Празничен Новогодишен Концерт

 

Традиционният Празничен Новогодишен Концерт в Национален Дворец на Културата (НДК) на 1-ви януари бе със специалното участие на оперната прима Красимира Стоянова. Концертът се организира вече 38 години, от които около 30 години Фестивалният симфоничен оркестър свири под палката на маестро Емил Табаков, диригент и композитор. Тази година концертът отбелязва началото на 45 годишнината на НДК.

Историята на новогодишните концерти в НДК започва на 1 януари 1987 година, когато основателят на фестивала, диригента Емил Чакъров, предлага да има концерт в първия ден на Новата година, но идеята е посрещната скептично. Фестивалният симфоничен оркестър е създаден през 1986 година от Емил Чакъров като основен състав за Новогодишния музикален фестивал и включва музиканти от Софийска филхармония и Българско Национално Радио. Оказва се обаче, че идеята е повече от сполучлива и традицията продължава до днес.  

„Това е специален концерт, който трябва да достави удоволствие на хората, за да ги подготви за цялата година, бих казал, с едно по-различно настроение“ казва маестро Емил Табаков в интервю преди концерта, а сопраното гост-солист казва в същото интервю: „Музиката, която ние подготвяме, прави хората радостни, прави хората щастливи“.

Маестро Табаков беше подготвил широко спектърна програма, разнообразна като епоха на композиране. Според мен беше великолепна програма, като много от произведенията чувах за първи път, което ще обогати музиката, която слушам. Сцената беше скромно украсена с цветя коледни звезди, а залата беше почти пълна. Концертът започна точно в 18 ч, предаван директно по няколко телевизии, с две произведения от Волфганг Амадеус Моцарт – увертюрата от операта „Сватбата на Фигаро“ и ария на Авинта от операта „Кралят пастир“ със солисти Красимира Стоянова, сопран и Десислава Чолакова, цигулка. Продължи с турски марш “Alla Turca” от Рондо (страхотно изпълнение), унгарски танц №4 от Йоханес Брамс и Танц на часовете от операта „Джоконда“ от Амилкаре Понкиели (великолепно изпълнение, произведение, което си пуснах още същата вечер отново). След това чухме полка и фуга из операта „Шванда гайдарят“ от Яромир Вайнбергер и песен към месеца из операта „Русалка“ от Антонин Дворжак, отново в изпълнение на Кр. Стоянова, която получи дълги аплодисмента. Концертът продължи без антракт с няколко по-непознати произведения:  два танца от операта „Сид“ (арагонски и наварски) от Жул Масне (страхотно изпълнение, приповдигащо настроението), с валс „Виенчани“ от Карл Цирер, марш „Лихтенщайн“ от Йозеф Щраус, и Утро от Рихард Щраус в изпълнение на Кр. Стоянова. Накрая програмата включваше попопулярни музикални произведения от миналия век: „Лятно време“ (Summertime) из операта „Порги и Бес“ на Джордж Гершуин в изпълнение на Кр. Стоянова; Трети танцов епизод из мюзикъла „В града“ от Ленърд Бърнстейн, сюита из филма „Кръстника“ на Нино Рота и мамбо от „Уестсайдска история“ на Ленърд Бърнстейн, в което музикантите от оркестъра припяваха "Мамбо" и, което отново приповдигна настроението в залата. Концертът завърши с дълги аплодисменти, поднасяне на цветя на диригента и солистите и бис от оркестъра с „Радецки марш“ на Йохан Щраус баща, а публиката искаше още бисове. Получи се великолепен концерт и тържествено посрещане на Новата година за хората в залата и пред екраните.

Честита Нова Година на читателите на блога, здраве, мир и благоденствие!

Балетът "Лешникотрошачката" отново внесе Коледния дух

От 19-ти до 26-ти декември Софийска опера и балет представя поредица от осем спектакъла на балета „Лешникотрошачката“ от Пьотър И. Чайковски по повод Коледните празници, които отдавна са разпродадени. Аз успях да се вредя за спектакъла на 19-ти и отбелязах един забавен факт - предния сезон гледах последния спектакъл от поредицата, на 5-ти януари, а сега, в този сезон, гледам първия от поредицата и се получи така, че календарната 2025 година започнах с „Лешникотрошачката“ и я звършвам пак със същия балет на същата сцена.

 

В ролите гледахме Боряна Петрова като Мари,  Румен Бонев като Дроселмайер и Емил Йорданов като Лешникотрошачката – Принц. Участва оркестър и кордебалет на Софийска опера и балет под диригентството на Жорж Димитров (деют), който в определени моменти придаваше особен драматизъм на музиката. (2 часа с един антракт). Хореография и режисура Юрий Григорович.

Много ми харесаха Боряна Петрова (Мари) и Емил Йорданов (Принц) като двойка, като танц и игра, като техника и излъчване. Много ми харесаха изпълненията и на всички кукли, оживяващи във фантастичния сън на Мари. Танцуващите снежинки и феи бяха приказни. В първото действие като че ли се усещаше известно напасване в състава, но второто действие беше много красиво и приказно. Съставът отнесе дълги аплодисменти. 

Балетът е много красив, с красиви костюми; носи усещане за Коледен дух; любим е на хиляди хора в дните около Коледа. Препоръчвам го задължително за гледане.

 

Пьотър Илич Чайковски композира балета „Лешникотрошачката" през 1891-1892 г. Неговата премиера е на 18-ти декември 1892 г. в театър „Мариински" в Санкт Петербург. Премиерата не е имала голям успех. За първи път балетът е поставен извън пределите на Русия през 1934 година, в Англия. През 1944 г. „Лешникотрошачката" е поставена и в САЩ, в Сан Франциско. След 10 години произведението на Чайковски се играе в Ню Йорк, където има огромен успех. От тогава балетът се поставя по традиция всяка година по Коледа. Либрето на „Лешникотрошачката" е на Всеволожки - Петипа, по едноименната приказка на немския писател Ернст Теодор Амадеус Хофман. Първият хореограф на „Лешникотрошачката“ е Мариус Петипа в сътрудничество с асистента му Лев Иванов. Впоследствие редица други хореографи внасят съществени промени във версията на Петипа, която все пак остава в основата на всички класически постановки на балета.

 

*снимки от сайта на Софийска опера и балет