Мила Георгиева в Колекция Stradivarius

 

Тази вечер в Зала "България" се състоя първият концерт от цикъла „Колекция Stradivarius“, в който чухме виртуозната Мила Георгиева със своята цигулка Stradivarius Montbel (1703/1697-8 г.), в компанията на музикантите от оркестър Cantus Firmus като част от „Европейски музикален фестивал“ 2025. Блогът е разказвал за предишни концерти на Мила Георгиева в рамките на „Европейски музикален фестивал“ през 2021 и 2022 година.

Защо цигулките на Антонио Страдивари струват милиони, питат организаторите, и отговарят: не само заради съвършенството на изработката, но и заради неповторимия звук, който остава ненадминат и до днес. Всяка цигулка от гения на Кремона носи своята история и събира през вековете съдбите на хора, музиканти и публики.

 

Концертът започна с Дивертименто в ре мажор от Волфганг Амадеус Моцарт в изпълнение на оркестъра, след което Мила излезе на сцената и с първата цигулка на оркестъра изсвириха кратък откъс от Албинони, в който да сравним звученето на Страдивариуса на Мила от 1703 г и съвременна цигулка. След това засвири органът на зала България, и Мила и оркестъра изсвириха Адажио в сол минор на Томазо Албинони. Чухме прекрасно, нежно, вълнуващо, трогателно изпълнение, което успя да разплаче някои от нас, а залата седеше притихнала и се наслаждаваше, като че ли беше спряла да диша; никикой не смути изящния звук. След това оркестърът изсвири Соната за струнни №1 в сол мажор от Джоакино Росини и последва пауза. След паузата Мила отново излезе на сцената и с оркестъра изсвириха Четирите годишни времена на Буенос Айрес от Астор Пиацола (аранжимент Леонид Десятников). На мен, както винаги, най-ми харесаха зимата и лятото. След адажиото на Албинони обаче не усетих емоция, или взрив в залата. Харесвам много Мила Георгиева, голяма е; винаги изпълнява с лекота, нежност и финес всичко, което съм слушала и вади кадифен звук от цигулката; но в този концерт ми липсваше емоция и взрив; липсваше ми трептенето на струната, което те кара да настъхнеш. След края на концерта последваха два биса: любимо танго на Карлос Гардел - Por una Cabeza (станало известно от филма „Усещане за жена“); и основната тема от филма „Списъкът на Шиндлер“ от Джон Уилямс, които предизвикаха дълги аплодисменти от залата, а мен ме зачудиха защо редът не беше обратен - първо нежната, тъжна и трогателна музика на Уилямс и след това страстното танго на Гардел. Както и да е, след двата биса концертът завърши, на мен ми липсваше уау ефекта, извън нежността на музиката, а за останалите явно е бил прекрасен концерт.

 

Европейски музикален фестивал се реализира от Cantus Firmus с подкрепата на Министерството на културата и Столичната община – Календар на културните събития на СО за 2025 г

 

Балетът на Софийската опера стартира сезона с "Лебедово езеро"

 

„Лебедово езеро е балетът на балетите“

 

В три вечери, 24-26 октомври, балетът на Софийска опера и балет стартира сезон 2025/2026 с балета „Лебедово езеро“ от Пьотър Илич Чайковски, като на 26 октомври в главните роли бяха звезди от Националния берлински балет Яна Саленко и Кале Уигъл.

В спектакъла гледахме Яна Саленко като Одета/Одилия, Кале Уигъл в ролята на принц Зигфрид, Цецо Иванов като Фон Ротбарт, Симеон Атанасов като шута, солисти и кордебалет на Софийската опера. Андрей Галанов дирижира оркестъра на Софийската опера. Настоящата постановка на Софийската опера е по класическата хореография на Мариус Петипа и Лев Иванов в редакцията на Олег Дановски от 1996 г. (3.2 часа с три антракта)

Блогът и преди е писал за тази постановка, например тук. Костюмите са много красиви, залата беше пълна и публиката аплодира много изпълненията на Цецо Иванов като Фон Ротбарт и на Симеон Атанасов като шута (на мен изпълнението на Цецо Иванов много ми хареса). Харесаха ми и двойките, изпълнили испански танц, неаполитански танц, унгарски танц, мазурка, па де троа; както и всички лебеди, които бяха приказни. В този спектакъл най-въздействащи ми бяха лебедите и изпълнението на Саленко и Уигъл в трето действие, където танцуваха и играха изразно, с емоция. В един момент зрителката до мен дори каза „Спрях да дишам“. Саленко танцуваше леко, ефирно, с грация, с изящество, а в трето действие показа емоционална игра. В определени моменети от второ и трето действие човек можеше да настъхне от красотата и вълшебството на комбинацията музика, танц, красиви костюми, грация. Гостите наелектиризараха залата и след спектакъла събраха дълги аплодисменти и овации. Прекрасен балет, вдъхновяващ спектакъл. С красивите костюми, и приказния танц и музика балетът си е наслада за душата. Препоръчвам горещо за гледане.  

 

 

 

 

Помилване, новият филм на Сорентино на Синелибри

Межу 10 октомври и 3 ноември в София и още шест български града се провежда 11-тото издание на Международния кино-литературен фестивал Синелибри (Cinelibri) под мотото Пяната на дните, с богата програма, над 60 филми. Паралелната програма включва раздели за анимационно кино, детски заглавия, кинокласики, галавечери на културите, както и специално издание на Международния кинофорум BOB (Based-on-Books), отворен за професионалисти и учащи.

На 24 октомври в зала 1 на НДК се проведе церемонията по награждаването и националната премиера на филма „Помилване“ – новият шедьовър на Паоло Сорентино с неповторимия Тони Сервило в главната роля.

Залата беше почти пълна.  На сцената излязоха международното жури, което е оценявало пълнометражните филми и журито документален конкурс. Бяха раздадени награди за най-добър пълнометражен филм на биографичната драма „Изчезването“ (The disappearance of Josef Mengele) на режисьора Кирил Серебреников; най-добър документален филм на „Естествена история на разрушението“ (The Natural History of Destruction) на режисьора Сергей Лозница (който беше част от международното жури); награда за изключителен принос към изкуството на филмовото превъплъщение на Тони Сервило; и почетна награда за цялостно творчество и принос към изкуството на кинематографията на Агнешка Холанд. 

Силви Вартан връчи наградата на Агнешка Холанд, като на мен ми се стори проява на лош вкус да връчва награда и да изнася толкова дълго слово, па макар и за любовта й към България, все пак малко отклони вниманието от победителката. 

 

Церемонията по награждаването продължи почти час, определено не беше скучна, и завърши с награждаването на Тони Сервило и неговата кратка реч, при което той обеща да се върне след филма, за да погледне лицата на зрителите. Беше впечатлен да види над хиляда, ако не и две хиляди зрители.

„Помилване“ (The pardon/La Grazia, Италия, 131 мин) е  драма със сценарист и режисьор Паоло Сорентино и с Тони Сервило в главната роля. Филмът е удостоен с цели седем отличия във Венеция и е номиниран за „Златен лъв“. За образа на италианския президент Мариано де Сантис, Тони Сервило е удостоен с награда „Пазинети“ и купа „Волпи“ за най-добър актьор от МФФ във Венеция. Драмата разказва за последната половин година от мандата на италианския президент, но не е политически, а филм за любовта; филм за голяма любов, за  предателство, за травмите от миналото, за преданост, приятелство, прошка и милост. Филмът е увлекателен, забавен (на моменти разсмива), затрогващ (на моменти разплаква, дори един мъж до мен плачеше), много интересен, а Сервило прави отново запомнящ се образ като във „Великата красота“ (La Grande Belleza, 2013). След филма Тони Сервило отново излезе на сцената и направи жива връзка с Паоло Сорентино, при което залата стана на крака и дълго аплодира филма, актьора и режисьора. Препоръчвам го за гледане. Може да бъде гледан отново на 1-ви и 2-ри ноември в кино „Люмиер“.  

Адажио за Мария от Георги Бърдаров

 

Приятелка ми подари книга за рождения ден – „Адажио за Мария“ от писателя Георги Бърдаров, тъй като няколко нейни приятелки били прочели книгата на един дъх, много им харесала и много я препоръчвали. Аз обаче от август до сега не бях започнала да я чета, заради многото пътувания и ангажименти, но когато видях, че ще има официално представяне на книгата, я започнах. Това, което ми хареса още с първата страница, е че има код за слушане на „Адажио в сол минор“ от Томазо Албинони (много красива, любима моя музика) в нова версия от Петко Манчев в изпълнение на Зорница Иларионова (цигулка), Кристияна Алипиева (виолончело), Надя Петрова (виола) и Георги Черкин (пиано); подарък от издателство „Мусагена“ за читателите. Много Благодаря! Страхотно изпълнение, което слушах докато четях първите тридесет страници от книгата, които ме заинтригуваха.

Според издаделите, вече три месеца „Адажио за Мария“ е сред най-продаваните заглавия в класациите на големите книжарници в страната, с няколко изчерпани тиража, и това засили интереса ми да отида на представянето. Честно казано, не знаех до скоро кой е Георги Бърдаров, тъй като последните пет години не гледам телевизия и чета книги основно по теми медитация, психология, философия, пътувания и личностно развитие, но зимата взех от библиотеката неговия роман “Absolvo te” за майка ми, която така и не го прочете, но сега ще го взема отново, за да го прочета аз.

И така на 23 октомври, в уречения час, пристъпихме с приятелката, която ми подари „Адажио за Мария“ в Аулата на НАТФИЗ „Кр. Сарафов“, където Георги Бърдаров ни потопи в своя свят. Първите двадесет минути имаше проблеми със звука и се наложи писателят да забавлява препълнената зала (уау, толкова много хора) като в стендъп комеди. Бърдаров се оказа страхотен разказвач, презенантор и комуникатор, страхотен човек, залата се посмя и представянето започна. В половин час, писателят сподели дълоко лична история за среща с дядо си, който разказва за отделянето на части от българските земи и села и присъединяването им към Гърция след войните (момент, който ме трогна и разплака); исторически момент, в който българи е трябвало да изоставят къщи, покъщнина и погребаните си корени и да се преселят по-навъртре в българските земи, където са живяли седем години в землянки. Писателят продължи с историята на прадядо се Вангел – история за една чиста и безкрайна, колкото Вселената, любов;, любовта, която започва през 1902 г в Солун между 16 годишната Мария Никифору, наследница на една от най-богатите гръцки фамилии и 20 годишния Вангел Бърдаров, бедно момче от село Райковче, завършило Солунската мъжка гимназия със стипендия на Българската екзархия и останало в Солун, да си търси място под Слънцето. Историята в романа между Вангел и Мария се развива от 1902 до 1965. Срещу тази любов е всичко – социални различия, класовите различия, родителите, роднините, обстоятелствата, но те се борят за нея повече от половин век. С този роман Бърдаров казва, че задава един въпрос (тъй като много говорим за любовта, колко е важна любовта, колко е сив и скучен живота без нея, колко е празно всичко, ако нямаме любов): „Какво си готов да направиш и жертваш за любовта на живота си?“ 

Романът разказва и една друга любовна история, която се развива в Латинска Америка през 40-50 години на 20 век и в нея са Хорхе и Мария Селесте. Това, което свързва двете истории се разбира в края на романа, но това, което ги обединява е любовта, онази любов, казва Бърдаров, която всеки един от нас трябва да изпита поне веднъж в живота си, за да е имало смисъл да живее. Чухме откъси от романа под съпровода на музика, които също ме разплакаха, а и не само мен (по диагонал в залата видях моя позната, учителка по литература, която също плачеше). Браво за презентацията, в която имаше лични архивни снимки, и исторически снимки и аудио запис от Световното първенство по футбол през 1950 г. Вълнуващо, докосващо, интересно, забавно, разчустващо представяне на книга. Накрая писателят благодари на хората от издателството, на редактора си, на музиканта Петко Манчев за музиката, на съпругата си и деветмесечната си дъщеричка. Представянето завърши с раздаването на автографи, в което писателят се здрависваше с повечето почитатели, а хората от издателството почерпиха по чаша вино. 

Продължавам да чета романа.

 

Първа премиера за сезона с оперите "Селска чест" и "Палячи"

 

Първата премиера на Софийската опера и балет за сезон 2025/2026, е на оперите „Селска чест“ от Пиетро Маскани и „Палячи“ от Руджеро Леонкавало. Постановката е копродукция между оперните театри в Модена, Пиаченца, Римини и София и идва тук след успешно играни спектакли в Италия по-рано през годината. В двете опери участват оркестърът и хорът на Софийската опера под диригентството на Франческо Роза. Режисьор е Пламен Карталов, сценография – Джакомо Андрико, костюми – Нела Стоянова.

Блогът е писал и за предишната версия на операта „Селска чест“ на Софийската опера, която имаше премиера през сезон 2011/2012 и се играеше заедно с операта „Джани Скики“ повече от десет години; тук и тук.

 

В „Селска чест“ гледах: Гергана Русекова – Сантуца; Мартин Илиев – Туриду, Пламен Димитров – Алфио, Цвета Сарамбелиева – Лола, Весела Янева – Мама Лучия. (1 час без антракт)

„Селска чест“ е една от любимите ми опера заради прекрасната, красива музика, а оркестърът на Софийската опера отново остави публиката във възторг от изпълнението й. Операта представя една човешка история, въплатила в себе си бурни емоции и чувства като любов, изневяра, предателство, ревност, болка, чест и отмъщение по сицилиански. Сценографията и костюмите са много красиви и в унисон с място на действие (различни са от предишната версия на операта). Гергана Русекова пя и игра много добре и събра възторжените аплодисменти на публиката (много ми хареса изпълнението й, Браво). Харесаха ми и образите на Алфио и Лола, а Туриду беше антипатичен на цялата ни компания, въпреки аплодисментите на публиката. Страхотен спектакъл с вълнуваща музика, красиви сцени и много добро пеене; заслужава да бъде видян. Наслада за душата; препоръчвам горещо.

 

В „Палячи“ участваха: Костадин Андреев – Канио, Мила Михова – Неда, Александър Крунев – Тонио, Хрисимир Дамянов – Бепе, Атанас Младенов – Силвио. (1 час без анкракт)

Това е опера, която никога до сега не бях гледала, но се оказа, че някои арии са ми познати. И тук историята е за любов, ревност, омраза и отмъщение, а повечето хора биха разпознали герои като Арлекин, Коломбина и Палячо от детството си. Сценографията беше интересно решение, ползваше декора от другата опера; костюмите изглеждаха странни, някои като шити преди тридесет години. Костадин Андреев, Мила Михова и Александър Крунев пяха страхотно, както и хора. Като цяло костюмите и играта ни се сториха странни и нашата компания заключи, че от изпълнението на тази опера единствено бихме отличили пеенето. Спектакълът събра дълги аплодисменти и викове Браво от публиката.

 

„Селска чест“ (Cavalleria rusticana) е драматична опера в едно действие от Пиетро Маскани. Либретото е на Джовани Тарджони-Тоцети и Гуидо Менаши по едноименната сицилианска новела (и театрална пиеса) на Джовани Верга от 1884. Премиерата на „Селска чест“ е на 17 май 1890 г. в театър „Констанци“ в Рим, като пожънва голям успех много бързо и обикновено се изпълнява заедно с друга опера (най-често „Палячи” на Леонкавало). Действието се развива в едно сицилианско село през 1880 г. по Великден. „Селска чест“ поставя началото на веризма – нова вълна в операта, която показва живота на обикновени хора, с всичките им емоции и страсти.

Почитателите на операта могат да гледат филма CAVALLERIA RUSTICANA от 1981 на Франко Дзефирели, в изпълнение на Teatro Alla Scala di Milano и Plácido Domingo в ролята на Туриду. 

След успеха на „Селска чест“, младият композитор и либретист Руджеро Леонкавало също се насочва към веризма. Вдъхновен от реални събития и съдебно дело от младостта си, Леонкавало сам пише либретото на „Палячи“ – опера в пролог и две действия, разказваща трагичната история на пътуваща трупа, в която сцената и животът се преплитат фатално. Премиерата е на 21 май 1892 г. в Милано под диригентството на Артуро Тосканини. Операта много бързо печели симпатиите на публиката и критиката. Арията на Канио „Vesti la giubba“ се превръща в един от най-разпознаваемите моменти в цялата оперна литература. С „Палячи“ Леонкавало затвърждава стила на музикалния реализъм, в който героите не са благородници или митични фигури, а истински хора – със страсти, слабости и неизбежни трагедии.

Софийска опера откри сезона с операта Тоска

 

На 26 и 28 септември Софийска опера и балет открива сезон 2025/2026 с два спектакъла на операта „Тоска“ от Джакомо Пучини под диригентството на световно признатия маестро Даниел Орен.

Аз очаквах с нетърпение откриването на сезона, дори със специален тоалет, донесен наскоро от Китай и имах билет за 26-ти септември. Вечерта обаче протече малко като в роман на Агата Кристи. Залата беше препълнена, като за начало на сезона и гостуване на чужди певци в главните роли. В уречения час, 19, обаче спектакълът не започна; чакането продължи чак до към 19,20 ч, когато по високоговителите глас помоли всички зрители да напуснат залата и да отидат във фоайетата на театъра. Във фоайето на балкона нямаше въздух, а в главното фоайе хората приказваха, пиеха вино, усещаше се леко напрежение, умора и нетърпение във въздуха; минаваха полицаи, отпред имаше линейка, която леко потегли; по-чувствителен човек би усетил наситената енергия във въздуха, би настръхнал и би поискал да отиде на по-тихо място като коридорите на театъра. И така до малко след 20 ч, когато беше съобщено, че спектакълът ще се състои на следваща вечер от 19 ч. Оказа се, че възрастна зрителка на партера е починала (мир на душата й). За пръв път ми се случва подобни нещо, предполагам и на всички присъстващи, дори на театъра като институция, но това е живота - никога не знаеш какво ще ти се падне във всеки един момент. На следващата вечер, 27-ми септември, залата разбираемо (защото е събота и някои пътуват или имат други ангажименти) се оказа не чак толкова препълнена. В 19 ч спектакълът започна.

В постановката на Пламен Карталов в главните роли гледахме гостите Мария Хосе Сири – Флория Тоска, Щефан Поп – Марио Каварадоси, Клаудио Згура – барон Вителио Скарпия и българските певци Ангел Христов – Чезаре Анджелоти, Петър Бучков - клисар. Участваха оркестърът и хорът на Софийската опера. Режисьор на спектакъла е проф. Пламен Карталов, сценография Миодраг Табачки, костюми Лео Кулаш. (3 часа с два антракта)

Спектакълът е много добър, аз съм го гледала в този вариант с различни изпълнители поне два пъти през 2012 и 2021. Гостите пяха страхотно, най- ми хареса Щефан Поп като игра и пеене, хареса ми пеенето на Мария Хосе Сири и играта на Клаудио Згура. Във второ и трето действие по-чувствителен човек би настръхнал от съчетаването на драматичната музика с пеенето и играта на двете двойки - Тоска и Скарпия, и Тоска и Марио (певците играха много добре, напълно пресъздаваха емоциите на героите). Костюмите ми харесват като цяло, с изключение на дългите шлифери и очила на полицаите, които изглеждат като излезли от филма „Матрицата“, декорите не ми харесват особено, но като цяло сценографията е подходяща. В действието има страст, ревност, жертвоготовност, патриотизъм, лукавост и насилие, Любов; като цяло драматизъм. Най-силно ми въздейства с музиката си трето действие, в което е и една от любимите ми арии (E lucevan le stelle) и в което музиката е прекрасна, а най-силно ми въздейства играта във второ действие. Оркестърът свири страхотно; стори ми се, че диригентът придаде особен драматизъм на музиката във второ и трето действие, направо настръхнах на няколко пъти. Браво за страхотния спектакъл. Въпреки малко куция старт на сезона, Карталов си получи страхотно откриване, пълно с много драматизъм, прекрасна музика, страхотно пеене и игра, цветя, аплодисменти и викове „Браво“.

 „Тоска” е опера в три действия; завладяваща, разтърсваща драма. Музика Джакомо Пучини, либрето – Джузепе Джакоза и Луиджи Илика, по едноименната пиеса „Флория Тоска” на френския драматург Викториен Сарду, създадена специално за великата Сара Бернар. „Тоска”, петата от дванадесетте опери на Пучини, е сред най-известните му творби заедно с „Мадам Бътерфлай” и „Бохеми”. Несъмнено тя е една от най-мелодраматичните и дълбоки опери на италианския композитор и силата й се дължи и на реалистичния сюжет. Пучини завладява с импресионистичния си, типично френски стил, както и с вниманието си към детайла в композициите. Премиерата на „Тоска” се състои на 14 януари 1900 г. в римския Teatro Costanzi. Успехът е главоломен – Пучини е извикан от публиката няколко пъти на сцената, и по-точно след арията от трето действие E lucevan le stelle (Там звездите блестяха). За разлика от публиката, критиците не одобряват „Тоска”, защото намират, че в операта има много жестокост и насилие. Въпреки това операта се прочува бързо, поставя се по цял свят и е преведена на много езици. Действието се развива в Рим в продължение на 24 часа през месец юни 1800 г., когато Наполеон напада Италия (битката при Маренго). Самата партитура на Тоска се счита за отличен пример за стила verismo, термин, който обикновено се превежда като „реализъм“. 

*снимките са на Софийска опера и балет 

Балетът "Ромео и Жулиета" и мюзикъла "Клетниците" с премиери на открито

 

На 26 и 27 юли и 1-3 август Софийска опера и балет представя прeмиерата на открито на езерото Панчарево на балета „Ромео и Жулиета“ в рамките на 6-тият летен фестивал “Музи на водата”, част от програмата „Опера в парка“.

„Ромео и Жулиета“ е може би най-известната любовна история в историята на литературата и изкуството, облечена в музиката на Сергей Прокофиев по едноименната трагедия на Уилям Шекспир. Концепцията на спектакъла, либрето, режисура и хореография са на Калоян Бояджиев. Сценографията е на Евен Борсум, костюми Ингрид Ниландер.

С приятелка бяхме на първата вечер на 26-ти и в главните роли гледахме като Жулиета – Вяра Иванчева, Ромео – Никола Хаджитанев, Меркуцио – Георги Банчев, Тибалт – Румен Бонев, Бенволио – Такафуми Тамагава (дебют), Парис – Богомил Менкизе (дебют), Сеньора Капулети – Шарлот Берар, Сеньор Капулети – Георги Аспарухов (дебют), дойката – Марина Маринова, Падре Лоренци – Лукас де Конинг; солисти и кордебалет на Софийска опера и балет. Спектакълът се играе с музика на запис, което е може би малък минус; 2,10 мин с един антракт.

Страхотен спектатъл, бих го гледала отново някой път. Костюмите са много красиви, имахме дискусия дали костюмите на двата рода са различни, но решихме, че като кройка са еднакви, само по цвят се различават и това ги прави толкова разнообразни, естествено кадифето винаги носи усещане за красота, стил и лукс – богатството и статуса на съпругите Монтеки и Капулети. Сценографията беше доста интересна и подходяща за малкото пространство на сцената. Балетистите танцуваха и играха страхотно; усетихме чрез танца и играта им десетките емоции на героите. Сцените с фехтовка също бяха много добри, браво. Вяра Иванчева беше може би перфектната Жулиета – млада, крехка, емоционална, мечтателна. Георги Банчев и Румен Бонев също изпъкнаха като Меркуцио и Тибалт, а и играта на Шарлот Берар се отличи. Всички изпълнители на сцената се справиха блестящо. Препоръчвам го горещо за гледане както всички балети на Софийска опера и балет, за които този сезон блогът е писал.

  

На 25 юли гледхме със същата компания премиерата на открито на мюзикъла „Клетниците“ на Софийска опера и балет в рамките на фестивала “Опера на площада” на площад “Св. Александър Невски”. Направихме разлика при 36 оС дневни температури в София и двата дни, къде е по-добре да се гледа представление на открито – естествено край езерото. На площада паветата са се нагряли през деня и излъчват допълнително топлина. Край водата винаги има полъх и е по-хладно, високите температури по- не се усещат.

Мюзикълът „Клетниците“ е на Ален Бублил и Клод-Мишел Шьонберг, текст Хърбърт Крецмър, по романа на Виктор Юго. Блогът е писал за филма-мюзикъл по мюзикъла "Клетниците" тук.

В главните роли гледахме: Владимир Михайлов – Жан Валжан, инспектор Жавер – Атанас Сребрев, Весела Делчева – Фантин, Маруис – Вениамин Димитров, Епонин – Калина Асенова, Александра-Йоана Александрова – Козет, Тенардие – Камен Асенов,  мадам Тенардие – Юлиана Тодорова; малката Козет – Любена Сребрева. Участваха още ансамбъл и оркестър под диригентството на Константин Тринкс. Режисьор - Пламен Карталов, сценография Ханс Кудлих, костюми Лео Кулаш. Почти 3 часа с един антракт.

 

Като цяло не останах очарована от спектакъла. Като цяло сценографията беше интересна за малката сцена, но декорите не ми харесаха. Костюмите бяха красиви. Големите червени флагове ми напомниха по-скоро на Октомврийската революция в Русия отколкото на Великата френска буржоазна революция. Камен Асенов като Тенардие се отличи с играта си (малшанс с микрофона му, но се случва на живо). Хареса ни много вокалното изпълнение на Атанас Сребрев като Жавер и на Любена Сребрева (явно дъщеря му в живия живот) като малката Козет (много добре пя и игра въпреки краткото появяване); както и на Вениамин Димитров като Мариус, а и Весела Делчева като Фантин ни хареса като вокално изпълнение. Юлиана Тодорова беше доста дразнеща с кряскането, а не пеенето си (може би проблем с микрофона), но вероятно това е била целта на ролята, но иначе игра добре. И Жан Валжан не ни хареса като цяло. В повечето от песните, въпреки че се изпълняваха на български, въобще не можех да разбера какво се пее; зачудих се дали не е проблем на слуха ми, но и моята приятелка не беше разбрала в повечето случаи какво се пее, което показва много лоша артикулация, дикция. На края имаше дълги аплодисменти от публиката, но на мен не ми хареса и предвид високата цена на билетите не знам дали да го препоръчам за гледане; на ваш риск.

 

 

Моят сезон 2024/2025 в Софийска опера и балет завърши. В блога има публикации за всичко, което гледах: Адриана Лекуврюр (опера), Лешникотрошачката (балет), Турандот (опера), Лебедово езеро (балет), Кармина Бурана (балет), Вълшебната флейта (опера), Баядерка (балет), Фалстаф (опера), Ана Каренина (балет), Великият Гетсби (балет), Спящата красавица (балет), Клетниците (мюзикъл), Ромео и Жулиета (балет).