Международният ден на танца/балета беше отбелязан на 29 април в Зала 1 на НДК с балетния спектакъл „Катарина, или дъщерята на разбойника“ на Държавна опера Варна. Сергей Бобров съживява забравения за почти два века балет и събира на сцената 60 балетисти, като разказва историята за любовта между художник и разбойничка не само с красив танц, а и със специален език на жестовете. От сезон 2014–2015 Сергей Бобров работи за Държавна опера Варна, на която в момента е главен балетмайстор. Останах доволна, че в рамките на април можах да сравня изпълненията на Държавна опера Стара Загора, на Софийския балет и на Държавна опера Варна. Балетните трупи на Стара Загора и Варна по нищо не отстъпват на софийската трупа; представиха прекрасни балети „Копелия“ и „Катарина, или дъщерята на разбойника“.
Балетът „Катарина, или дъщерята на разбойника“ е балет в две действия от Цезар Пуни, либрето- Жул Перо, който е имал премиера в Лондон през 1846 г., след което е поставян за публиката в Милано, Санкт Петербург и Москва. В центъра на историята стои Салватор Роза – художник, музикант, поет, актьор и бунтар, живял в Италия през XVII век. Вдъхновен от истинската история за неговото пленяване от банда разбойници и любовта му към тяхната предводителка, Перо създава динамичен и емоционален разказ. Катарина е ярък антипод на типичните женски персонажи в Романтизма – тя е решителна, борбена и свободолюбива. Постановката на Сергей Бобров е номинирана в 10 категории за престижната награда „Златната маска“.
В главните роли танцуваха Наталия Боброва като Катарина, Виторио Сколе в ролята на Салватор Роза, Мирко Андреути като Дяволино и Мара Салваджо като Флоринда. Участваха кордебалета и оркестъра на Държавна опера Варна с диригент Азат Максутов. Хореография Сергей Бобров и Юлиана Малхасянц; сценографията е на Ася Стоименова, а костюмите са проектирани от Евгений Пономарев.
Спектакълът много ми хареса. Костюмите са много красиви, сценографията беше интересна; изпълнителите танцуваха ритмично, динамично, в пълен синхрон. Хореографията съчетава класическата балетна техника с модерна динамика, а богатата структура включва виртуозни елементи като пируети, антраша, шпагати и jeté en tournant. Наистина голямата изненада за зрителите беше тройният финал на балета, което виждам за първи път. Първите два финала, играни в Лондон и Москва бяха трагични, а третият - щастлив (по версията на Енрико Чикетти поставян в Санкт Петербург на 25 октомври 1888г.), представиха различна развръзка. Добро впечатление направи факта, че от двете страни на сцената имаше екрани, на които надписи, представяха отделните картини и различните версии на финал. В края публиката дълго аплодира изпълнителите и екипа. Много добър спектакъл, препоръчвам за гледане от гостите на град Варна. Балетът е включен в програмата на XVI издание на Опера в Летния театър 2025, Варна и може да се види от гостите на града през лятото.