Спасяването на мистър Банкс

снимка на cinefish.bg

На 3 януари у нас тръгва премиерно един от най-добрите филми, пускани през 2013-та; един от филмите, които чаках с нетърпение – “Спасяването на мистър Банкс“. Другите, които съм чакала с нетърпение през 2013-та са „Великият Гетсби“, „Най-добрата оферта“, "Параноя", „Съветникът“ (който се оказа разочарование) и „Вълкът от Уолстрийт“ (предстояща премиера през януари 2014).

„Спасяването на мистър Банкс“ (Saving Mr. Banks, Великобритания, Австралия, САЩ, 2013, 125 мин.) е биографична драма, която разказва за процеса около купуването на правата върху книгата „Мери Попинз“ от Уолт Дисни и компанията му и заснемането на филм по книгата в началото на 60-те.  Режисьор на настоящия филм е Джон Лий Ханкок, сценаристи: Кели Марсел и Сю Смит. В ролите са брилянтните Ема Томсън и Том Ханкс, както и Колин Фарел, Пол Джамати и др.

„Мери Попинз“ е първият роман от поредицата за бавачката-вълшебница на английската писателка с австралийски корени Памела Травърз. По този роман е създаден и едноименният филм-мюзикъл на Уолт Дисни през 1964-та. През 65-та филмът „Мери Попинз“ е номиниран за награда Оскар в цели 13 категории, печелейки 5 статуетки:  за най-добра актриса (Джули Андрюз), за най-добри ефекти, за филмов монтаж, за оригинална музика и песен. Сред номинациите са били и тези за най-добър филм и за най-добър адаптиран сценарий.

“Спасяването на мистър Банкс“ е колоритен, интересен, трогателен, на моменти забавен (но не бих казала, че е комедия), на моменти е тъжен (може да ви разплаче), времето не се усеща как минава. Прехвърлянето на действието във времето между Лос Анджелис, Лондон и Австралия е като пътуване в приказка; костюмите са красиви, прическите на жените са интересни (типични за 60-те); филмът прелива от цветове и създава особена атмосфера и усещане у зрителя (за пътуване във времето, за пътуване в емоционалния свят на героите). Добре развити са образите на Памела Травърз и нейния баща (прототипът на мистър Банкс), зрителят им съчувства и преживява развитието на емоционалните им битки до излекуването им от вътрешните страхове, комплекси и кошмари. Ема Томсън играе брилянтно, Том Ханкс и Колин Фарел също се справят много добре. Филмът е и вдъхновяващ - на излизане от залата отидох право в книжарницата до киното и купих първата книга от поредицата за Мери Попинз за двете ми племеннички, които са на 7 и още не са я чели, а само са гледали филмчета, а на сутринта, събуждайки се, в главата ми беше сцената, в която звучеше позитивната песен от филма "Let's go fly a kite".

Ема Томпсън получи номинация за „Златен Глобус“ в категорията за най-добра актриса в драма за изпълнението си в ролята на своенравната писателка, както и номинации в същата категория от Гилдията на актьорите и Избора на критиците. Критиците номинират филма за един от най-добрите на отминаващата година. Заслужава да бъде гледан, препоръчвам го горещо.

Изкуството като навик

Тази седмица Британски съвет и Cinema city ни показа поредната постановка на Кралския национален театър в Лондон – „Изкуството“.  Пиесата беше представена на запис, така, както е била показана на живо от Лондон на 22 април 2010-та година в над 200 салона по цял свят. Поводът  на представянето на този запис и в София, и в Лондон, е честването на 50-тата годишнина на Кралския национален театър. Сателитното излъчване на постановките на Кралския национален театър е част от глобалната програмата National Theatre LIVE, която се осъществява в България от Британски съвет и Cinema City.

„Изкуството“ (The Habit of Art) е пиеса от британския драматург Алън Бенет. Спектакълът е направен като репетиция на спектакъла, режисьор е Ник Хайтнър. В главните роли са Ричард Грифитс, Алекс Дженингс и Франсис де ла Тур.  

Историята в пиесата се върти около интимните предпочитания на двама известни британски творци - поета У. Х. Одън (W.H.Auden) и композитора Бенджамин Бритън (Benjamin Britten), около интимната им връзка и въображаемата им среща по времето, когато Бритън създава операта „Смърт във Венеция”. В историята е замесен и биографът на двамата. В тази връзка пиесата на мен не ми хареса, тъй като не мисля, че личният живот, в частност интимните копнежи на хората, пък било то и известни творци, трябва да се описват в книги и представят в пиеси. Извън темата за хомосексуалността и биографиите на творците, пиесата третира и теми като остаряването, вдъхновението и творческия процес, несигурността и страховете на творците от отхвърляне; представя моментна картина на творци, превърнали изкуството в навик. Актьорите играят брилянтно, на моменти спектакълът е забавен, но на моменти доскучава. Като цяло не останах очарована, залата за пръв път беше толкова празна на подобно събитие.

Следващо представяне на запис от представлението ще може да се гледа на 11 декември, 19:00ч. на обичайното място.

Viva Verdi – II

На 28 ноември Софийска опера и балет представи премиерата на операта “Травиата“. „Травиата“ не е играна през последните 11 години, а премиерата тази седмица е по повод 200 години от рождението но Джузепе Верди. Годишнината се отбелязва през сезона с представления на два от по-старите спектакли в репертоара – „Бал с маски“ и „Дон Карлос“ и с две премиери през октомври и ноември – на „Аида“, и на „Травиата“ (повече за отделните опери можете да прочетете в съответните линкове). Софийска опера и балет поставят и балета “Дамата с камелиите“, който е по музиката от операта „Травиата” (за който също съм писала тук).

„Травиата“ е опера в три действия (четири картини) от Джузере Верди; днес  операта се играе в 4 действия (втората картина на второ действие се играе като отделно действие); либрето Франческо Мария Пиаве. През 1848 излиза от печат романа „Дамата с камелиите“ на АлександърДюма-син; през 1852 Верди гледа преработеният в драма роман и възлага на своя литературен сътрудник Пиаве да напише либретото. Премиерата на Травиата е на 6 март 1853 във Венеция, операта е посрещната студено. На следващия ден Верди пише: „Снощи Травиата претърпя фиаско. Дали вината е моя, или на певците, ще отсъди времето.“ Е, времето е отсъдило – „Травиата“ е най-популярната, най-харесвана опера на Верди; една и от моите любими.

Режисьор-възстановчик на спектакъла, който гледахме тази седмица, е Вера Петрова, постановка Пламен Карталов, хореография Риолина Топалова; диригент Ерих Вехтер. Участват оркестър, хор и балет на Софийската опера. Действащи лица: Виолета Валери – сопран – Веселина Василева; Флора Бервоа, приятелка на Виолета – сопран – Силвана Пръвчева; Анина, камериерка на Виолета – мецосопран – Благовеста Мекки-Цветкова; Алфред Жермон – тенор – Мариус Бренчу; Жорж Жермон, негов баща – баритон – Владимир Петров; Виконт Гастон Дьо Леториер – тенор – Хрисимир Дамянов; Барон Дюфол – тенор – Димитър Станчев; Маркиз Д`Обини – бас – Стоил Георгиев; Доктор Гренвил – бас – Ангел Христов; Жозеф, прислужник на Виолета – тенор - Пламен Папазиков. Гости в спектакъла, с много награди, са Владимир Петров, който  идва от Беларус, и Мариус Бренчу, който прави международна кариера в ролята на Алфред, от Румъния.

Музиката на Верди от Травиата е популярна, емоционална и красива, едно от най-забележителните световни музикални произведения; низ от красиво изваяни и емоционално наситени мелодии и няма как да не ми харесва (освен това голяма част от мелодиите са ми познати). Специалисти наричат Верди „поет на най-дълбоките човешки чувства”. В „Травиата“ Верди използва две теми, първата им поява е в оркестровото встъпление на операта, като едната изразява трагедията на героинята, а втората-нейната силна и искрена любов. С развитието на действието и двете се появяват неколкократно. В първо действие завладява и бляскавата наздравица на Алфред, която прераства в популярния дует (една от най-известните музикални наздравици в музикалния свят). Верди използва и танцови, особено валсови ритми, модерни по онова време. Операта разкрива сложният свят на човешките взаимоотношения, на любовта и ревността, на благородството и жертвоготовността. Спектакълът ми хареса, операта е направена в класически вариант с отворен, поетичен финал, в който Виолета вместо да издъхне в обятията на любимия, се отправя към отворения прозорец, от който влиза светлина и шума на карнавала. Декорите и костюмите са пищни и красиви, хареса ми например в първа картина вратата, разделяща стаята с Виолета и Алфред и салона с танци и в четвърта картина, прозореца, през който влиза сняг и глъчка от улицата. Декорите и костюмите напомнят на парижките салони от 19 век. Изпълнителите отнесоха много аплодисменти.

"Травиата" е опера, която всеки трябва да гледа поне веднъж в живота си. Следващите спектакли на „Травиата“ са на 1 декември от 16.00 ч., на 3 декември от 19.00 часа., на 3, 4 и 5 януари 2014.