Възхитителна постановка на балета „Копелия“ на Държавна опера-Стара Загора

На 8 април Държавна опера-Стара Загора госува на Софийската опера и балет с балета „Копелия“. Впечатляваща, превъзходна постановка, цялата публика остана очарована и аплодира дълго след края.

„Копелия“ е комичен балет в три действия по музика на Лео Делиб.

Участваха: Анелия Димитрова в ролята на Сванилда, Фиорди Лоха в ролята на Франц, Калин Любенов – Копелиус. Солисти и кордебалет на  Държавна опера-Стара Загора с художествен ръководител примабалерината, хореограф и педагог Силвия Томова. Автор на костюмите и декорите е художникът Салваторе Русо. Хореограф на постановката е световно признатият балетен артист и дъгогодишен премиер солист на балета на Римската опера Луиджи Мартелета.

 

Постановката се отличава с много красиви, приказни, кукленски костюми и декори. Видяхме страхотен синхрон и техника в танца на балетистите, интересни поддръжки, майсторско изпълнение на солистите; по отношение на синхрона в кордебалета изпълнителите надминаха балета на Софийската опера и балет. Страхотна, възхитителна, превъзходна постановка. Единствения минус беше, че не слушахме оркестъра на Старозагорската опера на живо, а слушахме запис, като в пъро действие музиката звучеше доста силно, но после не ми направи такова впечатление. В края на постановката цялата публика остана очарована, възхитена и аплодира дълго, станала на крака (ето в този случай изпълнителите заслужаваха ставане на крака, а не както редовно се става след всяко представление на Софийска опера и балет). Браво на Държавна опера-Стара Загора; поздравления за спекакъл на световно ниво.

 

Спектакълът е имал премиера в две вечери на 54-то издание на Фестивала на оперното и балетното изкуство в Стара Загора (21.11. - 4.12. 2024) - бурно аплодиран от зрителите и възторжено отразен от националните и международни медии. С „Копелия” балетът на Старозагорската опера празнува своя 75 рожден ден и посвети спектаклите на 125 години от рождението на първосъздателя на българския балет Анастас Петров. „Копелия” бе събитието, с което Старозагорската опера отбеляза  още една годишнина – 60 години отдадени на операта и балета на големия италиански художник Салваторе Русо, който е отредил повече от 25 години от своя творчески път и на българското оперно и балетно изкуство.

 

„Копелия“ или „Копелия или момичето с емайловите очи“, e комичен балет с оригинално либрето по разказа на Е. Т. А. Хофман, написано от Шарл Нюитер и Артюр Сен-Леон, който създава и първата хореография. Музиката на балета е  дело на френския композитор Лео Делиб (1836–1891 г.). Премиерата  има голям успех  на сцената на парижката „Гранд опера” /25 май 1870 г./ в присъствието на Император Наполеон Трети. От тази дата до ден днешен „Копелия” неизменно присъства в репертоара на балетните трупи по цял свят.

У нас „Копелия” е първият самостоятелен балет, поставен на сцената на Народния театър. Затова датата на премиерата, 22 февруари 1928 г., се счита за рождена в летоброенето на българското балетно изкуство.

 

*тексът ползва снимка и текст от сайта на Софийска опера и балет

Моят сезон 2024/2025 в Софийска опера и балет, част 5 - Ана Каренина

От 6 до 9 март Софийската опера и балет представи четири спектакъла на балета „Ана Каренина“ по музика на Пьотър Илич Чайковски. Аз гледах спектакъла на 7-ми март и останах много доволна, че успях да гледам Марта Петкова, тъй като този сезон гледах балетите „Лешникотрошачката“, „Лебедово езеро“, „Баядерка“ и „Кармина Бурана“, но успях да я зърна само сред публиката.

Този балет е по музика на Пьотър Чайковски, по романа на Лев Толстой, с хореографията и режисурата на Лео Муич; сценография Мислав Кузманич; костюми Ларс Айен. През 2019 г гледах друга версия на балет „Ана Каренина“ в Мюнхенската опера – балет с хореографията на Кристиян Шпук (Christian Spuck) с музика от Сергей Рахманинов и Витолд Лютославски (Sergej Rachmaninow, Witold Lutoslawski). Тогава на сцената доколкото си спомням се появи дори влак на видео. Трудно е да сравнявам двете версии поради голямото разстояние във времето.

На 7 март гледахме Марта Петкова – Ана Каренина, Фредерико Пинто - граф Алексей Вронски. Никола Хаджитанев – граф Каренин. Имаше много дебюти: Вяра Иванчева – княгиня Екатерина Шчербацкая – Кити, Винченцо Каруана – княз Степан Облонский – Стива и Мария Йорданова – графиня Лидия Ивановна. Участваха още Кристина Чочанова, Памела Пандова-Бандова, Симеон Атанасов, солисти и кордебалет на Софийската опера. В спектакъла звучи цигулката на Стоимен Пеев и гласът на Цветана Бандаловска, а Ноа Гиофкос играе ролята на малкия Серьожа Каренин. Андрей Галанов дирижира оркестъра на Софийската опера. (1.45 часа с един антракт)

Всички танцуваха и играха много добре: харесаха ни Вяра Иванчева като Кити и Мария Йорданова като Лидия Ивановна (успя да събуди в нас антипатия към героинята) - играха много изразно; на мен ми хареса и Кристина Чучанова като Бетси (аз напоследък съм си й фен, както на Марта Петкова). Марта Петкова, Фредерико Пинто и Никола Хаджитанев направиха страхотни изпълнения с танци и игра. Ноа Гиофкос в ролята на малкия Серьожа Каренин е страхотен сладур; публиката и ние много се радвахме на малкия актьор. Много красиви костюми, интересна сценография. Душевното състояние на героите беше предавано чрез танц, игра и промяна в светлината на сцената. Много красив балет, изпълнен и с много емоции и страсти. Публиката дълго аплодира изпълнителите, като имаше викове Браво, но и други викове и крясъци, което аз не мога да приема, както и постоянното ставане на крака. Като добавим, че голяма част от публиката не знае кога да пляска, мисля, че е време Софийската опера да проведе курс по етикет, както започна да прави представяне на оперите преди премиера. Спектакълът е красив и емоционален и е хубаво да се гледа от любители на балета.

Анора

В съботният празничен ден, малка компания решихме да гледаме на голям екран филмът „Анора“, който спечели награда „Оскар“ за най-добър филм, за най-добър режисьор, най-добра актриса в главна роля, най-добър оригинален сценарий, и за монтаж; също така Златна палма от кинофестивала в Кан и други; общо 144 награди & 267 номинации. Залата в Дом на киното беше почти пълна в съботната вечер. Когато финалните надписи се появиха и трите в малката ни компания се спогледахме и си казахме „ех, това ли беше“, като едната ми приятелка беше крайно разочарована, защото както каза: „филмът няма никаква дълбочина, едва го издържах до края“.

„Анора“ (Anora; САЩ; 2024; 139 минути) е романтична комедия с режисьор Шон Бейкър. Участват: Майки Мадисън (Ани/Анора), Марк Ейделщейн (Иван), Карен Карагулян (Торос), Юра Борисов (Игор).

Филмът напомня за „Хубава жена“ с Джулия Робъртс и Ричърд Гиър от преди почти 30 години. Разказва историята на една съвременна Пепеляшка, в която младата стриптизьорка/проститутка Анора се среща със сина на руски олигарх, който ѝ предлага бляскав нов живот, изпълнен с възможности и огромно богатство. Историята показва как парите могат да купят всичко в наши дни (естествено без здраве и щастие) и как безумно богати хора се самозабравят; как минават през хора. Определено аз, както и много други жени в залата, много се посмях; отделни моменти бяха доста забавни. Не се усеща как минават два часа. И според мен филмът няма дълбочина, няма различни сюжетни линии, няма задълбочаване в душевността и емоциите на героите. Леко се докоснахме до нечия душа едва в последните десетина минути от филма. Само преди няколко дни гледах друг много номиниран и награждаван филм – „Емилия Перес“, за който писах тук. „Анора“ не може да стъпи на една пета от „Емилия Перес“, който е многопластов, кинематографичен шедьовър. За мен „Емилия Перес“ заслужава „Оскар“ за най-добър филм, а не „Анора“. Но явно решението е политическо – да се вдигне шум около филма, за да се покаже колко лоши са руските олигарси и всичко свързано с арменци и руснаци. Да, филмът е нискобюджетен и заслужава похвали, но чак пък толкова много награди?! Това е мое и на компанията мнение, който иска да го гледа. 

* (във филмът има доста секс сцени, така че има ограничение да се гледа от публика над 18)

Емилия Перес, кинематографичен шедьовър

Отмина сезонът на филмовите награди с последните награди, раздадени тази неделя – „Оскар“ и аз се сетих да понаваксам с гледане на филми в кино. Последните няколко месеца гледах на голям екран само „Мария“, тъй като последните две години живеех в Белгия и ходех доста рядко на кино.

Филмът „Мария“ получи само номинация за „Оскар“ за операторско майсторство. Гледах го през декември в зала 1 на НДК, която се пръскаше от хора - голям интерес към филма, тъй като е  имал само една прожекция на Киномания и тази беше втора преди пускането му по кината. „Мария“ (Maria, Италия-Германия-САЩ, 2024, 123 мин) е музикална биография с режисьор Пабло Лараин и с участието на Анджелина Жоли в ролята на Мария Калас. По повод на филма, медиите много хвалеха Анджелина, че се е научила на оперно пеене за ролята. Филмът, въпреки ръкоплясканията в залата, в края му, не ни хареса на мен и компанията. Разказва за живота на оперната дива само в последните две седмици от живота й в Париж през 70-те години на миналия век чрез спомените, приятелите и чрез певческия ѝ талант, което е ужасно жалко. Тук-таме се прокрадват спомени от други моменти от живота й, но това не е достатъчно, за да представи целия живот на една известна оперна дива, живяла в известност, обожание и блясък; имала нещастни, трагични и красиви моменти; примадона, властна, мистериозна, фаталната жена. Играта на Джоли безспорно е добра, показва финес и сила. Но филмът като цяло не е нищо особено, не ни хареса, даже ни досади.

 

Друга история е филмът „Емилия Перес“, който гледах днес (Emilia Perez, Франция, САЩ, 2024, 130 мин) с режисьор: Жак Одиар; сценаристи Жак Одиар, Тома Бидеган, Никола Ливеки, Леа Майсюс. Свободна адаптация по роман на Борис Расон. Участват: Зоуи Салдана, Селена Гомес, Карла София Гаскон, Едгар Рамирес, Едуардо Аладро, Адриана Пас и др. Филмът получи  13 номинации за награда „Оскар“, като Зоуи Салдана получи „Оскар“ за най-добра поддържаща женска роля; а песента “El Mal” получи „Оскар“ за оригинална песен за филм;  като песента “Mi Camino” също имаше номинация (и на мен ми харесва повече). Общо 119 награди & 237 номинации.

В началото филмът ми беше доста досаден заради песните, но от един момент нататък започна да разгръща няколко сюжетни линии и стана доста интересен въпреки песните. Филмът е музикална и криминална трагикомедия; може да се каже, че дори е политически. Зоуи Салдана и Карла София Гаскон, които получават много номинации за играта си този сезон; играят впечатляващо. Не разбирам защо повечето медии представят филма като историята на мъж, който решава да смени пола си и да изтрие живота си до момента, но после решава да се събере отново със семейството си. Това е само един пласт. На втори пласт е историята на талантлива адвокатка, която е претоварена, използвана, нископлатена и потисната, докато не намира своя шанс към богатство, удовлетвореност и полза за обществото. В друг план лежи политическата, обществена и социална обстановка в Мексико, с корумпираните управляваща класа и съдебна власт, наркокартелите, бедността, убийствата, изчезналите и трагедията на близките на изчезналите. Друга линия, която се разгръща е трагедията на едно семейство, което губи баща и съпруг и е принудено да емигрира, а после отново да свиква с нов живот в родината. Друг пласт са душевните терзания на убиец, наркобос, който се преражда като филантроп, който върви назад в стъпките си от минал живот и носи добрини за обикновени, изтерзани хора; на съпруг и баща; на една душа, затворена в тяло, която иска да обича, да живее като себе си и да се изяви. На моменти филмът е трогателен, сърцераздирателен. Събирането на толкова пластове на наратива е същински подвиг, кинематографичен шедьовър. Препоръчвам горещо за гледане.