Моят сезон 2024/2025 в Софийска опера и балет, част 5 - Ана Каренина

От 6 до 9 март Софийската опера и балет представи четири спектакъла на балета „Ана Каренина“ по музика на Пьотър Илич Чайковски. Аз гледах спектакъла на 7-ми март и останах много доволна, че успях да гледам Марта Петкова, тъй като този сезон гледах балетите „Лешникотрошачката“, „Лебедово езеро“, „Баядерка“ и „Кармина Бурана“, но успях да я зърна само сред публиката.

Този балет е по музика на Пьотър Чайковски, по романа на Лев Толстой, с хореографията и режисурата на Лео Муич; сценография Мислав Кузманич; костюми Ларс Айен. През 2019 г гледах друга версия на балет „Ана Каренина“ в Мюнхенската опера – балет с хореографията на Кристиян Шпук (Christian Spuck) с музика от Сергей Рахманинов и Витолд Лютославски (Sergej Rachmaninow, Witold Lutoslawski). Тогава на сцената доколкото си спомням се появи дори влак на видео. Трудно е да сравнявам двете версии поради голямото разстояние във времето.

На 7 март гледахме Марта Петкова – Ана Каренина, Фредерико Пинто - граф Алексей Вронски. Никола Хаджитанев – граф Каренин. Имаше много дебюти: Вяра Иванчева – княгиня Екатерина Шчербацкая – Кити, Винченцо Каруана – княз Степан Облонский – Стива и Мария Йорданова – графиня Лидия Ивановна. Участваха още Кристина Чочанова, Памела Пандова-Бандова, Симеон Атанасов, солисти и кордебалет на Софийската опера. В спектакъла звучи цигулката на Стоимен Пеев и гласът на Цветана Бандаловска, а Ноа Гиофкос играе ролята на малкия Серьожа Каренин. Андрей Галанов дирижира оркестъра на Софийската опера. (1.45 часа с един антракт)

Всички танцуваха и играха много добре: харесаха ни Вяра Иванчева като Кити и Мария Йорданова като Лидия Ивановна (успя да събуди в нас антипатия към героинята) - играха много изразно; на мен ми хареса и Кристина Чучанова като Бетси (аз напоследък съм си й фен, както на Марта Петкова). Марта Петкова, Фредерико Пинто и Никола Хаджитанев направиха страхотни изпълнения с танци и игра. Ноа Гиофкос в ролята на малкия Серьожа Каренин е страхотен сладур; публиката и ние много се радвахме на малкия актьор. Много красиви костюми, интересна сценография. Душевното състояние на героите беше предавано чрез танц, игра и промяна в светлината на сцената. Много красив балет, изпълнен и с много емоции и страсти. Публиката дълго аплодира изпълнителите, като имаше викове Браво, но и други викове и крясъци, което аз не мога да приема, както и постоянното ставане на крака. Като добавим, че голяма част от публиката не знае кога да пляска, мисля, че е време Софийската опера да проведе курс по етикет, както започна да прави представяне на оперите преди премиера. Спектакълът е красив и емоционален и е хубаво да се гледа от любители на балета.

Анора

В съботният празничен ден, малка компания решихме да гледаме на голям екран филмът „Анора“, който спечели награда „Оскар“ за най-добър филм, за най-добър режисьор, най-добра актриса в главна роля, най-добър оригинален сценарий, и за монтаж; също така Златна палма от кинофестивала в Кан и други; общо 144 награди & 267 номинации. Залата в Дом на киното беше почти пълна в съботната вечер. Когато финалните надписи се появиха и трите в малката ни компания се спогледахме и си казахме „ех, това ли беше“, като едната ми приятелка беше крайно разочарована, защото както каза: „филмът няма никаква дълбочина, едва го издържах до края“.

„Анора“ (Anora; САЩ; 2024; 139 минути) е романтична комедия с режисьор Шон Бейкър. Участват: Майки Мадисън (Ани/Анора), Марк Ейделщейн (Иван), Карен Карагулян (Торос), Юра Борисов (Игор).

Филмът напомня за „Хубава жена“ с Джулия Робъртс и Ричърд Гиър от преди почти 30 години. Разказва историята на една съвременна Пепеляшка, в която младата стриптизьорка/проститутка Анора се среща със сина на руски олигарх, който ѝ предлага бляскав нов живот, изпълнен с възможности и огромно богатство. Историята показва как парите могат да купят всичко в наши дни (естествено без здраве и щастие) и как безумно богати хора се самозабравят; как минават през хора. Определено аз, както и много други жени в залата, много се посмях; отделни моменти бяха доста забавни. Не се усеща как минават два часа. И според мен филмът няма дълбочина, няма различни сюжетни линии, няма задълбочаване в душевността и емоциите на героите. Леко се докоснахме до нечия душа едва в последните десетина минути от филма. Само преди няколко дни гледах друг много номиниран и награждаван филм – „Емилия Перес“, за който писах тук. „Анора“ не може да стъпи на една пета от „Емилия Перес“, който е многопластов, кинематографичен шедьовър. За мен „Емилия Перес“ заслужава „Оскар“ за най-добър филм, а не „Анора“. Но явно решението е политическо – да се вдигне шум около филма, за да се покаже колко лоши са руските олигарси и всичко свързано с арменци и руснаци. Да, филмът е нискобюджетен и заслужава похвали, но чак пък толкова много награди?! Това е мое и на компанията мнение, който иска да го гледа. 

* (във филмът има доста секс сцени, така че има ограничение да се гледа от публика над 18)

Емилия Перес, кинематографичен шедьовър

Отмина сезонът на филмовите награди с последните награди, раздадени тази неделя – „Оскар“ и аз се сетих да понаваксам с гледане на филми в кино. Последните няколко месеца гледах на голям екран само „Мария“, тъй като последните две години живеех в Белгия и ходех доста рядко на кино.

Филмът „Мария“ получи само номинация за „Оскар“ за операторско майсторство. Гледах го през декември в зала 1 на НДК, която се пръскаше от хора - голям интерес към филма, тъй като е  имал само една прожекция на Киномания и тази беше втора преди пускането му по кината. „Мария“ (Maria, Италия-Германия-САЩ, 2024, 123 мин) е музикална биография с режисьор Пабло Лараин и с участието на Анджелина Жоли в ролята на Мария Калас. По повод на филма, медиите много хвалеха Анджелина, че се е научила на оперно пеене за ролята. Филмът, въпреки ръкоплясканията в залата, в края му, не ни хареса на мен и компанията. Разказва за живота на оперната дива само в последните две седмици от живота й в Париж през 70-те години на миналия век чрез спомените, приятелите и чрез певческия ѝ талант, което е ужасно жалко. Тук-таме се прокрадват спомени от други моменти от живота й, но това не е достатъчно, за да представи целия живот на една известна оперна дива, живяла в известност, обожание и блясък; имала нещастни, трагични и красиви моменти; примадона, властна, мистериозна, фаталната жена. Играта на Джоли безспорно е добра, показва финес и сила. Но филмът като цяло не е нищо особено, не ни хареса, даже ни досади.

 

Друга история е филмът „Емилия Перес“, който гледах днес (Emilia Perez, Франция, САЩ, 2024, 130 мин) с режисьор: Жак Одиар; сценаристи Жак Одиар, Тома Бидеган, Никола Ливеки, Леа Майсюс. Свободна адаптация по роман на Борис Расон. Участват: Зоуи Салдана, Селена Гомес, Карла София Гаскон, Едгар Рамирес, Едуардо Аладро, Адриана Пас и др. Филмът получи  13 номинации за награда „Оскар“, като Зоуи Салдана получи „Оскар“ за най-добра поддържаща женска роля; а песента “El Mal” получи „Оскар“ за оригинална песен за филм;  като песента “Mi Camino” също имаше номинация (и на мен ми харесва повече). Общо 119 награди & 237 номинации.

В началото филмът ми беше доста досаден заради песните, но от един момент нататък започна да разгръща няколко сюжетни линии и стана доста интересен въпреки песните. Филмът е музикална и криминална трагикомедия; може да се каже, че дори е политически. Зоуи Салдана и Карла София Гаскон, които получават много номинации за играта си този сезон; играят впечатляващо. Не разбирам защо повечето медии представят филма като историята на мъж, който решава да смени пола си и да изтрие живота си до момента, но после решава да се събере отново със семейството си. Това е само един пласт. На втори пласт е историята на талантлива адвокатка, която е претоварена, използвана, нископлатена и потисната, докато не намира своя шанс към богатство, удовлетвореност и полза за обществото. В друг план лежи политическата, обществена и социална обстановка в Мексико, с корумпираните управляваща класа и съдебна власт, наркокартелите, бедността, убийствата, изчезналите и трагедията на близките на изчезналите. Друга линия, която се разгръща е трагедията на едно семейство, което губи баща и съпруг и е принудено да емигрира, а после отново да свиква с нов живот в родината. Друг пласт са душевните терзания на убиец, наркобос, който се преражда като филантроп, който върви назад в стъпките си от минал живот и носи добрини за обикновени, изтерзани хора; на съпруг и баща; на една душа, затворена в тяло, която иска да обича, да живее като себе си и да се изяви. На моменти филмът е трогателен, сърцераздирателен. Събирането на толкова пластове на наратива е същински подвиг, кинематографичен шедьовър. Препоръчвам горещо за гледане.

 

Моят сезон 2024/2025 в Софийска опера и балет, част 4 - операта "Фалстаф"

На 27-ми февруари в Софийска опера и балет се състоя премиерата на  операта „Фалстаф“ от Джузепе Верди; следващите спектакли са на 28 февруари, 1 и 2 март. Либретото на операта е на Ариго Бойто по пиесата „Веселите уиндзорки“ от Уилям Шекспир. След успеха на „Аида“ през 1871 г. Верди се оттегля и не създава нищо цели петнайсет години. Едва след успеха на „Отело“ през 1887 г, той решава да създаде нещо смешно.

Настоящата постановка е дело на италиански екип: режисьор – Марко Гандини, сценография – Итало Граси, костюми – Анна Биаджоти. 

В ролите гледахме: Сър Джон Фалстаф – Кирил Манолов; Форд – Венцеслав Анастасов; Алис Форд – Габриела Георгиева; Нанета – Силвия Тенева; Фентън – Емил Павлов; Мисис Куикли – Мариана Пенчева; Мег Пейдж – Мария Радоева; Доктор Каюс – Красимир Динев; Бардолф - Николай Павлов; Пистол – Александър Носиков; оркестър и хор на Софийската опера. Диригент на оркестъра бе Григор Паликаров. (3.00 часа с два антракта)

В началото на спектакъла публиката бе помолена да запази минута мълчание, защото оркестърът се разделя в този ден с дългогодишен свой член (погребението е било часове преди премиерата). Мир на душата му. Публиката стана на крака, и спази минута мълчание, усети се много силна енергия в залата. След това премиерата започна. Браво за оригиналната сценография, много интересни решения за отделните сцени. Костюми, грим също са подходящи, оригинални и красиви. В първото действие фрустрираща беше играта със субтитрите, което продължи и във второ действие след антракта – служителят, който трябваше да ги пуска навреме, или бавеше, или превърташе с голяма скорост, което по мое мнение е недопустимо за премиера. В първо действие оркестърът се чуваше по-силно от певците, което също не беше добре, но във второ и трето действие беше по-добре. Във второ и трето действие при масовите сцени се създаваше усещането за лек хаос на сцената, не зная дали това е била целта. Операта е много забавна, певците като цяло играха много добре, успяха да предадат комизма в ситуациите. Браво, беше много забавно. Нашата компания повече хареса пеенето и присъствието на Венцеслав Анастасов като Форд и Мариана Пенчева като Мисис Куикли. Аз харесах и дуетите на Емил Равлов (Фентън) със Силвия Тенева (Нанета). В края на представлението изпълнителите получиха дълги аплодисменти, примесени с викове Браво и други викове и крясъци, което беше странно (не разбрах защо беше това викане). Плюс това ставането на крака е странна практика в този театър, която не се наблюдава в други оперни театри например в Италия и Германия. Препоръчвам за гледане, заради оригиналната сценография и костюми, заради забавната игра на певците и заради забавния сюжет.

 

Премиерата на операта е на 9 февруари 1893 г. в Миланската Скала. Присъстват кралски особи, аристократи, критици и хора на изкуството от цяла Европа. Диригент е Едоардо Маскерони. Някои от номерата са бисирани, а след спектакъла Верди и целият състав са аплодирани повече от час, като в следващите месеци е поставена в много градове в Италия и се играе десетки пъти, като кралят решава да награди за първи път Верди.

Настоящата постановка на „Фалстаф“ е трета за Софийската опера. За първи път у нас последната творба на Верди е представена в Софийската опера на 10.02.1942 с диригент Едмондо де Веки и режисьор Петър Райчев. Следващата премиера е на 14.06.1986 г. с диригент Димитър Манолов и режисьор Светозар Донев. 

 

*статията съдържа снимки и текст на Софийска опера и балет

Моят сезон 2024/2025 в Софийска опера и балет, част 3 - Баядерка

През този сезон Софийска опера и балет постави красивия балет „Баядерка” на 14 и 15 февруари. Аз имах удоволствието да го изгледам втората вечер. За първи път на сцената на Софийската опера и балет бе представена цялостната оригинална версия на този балет още през 2012 година, за което този блог е писал тук.

„Баядерка” е балет от Лудвиг Минкус, либретото е на Сергей Худеков, а хореографията е на Мариус Петипа. Балетът е вдъхновен от драмата на древноиндийския поет Калидас и баладата на Гьоте „Баядерка". Балетният спектакъл, който Софийската опера и балет представя, е дело на руския хореограф Павел Сталинский; сценография Борян Белчев, костюми Християна Михалева. Диригент на спектаклите бе Григор Паликаров.

Действащи лица: Дугманта, Раджа – Румен Бонев; Гамзати, негова дъщеря – Елена Петрова (дебют); Солор, воин - Цецо Иванов; Никия, баядерка - Катерина Петрова; Великият брамин – Матю Уитъл; Магедавея, факир- Самуел Перерйра; Толорагва, воин – Теодор Воденичаров; Златен Бог – Симеон Атанасов. Участват оркестъра и кордебалет на Софийска опера и балет и ученици от Националното училище за танцово изкуство. (2.45 часа)

Сюжетът разказва история за любов, вярност, саможертва, измяна, завист, омраза, коварство, отмъщение и убийство. Действието се развива в древна Индия и разказва за страстната любов и саможертва на баядерката Никия към смелия войн Солор; за любовта на Великия брамин към баядерката и отмъщението му.

Спектакълът много ни хареса; музиката е много приятна и звучи красиво; част от костюмите са много красиви, за други се чудихме с моята приятелка дали са адекватни за мястото на действие. Всички солисти играеха много артистично. Много ми харесаха второто и третото действие; бяха празник за сетивата, видяхме букет от красиви костюми и красиви танци и чухме красива музика; прекрасни картини, изпълнени с изящество, грациозност, красота и емоция. Харесаха ми поддръжките на Цецо Иванов; грацията и изпълнението на Елена Петрова като Гамзати; малката и голямата четворка балерини и триото сенки (напоследък съм фен на Кристина Чочанова - отличава се и в Лебедово езеро, и в Баядерка). Публиката много аплодира Симеон Атанасов като Златния Бог, и Елена Петрова като Гамзати. Имаше викове Браво и дълги аплодисменти. Въпреки, че спектакълът е с два антракта и продължава два часа и половина, времето не се усеща. Препоръчвам го горещо за гледане на хората, които харесват балет, красивото в живота, любовта и приказките.

 

Павел Сталинский е един от най-известните руски хореографи. Неговият баща, Алексей Сталински, също е бил балетист и хореограф. Павел пристига в София през май 2012 година, за да постави балета „Баядерка” и в този вариант балетът се играе и до днес. Това е един от най-трудните балети, подобно на „Лебедово езеро”. Той е сред върховете в сценичното изкуство.

 

*статията съдържа текст и снимки от страницата на Софийска опера и балет

Моят сезон 2024/2025 в Софийска опера и балет, част 2

„Лебедово езеро е балетът на балетите“

На 31 януари гледах балета „Лебедово езеро“ от Пьотър И. Чайковски на Софийската опера и балет; беше наслада за душата; особено второ и трето действие.

В спектакъла гледахме Катерина Петрова като Одета/Одилия, Цецо Иванов в ролята на принц Зигфрид, Фредерико Пинто като Фон Ротбарт, Франческо Конджусти като шута, солисти и кордебалет на Софийската опера. Андрей Галанов дирижира оркестъра на Софийската опера.

Настоящата постановка на Софийската опера е по класическата хореография на Мариус Петипа и Лев Иванов в редакцията на Олег Дановски от 1996 г. (3.2 часа с три антракта)

Костюмите са много красиви, залата беше пълна и публиката аплодира много изпълненията на Фредерико Пинто като Фон Ротбарт и Франческо Конджусти като шута, като първия беше доста изразен, а втория доста техничен. На мен много ми харесаха и двойките, изпълнили испански танц, неаполитански танц, унгарски танц, мазурка, па де троа; както и всички лебеди, бяха приказни. Прекрасен балет, вдъхновяващ спектакъл. С красивите костюми, и приказния танц и музика балетът си е наслада за душата. Препоръчвам горещо за гледане.

 

Световната премиера на „Лебедово езеро“ е на 4 март 1877 г. в Болшой театър в Москва. Постановката е разочароваща и се играят едва четиридесет и едно представления. Мариус Петипа си спомня, че не е приел този факт и е помолил директора на Имперския театър Иван Всеволожски да му позволи да постави балета в Санкт Петербург, където балета постига огромен успех. На 15 януари 1895 в Мариинския театър е премиерата. Петипа създава хореографията за първо и трето действие, а Лев Иванов за второ и четвърто.

 

На 8 февруари пред препълнена зала на Софийска опера и балет бе изпълнена операта „Вълшебната флейта“ от Волфганг Амадеус Моцарт. Аз съм гледала операта в Берлин; сега бях с компания приятели и германка, музиковед от Берлин и ми беше интересно да направя сравнение с това, което съм гледала и да чуя мнението на гостенката.

Гледахме Ангел Христов – Зарастро, Емил Павлов – Тамино, Елеонора Джоджоска-Младенова – Памина, Станислава Момекова – Папагена, Красимир Динев – Моностасос, Мария Павлова, Наталия Стоянова и Александрина Стоянова-Андреева – Трите дами; със специалното участие от Италия на Киара Мария Фиорани – Царицата на нощта и Дарио Джорджеле – Папагено. Специално участие в постановката имат и деца от ДВТФ „Таласъмче“ с ръководител Димитър Костанцалиев. Диригент беше Светослав Борисов. (2.5 часа с един антракт)

Някои определят спектакъла като „модерна и новаторска постановка“ на режисьора Вера Петрова; сценография Моли О’Катън, костюми Марта Миронска. Вера Петрова поставя развитието на действието в 20-те и 30-те години на миналия век и рисува картината в Театъра на Царицата на нощта. Малко странно стояха надписите на български в декора, но пък сценографията като цяло беше много интересна, хареса ни; костюмите също повече ми харесаха от тези в Берлин; като цяло спектакъла много повече ми хареса като сценография и костюми от това, което бях гледала в Берлин. Киара Мария Фиорани беше страхотна като Царицата на нощта, а публиката доста аплодира и Дарио Джорджеле като Папагено; на мен ми хареса и Станислава Момекова като Папагена. В тази опера особеното е, че има и пеене, и говор, и повече игра, с което певците добре се справиха. В текста има много смисъл за силата на любовта и изпитанията към нея. Въпреки че чух, че имало лоши отзиви, аз препоръчвам спектакъла за гледане заради интересната сценография и доброто музикално и певческо изпълнение; а и все пак това е Моцарт, а колко често сте чули да се поставя Моцарт у нас?! Имаше дълги амплодисменти, така че явно публиката също хареса спектакъла.

 

“Вълшебната флейта“ е последната опера на Моцарт и една от най-играните творби на оперната сцена. Тя е по либрето на Емануел Шиканедер и е написана във формата на зингшпил, популярна по това време музикална форма, която съчетава пеене и говор. Премиерата на „Вълшебната флейта“ е във Виена на 30 септември 1791 г. Композиторът дирижира оркестъра, самият Шиканедер играе Папагено, а ролята на Царицата на нощта се изпълнява от сестрата на съпругата на Моцарт Йозефа Хофер. Въпреки че липсват рецензии за първите изпълнения, веднага става ясно, че Моцарт и Шиканедер са постигнали огромен успех. Операта привлича огромен брой зрители и достига стотици изпълнения през последните години на 18 век.

 

На следващата вечер, 9 февруари пак бях в същата зала с друга компания и гледахме сценичната кантата „Кармина Бурана“; балет по музика на ораторията на Карл Орф. Това бе единственото представление за сезона.

Идеята за тази версия на „Кармина Бурана“ е на италианския балетмайстор Фреди Франдзути. Той е автор на хореографията, режисурата, художественото осветление и костюмите.

Вокалните партии изпълниха Станислава Момекова – сопран, Венцеслав Анастасов – баритон и гост от Канада Никълъс Бърнс – контратенор. Солисти от балета бяха Памела Пандова, Кристина Чочанова, Кристиян Манев, Томас Ферейра, Мина-Василия Стоянова, Александър Александров, Георги Банчев, Матю Уитъл и Франческо Конджусти. Участваха оркестър, хор и кордебалет на Софийската опера, както и Детския хор на БНР. Диригент на спектакъла бе Игор Богданов. (1.45 часа с един антракт)

Хорът и оркестърът бяха много добри, вокалните солисти също събраха много аплодисменти. Диригентът придаваше сила и драматизъм в началото и края, при изпалнението на най-популярните фрагменти от музиката, които са и най-познати по цял свят. В текста има доста смисъл, ако се зачетеш и вникнеш. Балетът в определени моменти много ни хареса. Като цяло тази сценична кантата за солисти, хор и оркестър е нещо не толкова традиционно; и като цяло целият спектакър с балета е интересно да се види.

 

Спектакълът „Кармина Бурана“ се разделя на четири части. Първата част е посветена на Фортуна, Съдбата – на колелото на съдбата. Втората част е посветена на природата (Флора). Третата част е посветена на Кръчмата, разбирана като място за социализиране и на постигане на равенство. В четвъртата част интуитивно се подразбират възможностите за плътско удоволствие, свободната любов във всичките й форми, които извисяват девствеността на духа именно чрез отпадането на табутата на обществото и породените от морала ограничения.

 

  *текстът съдържа снимки и текст от сайта на Софийска опера и балет