Вдъхновението, искрата на живота

„Живей така, сякаш ще умреш утре; учи така, сякаш ще живееш вечно“ Махатма Ганди

През 2021 година се опитвах да следвам именно този завет на Ганди. С настоящият пост искам на направя ретроспекция на моята година за себе си и за читателите на блога.

Започнах да правя блога през 2009, между 2015 и 2019 бях изоставила работата по него, но после получих вдъхновение и през 2020-2021 започнах отново да го поддържам, да споделям впечатления, научено, преживявания, емоции и разбрах, че има смисъл. Освен, че блогът получи повече читатели без никаква реклама, започна да се чете в много далечни държави, където никога не е бил отварян, получих и доста отзиви от приятели и познати, че темите, по които пиша, ги информират, обогатяват и вдъхновяват – това, за мен е смисълът и стимул да продължа. Благодаря ви!

Последните дни на декември са времето от календара с най-топлите празници, носещи уют, хармония и надежда за чудеса; времето, което ни носи усещане за край, равносметка и в същото време ни дава вяра и много надежда за новата година.

В последните дни и аз, като много други, седнах да направя ретроспекция на моята година. „Когато не можеш да разчиташ на бъдещето, намираш утеха в миналото“  Коледа не е само сладки и песни, трябва да помислиш за изминалата година, къде си, на къде отиваш? Коледа е време за празнуване, но и за размисъл; защото миналото, и истината ще ни освободят.

Какво правих през 2021-ва?!: през някои от месеците учих за важни за мен изпити в професионален план и взех 2 от 4 изпита (по-малко от желаното, но все пак добър резултат); търсих работа в чужбина и имах интервюта в девет държави (не подписах договор, но получих ценен опит от процеса и класирането ми до второ-трето интервю в толкова големи компании и като цяло третото ми място от 70 кандидата от цяла Европа си е постижение); на фона на глобална пандемия, в която мнозина загубиха работата си, а някои познати затваряха бизнеса си, аз успях да работя на свободна практика и да имам сравнително постоянен финансов поток и стабилност. Работих много върху личностното си развитие в десетки обучения, курсове и ритрийти: продължих да уча Нидерландски, да откривам науката за живота от Изтока Аюрведа, да се приемам с Йога и да се разширявам с Тантра, започнах да изучавам Джьотиш (Ведическа астрология, която възниква преди 5 хил год. - основата на математика, астрономия и астрология), да правя първи стъпки в Санскрит; ходих на готварски курсове (три курса и един готварски ритрийт), работих с Ароматерапия (експериментирах с масла върху себе си и близки роднини и приятели и видях потвърждение, че работят при различни състояния на организма); лекувах детските си травми с психотерапия; пътувах из България, следвах пътя на духа.  Срещнах много нови хора от различните групи по интереси, в които попаднах; прекарвах пълноценно време с тези нови познати, увеличи се кръга ми на общуване, създадох нови приятелства и се отдалечих от стари, на по 10-20 години приятелства; увеличи се аудиторията на блога в нови държави. Наблюдавах разширение на дистанционната работа и присъствието в интернет при всички.

Какво научих?!: научих се да имам вяра в живота/Бог/Вселената (който както иска да го нарече); да търся и да създавам красота и творчество, духовност; да следвам интуицията си, да почитам безусловната любов (включително и несподелената любов), да имам увереност в собствените сили. Следвах съвети като: празнувай, играй, смей се и танцувай; научи се да трансформираш тежките емоции в лекота и радост, бъди вдъхновена, отворена за света и хората, раздавай. Научих как ние сами можем да сътворим реалността си по начин, който истински ни харесва (възможността да бъдем творци на собственото ни битие, като за мен глобалната пандемия беше само фон); как да помогна на тези, които все пак искат да изберат себе си и да живеят в собствената си истина и в личното си щастие. Научих, че е добре да се осмелим да изразим себе си, което носи свобода, но също така и отговорност, дори с риск отвън да срещнем неодобрение, да се чувстваме неразбрани, но е необходимо да застанем зад позицията си и да поемем отговорност за последствията. Научих се да осъзнавам собствените си нужди и желания и да действам спрямо тях, без да очаквам някой друг да ме обгрижва. Това, което случим в настоящето, ще предопредели бъдещето ни. Никой друг не може да го случи вместо нас, то е въпрос на личен избор, воля и смелост. Научих, че за да обичаш себе си, трябва да се разшириш и обгърнеш всичките си части - всичко, което носиш в себе си. Тогава можеш да си кажеш:  добре, аз съм напълно ок с каквото и да чувствам отвътре. В този момент нещо се разширява. Тогава е лесно и да обичаш другите, защото имаш достатъчно място вътре в себе си, за да включиш и тях - нея, него. Ако не изпълниш първо себе си със сила, смисъл и радост, с обич и уважение, ти просто няма какво да дадеш на когото и да било. Научих, че няма как да дам, ако нямам. Ако нямам вътрешен мир, няма как да дам разбиране; ако нямам търпение, няма как да дам време; ако нямам любов съм себе си, няма как да дам любов на другите. Научих, че в крайна сметка ако има трудности, те ще ни доведат до просветление и дълбока осъзнатост! Научих, че древното знание от Изтока ни насърчава да се изразяваме и да бъдем себе си.

"Един човек казал на Буда: „Аз искам щастие." Буда му отговорил: „Първо махни Аз - това е егото. После махни искам - това е алчността. И накрая ще имаш само щастие".

Благодаря: на моя брат и моята снаха за материалната подкрепа, на мъжа-моя несподелена любов - за вдъхновението да бъда по-добър човек и да се преклоня пред женствеността (изпращам му любов и светлина); на моите учители Юри, Ади, Креми, Сачи, които ми преподадоха тайните на живота (прегръщам ви силно); и на всички нови хора, които влязоха в живота ми и с които сляхме енергиите си.

Казват, че Любовта е свободата да бъдем себе си, тя е щастие, споделяне, разбиране, показване и отдаденост; да даваш, а не само да получаваш. През тази година аз раздавах любов, време, емоции, помощ, съвети, внимание, но и много получих.

Пожелавам на себе си и на всички да намерим своята истинска любов и да имаме щастието и възможността да я изживеем в страст, емоция, комуникация, споделяне, щастливи мигове с любимия човек. Съветвам ви да обръщате повече внимание на дребните радости в живота. Времето лети, а работа винаги ще има. Разполагаме с един живот тук и сега и заслужаваме лично време, спокойствие и безброй красиви спомени; заслужаваме да се радваме на хармония и лично удовлетворение.

Човекът е част от природата и трябва да остане свързан с нея, технологиите са плод на човек и трябва да му служат, а не да го управляват; и страховете (дори и за здравето) не трябва да поробват хората. Необходимо е да се обърнем към истински ценните неща в живота си – тези, които държим в сърцето си. Светлината и доброто, любовта винаги побеждават; нужно е да слушаме сърцето си, да имаме смелост, да слушаме интуицията, да проявяваме състрадание и благородство, да осъзнаваме кои са ценните неща и хора в живота ни; да се откъсваме от това, което ни се внушава отвън, да се центрираме навътре в себе си, да се вслушваме в сърцето си. Побързайте да изразявате любовта към най-близките си хора.

Пожелавам на всички много любов, здраве, мъдрост, вдъхновение, позитивни мисли, умиротвореност, вяра в себе си и в живота! Мечтайте, и разширявайте своите хоризонти през 2022!