Празник за душата с "Дон Кихот" на Софийска опера и балет

 

На 25 януари Софийска опера и балет представи балета „Дон Кихот“ с музика от Лудвиг Минкус и хореография на Мариус Петипа (редакция Петър Луканов). През този сезон този балет има само две представления. До сега не го бях гледала в изпълнение на Софийската опера и балет и го очаквах с нетърпение. За последно гледах „Дон Кихот“ на Държавна опера Стара Загора през 2019 г, за което блогът е писал.

В ролите гледахме Марта Петкова – Китри, Никола Хаджитанев – Базил, Цецо Иванов – Еспада, Памела Пандова-Банева – Мерседес, Повелителка/Червена пачка – Мария Йорданова. Оркестър и кордебалет на Софийската опера и балет. (2.30 часа с един антракт)

Диригент на оркестър бе Андрей Галанов. Художник на декора е Иван Попов, а художник на костюмите Цветанка Петкова-Стойнова.

„Дон Кихот“ е балет в две действия, пет картини. Води се сред върховите постижения на класическия танц. Разказва се историята на двама млади влюбени, които се борят за любовта си.

Бяхме с приятели и спектакълът много ни хареса, въодушеви и вдъхнови (аз специално изслушах след това цялата опера „Селска чест“/Cavalleria Rusticana на Маскани вкъщи докато готвех, заради любовта). Залата беше пълна, усещаше се ентусиазъм, енергия. Костюмите са много, много красиви, декорите също са красиви. Целият състав танцува и игра перфектно, поддръжките на Никола Хаджитанев взривиха публиката, Цецо Иванов и Памела Пандова-Банева също получиха много аплодисменти. Марта Петкова на мен ми е любима, танцува винаги технично, с внимание към детайла, придава емоция на героинята; не танцува, а направо лети леко, ефирно, грациозно, емоционално.  От сцената лъхаше енергия, ентусиазъм, красота, настроение, радост, емоция. Съставът направи прекрасен, страхотен спектакъл и накрая получи дълги аплодисменти и цветя. Видяхме и нещо, което не бяхме виждали до сега на сцената, Марта целуна нежно Никола (те са семейство в реалния живот и голяма любов според някои медии). Балетът беше празник за сетивата, празник за душата. Препоръчвам го горещо за гледане, когато го играят отново, аз бих го гледала пак. 

*снимките са на Софийска опера и балет 

Жизел, един приказен балет

 

На 23 януари Софийска опера и балет представи балета „Жизел“ с музика от Адолф Адам. През този сезон балетът има само две представления. До сега не бях гледала този балет и го очаквах с нетърпение. Либретото на творбата в две действия е на Жюл-Анри Верноа дьо Сен-Жорж и Теофил Готие, а хореографията е на Жан Корали, Жюл Перо и Мариус Петипа, като е представена за първи път на 28 юни 1841 в Париж. Историята е вдъхновена от славянската легенда за вилите „Жизел“, описана от Хайнрих Хайне.

В  ролите гледахме: Жизел – Катерина Петрова, Алберт – Емил Йорданов, Мирта – Мария Йорданова, Ханс – Винченцо Каруана (дебют), Селско па де дьо – Франческо Конджусти и Анастасия Попова, две Вилиси – Елена Петрова, Дебора Тошева. Оркестър и кордебалет на Софийската опера и балет. (2.10 часа с един антракт)

Диригент на оркестър за първи път бе Игор Богданов. Настоящата постановка е на хореографа Петър Луканов, художник на декора е Радостин Чомаков, а художник на костюмите Цветанка Петкова-Стойнова.

Балетът много ни хареса, костюмите са много, много красиви, а декорите са приказни; зрителят се потапя в приказка като тази за Хензел и Гретел с малки къщурки и пълна Луна и Вилиси в гъстата гора. С компанията не бяхме чели либретото предварително и във второ действие се чудехме феи ли танцуват, ангели ли. Вилисите, научих от либретото после, са девойки, починали преди сватбата си, а Мирта ги призовава. Вилисите увличат в своя танц лесничея Ханс, влюбен в Жизел; той не може да се откъсне от хоровода и загива. Алберт, който също дълбоко тъгува за Жизел, въпреки че я е излъгал/предал, също идва на гроба й. Участта на Ханс очаква и него, но Жизел го спасява. Любовта й му вдъхва сила и той танцува с вилисите до зазоряване, като остава да живее с болката по загубената обич, по-силна от смъртта. Разказва се история за любов, лъжа, ревност, жертвоготовност и силата на любовта, която може да спаси човек от смъртта. Селскота па де дьо (Франческо Конджусти и Анастасия Попова) получиха много аплодисменти в края на първо действие, а танцът на Вилисите и Жизел и Алберт (Катерина Петрова, Емил Йорданов) получиха дълги аплодисменти и цветя в края на второто действие. Балетът е отпускащ, потапящ, красив, приказен и заслужава да бъде видян поне един път.

Беседи със Свами Тиртха

 

Преди почти година, блогът писа за премиерата на „Черната книга“ и първата среща на Свами Тиртха със широката публика на живо. Започнах да чета книгата на 28-ми март и до сега къде всеки ден, къде с малки прескачания, когато пътувам, я чета постоянно, а заедно с други хора във Фейсбук имаме група, в която публикуваме цитати от деня. Книгата съдържа 366 теми за 366 дни, тоест трябва да се чете всеки ден в продължение на 1 година по 5 минути сутрин, за което са необходими дисциплина, постоянство и отдаденост. Заслужаващ аплодисменти е фактът, че книгата има вече втори тираж за една година.

Фондация „Калпатару“ беше поканила Свами Тиртха за серия събития през изминалата седмица в София. На 8-ми януари срещата е била в Литературен клуб „Перото“ на НДК, но аз не успях да отида, защото трябваше да съм на друго събитие. За сметка на това успях да го срещна през уикенда, и в двата дни на беседите му в йога студио Дивали и йога студио Сантоша. Две неща ми направиха силно впечатление – първо, че го видях по различен начин отколкото преди година, в различна светлина, и второ, че на двете срещи гледах присъстващите и си казвах „Колко красиви хора; колко красива жена, колко красив мъж, какъв красив глас“, тоест видях и усетих красота, екстаз, спокойствие, отдаденост и умиротвореност. С риск да ме обвинят в нескромност, ще кажа, че човек вижда това, което сам носи в себе си.

Първата беседа, на която бях в събота, беше посветена като тема на Мантрата; на науката за святото име и звуковите вибрации или на ехото от тях. Според Свами Тиртха най-добрата звукова вибрация е святото име, като има една маха мантра, великата мантра на освобождението за нас, с която можем да се опитваме да свържем нашата душа с Бог чрез звукова вибрация, тоест ако повикаме Бога по име, например чрез мантра - той ще ни обърне внимание. Той се впусна в тълкуване на маха мантрата и прочете някои осъзнавания от Гопал Рупа Госвами, който е живял преди около 500 години. Каза ни, че великите предани винаги помнят Рада Раман, който е един от аватарите/формите на Кришна и на него е посветен един от храмовете във Вриндаван, Индия. „Ако аз не виждам Бог достатъчно ясно, взимам инструмент, за да проверя къде е Той и дали е удовлетворен“, каза той, а след това: „Ние всички имаме нещичко добро; дори един велик светец си има минало, и дори един голям грешник има бъдеще; и когато великите души видят добрите качества в кандидатите, те им дават тази красива мантра или съвет, който да остане с тях за цял живот“ Обясняваше ни за осветената храна (прасад) в храмовете и каза „Ако душата ти е гладна, има нещо за теб, с което да я задоволиш“. Залата беше пълна и присъстващите слушаха богоговейно. Харе/хари Кришна е този, който отнема/премахва, защото ще избави и подвижните и неподвижните същества от трите типа страдания. Тиртха каза: „Братя и сестри, имаме надежда. Божията воля да ни спаси е по-силна от нашата съпротива, той е по-силен от нас“. И така в заключение, той каза, че има ефекти, последици от пеенето/повтарянето на светите имена; че цялата отразена красота, която виждаме в живота си, е ехо на изначалната красота; първият импулс идва от духовното небе и когато достигне материалния свят/сърцата ни, трансформацията започва. И отправи молба: „Бъдете красиви отражения на изначалната покана, бъдете красиво отекващо ехо на изначалния звук; в своите действия, думи и мисли отразявайте изначалната божествена красота и по този начин ще успеете да направите живота си възвишен.“ На края бхактите бяха приготвили за почерпка прасад.

Втората беседа в неделя беше посвета на друга мантара или на три теми: Нама/името, звукът, и отражението или ехото, като в една определена мантра се съдържат и трите аспекта. Името Васу Дев означава всичко, което прониква навсякъде, във всекиго и във всичко, вътре и вън; това е и едно от имената на Кришна. Хареса ми нещо, което каза и което се отнася за отношенията между човеците: “Понякога физическото ухо не може да чуе/да слуша, но не забравяйте, че има и духовно ухо, и това, което не може да обясните на ума, тялото, материалното ухо, може лесно да бъде обяснено на духовното ухо. Така че, ако се опитвате да говорите на този, вътрешно присъстващ Васу Дев у другия човек, можете да надмогнете ограниченията на човешкото същество. Това е една много практична помощ, да разберем, че Божественото присъствие може да бъде извикано, докоснато, да му говорим. През името/нама можете да докоснете този, който то назовава.“ Да разберем, че Божественото присъствие се намира в сърцата на всички други хора и в нас и можем да повикаме Бога вътре в себе си чрез Нама/името; името установява много лична връзка. Един специален вид йога е да се установи връзка между човешката душа и Бога чрез личното име/Наам Кришна. Името Кришна се състои от две части: „Криш“, което означава съществуване, привличаща сила, а „на“ е суперлатив. Ако кажеш Кришна, съществуването и красотата ще отвърнат. През цялото време докато говореше, се връщах към образа на детето Кришна в един храм, в Хималаите над Ришикеш, в който бях в края на ноември. След Кришна, Свами Тиртха премина към името на Рама и сподели една легенда от Рамаяна, която прозвуча много красиво. Когато Сита Деви била отвлечена в Шри Ланка и отделена от Шри Рама, а пък Сита Деви представлява божествените чувства, а Рама Чандра представлява божественото съзнание; или сърцето и главата; символично това представлява, че те са били отделени, и това е трагедия. Ако сърцето на човек липсва, го наричаме безсърдечен/бездушен, ако мозъкът му липсва, не го наричаме никак. Ако тези две части на човешкото осъщество са разделени, това е бедствие. По някакъв начин трябва да ги обединим. Това е историята как Рама Чандра освобождава жена си от плен, тоест как божественото съзнание отново се съединява с божествената, любяща нежност. Това се препоръчва и за нас. Да направим мост между ума и сърцето, за да напрвим сърцето мъничко по-умно/ясно и да направим нашия ум/интелект малко по-състрадателен, да го заредим с чувства. Духовният живот означава да тръгнеш от някъде и да стигнеш до друго състояние, да започнеш пътуване от главата и да стигнеш до сърцето; изглежда кратко, но за да се построи мост и да се извърви пътя, разстоянието е трудно. Рама Чандра строи мост над океана от Индия до Шри Ланка като неговите помощници пишат името на Рама върху камъни и скали, и когато ги хвърлят в океана, те плували по повърхността на водата. Това може да е и нашия мост, да се изговаря името на Бог. Шива казва, че Ра пречиства нашето минало, а Ма пречиства нашето бъдеще. И така може би камъкът на нашия живот/съдба, ще олекне и ще заплува по духовния океан. Ра е нашето минало, Ма е нашето бъдеще, а щастието е между двете. Повтарянето на мантри може да промени нашето минало и нашето бъдеще, да промени съдбата ни. Но като ехо на Божествения дух, трябва да го има и нашия принос. Някои от присъстващите бяха изразили желание да се включат в кръга на Подслона. Подслонът е кръг за мантра медитация, в който хората посрещат външния изгрев, поканвайки това прекрасно сияние на вътрешния хоризонт на сърцата си. Подслонът е благоприятен за два типа хора – тези, които още не са сигурни по кой път да поемат, и за тези които знаят по кой път да вървят и искат да продължат. Когато човек започне деня си, наблюдавайки изгрева на слънцето, този ден ще бъде без проблеми, защото където има светлина, няма място за мрак и илюзия. В Подслона се препоръчва да се повтаря една мантра определен брой пъти, 108. Повтаряйки мантрата можем да допринасяме като отдаваме нашата енергия. Когато сме слаби, можем да черпим енергия от източника, но когато сме силни, трябва да вливаме; красив обмен на духовно благо. Последва лична среща на всеки, който се присъединява към Подслона със Свами Тиртха, при което всеки получи малка мала и картонче със слънчевата медитация „Asato Ma Sat Gamaya/Асато ма сат гамая“, благословена от Свами Тиртха, която идва от древните текстове в Индия и е като универсална молитва. Срещата завърши с изпяване на мантрата от всички присъстващи, с призива „Винаги носете светлината в сърцата си, направете живота си възвишен и духовен, пречиствайте се, учете, усъвършенствайте се, служете на другите“ и почерпка прасад, коята бхактите бяха приготвили.

С тези две срещи, разбрахме силата на мантрата, която служи за пречистване на ума и за освобождаване на съзнанието, и за свързване с Божественото начало във Всемира и във всеки у нас. 

Празничен Новогодишен Концерт

 

Традиционният Празничен Новогодишен Концерт в Национален Дворец на Културата (НДК) на 1-ви януари бе със специалното участие на оперната прима Красимира Стоянова. Концертът се организира вече 38 години, от които около 30 години Фестивалният симфоничен оркестър свири под палката на маестро Емил Табаков, диригент и композитор. Тази година концертът отбелязва началото на 45 годишнината на НДК.

Историята на новогодишните концерти в НДК започва на 1 януари 1987 година, когато основателят на фестивала, диригента Емил Чакъров, предлага да има концерт в първия ден на Новата година, но идеята е посрещната скептично. Фестивалният симфоничен оркестър е създаден през 1986 година от Емил Чакъров като основен състав за Новогодишния музикален фестивал и включва музиканти от Софийска филхармония и Българско Национално Радио. Оказва се обаче, че идеята е повече от сполучлива и традицията продължава до днес.  

„Това е специален концерт, който трябва да достави удоволствие на хората, за да ги подготви за цялата година, бих казал, с едно по-различно настроение“ казва маестро Емил Табаков в интервю преди концерта, а сопраното гост-солист казва в същото интервю: „Музиката, която ние подготвяме, прави хората радостни, прави хората щастливи“.

Маестро Табаков беше подготвил широко спектърна програма, разнообразна като епоха на композиране. Според мен беше великолепна програма, като много от произведенията чувах за първи път, което ще обогати музиката, която слушам. Сцената беше скромно украсена с цветя коледни звезди, а залата беше почти пълна. Концертът започна точно в 18 ч, предаван директно по няколко телевизии, с две произведения от Волфганг Амадеус Моцарт – увертюрата от операта „Сватбата на Фигаро“ и ария на Авинта от операта „Кралят пастир“ със солисти Красимира Стоянова, сопран и Десислава Чолакова, цигулка. Продължи с турски марш “Alla Turca” от Рондо (страхотно изпълнение), унгарски танц №4 от Йоханес Брамс и Танц на часовете от операта „Джоконда“ от Амилкаре Понкиели (великолепно изпълнение, произведение, което си пуснах още същата вечер отново). След това чухме полка и фуга из операта „Шванда гайдарят“ от Яромир Вайнбергер и песен към месеца из операта „Русалка“ от Антонин Дворжак, отново в изпълнение на Кр. Стоянова, която получи дълги аплодисмента. Концертът продължи без антракт с няколко по-непознати произведения:  два танца от операта „Сид“ (арагонски и наварски) от Жул Масне (страхотно изпълнение, приповдигащо настроението), с валс „Виенчани“ от Карл Цирер, марш „Лихтенщайн“ от Йозеф Щраус, и Утро от Рихард Щраус в изпълнение на Кр. Стоянова. Накрая програмата включваше попопулярни музикални произведения от миналия век: „Лятно време“ (Summertime) из операта „Порги и Бес“ на Джордж Гершуин в изпълнение на Кр. Стоянова; Трети танцов епизод из мюзикъла „В града“ от Ленърд Бърнстейн, сюита из филма „Кръстника“ на Нино Рота и мамбо от „Уестсайдска история“ на Ленърд Бърнстейн, в което музикантите от оркестъра припяваха "Мамбо" и, което отново приповдигна настроението в залата. Концертът завърши с дълги аплодисменти, поднасяне на цветя на диригента и солистите и бис от оркестъра с „Радецки марш“ на Йохан Щраус баща, а публиката искаше още бисове. Получи се великолепен концерт и тържествено посрещане на Новата година за хората в залата и пред екраните.

Честита Нова Година на читателите на блога, здраве, мир и благоденствие!