Да станеш жертва на нападение и грабеж

Тази седмица ми се случи неприятен инцидент – бях нападната и ограбена. Реших да напиша следния текст, не защото търся съчувствие или съжаление, а защото на всеки може да се случи и ако прочете нещо в тази връзка, може да вземе предпазни мерки, с които да ограничи щетите.

Случи се на 9 март към 20,30 часа в един сравнително спокоен и пенсионерски квартал на София, в който обаче се говори, че има доста наркомани. Според мен не е нормално посред бял ден да се нападат и ограбват хора в европейска столица – това може да се случи и се случва навсякъде по света, но не пречи гражданите да искат по-добра защита от страна на полицията по отношение на личната си неприкосновеност, здравето и собствеността си. Полицията ли не върши достатъчно добре работата си; полицаи ли не достигат, хората ли масово обедняха и освирепяха, какво ли не знам, та напоследък се увеличават грабежите?!

Шокът от това да те нападнат в гръб, изневиделица е голям. Следващите дни ходиш из квартала и се чудиш дали всеки мъж, който те загледа, не е нападателят ти. Шокът обаче, от факта, че оставаш на улицата с празни ръце, без нищо, без пари, без банкови карти, без документи за самоличност, без шофьорска книжка и талон, без ключове за дома (ами ако живееш сам и няма кой да те посрещне?!), без телефон (не знаеш нито един телефонен номер наизуст, нито един адрес на приятел или роднина наизуст), без флашка с документи, без лични вещи, които са ти скъпи и тн, та шокът от това, че ти вземат като че ли целия живот в една чанта е многократно по-голям. Положителното в случая е, че си здрав и жив (защото както казват дознателите, в по-голям процент от подобни случаи, жертвата е с наранявания, които също носят последици). В моя случай съм благодарна, че все още има добри хора – мъж, който беше наблизо и стана свидетел на случката ми даде телефон, за да се обадя на единствения номер, който си спомних; хора от блока, които извикаха полиция, намериха телефони на банките, в които имам сметки и ми дадоха да се обадя и да блокирам картите. Патрулката дойде за 5 минути, забележително бързо; обиколиха квартала със свидетеля, за да търсят извършители на деянието; закараха ме до приятел в квартала, за да проверя дали мога да спя там, предложиха телефон, за да блокирам сим-картата, но не успях тъй като бяха на друг оператор; впоследствие друг добър човек услужи с телефона си, за да се обадя да блокирам Сим-картата в телефона. Дойдоха дознатели доста бързо от съседния квартал, за да ме разпитат, даваха ми каквото им поискам-вода, кърпички, откараха ме после обратно до приятелката, в която можех да остана да спя; дори предложиха, ако няма къде да спя, да остана в районното :-); може да е майтап, но може и на някой в подобна ситуация да му се наложи да остане да преспи в районното без да е престъпник, стига дознателите да са достатъчно добри, както в моя случай. Не знам дали полицаите от патрулката и дознателите се държаха добре с мен, защото съм жена и съм пострадала; надявам се към всички отношението да е еднакво. Благодарна съм и на полицаите от патрулката, и на дознателите и на шефа на отдела от 7-мо Районно, че действаха бързо и с внимание към мен и в следващите два дни след случката (нямам връзки в полицията :-)). Радвам се, че все още има добри хора, които оказват помощ в беда и, че съм жива и здрава.

А сега за административната пътечка, която трябва да се извърви. За да ви издадат от Районното служебна бележка, че сте жертва на престъпление, трябва да платите такса от 2,50 лв по сметка на Столична Дирекция на Полицията в БНБ; за превода на тези 2,50 лв от повечето банки ще Ви вземат такса за превод 6 лв. След това като платите тези 8,50 лв ще можете да получите служебна бележка, която да представяте на компетентните органи по веригата. За да възстановите банковите си карти е необходимо да имате поне международен паспорт, щом са Ви откраднати личната карта и шофьорската книжка. Без международен паспорт ситуацията е доста тежка. Добре, че в България хората се идентифицират по ЕГН. За подмяна на дебитни карти в различните банки плащате между 5 и 10 лв на карта, срокът за преиздаване е между 5 и 7 работни дни и през това време не можете да оперирате ( да теглите пари) от сметките. За преиздаване на кредитна карта плащате 30 лв и чакате 10 работни дни. Като Ви откраднат личната карта трябва да отидете веднага в най-близката паспортна служба и да заявите кражбата, за да се отбележи в системата и да не може някой да си купи нещо (апартамент) с Вашата карта. В банките също трябва да съобщите за кражбата на лични документи. Като Ви откраднат шофьорската книжка и талона трябва да отидете в КАТ и да заявите кражбата. Тъпото в случая е, че ако отидете в столичния КАТ, а шофьорската книжка е издадена в друг град, съобщението ще стигне за незнайно колко дни?! няма единна система ?! и изискванията за издаване на дубликат на книжката в различните КАТ са различни – някъде могат да Ви искат медицинско, другаде да не искат ?! Няма ли единни изисквания в тази държава ?! За вадене на медицинско още 15 лв. След това отивате и подавате заявление за нови лични документи в паспортната служба и в КАТ като удостоверявате със служебната бележка (по-горе), че документите са откраднати, а не сте ги изгубили, за да избегнете глоби и плащате съответните такси за издаване на новите или дубликат лични документи. За издаване на дубликат на СИМ-карта – 12 лв, ще трябва да си купите и нови телефони. За подмяна на бравите и патроните да не говорим – до няколко стотин лева в зависимост от вратите Ви.

Изводите: не носете голяма сума пари в брой в себе си НИКОГА, нали за това имате по няколко карти; запишете си всички телефонни номера, адреси, мейли и рожденни дни на отделно място (например в тефтер, който да ползвате като загубите СИМ-картите си), постарайте се да запомните няколоко телефонни номера и адреси наизуст; не записвайте пиновете на банковите карти никъде; имайте резервни ключове при близък роднина или приятел в същия град. Вярвайте, че все още има и добри хора, които помагат в беда; не правете планове, ценето здравето си; живейте и се радвайте на всеки миг от живота си, като цените малките жестове и хората, които Ви подкрепят и обичат; защото подкрепата и любовта на хората около нас и времето помагат да преодолеем и най-тежките ситуации.

„TILT” – една много добра любовна история

снимка от сайта www.tilt.bg

От 11 февруари по кината тръгна новият български филм „TILT”, режисьор: Виктор Чучков-младши, актьори: Явор Бахаров, Радина Кърджилова, Ованес Торосян, Ивайло Драгиев, Александър Сано, Филип Аврамов, Георги Стайков, Жорета Николова и др.

„TILT”, наред с „Източни пиеси” и „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” за мен са най-добрите български филми през последните години („Стъпки в пясъка” все още не съм гледала). Комедията „Мисия Лондон” въпреки голямата реклама и огромния интерес, на мен не ми хареса, но все пак си заслужава да се отбележи, защото е свидетелство наред с горните за нов начин на правене на кино в България. Много ме радва, че в българското кино започват да се появяват силни филми, които впечатляват и успяват да докоснат зрителя.

„TILT” е филм за истинската любов, която устоява на разстоянията и времето, за която човек се бори и която устоява на трудностите независимо от обстоятелствата. Действието се развива в периода 1989 – 1992, когато в България се извършват редица промени в обществено-икономическото устройство. Филмът представя и емигрантския живот на българите по това време. Акцентът на филма извън голямата любов е влиянието на промените върху младото поколение. Актьорската игра е много добра; браво на Явор Бахаров и Радина Кърджилова, любовните сцени между тях никак не изглеждат престорени, а много истински; браво и на Ованес Торосян, Ивайло Драгиев и Александър Сано. Много се радвам, че извън театралната сцена, и в киното има млади добри актьори.

„TILT” наистина е много дълбока, истинска, човешка история, която успява да докосне зрителя. Заслужава си да се гледа

Напоследък друг добър филм, който мина като че ли незабелязано по кината, тъй като нямаше реклама, беше драмата „Ако някой те обича”, режисьор: Киран Коларов, актьори: Деян Донков, Фани Коларова, Стоянка Мутафова, Йосиф Сърчаджиев, Мария Каварджикова, Николай Урумов и др., в който Деян Донков прави силна роля. Отново филм за любовта; за платоническата, несподелената любов, която разрушава светове и променя съдби; филм, в който част от действието се развива също преди 1989 г. „Стъклената река» и «HDSP: Лов на дребни хищници” също минаха като че ли незабелязано по кината, поради липса на силна реклама и все още не съм ги гледала. От където идва и извода, че българските филми трябва повече да се рекламират, за да се гледат от повече хора, а не само от киномани (изключение в рекламата са „Мисия Лондон” и „TILT”, които заради голямата реклама разбиха класациите по гледаемост).

Модерното звучене на романа „Тримата мускетари” в театър София ?!

снимка от сайта на театър София

Наскоро гледах постановката „Тримата мускетари” от Марк Рехелс, по романа на Александър Дюма, представена от театър София. По принцип не съм фен на театър София, но тъй като ме поканиха приятели, отидох да гледам все пак нещо от репертоара му. Тази постановка не ми хареса, едва издържах до края от досада. Не че романа не ми беше любим и през живота си съм го чела поне три пъти заедно с продълженията „Двадесет години по-късно”, „Още десет години по-късно - Виконт дьо Бражелон” с трите части за Луиза дьо ла Валиер, но все пак това беше преди десетки години, в гимназията. Постановката звучи точно по този начин, като направена за гимназисти, на които да представи романа, за да не го четат; за това и в залата имаше доста ученици. Въпреки че постановка има много положителни отзиви в сайта на театър София, все пак аз не Ви препоръчвам да си губите времето да го гледате, тъй като в момента има доста интересни постановки по театрите за гледане. Все пак обаче всеки човек има собствен вкус и свободна воля и може да гледа каквото си иска, моето мнение не е определящо. Можете да гледате „Тримата мускетари” само ако имате дете в 7-8 клас, на което трябва да покажете какво значи театър и театрална постановка по роман. Актьорите иначе играят добре; Калин Врачански малко преиграва, но това предполагам се дължи на ролята му в момента на секс-символ в обществото, която идва от участието му в сериал, който аз не гледам по национална телевизия. Костюмите са добре, що годе прилягат на епохата (17 век), декори липсват, битките между мускетари и привърженици на кардинала ми изглеждаха смешно, приличаха ми на игра на момченца в детската градина, които се мислят за рицари и си играят с шпаги (може би за това и самите актьори не сдържаха усмивките си на моменти и се чудеха как да ги прикрият, дори самите те не си вярват, че играят сериозен театър); музиката ми хареса. Режисьор на постановката Атанас О'Махони, сценография: Петко Танчев, музика: Краси Тодоров.

„Риголето” – един много добър спектакъл на софийската опера

На 19 и 20 февруари 2011 Софийската опера и балет представи спектакъл на операта „Риголето”. „Риголето” е опера в три действия от Джузепе Верди; либрето Франческо Мария Пиаве. Верди използва пиесата нa Виктор Юго “Кралят се забавлява”, тъй като много е харесвал произведенията на Юго. След създаването на операта е била наложена цензура в либретотото, променят се имената на героите и мястото на действието От своя страна Верди премахва многобройните масови сцени и насочва вниманието към вътрешната драма на героите. Премиерата на „Риголето“ е на 11 март 1851 г. в театър Ла Фениче, Венеция и има триумфален успех. Само няколко месеца след премиерата операта е изнесена в много италиански и чужди оперни центрове – Будапеща, Прага, Лондон, Виена. В Париж поради несъгласието на Юго е поставена значително по-късно. По-късно, след френската премиера на „Риголето“ големият френски писател е удивен от въздействието й, по начина, по който я представя Верди и споделя, че би искал и неговите герои да могат да говорят по четирима едновременно, като в същото време се разбира какво казва всеки един от тях, визирайки квартета в трето действие.

Диригент на двата спектакъла – Алесандро Санджорджи; режисьор – Пламен Карталов; художник на декора - Любомир Йорданов, художник на костюмите - Елена Иванова.

Това е оперният спектакъл, от всичко гледано до сега в софийската опера (все пак не е много, но не е и малко), който най-много ми е харесал до сега. Декорите са много красиви, богати; костюмите също са красиви, пищни и подходящо избрани за мястото на действие; синхронът между певците е забележителен, дори при изпълнението на квартета в трето действие. Певците играят и успяват да предадат на публиката емоциите на героите си. А емоции в тази опера има достатъчно – като се започне от проклятието (дори е имало вероятност операта да се казва не Риголето, а Проклятието) и се свърши със смъртта. В операта се преплитат проклятие, прелъстяване, съблазняване, поквара, любов, ревност, подигравателно отношение, дързост, обида, злоба, невинна любов, измама, отмъщение, измамена любов, жертвоготовност, възмездие, смърт. Певците успяват да предадат на публиката целия този набор от страсти и емоции не само с пеенето, но и с играта си. Това е опера за проклятието и възмездието, за невинната любов и жертвоготовността. Опера с приятна музика и познати, любими арии. Заслужено на края на спектакъла певците и музикантите получиха дълги аплодисменти (по моята класация дори по-дълги аплодисмени от тези на „Бохеми”, изиграна от учениците на Райна Кабаиванска).

Малка критика обаче за субтитрите – не са добре направени – липсват някои моменти от либретото/текста и това води до пропускане на моменти от действието в началото – сцена 1 и 2 на първо действие, поне от моя страна  сравнено след това със съдържанието на операта.

Аплодисменти за двата състава, за диригента, за музикантите, за режисьора, за художника на костюмите и на декорите на този прекрасен оперен спектакъл. Гледайте го задължително, ако сте любители на операта и сте го пропуснали.

Vaya con Dios в София

снимка от news.ibox.bg

Белгийската група Vaya con Dios дойде за втори път в Бългaрия за концерт снощи, 19-ти февруари 2011 г. Шоуто им се състоя в зала 1 на НДК, а организатор на събитието беше Loud Concerts. Първото им гостуване в България е било през 2007.

Залата беше пълна, имаше и правостоящи. Концертът беше с кабаретен привкус, без екрани, без декори, само подиум, на който бяха разположени ударните и контрабаса; светлините бяха приглушени, прожекторите в бяло, червено осветяваха отделните членове на оркестъра, малко като в кабаре и ми напомни на концерта на Патрисия Каас през юни 2009, който също беше с кабаретен привкус. Дани Клейн беше облечена в семпла, дълга черна рокля с високи черни обувки. Останалите от бенда също бяха в черно. На сцената освен Дани Клейн имаше и 7 души бенд (пиано, ударни, китара, цигулка, контрабас, тромпет, бек вокалистка). Групата изпълни някои от най-големите хитове през годините в нов джаз аранжимент. Дани представи музика, която е писана от баща й за нея и каза, че всеки път като я чуе се сеща за него, тъй като той е починал преди 3 години – чухме инструментал на неговата музика. Дани и групата представиха и нови песни от последния албум "Comme on est venu..." излязъл в края на 2009 (песните в него са изпяти на френски език; като част от тях са написани от самата Дани), и стари хитове като "Nah Neh Nah", "Don't Cry for Louie", "Puerto Rico", "Johnny" и др. в нов аранжимент. На една от песните Дани направи грешка, но изкара песента до край и каза на оркестъра - "хайде отново от солото, защото направих грешка" - ето това правят истинските и силните хора - имат смелостта да си признаят грешката и да продължат отново напред. Една oт песните oт последния албум на групата е бoгoхулна, насочена срещу всички мoнoтеистчни религии и лъжите на духовниците, облечени в земната слава на религиoзните одежди. Дани каза преди да я изпълни, че е атеист и не иска да обиди никого, тя няма проблем с вярващите, стига и те да нямат проблем с нея, че не е вярваща. Дани Клейн каза, че харесва българското сирене и че сега и в Брюксел се намира българско сирене, но не е същото като тук. Освен няколкото изказвания, Дани не си общуваше много с публиката. Публиката от своя страна малко беше поумряла поне според мен, в смисъл че нямаше станали, танцуващи, пеещи като на други концерти в тази зала, но вероятно това се дължеше на възрастта на публиката – все пак Vaya con Dios се слушат масово от хора като мен, поне над 30-те, да не кажем 35-45 години. Дани получи на няколко пъти цветя от фенове, при което от охраната се направиха на силни и ги спираха, но Дани им каза: „Моля ви се, позволете им да ми подарят цветя”. Охраната пусна феновете с цветя към сцената, но тези за автографи не ги огря. Групата пя 1 час и 15 мин, взриви публиката с “Pauvre Diable” и “Je l’aime, je l’aime” (Дани каза, че благодари на ромите за тази песен) и излезе. Последваха бурни аплодисменти от публиката и групата излезе на бис. Изпяха 2 песни и Дани каза, тази вечер е болна, втриса я и я боли гърлото и това наистина е края; към края на концерта гласът й наистина поспадна, но може да се каже, че тя се държа професионално въпреки болестта. Дани Клейн с Vaya con Dios направиха един готин, зареждащ концерт, който достави удоволствие на публиката. На раздяла Дани Клейн каза, че се надява да дойде отново и аз съм сигурна, че тази публика отново ще присъства и залата ще е пълна, защото Vaya con Dios умеят да доставят удоволствие.

Картина

Залез, масло, 13х18 см

„Бурлеска” в кината

Премиерният филм по кината тази седмица „Бурлеска”/”Bourlesque” е музикален филм, който ме изненада много приятно. Режисьор и сценарист на филма е Стийв Антин, участват Шер, Кристина Агилера, Стенли Тучи и др.

Филмът не е нищо особено като сюжет, подобни музикални филми и мюзикъли има доста (Мулен Руж, Чикаго, Грозна като смъртта, Мечтателки и др.); липсват напрегнати ситуации и ярки психологични игри. Ако искате екшън, напрегнати ситуации или психологизъм, не гледайте филма. Ако обаче искате да се разсеете, да се забавлявате, да прекарате 2 приятни часа, гледайки красиви жени със сценичен грим и интересни, предизвикателни костюми, приятни гледки от Лос Анджелис и от готин бар, съблазнителни танци, които хипнотизират и мъже, и жени, добро пеене – този филм е точно за Вас. Това е един филм за красота, талант и приятелство; за приятелство между колеги, между съдружници, за романтично приятелство, което преминава в любов; филм, който разказва обикновени истории от живота около нас. Този филм е нещо съвсем различно – на светлинни години от бурлеската, която гледах в Sofia Live Club.

Филмът има три номинации за Златен Глобус 2011 (включително за най-добра комедия или мюзикъл) и една награда Златен Глобус за най-добра оригинална песен - “You Haven't Seen The Last of Me” (Даян Уорън). Приятно гледане.

„Двамата Веронци” в Младежкия театър

От края на септември 2010 в Младежкия театър „Николай Бинев” се играе „Двамата Веронци” по Уилям Шекспир, режисьор е Борислав Чакринов. Участват Искра Донова, Полин Лалова, Мариана Миланова, Николай Урумов, братята Деан и Дарин Ангелови, Стефан Мавродиев, Малин Кръстев, Явор Спасов, Николай Иванов, Вихър Стойчев, Светослав Добрев.

Дарин Ангелов прави силна роля, успявайки да хипнотизира публиката по време на монолозите си, Николай Урумов в ролята на потайния, пресметлив и странен дук на Милано и Малин Кръстев, изигравайки хитър и остроумен слуга,  също правят силни роли. Женските роли също ми харесаха. Режисьорът се е придържал доколкото е възможно към оригиналния текст, от време на време се чуват някои странни (по-разговорни, от наше време) словесни вметки, но това не дразни като в други постановки; костюмите са странни ( режисьорът казва, че костюмите отразяват характерите на героите), но стават; декорът в началото ме учуди, но впоследствие го приех. Действието се развива на фона на италиански канцонети и песни на Емил Димитров, Стефан Воронов, Братя Аргирови, Deep Purple и Андреа Бочели; италианските канцонети звучаха подходящо за мястото на действието - Италия, но българските песни бяха странни хрумвания, въпреки това развеселяваха публиката.

В постановката има интрига, любов, клетви за вярност, заблуди, приятелство и предателство; определено публиката съпреживява емоциите на героите. И въпреки, че могат да се прочетат мнения като: „Беше страхотно; получих една голяма доза добро настроение, но пък и драматизмът не липсваше - искам пак!” до „Тази постановка е едно ужасно недоразумение; халтура и простотия. Ако можеше да я види Шекспир щеше да умре още няколко пъти от срам.”  - постановката според мен е свежа и въпреки няколкото странни нотки, развеселява, вдъхновява и оставя приятно впечатление.

„Бал с маски”

Тези дни гледах „Бал с маски” в Софийската национална опера и балет; опера от Джузепе Верди в 3 действия; либрето Антонио Сома по драмата „Густав III” от Еужен Скриб. Преди първата премиера на операта, Верди е имал проблеми с цензурата, съдебни процеси, скандал и мястото на действието е преместено от Стокхолм в Бостън. Режисьор на спектакъла е Пламен Карталов. Спектакълът не ми хареса, защото през по-голяма част от времето липсваха субтитрите (или малка част от текста е преведена, или някой придремваше от време на време и забравяше да пуска субтитри, и интересно защо  в субтитрите пишеше Ричърд, след като главният герой е Рикардо?!), костюмите като цяло не ми харесаха – очаквах, например, че на бала героите ще са облечени в пищни костюми с маски като на карнавал във Венеция, а вместо това актьорите бяха наметнати с някакви червени роби и носеха на главите си някакви подобия на маски от прозрачна пластмаса, които по-скоро приличаха на шапките на еничарите в Османската империя или на герои от Стар Трек, а робите напомняха Византия; декорите бяха по-скоро оскъдни и също не ми харесаха. Друго мнение на зрители от залата обаче – „Интересно режисьорско хрумване са костюмите на бала; много интересно, хареса ми”. Така че на мен и компанията не ни хареса спектакъла на тази опера, но на мнозинството хора в залата, спектакълът им хареса и имаше доста аплодисменти и подвиквания „Браво”, което доказва, че вкусът на хората е доста различен. Този път нямаше и субтитри на английски като в „Бохеми”. Тъй като това е доста известна опера, можете да разберете дали на вас ще ви хареса, като отидете да я видите. Операта можете да гледате май още само веднъж до края на сезона – през март.

Дали – Рьорих в Националната галерия за чуждестранно изкуство

Още от края на миналата година си бях предвидила да погледна една изложба. От 17-ти ноември 2010 до 15 януари 2011 (добрата новина е, че изложбата е удължена до 31 януари) в Националната галерия за чуждестранно изкуство http://www.foreignartmuseum.bg/ е изложена цялата серия „Божествена комедия” на Салвадор Дали, която включва 100 оригинални цветни графики по акварелите на испанския сюрреалист. Това е съвместен проект на НГЧИ и Музейната галерия за модерно изкуство и е най-голямата изложба от графични творби на Дали, представяна някога в България. Цикълът „Божествена комедия” започва световното си турне от София. Оригиналните акварели на Дали към „Божествена комедия” на Данте Алигери, по които е изпълнена графичната серия, са поръчани на художника от италианското правителство през 1953, във връзка с идеята за издание на поемата, посветено на 700-годишнината от рождението на поета. По ред причини това не се осъществява, и малко по-късно двама френски издатели – Жозеф Форе и Жан Естрад – се заемат с издаването на серията в 6-томно библиофилско издание с пълния текст на френски език. Осъществяването му обхваща период от 10 години и то излиза в два варианта – луксозно в 33 екземпляра и популярно – в 4765 екземпляра. Под наблюдението на самия художник илюстрациите са възпроизведени от екип опитни гравьори в техниката цветна гравюра на дърво. В галерията за първи път са изложени пред публика подбрани декомпозиции (цветен анализ) на няколко графики от цикъла „Божествена комедия”, които представят отделните етапи от процеса на създаването на всяка отделна работа. Графични творби от тази нео-класична серия са в постоянната колекция на Театър-музей „Дали” във Фигерас. Аз обаче си признавам, че не разбирам много сюрреализма и не харесвам Дали. Гледам негови творби, за да имам представа какво е създавал.

Голямото ми попадение обаче като отидох на тази изложба е, че без да знам, че има изложба (не бях отваряла сайта на галерията) открих изложени 74 творби на Николай Констатинович Рьорих и портрет на художника, рисуван от неговия син и последовател Святослав Николаевич Рьорих, за което съм много щастлива. Представен е т.н. “Хималайски цикъл” с величествените природни гледки съпътствали художника и неговите близки по време на прочутата Централноазиатска експедиция през 20-те години на миналия век. В тези работи художникът си служи с бои, собственоръчно приготвени по древна рецепта, записана от местен лама.
Интересното в тези картини е, че имат различно излъчване, ако ги гледаш от близо и от другия край на залата, от далече – в картините се появява някаква особена светлина, цветовете са различни и излъчването е различно, гледано от различно разстояние и ъгъл. Картините на Н. Рьорих и портрета на сина му много ми харесаха. Може някой път пак да мина да ги разгледам, защото доколкото разбирам от сайта на галерията, експозицията е постоянна. Трябва да го видите.

В отделните зали на музея могат също да се видят индийски скулптури и храмова украса, японски гравюри, африканско и будистко изкуство, западно-европейска живопис и скулптура от последните няколко века. Хубавото е, че галерията работи пред седмицата до 18 ч, включително и събота и неделя, почива във вторник; входния билет е 6 лв. за възрастни и 3 лв с намаление за ученици, студенти, пенсионери; има варианти за групови посещения; свободен вход – последен понеделник от месеца.