Фадото на Мариза изпълни сърцата и преля от очите

На 11 април вечерта, след търпеливо чакане, най-накрая се насладихме на концерта на Мариза в зала 1 на НДК. По принцип концертът беше насрочен за 31 март, но тъй като Мариза е бременна и очаква първото си дете през септември, отложи концерта си в София, а ние с радост й простихме и търпеливо зачакахме (имаше страхове, че въобще ще го откаже, но не – Мариза продължава турнето на новия си албум Fado Tradicional до края на май). И така, в 19,30 седнали в почти пълната зала 1 няколко хиляди човека, зачакахме; с 15 минути закъснение тежките завеси се дръпнаха и Мариза се появи в дълга до земята рокля, както винаги не изневерила на черния цвят, на сцената на малка таверна в Лисабон (на сцената бяха разположени няколко маси с насядали хора на свещи и приглушена светлина; от време на време малката таверна беше обливана от синя, розова, лилава светлина, но общо взето се запазваше интимната обстановка, която певицата целеше да създаде). Тримата китаристи (акустична китара, акустична бас китара и португалска китара) на Мариза бяха насядали по масите сред останалите хора в малката таверна. Единият от китаристите е продуцент и писател на текста на част от песните й. Мариза представи песни от новия албум Fado Tradicional. Започна вечерта с Loucura от първия албум Fado en mim; пя песни като Primavera, една от най-любимите ми песни Meu Fado Meu от албума Transparente; отдаде почит на кралицата на фадото Амалия Родригеш с песента Promete Jura и на краля на Маурария Fernando Maurício с Boa noite solidão.

Песните й, съчетаващи едновременно самота, болка, носталгия, копнеж и много любов, потопяват обикновено в особено меланхолично настроение, което се усеща слушайки музиката и звученето на гласа й дори без да говориш португалски. Това е фадото – музика, чиято същност най-често се изразява с португалската дума "saudade", съчетаваща в себе си понятия като самота, носталгия, копнеж по непостижимото и любов. Въпреки меланхоличното звучене на песните обаче Мариза изглеждаше в добро настроение, движеше се по сцената, присядаше, на няколко пъти слиза в публиката да пее и да се ръкува с хората от първите редове, подканяше за повече аплодисменти и по-приповдигнат дух; тоест противно на меланхолията на песните, търсеше ентусиазъм и приповдигнато настроение в публиката. А публиката беше притихнала от плътния, дълбок и силен глас на певицата и майсторството на китаристите. По време на концерта Мариза излезе за 5 минути и остави тримата китаристи да изпълнят гитаррада - инструментално фадо, което беше страхотно и взриви публиката. Накрая след повече от час пеене, Мариза реши да завърши концерта с Rosa Branca от албума Terra, като караше и публиката да пее припева на части – първи балкон, втори балкон, лявата ми страна, дясната ми страна, само жените, само мъжете – накрая малко досади, но изкара смях и аплодисменти от публиката. След края естествено певицата и тримата китаристи получиха много аплодисменти от станалата на крака публика и решиха да направят бис. Мариза и двама от китаристите направиха акустично изпълнение без микрофон, което удиви публиката със силата на гласа й, слушайки двамата китаристи, а после и включването на Мариза притихнала. Мариза разказа как пее от 5 годишна фадо в таверната на родителите си и винаги е живяла с фадото, за това новият албум е посветен на традиционното фадо, което я е възпитало. Накрая на вечерта разказа как преди 10 години си е мислела, че пее само за португалците, но сега вече вижда, че музиката й е за всички хора по света, които харесват фадото и португалската култура и завърши концерта с любимата ми песен Ó gente da minha terra от дебютния й албум Fado em mim, която просълзи предполагам не само мен. Стискаме палци на Мариза в майчинството и очакваме третият й концерт в България.

Скандалният филм „Баклава” с прожекция в София

Режисьорът е бил изправен на съд, а филмът обвинен в порнография и поощрение на употреба на наркотици и хомосексуализъм, както и наречен от филмови критици „първият български култов филм".

На 8 април в кино Люмиер, за пръв път в София с пълната си режисьорска версия, се състоя прожекцията на българо-канадския филм „Баклава” в рамките на Пътуващ Фестивал за Алтернативно кино, който се провежда на 8 и 9 април в София и Бургас. Програмата на фестивала включва: „Баклавата: По света” (BaklavaTA: Around the World) (Канада, 2010) – документален, късометражен филм, „Персонажи от незавършени филми” (Personas of Unfinished Movies) (Канада, 2010) – документален, късометражен, „Запали!” (Light Up!) (Канада, 2009) – документален, късометражен и „Баклава” (Baklava) (Канада-България, 2007) – пълнометражен игрален филм с документални елементи.

Документалният филм „Баклавата: По света” разказва за представянето на пълнометражния филм в Амстердам, Лондон и Ню Йорк и за реакцията на публиката. С две думи, хората, които са гледали филма на тези прожекции, са го харесали – стресиращ, брутален, човешки, топъл, многопластов като баклава, интригуващ, жив, цветен, тъжен, реално отразяващ действителността в България, общочовешки филм – може би това са част от определенията, които оставиха у мен изказванията на зрителите в Амстердам, Лондон и Ню Йорк. Адмирации за младежите, решили да организират този пътуващ фестивал и да покажат алтернативно кино пред малък брой зрители.

Режисьор и продуцент на филма „Баклава” е българина Алексо Петров; който работи с помощта на канадската филмова компания  Lost Vulgaros, а продуцентска къща Две и Половина се включва като копродуцент. Понастоящем продуцентите Пенко Русев и Алексо Петров са предложили на големите разпространители - „Александра“ и „Профилмс“ партньорство, но от там са им отказали да разпространяват филма в България с мотива, „че той не е комерсиален”.

Филмът наистина на моменти е стряскащ и брутален, но чак пък порнографски – не бих казала, но на моменти те побиват тръпки и ти става много гадно. Филмът представя бруталността, простотията, мизерията, мръсотията, безпътицата, безверието, болката, нещастието на част от българското общество – но чак пък на цяла България – не бих казала. Филмът реално отразява българската действителност, но чак пък цялата не бих казала – това не е моята среда, не е моят свят от България; може би за това режисьорът остава неразбран, защото показва най-мръсното, долното и бруталното от България, обаче България има и други светове. Адмирации на режисьора за смелостта да заснеме това, което показва, но той показва едностранчива картина на България, която аз не познавам – това не е моят свят и не е моята България съжалявам. На мен филма ми хареса, защото го разглеждам като алтернативно кино, но много българи биха го „оплюли” и не биха го гледали. Картините от филма не са характерни само за България – проституция, наркотици, хомосексуализъм, роми, кражби, бедност и мизерия, бруталност, нещастни и объркани хора, които се напиват и малтретират семействата си, корумпирани политици има във всяка една страна по света с изключение може би на най-слабо развитите общества, където още живеят на племена в Африка, Нова Зеландия или някои островни държави.

Филмът разказва историите: на сираците в Бургас/България, на децата в детските домове, които са предимно ромчета и които се занимават с кражби, правят показни и групови изнасилвания, използват наркотици, напиват се и всичко това още в най-ранна детска възраст; на проституиращи жени; на хомосексуални патрулиращи полицаи; на корумпирани политици, които пред екрана се правят на представители на различни партии за пред зрителите, а вечер играят заедно карти, напиват се с алкохол, смъркат кокаин, наемат си проститутки и си правят заедно оргии; на мъже, които малтретират жените и децата си, когато се напият и гледат тъпо телевизия, прещраквайки каналите; на фолк певиците и фолк зрителите, които пълнят стадиони и играят голи кючек и т.н. Със сигурност всички тези истории са част от живота в България, но това е едната страна – Тъмната страна на България; със сигурност България има и Светла, красива страна. По този повод оставям отворен въпроса дали са политически причините за отказа на разпространителите да разпространяват филма по кината и на медиите да отразяват пресконференциите на екипа.

Музиката към филма също е интересна, особено интригуващи са парчетата на група Bulgara; другите, които включват рап с нецензурни думи оставам настрана – не дразнят на фона на целия контекст във филма.

След прожекцията имаше разговор с режисьора на филма и с продуцента на фестивала, зрителите можеха да задават въпроси. Авторът сподели, че иска всички средства и приходи от прожекциите на „Баклава“ да бъдат реинвестирани в следващия му проект. Мога да кажа само едно: Успех на режисьора напред в новите проекти, а на читателите на блога - гледайте филма, за да видите и друга, алтернативна гледна точка за света около нас.

А ето и малко от историята  на филма от блога му http://b-a-k-l-a-v-a.blogspot.com/:

С помощта на БЧК - Бургас се провеждат кастинги за главни роли в домовете за деца, лишени от родителски грижи в село Сигмен, Ал.Георгиев - Коджакефалията - Бургас и Ронкали - Бургас. Екипът получава официално разрешение за снимки от директора на дома Ал.Георгиев - Коджакефалията и за всяко дете е подписана декларация за съгласие от родителя или настойника. Проведени са срещи с представители на общината и регионалната дирекция на МВР, които подкрепят проекта. Уведомена е агенцията за защита на детето и след писмено съгласие е разрешено започването на снимките На няколко пъти снимачната площадка е инспектирана от представители на агенцията. Изпращат се писма и копия с филма на Национален филмов център и на Министерство на Здравеопазването с молба за помощ за разпространение на Баклава. Отговор до март 2011 не е получен от нито една от двете институции. 20 юни 2007 – Пред-премиерна прожекция на Баклава за приятели и журналисти в кино Люмиер. 22 Август 2007 – Неофициална прожекция на Баклава във Варна 3 септември 2007 – Прожекция на Баклава в рамките на международния кинофестивал „Любовта е лудост” – Варна. 7 януари 2008 - Прокуратурата се самосезира и започва проверка по случая. 8 януари 2008 – Създава се парламентарна комисия, която да разследва случая „Баклава”. Постепенно позицията на медиите започва да се променя. Организират се дискусии с участието на публични фигури, телевизионни кампании за подпомагане на децата от домовете и дебати в пресата. 9 януари 2008 - В следствие на скандала „Баклава”, министърът на образованието се ангажира, че до десет дни ще тръгне на съгласуване акт, с който десетократно се увеличават джобните пари на сираците от българските социални домове от 3 на 30 лева. 11 януари 2008 - Образувано е досъдебно производство срещу виновниците за създаването на скандалните клипове. Постановлението е за престъпление по чл. 159 ал. 4 и 192 А от НК. Първият текст касае създаването на произведение с порнографско съдържание и неговото разпространение. Наказуемостта е лишаване от свобода до 3 години и глоба до 5 000 лева. Вторият текст от постановлението за образуването на досъдебното производство е за наемане на работа на лица без да има надлежното разрешение и без да са навършили 16 години. За това наказанието е 1 година лишаване от свобода и глоба от хиляда до 3 хиляди лева. Септември 2008 - След неколкократно удължаване на срока на разследването, от изявление на прокурора в пресата става ясно, че „самоличността на режисьора на „Баклава” е изключително трудна за установяване” и че „най-вероятно пребивава с лична карта в Европейския съюз”. Същият е обявен за национално и международно издирване. 11 Октомври 2008 – „Баклава” с европейска премиера на фестивала Balkan Snapshots в Амстердам, Холандия. 16 и 19 Октомври 2008 – прожекции на „Баклава” в Лондон, Великобритания. 28 Май 2009 – След година и половина дознания, разследвания и отлагания Бургаски Окръжен съд излиза с присъда по обвинението за наемане на малолетни лица на работа. Режисьорът Алексо Петров е осъден на глоба в размер на 3500 лева – по петстотин лева за седем деца. Всъщност, децата-актьори във фирма са петнайсет, но това явно убягва от органите на Прокуратурата. 1 Октомври 2009 – „Баклава” с прожекция в Ню Йорк в рамките на международния фестивал Roma /Gypsy Human Rights. Юли 2010 – Делото срещу Алексо Петров по обвинението за наемане на малолетни лица на работа е прекратено, а присъдата – отменена от Бургаски апелативен съд. 28 Февруари 2011 – мярката за международно издирване и арест на Алексо Петров е отменена. Няма информация по обвиненията за производство и разпространение на порнографски материали с малолетни. През февруари 2011 Бургаският окръжен съд е прекратил делото срещу режисьора Алексо Петров, а двете експертизи, направени по поръчка на прокуратурата, излизат със заключението, че в лентата няма порнография.

Американски ангели на сцената на Народния театър

„Ангели в Америка” е доста странна постановка, но със сигурност е събитие и трябва да се гледа. Не мога да дам еднозначен отговор дали ми е харесала или не, по-скоро да. Заслушвайки се в мнението на останалите зрители, чух различни мнения: „Очарована съм”, „Не можах да я разбера, много по американски беше”, „Не ми хареса”. Със сигурност обаче, ценителите на театъра трябва да гледат постановката, независимо от различните мнения, защото вкусът на всеки човек е различен, а тази постановка е нещо различно. Режисьор на спектакъла е Десислава Шпатова, сценография – Венелин Шурелов, костюми – Елица Георгиева, музика – Петър Дундаков. Участват Владимир Пенев, Владимир Карамазов, Стефания Колева, Мария Каварджикова, Снежина Петрова, Захари Бахаров, Бойко Кръстанов, Цветан Алексиев.

Музиката беше доста интересна, на моменти изненадваща, на моменти разтрисаща; танците на актьорите бяха забавни. Костюмите, декорите и специалните ефекти ми харесаха.

Постановката е по текст на Тони Кушнър, който в началото на 1990-те пише “Ангели в Америка”, която печели “Пулицър ", две награди “Тони”, две награди Drama Desk, награда на Кръга на Нюйоркските критици, две номинации за наградата “Оливие”. Текстът е повече от 5 часа и в САЩ е бил игран в две части, а тук текстът е разположен в 2 часа и малко (едва ли българската публика ще издържи 2 части по над 2 часа). По двете части на ”Ангели в Америка" е заснет мини сериал (режисьор Майк Никълс, с участието на Ал Пачино, Мерил Стрийп и Ема Томпсън). Филмът е с рекордните 21 номинации за наградите "Еми" и печели наградата за най-добър мини сериал. 

Действието се развива през 80-те години в Ню Йорк. Засягат се основните теми, които вълнуват щатите по онова време – републиканското управление на Рейгън, политическите похвати във Вашингтон, убийството на Етел Розенберг, религията (евреи и мормони), хомосексуалността и транссексуалността, разпространението на „чумата на 20 век” – СПИН, депресията и зависимостите, които поражда тя в човек, търсещ семейно щастие, любовта, страховете, разделите. Темите са развити от подтискащ собствената си същност в борбата със себе мормон-гей, който е женен и се бори с природата си като по този начин прави жена си нещастна, депресирана и зависима от хапчета; хомосексуална двойка, в която единият е болен от СПИН, а другият го напуска от страх, да не се изправи пред лицето на смъртта; влиятелен в политиката адвокат, който до края на живота си отказва да признае, че е гей; афроамериканец – травестит и тн и тн. Забележителното е, че всеки актьор играе по няколко роли – и мъжки, и женски, а също и халюцинациите на героите. Актьорите играят много добре

Постановката е част от американския сезон в Народния театър „Иван Вазов" с пиеси, поставени с подкрепата на фондация "Америка за България": "Ангели в Америка", "Полет над кукувиче гнездо", "Август в Оклахома" и "Смърт на търговски пътник".

„Карнавал.com” – трилър като на кино в Младежкия театър

снимка от monitor.bg

Младежкият театър „Николай Бинев” има нова постановка в репертоара си - „Карнавал.com”. Премиерата на спектакъла е била на 26 февруари 2011. Постановката е по текст на испанския писател Жорди Галсeран. Режисьор е Василена Радева, сценографията е на Никола Налбантов, музиката е на Мартин Каров. Участват: Койна Русева, Деян Ангелов, Елена Бърдарска, Ангелина Славова, Вихър Стойчев. Постановката според мен е силна и интригуваща. След успеха на „Нордост - Приказка за разрушението” (също много силна постановка, заслужава си да се гледа), режисьорката Василена Радева отново поставя текст в Младежкия театър; „Нордост" й донесе награда "Аскеер 2010" за изгряваща звезда и номинация за режисура за "Икар 2011".

Действието се развива в един полицейски участък в рамките на един ден, през който полицаите разследват отвличане на дете. Действието е динамично, напрегнато, постоянно градира, зрителя няма търпение да се разкрие престъплението и накрая завършва с отворен край. Все едно гледаш трилър по телевизията или на кино, на моменти дори те побиват тръпки – толкова силно и въздействащо играят актьорите.

Постановката е разказ за това, как едно събитие за секунди може да преобърне живота ни и за това, че не сме застраховани от това, да ни сполетят събития, които гледаме по телевизията в един свят, изпълнен с луди, терористи, сектанти, хакери; свят, в който отделния човек е крехък, незащитен, безпомощен. Свят на компютърни престъпления и хакери, на Интернет, в морето на който хората губят своята идентичност, личното си пространство и личните си данни, където всеки е следен и разголен до страшна степен, Интернет през който наблюдаваш другите и останалите наблюдават теб; свят, който представлява по думите на главната героиня „карнавал на хаховците”.

Декорите на спектакъла ми харесаха, интересно ми се стори и хрумването за „мултимедийни декори” (не зная дали това е правилно име, но подобен похват до сега съм гледала като част от сценографията само в Младежкия театър), костюмите също – актьорите изглеждат съвременно, като в модерен офис. Актьорите играят добре, силно и въздействащо; малко множко ми дойдоха псувните на героите и викането на К. Русева, но явно това е част от изграждането на обективен образ. Постановката ще се хареса на хора, които водят динамичен, напрегнат живот, използват пособия на съвременността като флаш-памет, уеб-камера и лаптоп, които имат реална представа за уязвимостта на хората в Интернет и в съвременния свят; за представители от едни други поколения може и да не е интересна. Заслужава си да се види, тепърва ще се играе в Младежкия.


Добавено на 18 април: Спектакълът има номинация за "Аскеер" 2011 за поддържаща женска роля на Ангелина Славова за ролята на програмистката Ана. Успех!

Да станеш жертва на нападение и грабеж

Тази седмица ми се случи неприятен инцидент – бях нападната и ограбена. Реших да напиша следния текст, не защото търся съчувствие или съжаление, а защото на всеки може да се случи и ако прочете нещо в тази връзка, може да вземе предпазни мерки, с които да ограничи щетите.

Случи се на 9 март към 20,30 часа в един сравнително спокоен и пенсионерски квартал на София, в който обаче се говори, че има доста наркомани. Според мен не е нормално посред бял ден да се нападат и ограбват хора в европейска столица – това може да се случи и се случва навсякъде по света, но не пречи гражданите да искат по-добра защита от страна на полицията по отношение на личната си неприкосновеност, здравето и собствеността си. Полицията ли не върши достатъчно добре работата си; полицаи ли не достигат, хората ли масово обедняха и освирепяха, какво ли не знам, та напоследък се увеличават грабежите?!

Шокът от това да те нападнат в гръб, изневиделица е голям. Следващите дни ходиш из квартала и се чудиш дали всеки мъж, който те загледа, не е нападателят ти. Шокът обаче, от факта, че оставаш на улицата с празни ръце, без нищо, без пари, без банкови карти, без документи за самоличност, без шофьорска книжка и талон, без ключове за дома (ами ако живееш сам и няма кой да те посрещне?!), без телефон (не знаеш нито един телефонен номер наизуст, нито един адрес на приятел или роднина наизуст), без флашка с документи, без лични вещи, които са ти скъпи и тн, та шокът от това, че ти вземат като че ли целия живот в една чанта е многократно по-голям. Положителното в случая е, че си здрав и жив (защото както казват дознателите, в по-голям процент от подобни случаи, жертвата е с наранявания, които също носят последици). В моя случай съм благодарна, че все още има добри хора – мъж, който беше наблизо и стана свидетел на случката ми даде телефон, за да се обадя на единствения номер, който си спомних; хора от блока, които извикаха полиция, намериха телефони на банките, в които имам сметки и ми дадоха да се обадя и да блокирам картите. Патрулката дойде за 5 минути, забележително бързо; обиколиха квартала със свидетеля, за да търсят извършители на деянието; закараха ме до приятел в квартала, за да проверя дали мога да спя там, предложиха телефон, за да блокирам сим-картата, но не успях тъй като бяха на друг оператор; впоследствие друг добър човек услужи с телефона си, за да се обадя да блокирам Сим-картата в телефона. Дойдоха дознатели доста бързо от съседния квартал, за да ме разпитат, даваха ми каквото им поискам-вода, кърпички, откараха ме после обратно до приятелката, в която можех да остана да спя; дори предложиха, ако няма къде да спя, да остана в районното :-); може да е майтап, но може и на някой в подобна ситуация да му се наложи да остане да преспи в районното без да е престъпник, стига дознателите да са достатъчно добри, както в моя случай. Не знам дали полицаите от патрулката и дознателите се държаха добре с мен, защото съм жена и съм пострадала; надявам се към всички отношението да е еднакво. Благодарна съм и на полицаите от патрулката, и на дознателите и на шефа на отдела от 7-мо Районно, че действаха бързо и с внимание към мен и в следващите два дни след случката (нямам връзки в полицията :-)). Радвам се, че все още има добри хора, които оказват помощ в беда и, че съм жива и здрава.

А сега за административната пътечка, която трябва да се извърви. За да ви издадат от Районното служебна бележка, че сте жертва на престъпление, трябва да платите такса от 2,50 лв по сметка на Столична Дирекция на Полицията в БНБ; за превода на тези 2,50 лв от повечето банки ще Ви вземат такса за превод 6 лв. След това като платите тези 8,50 лв ще можете да получите служебна бележка, която да представяте на компетентните органи по веригата. За да възстановите банковите си карти е необходимо да имате поне международен паспорт, щом са Ви откраднати личната карта и шофьорската книжка. Без международен паспорт ситуацията е доста тежка. Добре, че в България хората се идентифицират по ЕГН. За подмяна на дебитни карти в различните банки плащате между 5 и 10 лв на карта, срокът за преиздаване е между 5 и 7 работни дни и през това време не можете да оперирате ( да теглите пари) от сметките. За преиздаване на кредитна карта плащате 30 лв и чакате 10 работни дни. Като Ви откраднат личната карта трябва да отидете веднага в най-близката паспортна служба и да заявите кражбата, за да се отбележи в системата и да не може някой да си купи нещо (апартамент) с Вашата карта. В банките също трябва да съобщите за кражбата на лични документи. Като Ви откраднат шофьорската книжка и талона трябва да отидете в КАТ и да заявите кражбата. Тъпото в случая е, че ако отидете в столичния КАТ, а шофьорската книжка е издадена в друг град, съобщението ще стигне за незнайно колко дни?! няма единна система ?! и изискванията за издаване на дубликат на книжката в различните КАТ са различни – някъде могат да Ви искат медицинско, другаде да не искат ?! Няма ли единни изисквания в тази държава ?! За вадене на медицинско още 15 лв. След това отивате и подавате заявление за нови лични документи в паспортната служба и в КАТ като удостоверявате със служебната бележка (по-горе), че документите са откраднати, а не сте ги изгубили, за да избегнете глоби и плащате съответните такси за издаване на новите или дубликат лични документи. За издаване на дубликат на СИМ-карта – 12 лв, ще трябва да си купите и нови телефони. За подмяна на бравите и патроните да не говорим – до няколко стотин лева в зависимост от вратите Ви.

Изводите: не носете голяма сума пари в брой в себе си НИКОГА, нали за това имате по няколко карти; запишете си всички телефонни номера, адреси, мейли и рожденни дни на отделно място (например в тефтер, който да ползвате като загубите СИМ-картите си), постарайте се да запомните няколоко телефонни номера и адреси наизуст; не записвайте пиновете на банковите карти никъде; имайте резервни ключове при близък роднина или приятел в същия град. Вярвайте, че все още има и добри хора, които помагат в беда; не правете планове, ценето здравето си; живейте и се радвайте на всеки миг от живота си, като цените малките жестове и хората, които Ви подкрепят и обичат; защото подкрепата и любовта на хората около нас и времето помагат да преодолеем и най-тежките ситуации.

„TILT” – една много добра любовна история

снимка от сайта www.tilt.bg

От 11 февруари по кината тръгна новият български филм „TILT”, режисьор: Виктор Чучков-младши, актьори: Явор Бахаров, Радина Кърджилова, Ованес Торосян, Ивайло Драгиев, Александър Сано, Филип Аврамов, Георги Стайков, Жорета Николова и др.

„TILT”, наред с „Източни пиеси” и „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” за мен са най-добрите български филми през последните години („Стъпки в пясъка” все още не съм гледала). Комедията „Мисия Лондон” въпреки голямата реклама и огромния интерес, на мен не ми хареса, но все пак си заслужава да се отбележи, защото е свидетелство наред с горните за нов начин на правене на кино в България. Много ме радва, че в българското кино започват да се появяват силни филми, които впечатляват и успяват да докоснат зрителя.

„TILT” е филм за истинската любов, която устоява на разстоянията и времето, за която човек се бори и която устоява на трудностите независимо от обстоятелствата. Действието се развива в периода 1989 – 1992, когато в България се извършват редица промени в обществено-икономическото устройство. Филмът представя и емигрантския живот на българите по това време. Акцентът на филма извън голямата любов е влиянието на промените върху младото поколение. Актьорската игра е много добра; браво на Явор Бахаров и Радина Кърджилова, любовните сцени между тях никак не изглеждат престорени, а много истински; браво и на Ованес Торосян, Ивайло Драгиев и Александър Сано. Много се радвам, че извън театралната сцена, и в киното има млади добри актьори.

„TILT” наистина е много дълбока, истинска, човешка история, която успява да докосне зрителя. Заслужава си да се гледа

Напоследък друг добър филм, който мина като че ли незабелязано по кината, тъй като нямаше реклама, беше драмата „Ако някой те обича”, режисьор: Киран Коларов, актьори: Деян Донков, Фани Коларова, Стоянка Мутафова, Йосиф Сърчаджиев, Мария Каварджикова, Николай Урумов и др., в който Деян Донков прави силна роля. Отново филм за любовта; за платоническата, несподелената любов, която разрушава светове и променя съдби; филм, в който част от действието се развива също преди 1989 г. „Стъклената река» и «HDSP: Лов на дребни хищници” също минаха като че ли незабелязано по кината, поради липса на силна реклама и все още не съм ги гледала. От където идва и извода, че българските филми трябва повече да се рекламират, за да се гледат от повече хора, а не само от киномани (изключение в рекламата са „Мисия Лондон” и „TILT”, които заради голямата реклама разбиха класациите по гледаемост).

Модерното звучене на романа „Тримата мускетари” в театър София ?!

снимка от сайта на театър София

Наскоро гледах постановката „Тримата мускетари” от Марк Рехелс, по романа на Александър Дюма, представена от театър София. По принцип не съм фен на театър София, но тъй като ме поканиха приятели, отидох да гледам все пак нещо от репертоара му. Тази постановка не ми хареса, едва издържах до края от досада. Не че романа не ми беше любим и през живота си съм го чела поне три пъти заедно с продълженията „Двадесет години по-късно”, „Още десет години по-късно - Виконт дьо Бражелон” с трите части за Луиза дьо ла Валиер, но все пак това беше преди десетки години, в гимназията. Постановката звучи точно по този начин, като направена за гимназисти, на които да представи романа, за да не го четат; за това и в залата имаше доста ученици. Въпреки че постановка има много положителни отзиви в сайта на театър София, все пак аз не Ви препоръчвам да си губите времето да го гледате, тъй като в момента има доста интересни постановки по театрите за гледане. Все пак обаче всеки човек има собствен вкус и свободна воля и може да гледа каквото си иска, моето мнение не е определящо. Можете да гледате „Тримата мускетари” само ако имате дете в 7-8 клас, на което трябва да покажете какво значи театър и театрална постановка по роман. Актьорите иначе играят добре; Калин Врачански малко преиграва, но това предполагам се дължи на ролята му в момента на секс-символ в обществото, която идва от участието му в сериал, който аз не гледам по национална телевизия. Костюмите са добре, що годе прилягат на епохата (17 век), декори липсват, битките между мускетари и привърженици на кардинала ми изглеждаха смешно, приличаха ми на игра на момченца в детската градина, които се мислят за рицари и си играят с шпаги (може би за това и самите актьори не сдържаха усмивките си на моменти и се чудеха как да ги прикрият, дори самите те не си вярват, че играят сериозен театър); музиката ми хареса. Режисьор на постановката Атанас О'Махони, сценография: Петко Танчев, музика: Краси Тодоров.

„Риголето” – един много добър спектакъл на софийската опера

На 19 и 20 февруари 2011 Софийската опера и балет представи спектакъл на операта „Риголето”. „Риголето” е опера в три действия от Джузепе Верди; либрето Франческо Мария Пиаве. Верди използва пиесата нa Виктор Юго “Кралят се забавлява”, тъй като много е харесвал произведенията на Юго. След създаването на операта е била наложена цензура в либретотото, променят се имената на героите и мястото на действието От своя страна Верди премахва многобройните масови сцени и насочва вниманието към вътрешната драма на героите. Премиерата на „Риголето“ е на 11 март 1851 г. в театър Ла Фениче, Венеция и има триумфален успех. Само няколко месеца след премиерата операта е изнесена в много италиански и чужди оперни центрове – Будапеща, Прага, Лондон, Виена. В Париж поради несъгласието на Юго е поставена значително по-късно. По-късно, след френската премиера на „Риголето“ големият френски писател е удивен от въздействието й, по начина, по който я представя Верди и споделя, че би искал и неговите герои да могат да говорят по четирима едновременно, като в същото време се разбира какво казва всеки един от тях, визирайки квартета в трето действие.

Диригент на двата спектакъла – Алесандро Санджорджи; режисьор – Пламен Карталов; художник на декора - Любомир Йорданов, художник на костюмите - Елена Иванова.

Това е оперният спектакъл, от всичко гледано до сега в софийската опера (все пак не е много, но не е и малко), който най-много ми е харесал до сега. Декорите са много красиви, богати; костюмите също са красиви, пищни и подходящо избрани за мястото на действие; синхронът между певците е забележителен, дори при изпълнението на квартета в трето действие. Певците играят и успяват да предадат на публиката емоциите на героите си. А емоции в тази опера има достатъчно – като се започне от проклятието (дори е имало вероятност операта да се казва не Риголето, а Проклятието) и се свърши със смъртта. В операта се преплитат проклятие, прелъстяване, съблазняване, поквара, любов, ревност, подигравателно отношение, дързост, обида, злоба, невинна любов, измама, отмъщение, измамена любов, жертвоготовност, възмездие, смърт. Певците успяват да предадат на публиката целия този набор от страсти и емоции не само с пеенето, но и с играта си. Това е опера за проклятието и възмездието, за невинната любов и жертвоготовността. Опера с приятна музика и познати, любими арии. Заслужено на края на спектакъла певците и музикантите получиха дълги аплодисменти (по моята класация дори по-дълги аплодисмени от тези на „Бохеми”, изиграна от учениците на Райна Кабаиванска).

Малка критика обаче за субтитрите – не са добре направени – липсват някои моменти от либретото/текста и това води до пропускане на моменти от действието в началото – сцена 1 и 2 на първо действие, поне от моя страна  сравнено след това със съдържанието на операта.

Аплодисменти за двата състава, за диригента, за музикантите, за режисьора, за художника на костюмите и на декорите на този прекрасен оперен спектакъл. Гледайте го задължително, ако сте любители на операта и сте го пропуснали.

Vaya con Dios в София

снимка от news.ibox.bg

Белгийската група Vaya con Dios дойде за втори път в Бългaрия за концерт снощи, 19-ти февруари 2011 г. Шоуто им се състоя в зала 1 на НДК, а организатор на събитието беше Loud Concerts. Първото им гостуване в България е било през 2007.

Залата беше пълна, имаше и правостоящи. Концертът беше с кабаретен привкус, без екрани, без декори, само подиум, на който бяха разположени ударните и контрабаса; светлините бяха приглушени, прожекторите в бяло, червено осветяваха отделните членове на оркестъра, малко като в кабаре и ми напомни на концерта на Патрисия Каас през юни 2009, който също беше с кабаретен привкус. Дани Клейн беше облечена в семпла, дълга черна рокля с високи черни обувки. Останалите от бенда също бяха в черно. На сцената освен Дани Клейн имаше и 7 души бенд (пиано, ударни, китара, цигулка, контрабас, тромпет, бек вокалистка). Групата изпълни някои от най-големите хитове през годините в нов джаз аранжимент. Дани представи музика, която е писана от баща й за нея и каза, че всеки път като я чуе се сеща за него, тъй като той е починал преди 3 години – чухме инструментал на неговата музика. Дани и групата представиха и нови песни от последния албум "Comme on est venu..." излязъл в края на 2009 (песните в него са изпяти на френски език; като част от тях са написани от самата Дани), и стари хитове като "Nah Neh Nah", "Don't Cry for Louie", "Puerto Rico", "Johnny" и др. в нов аранжимент. На една от песните Дани направи грешка, но изкара песента до край и каза на оркестъра - "хайде отново от солото, защото направих грешка" - ето това правят истинските и силните хора - имат смелостта да си признаят грешката и да продължат отново напред. Една oт песните oт последния албум на групата е бoгoхулна, насочена срещу всички мoнoтеистчни религии и лъжите на духовниците, облечени в земната слава на религиoзните одежди. Дани каза преди да я изпълни, че е атеист и не иска да обиди никого, тя няма проблем с вярващите, стига и те да нямат проблем с нея, че не е вярваща. Дани Клейн каза, че харесва българското сирене и че сега и в Брюксел се намира българско сирене, но не е същото като тук. Освен няколкото изказвания, Дани не си общуваше много с публиката. Публиката от своя страна малко беше поумряла поне според мен, в смисъл че нямаше станали, танцуващи, пеещи като на други концерти в тази зала, но вероятно това се дължеше на възрастта на публиката – все пак Vaya con Dios се слушат масово от хора като мен, поне над 30-те, да не кажем 35-45 години. Дани получи на няколко пъти цветя от фенове, при което от охраната се направиха на силни и ги спираха, но Дани им каза: „Моля ви се, позволете им да ми подарят цветя”. Охраната пусна феновете с цветя към сцената, но тези за автографи не ги огря. Групата пя 1 час и 15 мин, взриви публиката с “Pauvre Diable” и “Je l’aime, je l’aime” (Дани каза, че благодари на ромите за тази песен) и излезе. Последваха бурни аплодисменти от публиката и групата излезе на бис. Изпяха 2 песни и Дани каза, тази вечер е болна, втриса я и я боли гърлото и това наистина е края; към края на концерта гласът й наистина поспадна, но може да се каже, че тя се държа професионално въпреки болестта. Дани Клейн с Vaya con Dios направиха един готин, зареждащ концерт, който достави удоволствие на публиката. На раздяла Дани Клейн каза, че се надява да дойде отново и аз съм сигурна, че тази публика отново ще присъства и залата ще е пълна, защото Vaya con Dios умеят да доставят удоволствие.

Картина

Залез, масло, 13х18 см