, и вътрешно, и външно. Зает е изцяло с теб. Всеки човек е недовършено дело, което бавно, но неумолимо се приближава до съвършенството. Всички сме недовършено произведение на изкуството, което чака и се стреми да бъде създадено докрай. Бог се е заел с всеки от нас поотделно, защото човечеството е изящно изкуство, умел краснопис, където всяка отделно взета точица е еднакво важна за цялостната картина.

16.        Лесно е да обичаш един съвършен Бог, безукорен и непогрешим, какъвто е Той. Много по-трудно е да обичаш своите ближни, другите хора с всичките им несъвършенства и недостатъци. Не забравяй, можеш да познаеш само онова, което си в състояние да обичаш. Няма мъдрост без любов. Освен ако не се научим да обичаме Божието творение, не можем нито да обичаме истински Бога, нито да Го познаем истински.

17.        Истинската мръсотия е вътре в нас. Останалото просто се отмива. Има само една мръсотия, която не може да се махне с чиста вода, и това е петното на омразата и фанатизма, заразило душата. Можеш да пречистиш с въздържание и пости тялото си, но сърцето се пречиства само с любов.

18.        Цялата вселена се съдържа в един-единствен човек – в теб.  Всичко, което виждаш наоколо, включително нещата, които може би не обичаш, и дори хората, които презираш и от които се гнусиш, присъства в една или друга степен и в теб. Затова не търси Шейтана извън себе си. Дяволът не е някаква свръхестествена сила, която те напада отвън. Той е най-обикновен глас вътре в теб. Опознай се докрай, погледни честно и твърдо и тъмните, и светлите си страни и ще постигнеш върховна форма на съзнанието. Който познава себе си, познава и Бога.

19.        Искаш ли да промениш начина, по който другите се отнасят към теб, първо промени начина, по който самият ти се отнасяш към себе си. Не се ли научиш да се обичаш искрено, докрай, няма как да бъдеш обичан. След като достигнеш този етап обаче, бъди признателен за всеки бодил, който другите може би ще хвърлят по теб. Това е знак, че скоро ще вървиш под дъжд от рози....Не можеш да виниш другите, че не се отнасят към теб с уважение, при положение че самата ти не се смяташ достойна за уважение.

20.        Не се плаши къде ще те отведе пътят. Вместо това се съсредоточи върху първата стъпка. Това е най-трудната част и именно за нея носиш отговорност. Веднъж направиш ли първата стъпка, нека всичко следва естествения си ход, а останалото ще се нареди само. Не се носи по течението. Самата ти бъди течение.

21.        Всички сме създадени по Божий образ и все пак така, че всеки е различен и неповторим. Няма двама души, които да са еднакви. Няма две сърца, които да бият в еднакъв ритъм. Ако Бог искаше всички да сме еднакви, щеше да ни създаде такива. Затова, който не уважава различията и налага на другите мислите си, не уважава и свещения Божи промисъл.

22.        Когато човек, обичащ Бога, влезе в пивница, тя се превръща в негова молитвена стая, но когато един пияница влезе в същата стая, тя се превръща в негова пивница. Каквото и да правим, важни са не привидностите, а онова, което носим в сърцата си. Суфистите не съдят другите по това как изглеждат и кои са. Когато гледа някого, суфистът държи и двете си очи затворени и вместо тях отваря третото око – окото, което вижда вътрешните селения.

23.        Животът ни е даден за кратко и този свят не е нищо друго освен повърхностна имитация на действителността. Само малко дете ще сбърка и ще помисли играчката за истинското нещо. Въпреки това хората или са заслепени от играчката, или без всякакво уважение я чупят и я изхвърлят. В този живот стой по-надалеч от всякакви крайности, защото те ще разрушат вътрешното ти равновесие. Суфистите не стигат до крайности. Суфистът винаги е мек и умерен.

24.        Човекът има неповторимо място в Божието творение. „Вдъхнах му от Своя дух“, казва Бог. Всички ние без изключение сме сътворени като Божии наместници на земята. Запитай се колко често се чувстваш наместник, ако изобщо се чувстваш такъв. Не забравяй, че на всеки от нас е възложено да открие в себе си божествения дух и да живее според него.

25.        Адът е тук и сега. Раят също. Престани да се плашиш от ада и да мечтаеш за рая, защото и едното, и другото е заложено в настоящия миг. Всеки път, когато се влюбим, се въздигаме в рая. Всеки път, когато мразим, завиждаме или се опълчваме срещу някого, падаме право в адския огън.

26.        Всемирът е едно. Всичко и всички са свързани помежду си чрез невидима плетеница от истории. И да го знаем, и да не го знаем, всички водим безмълвен разговор. Не причинявай зло. Проявявай състрадание. И недей да злословиш зад гърба на другите – не отправяй дори наглед безобидни нападки! Думите, които излизат от устата ни, не изчезват, а постоянно се трупат в безграничното пространство, за да се върнат при нас, когато му дойде времето. От болката на един ще ни заболи всички. От радостта на един ще се усмихнем всички.

27.        Този свят е като заснежена планина, където кънти ехото на гласа ти. Каквото и да кажеш, и добро, и зло, то ще се върне пак при теб. Затова, в случай че някой ти мисли злото, само ще усложниш положението, ако тръгнеш да злословиш за него. Ще влезеш в омагьосания кръг на мъстта. Ето защо четирийсет дни и четирийсет нощи говори и си мисли за този човек хубави неща. В края на четирийсетте дни всичко ще бъде различно, защото дълбоко в себе си ти ще бъдеш друг.

28.        Миналото е въпрос на тълкуване. Бъдещето е илюзия. Светът не се движи като по права черта през времето и не върви от миналото към бъдещето. Обратното, времето се движи на безкрайни спирали през и вътре в нас. Вечността не е безкрайно време, тя е безвремие. Ако искаш да постигнеш вечно просветление, премахни от съзнанието си миналото и бъдещето и живей в настоящия миг.

29.        Съдбата не означава, че животът ти е строго предначертан. Затова е признак на пълно невежество да оставиш всичко на съдбата и да не допринасяш дейно за музиката на всемира. Тази музика е всепроникваща и се състои от четирийсет различни равнища. Съдбата ти – това е равнището, където ще свириш своята мелодия. Едва ли ще смениш инструмента, но зависи единствено от теб доколко добре ще свириш.

30.        Истински суфист е онзи, който, и да го обвиняват несправедливо, и да го осъждат поголовно, търпи безропотно и не изрича и една-едничка лоша дума за своите зложелатели. Суфистът никога не осъжда. Как е възможно да имаш противници, съперници и други хора, които за теб са „други“, при положение, че изобщо нямаш „Аз“? Как е възможно някой изобщо да осъжда, при положение че има само Един?

31.        Ако искаш да укрепиш вярата си, трябва да омекнеш в сърцето си. За да бъде вярата ти твърда като скала, сърцето ти трябва да е меко като перце. Заради болест, злополука, загуба или уплаха, по един или друг начин всички ние се изправяме пред неща, които ни учат как да станем по-малко себични и предубедени и по-състрадателни и великодушни. Въпреки това някои от нас усвояват урока и успяват да станат по-меки, докато други накрая стават по-непреклонни и отпреди. Единственият начин да се доближиш до Истината е да разшириш сърцето си, така че то да обхване всичко човешко и в него пак да остане място за Любовта.

32.        Между теб и Бога не бива да стои нищо. Нито имами, нито попове, нито равини или други пазители на нравствеността или религиозното водачество. Нито духовни учители, нито дори вярата ти. Вярвай в своите ценности и правила, ала не ги налагай никога на другите. Ако постоянно разбиваш сърцата на хората, каквото и религиозно задължение за изпълняваш, то е безполезно. Пази се от всяко идолопоклонничество, защото идолите замъгляват зрението ти. Нека твой водач бъде само и единствено Бог. Научи Истината, приятелю, но внимавай да не превърнеш истините си във фетиш.

33.        Докато всички на този свят се стремят да стигнат някъде и да станат някакви, а след смъртта да оставят всичко това след себе си, ти се стреми към най-високото равнище на нищото. Живей леко, без да се обременяваш с нищо, все едно си числото нула. Ние не се различаваме от гърнето. Изправени ни държи не украсата отвън, а празнотата вътре. По същия начин имаме сили да вървим напред благодарение не на онова, към което се стремим, а на съзнанието за празнота.

34.        Смирението не значи да си малодушен и бездеен. То не води нито до фатализъм, нито до капитулация. Точно обратното. В смирението е заложена сила – сила, извираща отвъртре. Който се подчини смирено на божественото естество на живота, ще пребъде в невъзмутимо спокойствие и мир дори когато целият широк свят е хвърлен в смут.

35.     На този свят не сходствата или обичайното, а очевидните противоположности ни тласкат напред. А всички противоположности във всемира присъстват и във всеки от нас. Ето защо вярващият трябва да се срещне с неверника вътре в себе си. А неверникът би трябвало да опознае правоверния, стаен в него. До деня, когато  достигнем съвършения човек- Инсан-и-Кямил, вярата е постепенен процес, за който е нужна неговата противоположност: неверието.

36.     Нищо не се случва, ако не е по Божията воля. Този свят се крепи върху взаимозависимости. И капка доброта не остава невъзнаградена, и прашинка зло не остава ненаказано. Не се страхувай от съзаклятията, измамите и номерата на другите. Помни, че ако някой залага капан, Бог прави същото. Той е най-големият съзаклятник. Каквото и да прави, го прави красиво.

37.     Има си време за всичко. Бог е изкусен часовникар. Толкова точен е Неговият ред, че всичко по земята се случва, когато му дойде времето. Нито минута по-късно, нито минута по-рано. И за всички без изключение часовникът върви вярно. За всеки има време той да обича и време да умре.

38.     Никога не е късно да се запиташ: „Готов ли съм да променя живота си? Готов ли съм да се променя отвътре?“ Наистина е много жалко, ако и един-единствен ден в живота ти е същият, както предишния. Във всеки миг, с всяка нова глътка въздух трябва да се обновяваш отново и отново. Има само един начин да се родиш за нов живот: да умреш преди смъртта.

39.     Частите може и да се променят, но цялото винаги си остава същото. На мястото на всеки крадец, напуснал този свят, се ражда друг. И всеки почтен човек, който умира, е заменян от нов. По този начин не само нищо не остава същото, но и нищо не се променя. И да умре някой суфист, някъде се ражда друг. Нашата религия е религията на любовта. И всички ние сме свързани с верига от сърца. Ако и когато някоя от брънките се повреди, някъде се добавя друга. На мястото на всеки Шамс, който си е отишъл от този свят, ще се появи друг – в различна епоха и с различно име. Имената се менят, идват и си отиват, но същността остава непокътната.

40.     Животът без любов не е живот. Не се питай към каква любов да се стремиш, духовна или материална, божествена или земна, източна или западна. Започнеш ли да делиш нещата, възниква ново и ново делене. Любовта няма етикети, няма определения. Тя просто е това, което е. Любовта е жива вода. А влюбеният е душа от огън! Светът се върти по друг начин, когато огънят обикне водата.

Живот в ритъм със звездите

Фондация Калпатару (Kalpataru), за която вече блогът писа тук по повод издаването на „Черната книга“, прави веднъж в месеца безплатно събитие по дадена тема. На 14 май беше поредното им събитие в красивото пространство SOHO на тема: Астрология за всеки ден: живот в ритъм със звездите с лектор Кремена Радулова, Креми, за която блогът е писал и преди тук. Идеята на лекцията е да представи мъдростта на астрологията като разгледа как планетите управляват дните от седмицата и как това знание може да ни помогне да живеем по-съзнателно, хармонично и подредено.

Въпреки, че темата ми е позната, тъй като съм учила една година Ведическа астрология (Джьотиш), разказът на Креми ми беше много интересен и реших да го споделя с читателите на блога, в случай че искат да приведат ритъма, в който живеят, с ритъма или характера на планетите; да направят живота си по-хармоничен с природата около нас; да успеят да се включат към Силата на потока, по-големият ритъм.

Креми казва, че всяко човешко същество се нуждае от опорна точка, свързана с рамка, граница; ежедневна рутина или практика, която да го държи на пътя, защото тогава умът се освобождава и не мисли за всички дреболии, които трябва да свърши; рутината му дава сигурност и стабилност. Четенето на „Черната книга“ в продължение на 366 дни би могло да е подобна опорна точка. Това, което е давало на хората сигурност и стабилност от древността, е цикъла на Луната (1 месец, 4 седмици/4 фази на Луната с по 7 дни). Цикълът на Луната и другите планети е давал идеи, съвети и посока на човек да се адаптира към ежедневния си живот; това е била ролята на астрономията и астрологията. Слънцето управлява сезоните, а Луната ежедневните малки дейности (като например в земеделието).

Това, което е интересно и беше ценно от лекцията на Креми, е да се разбере какви неща можем да правим през деня, за да можем да сме в хармония с енергията на деня и на седмицата. Едно от нещата, с които се хармонизираме е през цветовете и носенето на дрехи в тези цветове или скъпоценни и полускъпоценни камъни и бижута. По-надолу ще разкажа и други начини за хармонизиране с планетите.

Седемте дни от седмицата, посветени на отделните планети, имат своя различна функция и роля. Според Халдейския ред на планетите първият ден от седмицата е посветен на Слънцето – неделя (Sunday; нещо, което не се дели), която се свързва с всичко, което ни носи радост и изява. В неделя трябва да се поклониш на божественото, да направиш нещо тържествено, да отидеш на църква, да бъдеш щедър, ден за радост, творчество и важните неща за всеки. Неделя е ден, в който да светим, да си планираме цялата седмица. Слънцето, свързано с бащата, ни учи на сила, достойнство, отстояване на личните граници и на постоянство в това, което искаме да направим. Ден за сияние, сила, вдъхновение; творчество, почивка, лидерство. Как да се хармонизираме с него? Като носим жълто, златисто; практикуване на Поздрав към Слънцето (Сурия намаскар) от йога; мантрата Om Suryaya Namaha. Namaha от санскрит е поднасям почитания.

Вторият ден от седмицата е понеделник, който се свързва с Луната, а тя е символ на семейството, на дома, на грижата, подкрепата. Ден за адаптация; ден, в който човек да си подреди нещата и да си изчисти къщата, да се свърже с хората от семейството си, да приготви домашна храна. Луната е свързана с майката. Ден за грижа, интуиция, покой; отдих; емоции. Как да се хармонизираме с него? Като носим бяло, сребристо; практикуване на Поздрав към Луната (Чандра намаскар) от йога; мантрата Om Chandraya Namaha.

Вторник се свързва с Марс; подходящ ден да направите нещо, което ви е било трудно, защото Марс дава хъс. Ден за действие, смелост, решителност; спорт, начало, мотивация. Как да се хармонизираме с него? Като носим червено; мантрата Om Mangalaya Namaha.

Сряда е деня на Меркурий; Меркурий е онази енергия в нас, която се свързва с нашия логичен ум, така че сряда е време за свързване, говорене, намиране на информация и правилни неща, комуникация, активно движение, пари. Ден за мислене, комуникация, учене; писане, разговори, търговия, финансови операции. Как да се хармонизираме с него? Като носим зелено; мантрата Om Budhaya Namaha.

Четвъртък, е може би най-хубавия ден от седмицата, защото е деня на Юпитер (планетата на смисъла, Голямото Добро), свързан с мащабни неща, да отидем в чужбина, да учим, да разберем смисъла и целта в живота си. Ден за мъдрост, изобилие, вяра; учене, преподаване, благодарност. Как да се хармонизираме с него? Като носим кехлибарен цвят, златисто; мантрата Om Gurave Namaha.

Петък е деня на Венера, деня на всички хора които искат да са красиви, да се оженят и да имат щастлива връзка; ден за радост и наслаждение. Ден за любов, красота, изкуство; наслада, грижа за себе си, отношения. Как да се хармонизираме с него? Като носим розово, бледо синьо, бледо лилаво, пастелни цветове; мантрата Om Shukraya Namaha.

Събота е деня на Сатурн, планетата на равносметката и за разплащане; преглед и отчитане на резултатите. Ден за ред, дисциплина, дълг; почистване, планиране, граници. Как да се хармонизираме с него? Като носим тъмносиньо или черно; мантрата Om Shanaischaraya Namaha.

Корективните мерки за умилостивяване на планетите са гладуване или мълчане в определения ден поне до обяд, даряване; носене на съответните цветове дрехи, скъпоценни и полускъпоценни камъни и бижута.

И така, от прекрасната лекция научихме каква е символиката и енергията на всеки ден от седмицата; и как с малки ритуали, нагласи и действия можем да се настроим към естествения космически ритъм; да организираме задачите, почивката и вдъхновението си според звездите. Креми беше направила картички с всички дни от седмицата. Имаше запис на срещата, който можете да намерите на сайта на фондацията kalpataru.eu.

 

 

Кремена Радулова е дългогодишен преподавател и консултант по астрология, един от най-любимите учители на Калпатару. Фондация “Калпатару”, международна неправителствена организация. Наречена на митичното дърво, изпълняващо желания, фондацията има за цел да популяризира изкуствата, красотата и познанието, подобрявайки качеството на живот чрез различни инициативи като провеждане на разнообразни събития и курсове, публикуване на книги и създаване на филми.

 

Балетът "Спящата красавица", наслада за душата

 

На 9, 10 и 11 май Софийска опера и балет представя един от най-известните балети от световния класически репертоар – балетът „Спящата красавица“ от Пьотър И. Чайковски. Последно гледах този спектакъл през 2022 г, за което блогът е писал тук, но тъй като от началото на годината изгледах „Лешникотрошачката“ и „Лебедово езеро“, нямаше как да пропусна и този балет от трите големи на Чайковски („Ана Каренина“ някак си го пропускам от най-известните на Чайковски), а много ми се гледаше Марта Петкова и за това взех билети още за първата вечер.

„Спящата красавица“ е балет-приказка по музика на Пьотр Илич Чайковски, хореография Мариус Петипа, либретото е на Иван Всеволожски по приказката на Шарл Перо. "Спящата красавица" е най-дългият балет на Чайковски, който продължава почти четири часа. Почти винаги балетът е представян в съкратен вариант. Този спектакъл е с режисьор Маша Илиева, сценография Иван Савов, костюмите са на Мария Блажева.

Участваха: Марта Петкова в ролята на принцеса Аврора; Цецо Иванов – принц Дезире; Памела Пандова-Банева – фея Люляк; Вяра Иванчева – фея Нежност; Елена Петрова – фея Плодородие; Полина Иванова – фея Щедрост; Ами Иноуе (дебют) – фея Безгрижие; Мария Йорданова – фея Смелост; Вера Асприди (дебют) – злата фея Карабос; Анастасия Попова – фея Брилянт; Мина-Василия Стоянова – фея на златото; Агнес Кийл – фея на сапфирите; Ами Иноуе (дебют) – фея на среброто; Франческо Конджусти – Синята птица; Кристина Чочанова – принцеса Флорина; оркестър и кордебалет на Софийска опера с диригент Андрей Галанов. Участват и ученици от Националното училище по танцово изкуство и деца от балетна школа „Маша Илиева“. 2.45 часа с един антракт.

„Спящата красавица“ беше една от любимите ми приказки от детството, която слушах на плоча от Балкантон, като и до сега помня някои от репликите наизуст. Този балетен спектакъл на Софийската опера  е празник за душата; костюмите са много красиви, изпълнителите танцуват красиво, Марта Петкова е нежна и изящна всеки път. Кристина Чочанова също беше красива и изящна; много ми хареса и нейното изпълнение (напоследък съм фен най-вече на Марта Петкова и Кристина Чочанова). Публиката доста аплодира изпълнението на Франческо Конджусти като Синята Птица; на Цецо Иванов, а и изпълненията на всички феи. Балетът дава възможност на много солисти да изпъкнат като например феи и кавалери; освен това това е може би единственият балет, който дава възможност на толкова много деца да участват. Сцените с феите бяха много красиви и са ми любими; валсът на цветята ми е любима музикална част, но там липсваха добре оформени фигури от танцьорите (не може ли веднъж да направите две прави редици в синхрон?! Гледали ли сте руски балет?). Да, като цяло кордебалета има върху какво да работи в синхрона за разлика от кордебалета на Старозагорския и Варненския балети. Друго нещо, което ми направи лошо впечатление за този спектакъл е, че институцията повиши рязко цените, така че някои билети достигнаха 110-130 лв, което е абсурдно за българските доходи и преди представленията пусна онлайн отстъпка, така че цените да се изравнят леко с предходните; и в момента се чудя това хитър трик само за тези спектакли ли беше или ще видим и занапред такива надути цени. Все пак залата беше пълна. Залата също беше пълна с деца, едно седящо пред мен момченце през цялото време се оглеждаше и въртеше, а едно седящо отзад зад мен момиченце през цялото време ми риташе седалката, та изпълненията на децата сред публиката развалиха част от насладата. Дори моята приятелка, която има две деца се изказа: „Не мисля, че вечерните представления са за деца, за тях си има детски представления; само развалят атмосферата. Защо операта ги пуска?!“. Наистина Софийската опера има и балет за деца "Спящата красавица", който беше включен в репертоара в началото на годината доколкото си спомням, и който аз съм гледала с моите племенници преди повече от 10 години. В края на спектакъла публиката дълго аплодира изпълнителите. Този спектакъл е много красив, богат, пищен; радост за душата, така че го препоръчвам за гледане винаги, когато е включен в репертоара.

„Катарина, или дъщерята на разбойника“ за Международния ден на балета

 

Международният ден на танца/балета беше отбелязан на 29 април в Зала 1 на НДК с балетния спектакъл „Катарина, или дъщерята на разбойника“ на Държавна опера Варна. Сергей Бобров съживява забравения за почти два века балет и събира на сцената 60 балетисти, като разказва историята за любовта между художник и разбойничка не само с красив танц, а и със специален език на жестовете. От сезон 2014–2015 Сергей Бобров работи за Държавна опера Варна, на която в момента е главен балетмайстор. Останах доволна, че в рамките на април можах да сравня изпълненията на Държавна опера Стара Загора, на Софийския балет и на Държавна опера Варна. Балетните трупи на Стара Загора и Варна по нищо не отстъпват на софийската трупа; представиха прекрасни балети „Копелия“ и „Катарина, или дъщерята на разбойника“.

Балетът „Катарина, или дъщерята на разбойника“  е балет в две действия от Цезар Пуни, либрето- Жул Перо, който е имал премиера в Лондон през 1846 г., след което е поставян за публиката в Милано, Санкт Петербург и Москва. В центъра на историята стои Салватор Роза – художник, музикант, поет, актьор и бунтар, живял в Италия през XVII век. Вдъхновен от истинската история за неговото пленяване от банда разбойници и любовта му към тяхната предводителка, Перо създава динамичен и емоционален разказ. Катарина е ярък антипод на типичните женски персонажи в Романтизма – тя е решителна, борбена и свободолюбива. Постановката на Сергей Бобров е номинирана в 10 категории за престижната награда „Златната маска“.

В главните роли танцуваха Наталия Боброва като Катарина, Виторио Сколе в ролята на Салватор Роза, Мирко Андреути като Дяволино и Мара Салваджо като Флоринда. Участваха кордебалета и оркестъра на Държавна опера Варна с диригент Азат Максутов. Хореография Сергей Бобров и Юлиана Малхасянц; сценографията е на Ася Стоименова, а костюмите са проектирани от Евгений Пономарев.

Спектакълът много ми хареса. Костюмите са много красиви, сценографията беше интересна; изпълнителите танцуваха ритмично, динамично, в пълен синхрон. Хореографията съчетава класическата балетна техника с модерна динамика, а богатата структура включва виртуозни елементи като пируети, антраша, шпагати и jeté en tournant. Наистина голямата изненада за зрителите беше тройният финал на балета, което виждам за първи път. Първите два финала, играни в Лондон и Москва бяха трагични, а третият - щастлив (по версията на  Енрико Чикетти поставян в Санкт Петербург на 25 октомври 1888г.), представиха различна развръзка. Добро впечатление направи факта, че от двете страни на сцената имаше екрани, на които надписи, представяха отделните картини и различните версии на финал. В края публиката дълго аплодира изпълнителите и екипа. Много добър спектакъл, препоръчвам за гледане от гостите на град Варна. Балетът е включен в програмата на XVI издание на Опера в Летния театър 2025, Варна и може да се види от гостите на града през лятото.